РЕШЕНИЕ
№241
гр.Добрич,25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и пети септември през
2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Н.А
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.Мартенова в.гр.дело №218 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.рег.№1163/ 05.04.2018 г., подадена от адв.Е.В.
като особен представител на ищеца Я.Н.К. с ЕГН ********** ***, срещу решение
№39/23.03.2018 г. по гр. д. № 181/ 2017 г. на РС- гр. Ген. Т., с което са
отхвърлени:
- като
неоснователен, погасен по давност, иска, предявен против Ц.Г.Г., с ЕГН **********,***, за унищожаване на нотариално
заверено пълномощно от 15. 11. 2010 год. с нотариална заверка на подписите и
съдържанието рег. № 7269, рег. № 7270 от 15. 11. 2010 год. по описа на Нотариус
К. рег. № *** с р.д. РС Добрич, с което ищецът е упълномощил ответника да
извърши разпоредителни действия със собствения на ищеца недвижим земеделски
имот в землището на с. З., община ГТ, представляващ Нива с площ 38. 093 дка,
имот № 011044
- като неоснователен иска, предявен против Ц.Г.Г. и съпрузите Н.А.Д. ЕГН ********** и В.К.Д. ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на сключен на 18.
11. 2010 год. между Я.Н.К., представляван от пълномощника си Ц.Г.Г., като продавач и Н.А.Д.- като купувач, договор за покупко - продажба на нива с площ от 38. 093 дка, имот №
011044, в землището на с. З., общ. Г. Т., обективиран
в н.а., вписан в СВ ГТ с вх. № 4738 от 18. 11. 2010 год., акт № 93, том XI,
дело № 2078/ 2010 год.
- като
неоснователен иска, предявен срещу Н.А.Д. и В.К.Д. и срещу Г.Ж.И., с ЕГН **********,***,
за прогласяване нищожността на сключен на 07. 12. 2010 год. договор за покупко - продажба на нива с площ от 38. 093 дка, имот №
011044, в землището на с. З., общ. ГТ, обективиран в
н.а., вписан в СВ ГТ с вх. № 5087 от 08. 12. 2010 год., акт № 7, том XII, дело
№ 2192/ 2010 год.
Решението се счита
за неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства и най-вече със съдебната практика по такъв род дела. Изразява се
несъгласие с изводите на съда по причини, че договорът бил сключен от видимо
психично болен човек. Излага се недоволство от липсата на взети адекватни мерки
за защита на ищеца от страна на полиция,
прокуратура, съд, предвид наличие на имотна измама с психично болен човек.
Излага се оплакване, че съдът не кредитирал допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза, обсъжда се заключението по същата. Извежда се извод, че към датата
на упълномощителната сделка ищецът не е бил в
състояние да разбира свойството, значението и последиците на правното действие,
което извършил тъй като страдал от параноидна
шизофрения. Анализира се характера на предявените искове като такива за
унищожаване на упълномощителната сделка, за
унищожаване на договорите за продажба/нищожност на договора от 07.12.2010г.,
излагат се твърдения за предявен иск по чл.124 от ГПК. Заявява се искане за
унищожаване на упълномощителната сделка на основание
чл.44 във вр.с чл.31, ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на
договора за продажба между ответниците Н. и В.Д.и Г.И.,
за прогласяване нищожност на договора от 07.12.2010г. , респ. за отмяна изцяло
на обжалваното решение и уважаване на исковете така както са предявени.
В писмен отговор по въззивната жалба
насрещната страна Н.Д., В. Д., Г.И. изразяват становище за неоснователност на
жалбата. В нея нямало конкретни оплаквания. Както в исковата молба така и в
жалбата се смесвали твърдения за нищожност и унищожаемост,
както и искане за разваляне на договор. Коментирало се психичното състояние на
ищеца към датата на сключване на упълномощителната
сделка, но не се обсъждали мотивите на съда. Намират крайните изводи на съда за
правилни. Искът за унищожаемост на упълномощителната сделка
и на сделката обективирана в н.а.№93/2010г.
били предявени извън посочения в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗД тригодишен
срок и с оглед направеното от тях възражение били неоснователни. Правилно бил
отхвърлен и искът за нищожност на сделката сключена с н.а.№7/2010г., не само
поради обуславящия извод за отхвърляне на исковете за унищожаемост
на първите две, но и поради факта, че продажбата на чужда вещ не е нищожна.
Искат потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана на 05.04.2018г.
при данни първоинстанционното решение да е връчена на обжалващия на
29.03.2018г., т.е.в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
По повод жалбите
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д.№181/2018г.на Г.тошевски районен съд е образувано/ след изпращане по
правилата за местна подсъдност от ДРС/
по исковата молба вх.№141116/29.07.2015г./по описа на ДРС/ на Я.К., уточнена с множество молби
/депозираните в първоинстанционното производство-л.80, л.84, л.103, л.116,
л.117, л.177, л.185 от делото на ДРС, и във въззивното
производство – л.77, л.90/.
В първоначалната искова молба с вх.№14116/29.07.2015г.,
подадена лично от ищеца Я.К. /в хода на въззивното
производство поставен под пълно запрещение с решение №13 от 28.01.2019г. по
гр.д.№500/2018г.на ДОС и понастоящем действащ чрез настойника си М. К.- удостоверние от 18.03.2019г. на л.69/, насочена срещу Ц.Г.Г., липсва излагане на обстоятелства, даващи възможност за категорична преценка относно
вида и обема на търсената защита. Лаконичните твърдения и искания- упълномощих
го „да продаде участък от 38дка“, той „продава земята на неизвестно лице и
присвоява получената сума“, „да бъде осъден за измама и да ми бъде възстановена
собствеността“ са относими към различни форми на
защита но недостатъчни да обосноват конкретна такава. В последващите множество
уточняващи молби/л.80, л.84, л.103 л.116 л.117, л.177, л.185 от делото на ДРС/,
подадени от назначения при обстоятелствата по чл.23, ал3 от ЗПП особен
представител -адв.В.,
са въведени твърдения, че ищецът Я. Н. К., който дал на ответника пълномощно с рег.№7269 от 15.11.2010г. и рег.№7270, акт.№143,,
т.1 на нотариус с рег.№*** на НК, да се разпорежда със собствената му земя-имот
№0110044 с площ от 38.093дка в землището на с.З., общ.Ген Т., страда от заболяване - параноидна
шизофрения, което му е пречило да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си,
че на 18.11.2010г. с нот. акт №93, том XIII, рег.№4967, дело №1292/2010г.
на нотариус №313, ответникът Г. като пълномощник на ищеца продал тази земя на Н.А.Д.
и съпругата му В. Д.Д., че те от своя страна я
продали на Г.Ж.И. на 07.12.2018г.
с нот. акт №189, том ХIV, рег.№5355, дело №1403/2010г. на същия
нотариус, с които обстоятелства се обосновава и участието на тримата в процеса
като ответници. Изложени са обстоятелства и относно
произхода на правото на собственост върху земеделския имот, свеждащи се до
наследяване от М.Ст.Т.. Заявено е искане за обезсилване на нотариалните актове,
за унищожаване на сделката от 18.11.2010г. „поради неразбиране и неръководене
на действията на Я. Н. К. при даване на пълномощно“, за нищожност на втората
продажба, тъй като първата е нищожна поради заболяването на ищеца. В
поправящата искова молба вх.№9078/05.05.2016г./л.80
от делото на ДРС/, насочена срещу Н.А.Д., има и необосновано осъдително искане
за плащане „на земята по пазарни цени
към настоящия момент ведно със законна лихва от датата на увреждането
18.11.2010г.“
Тези обстоятелствени твърдения районния съд е подвел под
хипотезата на чл.31 от ЗЗД и на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Ответниците
Н.А.Д., В. Д.Д. и Г.Ж.И.
са оспорили предявените исковете като недопустими и неоснователни. Искът за унищожаемост
на упълномощителната сделка бил предявен
след изтичане на давностния крок
по чл.32, ал.2 от ГПК. Двата договора не можели
да бъдат унищожаеми поради това,
че при извършване на упълномощителната
сделка ищецът не е могъл да
разбира и ръководи действията си. Липсвало основание да се
твърди, че договорът от 07.12.2010г. е нищожен поради
това, че договорът от 18.11.2010г. е нищожен или
защото упълномощителна сделка е унищожаема. Сделката при която едно
лице придобива имот от несобственик
не била нищожна.
Ответникът
Г.И. противопоставя и възражение
за придобиване на имота по
давност, при условие, че се
приеме да е заявено искане за връщане на
имота.
В изпълнение на указанията на въззивния
съд за отстраняване на нередовности на исковата молба,
особения представител на ищеца е депозирал уточняващи молби (вх.№ 2552/ 12.04.2019г.
и вх.№3487/22.05.2019г.), с които са изложени повторно обстоятелства относно
здравословното състояние на ищеца и е отправено искане да се унищожи овластителната сделка, тъй като при извършването и, поради заболяване
„параноидна шизофрения“,упълномощителя
не е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Посочено е, че на същото основание като нищожни/унищожаеми се атакуват и договорите за продажба. Същите
били сключени от лице без представителна власт. С фактическите твърдения, че поради
заболяване параноидна шизофрения ищецът не е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, че
ответникът Г. се възползвал от състоянието му, че земята е продадена на цена
по-ниска от реалната и пазарна стойност, ищецът не получил нищо, е дадена
квалификация за нищожност/унищожавемост на сделките поради
липса на воля/съгласие, противоречие на добрите нрави, нищожност на договорите
поради измама и противоречие с добрите нрави.
Твърденията за неспособност на ищеца /упълномощител
и прехвърлител по първия договор/ да разбира
свойството и значението на действията си поради психично заболяване-
параноидна шизофрения, без да се твърди, че е бил
недееспособен/поставен под запрещение/, следва да се подведат под хипотезата на
чл.31 ЗЗД, т.е. предявен е иск за унищоване на упълномощителната сделка като извършена от дееспособен,
който не е могъл да разбира или да ръководи действията си, който е и разгледан
от районния съд. Същите твърдения, отнесени към договора за продажба от 18.11.2010г. следва да се подведат под хипотезата на чл.42 ал.2 ЗЗД, т.е. предявен е иск
за прогласяване на недействителност на договора за продажба от 18.11.2010г., сключен от пълномощник без
надлежна представителна власт, при липса на потвърждение, в кйто
смисъл и уточненията от особения представител в първото по делото открито
съдебно заседание , проведено от районния съд. В т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване на
договора, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Такъв е
предявеният иск, с който се оспорва договорът от 18.11.2010г., по който ищецът
е страна, и същият е разгледан от райония съд при грешна
правна квалификация, тъй като липсата на представителна власт не е равнозначна
на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Приемането обаче на
различна правна квалификация от настоящата въззивна
инстанция /което е дапустимо тъй като съгласно
указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната
правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция/ не води до
недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд, макар
да е дал неправилна правна квалификация се е произнесъл по предявените факти,
т.е. не се касае до произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на
материалния закон и въззивният съд следва да реши
спора по същество.
Обстоятелствените твърдения относно действителността на последващия договор за продажба от 07.12.2010г./по който
ищецът не е страна/ са за нищожност по
причина недействителността на договора от 18.11.2010г., сключен от мним
представител, т.е. касае се за иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на покупко-продажба поради разпореждане с чужд имот.
В уточнителните молби са
употребени от особения представител на ищеца правни понятия и квалификации /
липса на воля, липса на съгласие, противоречие на добрите
нрави, измама/, и изложени общо отнесени към трите процесни
сделки твърдения /възползване от психичното заболяване на ищеца, сключване на
неизгодна сделка/, което не съставлява изпълнение на задълженето за излагане
на обстоятелствени твърдения, които да обосноват извод, че са предявени и други
основания за нищожност на съответната сделка или други искове, които не са
разгледани от районния съд. Следва да се отбележи и, че при обективното
съществуване на причини /пороци,недостатъци/ съответен овластителен
или разпоредителен акт да не поражда правни последици, нищожността може да се релевира безсрочно по съдебен ред, както и ревандикация може да бъде успешно проведена безсрочно, ако насрещната страна няма
„основание“ да владее или държи вещта.
Безспорно е, установява се и от писмените доказателства,
че на 15.11.2010 г. е извършена от ищеца едностранна упълномощителна
сделка с пълномощно/л.100, л.144 от
делото на ГТРС/ с нотариална заверка на подписа с рег. № 7269/15.11.2010г. на
нотариус Ю.Д.-К., вписана под №*** на НК, действаща в района на РС гр.Д. и на
съдържанието с рег.№7270, том 1, акт 143, от същата дата на същия нотариус, Я.Н.К.
е упълномощил Ц.Г.Г. да се разпорежда, в това число
да продава, дарява, заменя, отдава под наем в полза на когото намери за добре,
на цена и при условия, каквито намери за добре, вкл. да договаря и сам със себе
си по отношение на недвижим имот- нива №
011044, в землището на с. З., община ГТ с площ от 38. 093 дка, да получи продажна цена, вкл. и по собствената
си банкова сметка, *** права и да договаря и сам със себе си.
По силата на това пълномощно, на дата 18.11.2010г., с
договор, сключен с нот. акт № 162 ,т.ХIII, рег.№ 4967, д.№1292/2010 год. на нотариуса С. Ж.,***
действие-Районен съд ГТ, вписан в СВ ГТ с вх. № 4738 от 18. 11. 2010 год., акт
№ 93, том XI, дело № 2078/ 2010 год. упълномощения Ц.Г.Г.,
продал на Н.А.Д. нивата с площ от 38.093 дка с № 011044 по карта на
възстановената собственост на с. З., общ. ГТ за сумата от 10 000лева
/л.138 от делото на ГТРС/.
На дата 07.12.2010г. купувача Н.А.Д. и съпругата му В.К.Д.
продават закупения 18.11.2010г. от първия по време на брака му с втората имот
на Г.Ж.И., с нот. акт № 189 ,т.ХIV, рег.№ 5355, д.№11403/2010 год. на нотариуса С. Ж.,***
действие-Районен съд ГТ, вписан в СВ ГТ с вх. № 5087 от 08. 12. 2010 год., акт
№ 7, том XII, дело № 2192/ 2010 год. за сумата от 6 500лева/л.140 от
делото на ГТРС/.
За здравословното състояние на ищеца Я.Н. К.са изискани
от „Център за психично здраве д-р П.Станчев-Д.“ЕООД, от Регионална здравна инспекция гр.Д. от РКМЕ
гр.Д., и представени множество медицински
документи/л. 50 – л. 126 от делото на ГТРС/, неоспорени по надлежния ред, т.е.епикризи от хоспитализации в психиатричното здравно
заведение, приложени към медицинското електроенно
досие на ищеца решения на ТЕЛК и амбулаторни листи от извършени прегледи и
изследвания от периода преди и след извършване
на упълномощителната сделка. По данни от експертно
решение на ТЕЛК СПЕЦ ПСИХ В. №734/02.05.2001г. шщицът
е инвалидизиран с диагноза „шизофрения-параноидна
форма.непрекъснато протичане.халюцинаторно параноиден синдром в етап на парафренизация.дълбока
личностова промяна“ за срок до 01.05.2003г. От
тогава инвалидизацията
му по причина на същото заболяване е няколкократно подновявана/така ЕР ТЕЛК за
психиатрични заболявания гр.В. №958/11.06.2003г. със срок на инвалидност
01.06.2006г., №978/27.06.2006г. със срок на инвалидност 01.06.2009г./, като от
периода преди и най-близо до датата на упълномощителната
сделка, извършена на 15.11.2010г., датира експертно решение на ТЕЛК за психични
заболявания-В. №7/05.01.2010г. По данни
от последното инвалидизацията му /при 85% намалена
работоспособност/е продължена до 01.01.2012г. В
амбулаторен лист №203/25.03.2010г. за извършен на същата дата преглед от д-р
Н.Б.-психиатър /съгласно посочения в листа код специалност 18/ е вписана
основна диагноза „параноидна шизофрения“ и снети анамнестични данни „идва на преглед.изписан от ОДПЗС където
е бил на стационално лечение по повод влошено псих.състояние. с дългогодишен шизоф.процес.
не лекува по причина на лош комплаянс и липса на
критичност. пенсиониран по болест…“. По
данни от епикриза и.з.№223 на „ОДПЗС д-р П.Станчев-Д.“ЕООД
действително ищецът е бил хоспитализиран в периода 12.03.2010-25.03.2010г. В епикризата се съдържат данни и за предишно хоспитализиране
в периода 14.03-31.03.2006г. в който смисъл и епикриза
и.з.№205. В амбулаторни листи
от 2005-2006г. са отразени предишни констатации на д-р Н.Б.-психиатър за шизофренното заболяване на ищеца. Документирани са с представените писмени доказателства множество посещения при специалист-психиатър
и хоспитализации в периода непосредствено
след упълномощителната сделка и след това, съдържащи анамнестични данни
за шизофренно заболяване с голяма давност.
За нуждите на производство е допусната и съдебна
експертиза на психичното състояние на ищеца с в.л.д-р Ж.Н.а, изготвена въз
основа на писмени доказателства. Според
заключението на вещото лице към релевантния за спора момент – датата на упълномощителната сделка, ищецът е страдал от „параноидна шизофрения. парафренен
синдром. непрекъснато протичане. дълбока личностова
промяна от шизофренно естество“. Заболяването е диагностицирано в стационарни условия 14.12.2000г-16.02.2001г.,
но с дебют години преди това. Диспансеризиран в „ЦПЗ д-р П.Станчев-Д.“ЕООД с
ЛАК №72/06.10.1991г., с многократни хоспитализации в лечебно-психиатричното
здравно заведение, като през 2010г./упълномощителната
сделка е от 15.11.2010г./ е провел две
хоспитализации -с времетраене 12.03-25.03.2010 и 27.03-09.04.2010г.. Още от
самото начало на изявата на заболяването „параноидна
шизофрения“ у ищеца, то е имало
непрекъснат, хроничен и прогредиентен ход, при
обособила се дълбока личностнова промяна от шизофренно естество за мноко
кратък период след появата на заболяването. Към времето на подписването на
пълномощното- 15. 11. 2010г.,според експерта ищецът не е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното от него, да ръководи постъпките
си, не е бил в състояние сам да се грижи за себе си, да защитава интересите си.
Заради наличното заболяване напълно е липсвала у ищеца възможността да осмисли
значението на действието си. Цялостното му поведение е било определено от паралогичното, накъсано мислене, ангажирано от налудности от параноидния кръг до
степен на парафренизация, имало е разстройство на ВПД под форма на слухови халюцинации,
разстройство на волевия акт с характеристика на парабулия,
при липсваща каквато и да е критичност към поведението му и последиците от
него. Вещото лице е консатирало, че при проведената
амбулаторна психиатрична консултация с
д-р Н.Б. на 25.03.2010г. на ищеца е
препоръчано медикаментозно лечение и при условие, доколкото са налице данни за
липсата на кричиност у страна на ищеца към
заболяването му, че е провел същото, според
експерта предписаният медикамент би довел до леко омекотяване на проявите на
изначално нестабилизираното му психично състояние, но не и до промяна в тяхната
клинична характеристика и съдържание.
Следователно, макар и да е бил формално дееспособен към
датата на упълномощителната сделка 15.11.2010г.,
поради психичното си заболяване ищецът
не е бил психично годен, в състояние да формира валидна воля. Събраните по
делото доказателства установяват неспособност да се разбират и ръководят
действията по причина имаща отношение към нуждата от запрещение, т.е. наличието
на предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД. По причина на същото заболяване в хода
на процеса ищецът е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение №**
от 28.01.2019г. по гр.д.№***/2018г.на ДОС с действие за в бъдеще.
Съгласно чл. 32,
ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност,
като за начало на давностния срок е определен един
общ факт - деня на сключване на договора и няколко специални - в зависимост от
основанието за унищожението. За лицата, които са сключили сделка при условията
на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да могат да разбират и да ръководят
действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил
специална давност и в теорията и практиката се приема, че тъй като те са
дееспособни, за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката/така
решение № 487 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1764/10 г. на IV г. о.,
решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/12 г. на IV г. о., решение
№ 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 252/2015 г., III г. о./ ГПК/.
Следователно, като лице, сключило сделка при условията на
чл. 31, ал. 1 от ЗЗД ,т.е. при невъзможност да разбира и да ръководи действията
си без да е поставен под запрещение /отнемането на дееспособността му е
постановено в хода на въззивното производство и има
действие за в бъдеще/, ищецът е можел да защити правото си чрез предявяване на
иск в тригодишния срок по чл.32 ЗЗД, който тече от датата на сключване на
сделката и е изтекъл още към м.ноември
2013г., т.е. години преди предявяване на иска през 2015г. Възражението
на ответниците в този смисъл е основателно. Предявеният
иск следва да се отхвърли като погасен по давност, тъй като правото за
унищожаване на упълномощителната сделка е
упражнено след изтичане на тригодишния срок по чл.32,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът е процесуално легитимиран
да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор за продажба
на собствения му имот от 18.11.2010г. /той е сключен от негово име, в неговата
правна сфера са възникнали последиците от този договор/. Предвид отхвърлянето
на иска за унищожаване на упълномощителната сделка,
представителната власт на пълномощника по договора за продажба не е отпаднала и
договорът се явява валидно сключен.Следователно предявеният иск, черпещ
правното си основание от разпоребата на чл.42, ал.2
от ЗЗД е неоснователен.
Като лице, външно на
правоотношението по договора за продажба от 07.12.2010г., сключен между лицето,
договаряло с мнимия представител, т.е. купувача и трето лице /по този договор
ищецът не е страна/, което извлича интерес от обстоятелството, че по причина на
недействителност на продажбата от 18.11.2010г., имотът не е излизал от патримониума му, ищецът е процесуално легитимиран да
предяви иска за оспорване на същия. Безспорно, ако е сключен договор от мним
представител/без представителна власт/ и не е потвърден, той не може да породи целените с него правни последици.
Купувачите, договаряли с мнимия представител не могат да станат собственици,
респ. не биха могли да прехвърлят право, което не притежават. При извършено в
последствие от тяхна страна възмездно отчуждаване ще е налице продажба на чужда
вещ. Продажбата на чужда вещ/имот обаче не е нищожна поради липса на съгласие. Тъй
като договорът за продажба на чужд имот обвързва валидно страните, които са го
сключили, но е непротивопоставим на действителния собственик на вещта, последиците
му рефлектират на друга плоскост – мнимо представляваният би могъл основателно
да претендира, че правото на собственост по отношение на недвижимия имот не е излизало от неговия патримониум.
Вън от горното, в случая предвид отхвърлянето на иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД
валидността на договора от 18.11.2010г. не е оборена. С оглед изложеното
предявеният иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора от 07.12.2010г. е неоснователен.
С оглед изхода от
спора право на съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство имат въззиваемите.
Извършване на разходи за въззивното производство е
удостоверил само въззиваемия Г.Ж.И.- плащане на
17.05.2018г. чрез превод по банкова сметка ***.Ж. /т.е.приживе на същата с
оглед служебно известния на съда факт за настъпилата нейна смърт на
17.09.2018г./, предприел защита с подаването на писмен отговор на въззивната
жалба, на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 600лева. Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски с определение №269/14.08.2015г.на ДРС, на основание чл.83
, ал.2 от ГПК, която норма визира само
освобождаването от разноските, които освободената страна прави в процеса/за
вещи лица, свидетели/, но на общо основание, с оглед изхода от спора, ищецът
дължи разноските, които другата страна е понесла във връзка с воденето на
процеса.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №39/23.03.2018 г. по гр.
д. № 181/ 2017 г. на РС- гр. Ген. Т., с което са отхвърлени предявените от Я.Н.К.
с ЕГН ********** ***, действащ чрез настойника си М.Я. К. с ЕГН**********,
срещу Ц.Г.Г. с ЕГН **********,***, Н.А.Д. ЕГН **********и
съпругата му В.К.Д. ЕГН **********,***, и Г.Ж.И., с ЕГН **********,***, искове по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
упълномощителна сделка, извършена с пълномощно от
15.11.2010г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 7269/15.11.2010г. на
нотариус Ю.Д.-К., вписана под №*** на НК, действаща в района на РС гр.Д. и на
съдържанието с рег.№7270, том 1, акт 143, от същата дата на същия нотариус, с
който Я.Н.К. е упълномощил Ц.Г.Г. за описаните в пълномощното действия, като
извършена от дееспособен, който не е могъл да разбира или да ръководи
действията си; по
чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за продажба,
като сключен от лице без представителна власт на 18. 11. 2010 год. с нот. акт № 162 ,т.ХIII, рег.№ 4967, д.№1292/2010 год. на
нотариуса С. Ж.,*** действие-Районен съд ГТ, вписан в СВ ГТ с вх. № 4738 от 18.
11. 2010 год., акт № 93, том XI, дело № 2078/ 2010 год., с който Ц.Г.Г. като пълномощник на Я.Н.К., продал на Н.А.Д. нива с площ
от 38.093 дка с № 011044 по карта на възстановената собственост на с. З., общ. ГТ;
по чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор, сключен на 07.12.2010г. с нот. акт № 189 ,т.ХIV, рег.№ 5355, д.№11403/2010 год. на
нотариуса С. Ж.,*** действие-Районен съд ГТ, вписан в СВ ГТ с вх. № 5087 от 08.
12. 2010 год., акт № 7, том XII, дело № 2192/ 2010 год., с който съпрузите Н.А.Д.
и В.К.Д. продават на Г.Ж.И., с ЕГН **********,***, нивата с площ от 38.093 дка
с № 011044 по карта на възстановената собственост на с. З., общ. ГТ.
ОСЪЖДА Я.Н.К. с ЕГН ********** ***, действащ чрез настойника си М.Я.
К. с ЕГН**********, да заплати на Г.Ж.И., с ЕГН **********,***, сумата от 600лева
съдебно-деловодни разноски, представляващи сторени във въззивното
производство разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.