Р Е Ш Е Н И Е

№__208_____/ 01.10.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и шести септември 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ЕВА ***

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 317 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.С.С.-И. с ЕГН **********о***, срещу Решение № 194 от 14.02.2019 г.,постановено по гр.дело №2708/2018 г. по описа на ДРС,в частта на решението,с което съдът я е осъдил в качеството на наследник на ***с ЕГН **********, б.ж. на гр. Добрич, – кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.06.2010 г., да заплати на ТБ „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК ***, гр. София,сумата от 590,77 лв. , представляваща дължима сума по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.06.2010 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 491,64 лв. , представляваща неплатена договорна/възнаградителна лихва за периода 20.05.2016г. до 11.05.2018 г.; и сумата от 98,38 лв. , представляваща дължими такси по процесния договор.

Иска се отмяната на решението в обжалвана част и отхвърляне на предявеният иск.

Излага се във въззивната жалба становище,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалните правила.

Сочи се,че повече от година след като кредитът не се обслужвал,банката бездействала, не обявявала предсрочната му изискуемост и не предприемала действия по събирането му. Нито в заявлението,нито в исковата молба,нито в самото исково производство по настоящото дело,не се сочело кога е настъпила предсрочната изискуемост,на която се позовавал кредитора.Било недопустимо в хода на самото производство,с експертиза, да се установява това обстоятелство.Било безспорно,че към 14.05.2018 година-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,липсвало волеизявление на кредитора,че обявява кредита за предсрочно изискуем,което да е достигнало до нейното знание.Такова липсвало и към момента на връчването на исковата молба.

Не било достатъчно в изявлението на кредитора да се съдържа единствено бланкетно съобщение на факта за настъпила предсрочна изискуемост, а то трябвало да съдържа и достатъчна информация за индивидуализацията на вземането,като данни за длъжника и кредитора;за договора за кредит;за дължимия размер на кредита-главница и лихви,респективно за непогасения остатък от него;за настъпилата предсрочна изискуемост съгласно уговореното в договора за кредит;причината за настъпилата предсрочна изискуемост;посочване кои вноски и в какъв размер и при какъв падеж не са погасени.

В решението си ДРС неправилно бил достигнал до извода,че волеизявлението на ищеца,че обявява кредита за предсрочно изискуем е достигнало до знание на длъжника,когато й е бил връчен препис от исковата молба,ведно с приложенията към нея. Нито искането за незабавно изпълнение,нито исковата молба съдържали информация за кредита,свързана с падеж и изискуемост на вноски по него,главници,лихви и т.н.

Неправилно съдът уважил осъдителният иск без да са представени доказателства за валидно сключен договор,предоставяне на заемната сума,наличие на уговорени в договора предпоставки за обявяване предсрочна изискуемост,редовно уведомяване за трансформация на задължението и момента,от който настъпват последиците на предсрочната изискуемост,както и размера на претендираното вземане по отделните пера.

Липсвали както обективните предпоставки за настъпване на изискуемост така и субективните,поради което търсената й отговорност,не можела да бъде реализирана, и съответно следвало да се отхвърли и евентуално предявения осъдителен иск.

Освен това по делото било спорно дали тя е приела наследството.В срока по чл.133 от ГПК ответницата била оспорила твърдението,че е приела наследството с конклудентни действия,поради което доказателствената тежест за установяване на приемането на наследството била за ищеца.

В депозираният в срок отговор на въззивната жалба,въззиваемата страна я намира за неоснователна.Сочи ,че липсва нормативно уредено изискване за съдържание на уведомленията за изискуемост.

Депозирана е и частна жалба от ищеца Банка „ДСК“ срещу Определение № 902 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 2708/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, в частта, в която с определението си съдът е отхвърлил молбата на „Банка ДСК” за присъждане на разноски за горницата от 147.50 лева до 295 лева и е присъдил разноски само в размер на половината от направените по делото разноски от страна на „Банка ДСК“.Излага се,че с исковата молба са предявени два иска в условията на евентуалност и че съдът с решението си е отхвърлил главния иск, но е уважил евентуалния иск изцяло.

Иска се отмяна на определението в обжалваната част,като неправилно и постановяването на друго, с което да се уважи молбата на „Банка ДСК“ и се присъди в полза на ищеца пълния размер на сторените пред първата инстанция разноски и юрисконсултско възнаграждение, а именно 295 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с главен иск-установителен по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено,че ответницата Г. Серефимова,в качеството си на наследник на ***с ЕГН **********, б.ж. на гр. Добрич, – кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.06.2010 г.,дължи на ТБ „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК ***, гр. София,сумата от 590,77 лв. , представляваща дължима сума по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.06.2010 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 491,64 лв. , представляваща неплатена договорна/възнаградителна лихва за периода 20.05.2016г. до 11.05.2018 г.; и сумата от 98,38 лв. , представляваща дължими такси по процесния договор и евентуален такъв –осъдителен за същите суми.

Видно от приложеното по делото ч. гр. дело № 1986/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 1165/14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредил длъжникът Г.С.С.-***, в качеството на наследник на ***да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, сумите: 1) 590,77 лева, представляваща дължима сума по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.06.2010г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и ***като клиент/длъжник, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (11.05.2018 г.) до окончателното плащане; 2) 491,64 лева, представляваща неплатена договорна/ възнаградителна лихва за периода 20.05.2016 г. до 11.05.2018 г.; 3) 98,38 лева по частно гр. дело № 01986/2018 г. по описа на ДРС.

След като длъжницата възразила в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, заповедният съд дал указания по приложението на закона като „Банка ДСК” ЕАД е предявила по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК установителни искове, предмет на разглеждане по настоящото дело,както и осъдителен такъв за същите суми.

В настоящия случай съдът с решението си е отхвърлил главния иск, но е уважил евентуалния иск изцяло.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Изложените в жалбата доводи,касаещи установителния иск и липсата на уведомление за наличието на кредитно задължение,липсата на покана да го заплати,липсата на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и изискуемото му съдържание,са неотносими към разглеждането на осъдителния иск.

Предявеният осъдителен иск се основава на нарушения от страна на кредитополучателя в изпълнението на договора за кредит и наследника му-неплащане и съответно покана.Към наследника,настоящ въззивник,поканата за изпълнение е отправена с подаването на исковата молба.В тази връзка е трайната съдебна практика /Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, 1 т.о./. За да бъде уважен иск на банка-кредитор за събиране на остатъка по кредита е необходимо да бъде отправено изявление от кредитора до длъжника за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Законът не поставя изискване за форма или реквизити на това уведомление.

Несъстоятелни са доводите на жалбаподателя,че първостепенният съд я осъдил без да са представени доказателства за валидно сключен договор,предоставяне на заемната сума,наличие на уговорени в договора предпоставки за обявяване предсрочна изискуемост,редовно уведомяване за трансформация на задължението и момента,от който настъпват последиците на предсрочната изискуемост,както и размера на претендираното вземане по отделните пера.

В исковата молба подробно е описан процесния договор за кредит, от който произтича вземането на банката, с всички негови параметри- размер, срок, лихва, други условия. Към исковата молба са приложени договора за кредит, общите условия към него и подробно извлечение на всички операции по кредита.

Не могат да бъдат споделени и доводите ,че липсвали доказателства за приемане на наследството на починалия кредитополучател.Безспорно се установено по делото,че жалбоподателката е единствен наследник на починалия кредитополучател,негова сестра. Приемането на наследството се извършва чрез изрично изявление направено пред съда или чрез извършване на действия, предполагащи намерението му да приеме наследството.В процесния случай наследницата се е разпоредила с наследството,т.е приела го е с конклудентни действия,като го е дарила на сина си на 20.10.2016 г..Имотът е бил част от наследствената маса и е без значение как и от кого наследодателят го е придобил.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,съгласно чл.25 от Наредбата по ЗПП.

Подадената частна жалба срещу Определение № 902 от срещу Определение № 902 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 2708/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, в частта, в която с определението си съдът е отхвърлил молбата на „Банка ДСК” за присъждане на разноски за горницата от 147.50 лева до 295 лева и е присъдил разноски само в размер на половината от направените по делото разноски от страна на „Банка ДСК“,е основателна.

При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда – отхвърлянето на главния и уважаването на евентуалния иск намира израз в съдебния акт - решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат или юрисконсулт.Ето защо,в отхвърлителната му част определението следва да бъде отменено и искането за присъждането на разноски по делото уважено изцяло,съгласно представеният списък-в общ размер на 295 лв..

Като се води от гореизложеното

съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №194 от 14.02.2019 г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №2708/2018 г.

ОТМЕНЯ Определение № 902 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 2708/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, в частта, с която е отхвърлена молбата на „Банка ДСК” за присъждане на разноски за горницата от 147.50 лева до 295 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.С.С.-*** ЕГН- ********** да заплати на „Банка ДСК” сумата от 147,50 лв. разноски по гр.дело № 2708/2018 г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА Г.С.С.-*** ЕГН- ********** да заплати на „Банка ДСК” сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и 15 лв. държавна такса за частната жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.