Р Е Ш Е Н И Е

№ 220, 9.10.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 333 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1001/15.03.2019 г. ( по регистратурата на КРС ) на ищеца Е.В.С. *** срещу Решение № 28 от 22.02.2019 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 236/2018 г., отхвърлящо предявения от него осъдителен иск за парично вземане от неплатен наем в размер от 7 255,28 лева за ползването на земеделски имоти в стопанската 2016/2017 г. по сключен с ответника Кооперация „ И. “, град Ш. договор за наем .

В жалбата има оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на : материалния закон - съобразяване на правноирелевантен факт – прекратяване на общността между наемодателя и бившата съпруга върху наетата земеделска земя и процесуалния закон – установяването му въз основа на несъбрани по делото доказателства .

В отговор въззиваемата Кооперация „ И. “, град Ш. оспорва жалбата с доводи за правилно определяне на предмета на делото и извеждане на законосъобразни правни изводи . Иска присъждане на разноски.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , доводите в отговора, изразените от страните становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в друга.

Заявен е иск по член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 232,ал.2 от ЗЗД на Е.С. срещу Кооперация „ И. “ , град Ш. за осъждането й да изпълни свое парично задължение от наемна цена в размер от 7 255,28 лева ( или по 80 лв/ дка ), възникнало в стопанската 2016/2017 г. от сключен договор за наем на три земеделски имота – ниви в землищата на село Т. и Ш. на обща площ от 90,691 дка.

Ответната кооперация заявява правоизключващи и правопогасяващи възражения, основани на следните факти : ищецът има само ½ идеална част от нивите; претендираното вземане е възникнало в определяем според дела му размер от 2 040,55 лева ; погасено е частично чрез плащане след предявяването на иска ; погасява се за остатъка чрез прихващане с вземане на кооперацията за сумата от 1813,82 лева от получено без основание плащане при действието на договор за наем за същите земи през предходната стопанска година 2015/2016 г.

Първоинстанционният съд е приел, че от сключения между страните в писмена форма договор между тях е възникнало наемно правооотношение със срок от една стопанска година - 2016/2017 г. и с предмет – три земеделски имота – ниви, всички от ІІІ категория. Ищецът – наемодател е придобил нивите по време на брака си , но „ договорите “ (този и предхождащият го ) са сключени след 6.06.2011 година, когато настъпило прекратяването на брака с развод и на семейната имуществена общност върху тях. Възникналото за бившите съпрузи като неделимо вземане за наемната цена станало делимо ( както общността от бездялова станала дялова) : ищецът и бившата му съпруга имат разделни, равни по стойност вземания срещу кооперацията – наемател като със съответстващите им плащания в пол-за на всеки от бившите съпрузи нейните задължения са погасени изцяло. Не разгледал възражението за прихващане с насрещно вземане на кооперацията по член 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД. То не е било заявено като евентуално и произнасянето по него в диспозитива на решението е било дължимо ,както при преценка за основателност , така и при преценка за неоснователност – член 298,ал.4 от ГПК.

Договорите имат правно действие между страните, които са ги сключили и спрямо третите лица само в изрично посочените в закона случаи – член 21,ал.1 от ЗЗД. Ако договорът за наем на земеделска земя е валиден

( няма изискване в закона да бъде сключен в писмена форма – като форма за валидност ), той обвързва страните и поражда задължения и права за тях с уговореното съдържание. Договорът за наем на изцяло или отчасти чужд на наемодателя имот обвързва страните също. Той е непротивопоставим

( няма действие ) на изключителния собственик за какъвто и да е срок. Той е непротивопоставим на останалите съсобственици за какъвто и да е срок , ако е сключен от миноритарен съсобственик ( притежаващ дял, по – малък или равен на ½ идеална част ), както в случая. Той е непротивопоставим на останалите съсобственици за повече от три години, ако е сключен от мажоритарен съсобственик /мажоритарни съсобственици. Това следва от правилата на член 229,ал.2 и ал.3 от ЗЗД , уреждащи правото да се договоря ползване на имот при условията на наем от лице, което може да върши действия на обикновено управление.

От непротивопоставимостта следва, че третото лице - съсобственик може да иска и да получи наетия имот от наемателя като прекрати ползва-нето му от него. Невъзможността му да ползва имота в уговорения срок съставлява неизпълнение на задължението на наемодателя по член 228 от ЗЗД – основание да развали договора ( възможно е и частично разваляне ) по член 87,ал.2 от ЗЗД. Единствено развалянето на договора го освобождава от задължението за заплащане на наемна цена.

В спора за изпълнение на задължението за заплащане на наем ответникът не може въвежда възражения за факти, свързани с вещното право на наемодателя. Те нямат правно значение. Ответникът се е позовал на такива факти. Като ги е взел предвид първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон .

Задълженията на ответника за заплащане на наемна цена по двата до-говора за стопанската 2015 - 2016 г. и 2016 - 2017 г. са възникнали в размери съгласно идентичните ( в двата договора ) уговорки - на член 6. Те не са точно определени, но са определяеми - по решение на УС на кооперацията и не по – малко от минималната натурална рента - 30 % от добива съгласно структурата на засетите с култури площи за съответната година за земи от ІІ и ІІІ категория и 25 % от добива за земи от ІV и др. категория .

Със заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че няма решение на УС за определяне на друг размер на наема за стопанската 2016 – 2017 г. за земи като процесните ниви, третирани като

„ излизаща земя “ . Следователно дължима е стойността на натуралната рента от 30% . Според изчисленията на вещото лице стойността на 30 % -тния добив от пет вида култури ,получен от 19 221 дка земеделска земя, е 44,09 лв/ дка ( последна таблица от заключението ). Според водения от кооперацията регистър „ рента “ за 2016/2017 г. начислената рента за въззивника е също толкова 45 лв/дка или за общата площ от 90,691 дка - 4 081,09 лева . Претендираното с иска вземане на въззивника за наем е възникнало в този размер от 4 081,09 лева. Частично погасено е чрез плащането на дата 9.07.2018 г. ( след предявяване на иска на 24.04.2018 г. ) на сумата от 227,66 лева . Непогасеният остатък е 3 853,43 лева.

Със същото заключение се установява, че с решение на УС на кооперацията от 17.11.2016 г. е определен размерът на наема за стопанската 2015-2016 г. за земи като процесните ниви ( подлежащи на ползване от кооперацията и в следващ период ) – 80 лв/дка. Според водения регистър

„ рента“ за 2015-2016 г. начислената рента за процесните ниви е 7 255,28 лева . Вземането на въззивника за наем за 2015-2016 г. е възникнало в този размер - 7 255,28 лева. На 21.11.2016 г. въззиваемата кооперация му е платила 5 440,46 лева по – малко от дължимото и следователно няма насрещно вземане от 1813,82 лева за връщане на получена без основание сума. Това обуславя извод за неоснователност на възражението за прихващане.

Предявеният иск за неплатен наем е основателен до размера от 3 853,43 лева и неоснователен за горницата до 7255,28 лева. Това налага обжалваното решение да се отмени отчасти и да се замести с ново за уважаване на иска в посочения размер и да се потвърди в останалата му отхвърлителна част . При този изход въззивникът има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на част от сторените разноски : за първоинстанционното производство на разноски от 751,40 лева съразмерно на иска за взема-нето до размера от 4 081,09 лева , защото ответникът е дал повод за завеждане на иска за него и частичното плащане ,обуславящо уважаването на ис-ка до размера от 3 853,43 лева, е след него и за въззивното производство разноски от 77,07 лева съразмерно на уважената част от иска в размера от 3 853,43 лева . Въззиваемата кооперация има право на основание член 78, ал.3 от ГПК на част от сторените разноски : за първоинстанционното производство по съображенията, изложени по – горе , на разноски от 350 лева , вместо присъдените в пълен размер от 800 лева и за въззивното про-изводство на разноски от 187,55 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 28 от 22.02.2019 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 236/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Е.В.С. с ЕГН : ********** *** Кн.Б.*, №***, ап.*, срещу Кооперация „ И. “, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,град Ш., ул.“Ч.“, №** осъдителен иск за сумата от 3 853,43 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Кооперация „ И. “, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш., ул. „ Ч.“, №** да заплати на Е.В.С. с ЕГН : ********** *** Кн.Б.*, №***, ап.* сумата от 3 853,43 ( три хиляди осемстотин петдесет и три лева и четиридесет и три стотинки ) лева, съставляваща неплатен наем за стопанската 2016 – 2017 г. по сключен в 2016 г. договор за наем на три ниви от ІІІ категория в землищата на село Т. и Ш. на обща площ от 90,691 дка, ведно със законните лихви, считано от 24.04.2018 г. до окончателно плащане .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта , с която е отхвърлен искът на Е.В.С. с ЕГН : ********** *** срещу Кооперация „ И. “, град Ш. за парично вземане от неплатен наем за стопанската 2016 – 2017 г. по сключен в 2016 г. договор за наем на три ниви от ІІІ категория в землищата на село Т. и Ш. на обща площ от 90,691 дка за горницата над 3 853,43 лева до 7 255,28 лева.

ОТХВЪРЛЯ заявеното от Кооперация „ И. “, град Ш. възражение за прихващане с насрещно парично вземане в размер от 1813,82( хиляда осемстотин и тринадесет лева и осемдесет и две стотинки ) лева, съставляваща получена от Е.В.С. с ЕГН : ********** *** без основание на 21.11.2016 г. сума .

ИЗМЕНЯ решението в частта на присъдените на Кооперация „ И.“ град Ш. разноски, които НАМАЛЯВА от 800 лева на 350 ( триста и петдесет ) лева .

ОСЪЖДА Кооперация „ И. “, град Ш. да заплати на Е.В.С. с ЕГН : ********** *** Кн.Б.*, №***, ап.* сумата в размер от 828,47 ( осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки ) лева ,разноски за двете производства на основание член 78,ал.1 от ГПК ,

ОСЪЖДА Е.В.С. с ЕГН : ********** *** да заплати на Кооперация „ И. “, град Ш. сумата от 187,55 ( сто осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки ), лева, разноски за въззивното производство на основание член 78,ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.