Р Е Ш Е Н И Е № 205

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 01.10.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА............................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.гр.д..№365

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „АГРО ТРЕЙД 95“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево,ул.“***“№63,представлявано от управителя ***,съдебен адрес-*** срещу Решение №31 от 15.03.2019г.по гр.д.№561/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево,с което съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото,че жалбоподателят има задължение към въззиваемата страна „ГЕОТЕРМ“АД,гр.Г.Тошево в размер на сумата от 10 387,29 лв.-главница,представляваща цена на продадена стока по ф-ра №7434/30.09.2016г.,ф-ра № 7497/31.10.2016г. и ф-ра №7632/30.11.2016г.,както и сумата 1 444,55лв.лихва за забава за периода от 30.09.2016г.до 31.07.2018г. върху главницата от 7 746,29 лв.по ф-ра №7434/30.09.2016г.;сумата от 270,35лв.-лихва за забава,за периода от 31.10.2016г.до 31.07.2018г.върху главницата от 1 520,08лв.-по ф-ра № 7497/31.10.2016г. и сумата от 190лв.-лихва за забава върху главницата от 1 120,92 лв.по ф-ра №7632/30.11.2016г.,за периода от 30.11.2016г.до 31.07.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 12.09.2018г. до окончателното й изплащане.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от въззиваемата страна „ГЕОТЕРМ“АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Г.Тошево,ул.“***“№2,вх.Б,ет.3,ап.8,чрез адв.И.С., е постъпил отговор,в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Жалбоподателят счита постановеното решение за необосновано и неправилно,както и незаконосъобразно,поради необсъждане на всички представени по делото доказателства.Не е обсъдено направеното с отговора на исковата молба възражение по чл.76 от ЗЗД,придружено с платежни нареждания от които е видно,че сумата ,предмет на иска е изцяло погасена преди иницииране на заповедното производство и подаване на настоящата искова молба.Според жалбоподателя претенцията за заплащане на ДДС не съставлява вземане на ищеца ,а на държавата,поради което ищецът няма право да претендира тези суми.

С тези мотиви се настоява да бъде отменено първоинстанционното решение,а по същество искът като неоснователен да бъде отхвърлен.

В подадения от въззиваемата страна писмен отговор се твърди,че решението е мотивирано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.От представеното заключение на вещото лице по делото се установява ,че претендираните по представените към исковата молба суми се дължат.Настоява се за потвърждаване на решението.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на изслушаната в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му компетентност,при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и отсъствието на отрицателни такива.

По правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в подадената въззивна жалба.

В исковата молба се твърди,че страните са в трайни търговски взаимоотношения,свързани с доставка на горива от ищеца на ответника.Представени са ф-ри №№7434/30.09.2016г.;7497/31.10.2017г. и 7632/30.11.2016г.,които са редовно оформени съобразно СЧ и удостоверяват доставени на ответника евро дизел 0,001%S биокомпонент и Хелиос Акро /АУС 32 в количествата ,описани в тях.

От представените извлечения от аналитичен регистър за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.,01.01.2017г.до 31.12.2017г. и 01.01.2018г.до 31.12.2018г. се установява ,че в периода ,посочен в извлеченията страните действително са в трайни търговски отношения по доставка на горива.

В подадения от ответното дружество писмен отговор искът се оспорва на първо място,поради това,че горивата по трите представени от ищеца фактури не са реално доставени на купувача-ответник по делото.На следващо място представят се 45 броя платежни нареждания,като се твърди,че със сумите по четири от тях,описани в отговора са погасени най-старите и обременителни задължения на ответника към ищеца,а именно тези по процесните фактури.На последно място счита се,че задължението за заплащане на ДДС по фактурите се явява публично правно задължение и купувачът не е задължен да заплаща тази част от цената по сделката.

В подкрепа на твърдението си,че горивата са доставени на ответника по делото ищецът представя първични счетоводни документи –стокови разписки ,от които се установява,че на ответника са доставени количествата горива ,описани във фактурите.Тези първични счетоводни документи не са оспорени от страна на ответника по делото.

Изслушано е неоспорено от страните заключение на вещо лице икономист,което прави следните констатации:Процесните фактури са осчетоводени надлежно от ищеца,за тях е заплатен ДДС.При ответника издадените три фактури също са осчетоводени като получени по сметка 304“Стоки“,включени са в дневник покупки на ответника с право на пълен данъчен кредит.В двете счетоводства липсва разминаване относно размера на задължението по фактурите.В аналитичните регистри на ищеца не са отразени операции по заплащане на фактурите,както и в счетоводните записвания на ответника.Страните по делото имат потвърждения за вземания и задължения към 31.12.2017г.и към 31.12.2018г.И при двете страни крайните салда на вземания и задължения съвпадат напълно.

При това положение съдът правилно е приел,въз основа на писмените доказателства,експертното заключение и свидетелските показания по делото,че доставените горива са получени от клиента-ответник по делото.Осчетоводяването на задълженията към ищеца,както и ползването на право на данъчен кредит са извънсъдебни признания за наличието на задължение за заплащане на цената на стоките,в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

В тежест на ответника по делото е било доказването,че е извършил плащания именно по процесните фактури,което му е указано от първоинстанционния съд.Експертното заключение не е оспорено,на вещото лице не са възложени допълнителни задачи,които да изяснят кое е най-старото задължение на ответника ,за да се установи дали действително с извършените парични преводи се заплаща най-старото и обременително парично задължение към ищеца.Видно от доказателствата по делото издавани са множество фактури за задължения през периода 2016г.-2017г.Липсват категорични доказателства,кое от тях е най-старо,за да може да се приложи разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.Представените платежни нареждания биха имали доказателствена стойност за погасяването на задълженията именно по представените от ищеца фактури,само в случай,че не са съществували други по-стари и обременителни парични задължения към ищеца.В противен случай така представените платежни нареждания биха могли да се противопоставят произволно на всяка претенция за заплащане по издадени фактури с голословния довод,че именно това са най-старите задължения на ответника към ищеца.

Дължимостта на ДДС ,което е включено в цената и е заплатено от страна на продавача ,е безспорна.ЗДДС задължава всяко лице,адресат на данъчни задължения да издаде данъчна фактура,в която да начисли ДДС,което съставлява част от цената на доставената стока,дължима от купувача по сделката.В случая ищецът е заплатил ДДС,а ответникът е използвал правото си на данъчен кредит.Публично правните задължения на продавача стоят извън обхвата на договорните взаимоотношения по заплащане на цената на стоката.

С тези мотиви като правилно и законосъобразно постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №31 от 15.03.2019г.по гр.д.№561/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.