Р Е Ш Е Н И Е № 206

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 01.10.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА............................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.гр.д..№366

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „АГРО ТРЕЙД 95“ЕООД,ЕИК ***със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево,ул.“***“№63,представлявано от управителя **,съдебен адрес-*** срещу Решение №30 от 15.03.2019г.по гр.д.№560/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево,с което съдът е признал за установено в отношенията между страните,че жалбоподателят дължи на въззиваемата страна „ГЕОТЕРМ“АД ,гр.Г.Тошево сумите от 18 031,21 лв.главница,представляваща цена на продадени стоки по ф-а №14077/03.07.2016г. и ф-ра №7302/ 31.08.2016г.,както и сумите от 1 265,25 лв.лихва за забава от 03.07.2016г. до 31.07.2018г.за главница в размер на 5 989,21лв.по ф-ра № 14077/03.07.2016г. и сумата от 2 346,18 лв.-лихва за забава, считано от 31.08.2016г.до 31.07.2018г.върху главница от 12042,00 лв.по ф-ра № 7302/ 31.08.2016г.,ведно със законна лихва върху главницата ,начиная от 12.09.2018г.до окончателното й изплащане.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от въззиваемата страна „ГЕОТЕРМ“АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление е постъпил отговор,в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Жалбоподателят намира постановеното решение за необосновано и незаконосъобразно.Съдът не е обсъдил представените с отговора на исковата молба доказателства за извършено плащане,както и възражението,основано на чл.76 от ЗЗД.Според въззивния жалбоподател не се дължи заплащане на ДДС по представените фактури,тъй като това е задължение към държавата,а не към ищеца по делото.

С тези мотиви моли съдът да отмени първоинстанционното решение,като вместо това отхвърли като неоснователен предявения иск.

В писмения отговор се сочи,че постановеното решение е правилно и законосъобразно,обосновано със заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.По тези съображения настоява решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение ,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност,при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни предпоставки за разглеждане на предявения иск.

За правилността на решението съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

По делото се твърди,че страните са в трайни търговски взаимоотношения ,свързани с доставката на дизелово гориво.

Представени са ф-ра №14077/03.07.2016г. и ф-ра №10000007302/31.08.2016г. за стойността на получени от ответника горива бензин и дизел.Фактурите са редовно счетоводно оформени.От представените извлечения от аналитичен регистър на ищцовото дружество за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.,за 01.01.2017г.до 31.12.2017г. и за 01.01.2018г.до 31.12.2018г. е видно,че страните действително са в трайни търговски взаимоотношения ,свързани с доставка на горива.

С отговора на исковата молба ответникът е твърдял на първо място,че не е получил доставки на гориво по двете представени по делото фактури,а на следващо място,че е заплатил стойността им.Към подадения отговор се представят 45 броя платежни нареждания,в част от които е записано основанието за превода на паричната сума,а в друга част общо е посочено ,че се плаща по фактури-пл.нареждане от 20.10.2017г.,от 09.11.2017г.,от 09.01.2018г. и от 23.02.2019г.

По повод възражението,че стоките по двете фактури не са доставени на ответника по делото,ищецът представя стокова разписка от 01.07.2016г.за доставен евродизел Б6 6000л.и стокова разписка от 03.07.2016г.за доставен бензин А 95Н 3000л.Що се отнася до втората представена фактура –представя се стокова разписка от 10.08.2016г. за доставен бензин А95Н 3000л. и евродизел 4000л.Стоковите разписки не са оспорени от ответника и са двустранно подписани.

На 18.05.2019г. е потвърдено наличие на задължения на ответника към ищеца по делото в общ размер на 34 018,30лв.

От заключението на вещото лице ,неоспорено от ответната страна се установява,че фактура №14077/03.07.2016г. е осчетоводена и при двете страни като задължение на стойност 15 973,20лв.,а фактура №1000007302/31.08.2016г. е осчетоводена при ищеца и при ответника на стойност 12 042 лв.

Ищецът е изплатил задълженията си по ЗДДС по продажбите от процесните фактури.

Към 31.12.2016г.задълженията на ответника към ищеца са в общ размер на 38 402,49лв.,в които влизат пълния размер на двете задължения по процесните фактури.

Към 31.12.2017г.задълженията на ответника към ищеца са в размер на 34 019,30лв.,в които влиза задължение по ф-ра №0000014077/03.07.2016г. в размер на 5 989,20лв. и по ф-ра №1000007302/31.08.2016г.в размер на 12 042лв.

Погашенията от 4000лв. от 23.12.2016г. и от 5 984,00 от са се отразили върху задължението по ф-ра №14 077/03.07.2016г.,което е намаляло до сумата от 5 989,20лв.

По ф-ра №10007302/31.08.2016г.няма отразени погашения.

В счетоводството на ответника има вписани погашения по ф-ра №14077/03.07.2016г. ,с които задължението е погасено до сумата от 5 173,20лв.към 31.12.2017г.,а за същия период не са отразени погашения по ф-ра №10007302/31.08.2016г.

Към 31.12.2018г.при ищеца погашения по двете фактури не са отразени,а при ответника са отразени плащания по ф-ра №1000007302/31.08.2016г.в размер на 5000лв.-на 10.01.2018г. и на сумата от 4000лв.-от 26.02.2018г.Така задължението е намалено до 3 042лв.Налице е разлика в счетоводните записвания при страните.

Правилно и законосъобразно съдът е приел,изхождайки от първичните счетоводни документи ш свидетелските показания ,че стоката е получена от страна на ответника по делото.Същият е осчетоводил задълженията си по двете фактури,ползвал е данъчен кредит и е заплатил частично дължимата сума по едната от тях.Осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника,както и частичното плащане на част от стойността на цената съставлява според константната съдебна практика признание за получаването на стоката и дължимостта на нейната цена.

При наличието на разлика в счетоводните записвания при страните, в тежест на ответника по делото е било доказването,че е извършил плащания именно по процесните фактури.Експертното заключение не е оспорено,на вещото лице не са възложени допълнителни задачи,които да изяснят кое е най-старото задължение на ответника ,за да се установи дали действително с извършените парични преводи се заплаща най-старото и обременително парично задължение към ищеца.Видно от доказателствата по делото издавани са множество фактури за задължения през периода 2016г.-2017г.Липсват категорични доказателства,кое от тях е най-старо,за да може да се приложи разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.Представените платежни нареждания биха имали доказателствена стойност за погасяването на задълженията именно по представените от ищеца фактури,само в случай,че не са съществували други по-стари и обременителни парични задължения към ищеца.В противен случай така представените платежни нареждания биха могли да се противопоставят произволно на всяка претенция за заплащане по издадени фактури с голословния довод,че именно това са най-старите задължения на ответника към ищеца.

Дължимостта на ДДС ,което е включено в цената и е заплатено от страна на продавача е безспорна.ЗДДС задължава всяко лице,адресат на данъчни задължения да издаде данъчна фактура,в която да начисли ДДС,което съставлява част от цената на доставената стока,дължима от купувача по сделката.В случая ищецът е заплатил ДДС,а ответникът е използвал правото си на данъчен кредит.Публично правните задължения на продавача стоят извън обхвата на договорните взаимоотношения по заплащане на цената на стоката.

С тези мотиви като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №30 от 15.03.2019г.по гр.д.№560/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.