Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

гр. Добрич. 28.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 370/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 370/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд – Търговско отделение е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София и по насрещна въззивна жалба на Р.Д.Й. с наст. и пост. адрес с. ***, общ. Крушари, област Добрич срещу Решение № 263/28.02.2019 г. по гр. д. № 940/2018 г. по описа на Районен съд-Добрич.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е приел за установено в отношенията между страните по делото, че Р.Д.Й. има следното неплатено парично задължение към „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София, за което е издадена Заповед за изпълнение № 209/24.01.2018 г. по ч. гр. д. № 306/2018 г. по описа на РС-Добрич в размер на сумата от 1 265.77 лв., представляваща дължимо обезщетение по виновно причинена от длъжника на 21.03.2017 г. около 10.00 ч. в гр. Добрич, бул. „**“ № 17, паркинг, застрахователна щета от напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на пътищата водач, за което са нанесени щети на л. а. „ФОЛКСВАГЕН ТИГУАН“ рег. № ***, собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ-КЛОН ВАРНА“ ЕООД и ползвател „БЕЛИСИМА“ ЕООД, като застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от напусналия мястото на ПТП водач на л. а. „МЕРЦЕДЕС 300Д“ рег. № ***е заплатил обезщетение на застрахователя ЗАД „АРМЕЕИЦ“ гр. София по застраховка „Автокаско“ на пострадалия автомобил, който от своя страна е обезщетил неговия собственик, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата от 1 265.77 лв. до първоначално заведения размер от 2 628.38 лв., както и иска на ищеца срещу ответника за признаване за установена дължимостта на сумата от 223.00 лв. по горепосочената заповед за изпълнение, представляваща законна лихва върху претендираната сума от 2 628.38 лв. за периода 21.03.2017 г. – 19.01.2018 г. и присъдил на страните сторените от тях разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Недоволни от така постановения съдебен акт, страните го обжалват в неизгодните за тях части с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендират отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Гражданско дело № 940/2018 г. по описа на Районен съд- Добрич е образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София срещу Р.Д.Й. по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на страните по делото, че ответникът има към ищеца следните неплатени парични задължения: 2 628.38 лв., представляваща дължимо обезщетение по виновно причинена от длъжника на 21.03.2017 г. около 10.00 ч. в гр. Добрич, бул.“**“ № 17, паркинг, застрахователна щета от напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на пътищата водач, при което са нанесени щети на л. а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № ** със собственик „Порше Лизинг БГ – Клон Варна“ЕООД и с ползвател „Белисима“ЕООД, като застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” на управлявания от напусналия мястото на ПТП водач л. а. „Мерцедес 300Д” с рег. № ***е заплатил обезщетение на застрахователя по застраховка „Автокаско“ на пострадалия автомобил, който от своя страна е обезщетил неговия собственик, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението ( 22.01.2018 г.) до окончателното му плащане; 223.00 лв., представляваща законната лихва върху сумаат за периода 21.03.2017 г. - 19.01.2018 г., както и за направените разноски в заповедното и настоящото производство.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните доводи: На 21.03.2017 г. в град Добрич по вина на ответника е реализирано пътно-транспортно произшествие между управлявания от последния л. а. „МЕРЦЕДЕС 300Д“ с рег. № ***и „ФОЛКСВАГЕН ТИГУАН“ с рег. № **, собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ – КЛОН ВАРНА“ ЕООД и с ползвател „БЕЛИСИМА“ЕООД. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 1597150/21.03.2017 г., издаден от полицейските органи, в който е отразено, че ПТП е причинено по вина на ответника и същият е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата. Управляваният от ответника лек автомобил е бил застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ищцовото дружество с валидна застрахователна полица. След направената оценка на щетата на собственика на увреденото имущество е изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Автокаско“ от ЗАД “АРМЕЕЦ“, като ищецът е възстановило на ЗАД “АРМЕЕЦ“ изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 2628.38 лв. Съгласно чл. 500, ал.1, т. 3, пр. първо КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. В случая е възникнало право на регрес в полза на застрахователя, суброгирал се ex lege до размера на всичко платено на увреденото лице срещу делинквента.

Ответникът оспорва исковите претенции.

Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

От доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка:

Ответникът е напуснал мястото на ПТП на 21.03.2017 г. преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, въпреки наличието на разногласия с другия участник относно обстоятелствата на произшествието.

Ищецът е платил на застрахователя на другия участник в ПТП исковата сума.

От експертните заключения на вещите по приетите съдебно–трасологична и съдебно–автотехническа експертизи се установява, че констатираните от застрахователя щети върху пострадалия автомобил могат да бъдат причинени вследствие на съприкосновението на двата автомобила при процесното събитие. Според вещите лица за отстраняването на повредите по пострадалото МПС е било необходима сумата от 1 265.77 лв.

С оглед на изложенените съображения, предявеният иск е основателен за сумата от 1 265.77 лев., като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, като за разликата от 1 265.77 лв. до претендираните 2 628.38 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД е неоснователен, тъй като по делото не се установи наличието на регресна покана с оглед разпоредбата на чл. 84 ЗЗД.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263/28.02.2019 г. по гр. д. № 940/2018 г. по описа на Районен съд-Добрич.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.