Р Е Ш Е Н И Е

№228

гр.Добрич 17.10.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети септември 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №381 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни жалби:1./жалба от Агенция „***“-гр.София /АПИ/ срещу решение №352/21.03.2019 г. по гр.д.№1697/2018 г. на Районен съд-гр.Добрич,с което въззивникът е осъден да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** ***.Тошево сумата от 6 945 лв,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки,страдания,причинени в резултат на попадане на ищеца в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015 г. около 22,40 часа вечерта при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене по път ІІІ-9701 към село М.,на 500 метра от село М.,при което е получил следните увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро,травма на главата-комоцио,ведно със законната лихва върху обезщетението,начиная от 30.04.2018 г.,до окончателното му изплащане,респ. сумата от 1 168 лв,представляваща сторени по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение,което решение е постановено при участието на трето лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна на страната на ответника Агенция „***“-гр.София;2./жалба от третото лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна срещу цитираното решение №352/21.03.2019 г. по гр.д.№1697/2018 г. на Районен съд-гр.Добрич.

Във въззивната жалба на Агенция „***“-гр.София се сочи необоснованост на извода на първоинстанционния съд,че именно Агенцията носи отговорността за обезвреда на ищеца,защото настъпилото ПТП било по изключителна вина на пострадалия И.С.И..Последният бил нарушил разпоредбите на чл.20 от ЗДвП,а районният съд не обсъдил горното и факта,че ищецът е познавал пътния участък и многократно е минавал по него,но въпреки това попаднал в твърдяната неравност.Освен това не било зачетено и нарушението от ищеца по делото на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,тъй като управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,като същият бил и с ясното съзнание,че страда от заболяване,при което употребата на алкохол е вредна.Дори и да се приемело,че Агенцията носи отговорност,то съдът следвало да намали размера на обезщетението с 50% при отчитане съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Неправилна била преценката на съда и за размера на обезщетението,който бил твърде завишен при несъобразяване на доказателствата,сочещи на липса на изключителни болки и страдания на пострадалия.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за цялостно или частично отхвърляне на иска.Претендират се разноските за двете инстанции.

В писмено становище третото лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна заявява,че намира жалбата на АПИ за основателна и се присъединява към изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият И.С.И. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира сторените от него разноски в настоящата инстанция.

В жалбата на третото лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна се навеждат основно доводи за недопустимост на първоинстанционното решение по отношение на въззивника,тъй като конституирането му от районния съд като трето лице-помагач било недопустимо.В процеса не били събрани доказателства,които да сочат,че действия/бездействия на служители на дружеството са довели до причиняване щети на ищеца,както и че дружеството не е изпълнило задълженията си по сключен с АПИ договор за възлагане на обществена поръчка от 21.05.2015 г.Изложени са детайлни съображения защо дружеството е изправна страна по договора с АПИ.Предвид горното се мотивира,че АПИ няма основание за търсене на последваща регресна отговорност от третото лице.Настоява се за обезсилване на атакуваното решение по отношение на третото лице-помагач и прекратяване на производството по отношение на същото.

Отговори на горната жалба не са подадени.В хода на въззивното производство ответникът по делото АПИ-гр.София,на когото горното трето лице помага в процеса,изразява становище,че подадената от третото лице-помагач жалба е процесуално недопустима,тъй като с нея се атакувало определението за конституиране на помагача,а не резултатът от спора /решението по същество на спора/.По същество се излага,че за АПИ е налице правен интерес от привличане на третото лице,т.е. конституирането му като такова е законосъобразно.Въззиваемият И.С.И. оспорва и жалбата на „И.“ ЕООД-град Варна като неоснователна.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът Агенция „***“-гр.София е получил препис от първоинстанционното решение на 26.03.2019 г.,а жалбата е подадена на 09.04.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.04.2019 г.;въззивникът „И.“ ЕООД-град Варна е получил препис от първоинстанционното решение на 29.03.2019 г.,а жалбата е подадена чрез куриерска служба на 12.04.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.04.2019 г/.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /ответник по делото и трето лице-помагач на ответника/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение,с което искът срещу ответника АПИ-гр.София е изцяло уважен.По отношение жалбата на третото лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна следва да се подчертае,че същата формално е насочена срещу първоинстанционното решение по същество на спора,което имплицитно включва искане за неговата отмяна.В този смисъл същата е депозирана от активно легитимирано лице,което има правен интерес от обжалване на съдебния акт по същество на спора-неизгоден за страната /ответника по делото/,която подпомага.Друг е въпросът дали и какви основания са наведени за незаконосъобразност на обжалваното решение.По незаконосъобразността на акта по същество на спора действително този въззивник не е изложил основания,т.е. на практика в това отношение жалбата е бланкетна.Но бланкетната въззивна жалба не е нередовна,доколкото липсата на указания в какво се състои порочността на решението /изискуемо съдържание на жалбата по чл.260 ал.1 т.3 от ГПК/ не е въведена от процесуалния закон като нередовност на жалбата по смисъла на чл.262 ал.1 от ГПК.Следователно жалбата на третото лице-помагач е подадена от активно легитимиран правен субект,в законоустановения срок,редовна е и като процесуално допустима подлежи на разглеждане.Друг е въпросът дали наведените в нея доводи са процесуално допустими и относими в рамките на въззивното производство по обжалване на първоинстанционното решение.По този въпрос съдът ще се произнесе по-нататък в изложението.

Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.Съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено в изискуемата форма от надлежен състав на компетентния районен съд,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск и е правилно.

Гр.д.№1697/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№9366/10.05.2018 г. /на лист 37 от делото на ДРС/,с която е предявен частичен иск на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД от И.С.И. *** срещу Агенция „***“-гр.София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6 945 лв-част от цяло вземане в размер на 12 500 лв,представляващо обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,причинени в резултат на попадане на ищеца в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015 г. около 22,40 часа вечерта при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене по път ІІІ-9701 към с.М.,общ.Ген.Тошево,на 500 метра от с.М.,при което е получил следните увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро,травма на главата-комоцио,ведно със законната лихва върху обезщетението,начиная от датата на предявяване на иска-30.04.2018 г.,до окончателното му изплащане.

Изложено е в исковата молба,че между същите страни при участието на същото трето лице-помагач е водено предходно гр.д.№4762/2015 г. по описа на Добричкия районен съд,приключило с влязло в сила решение за осъждане на АПИ-гр.София да заплати на И.С.И. сума от 5 555 лв-част от цяло вземане в размер на 25 001 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт-предмет и на настоящото дело.Претендира се с настоящия иск присъждане в полза на ищеца на остатък от 6 945 лв от дължимото обезщетение при възприет от въззивния Добрички окръжен съд с решението по в.гр.д.№109/2017 г. общ размер на задължението от 12 500 лв /при претендиран от ищеца общ размер от 25 001 лв/ вследствие отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 50%.Изложени са отново всички факти относно механизма на увреждането /настъпилото с ищеца ПТП/ и характера на настъпилите за него телесни увреждания и неимуществени вреди /болки и страдания/,като отговорността на възложителя АПИ-гр.София е мотивирана с противоправното бездействие на служителите при Агенцията,изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение на последната да стопанисва и поддържа процесното пътно платно-част от републиканската пътна мрежа.

В отговора на исковата молба ответникът АПИ-гр.София оспорва иска по основание и размер.Оспорва твърдението,че неимуществените вреди на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП,реализирано на 05.06.2015 г.,изразяващо се в попадане на ищеца в дупка на пътното платно /за последното не се спори,че е част от републиканската пътна мрежа,поддържана от АПИ/,която не била обозначена,сигнализирана и осветена.Твърди се,че в пътния участък не съществували такива неравности.Оспорен е фактът,че ищецът е получил описаните в исковата молба травми,респ. видът и степента на уврежданията.Навежда се,че вина за настъпване на ПТП и вредите има изключително ищецът,който нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗДвП,като не съобразил храктера и особеностите на пътя,пътните знаци и обстоятелството,че пътната настилка била с множество неравности.Освен това същият управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,72 промила,т.е. над допустимата.Същият се движел без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието и при нарушение на правилото,че следва да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.Противоправното поведение на водача изключвало изцяло отговорността на АПИ.От друга страна горното поведение било основание поне за намаляване отговорността на АПИ поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Претендираното обезщетение било изключително завишено по размер и не съответствало на степента и характера на получените травми.

Не е спорно по делото,че между същите страни е водено предходно гр.д.№4762/2015 г. на Добричкия районен съд,по което е разгледан частичен иск на основание чл.49 от ЗЗД,предявен от И.С.И. срещу АПИ-гр.София,за частично обезщетяване на същите неимуществени вреди,произтекли от процесното ПТП.С влязло в сила решение по цитираното дело АПИ-гр.София е осъдена да заплати на И. сума от 5 555 лв-част от цяло вземане в размер на 25 001 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт-предмет и на настоящото дело /в тази връзка виж решенията по гр.д.№4762/2015 г. на ДРС,в.гр.д.№109/2017 г. на ДОС и определението по гр.д.№3383/2017 г. на ВКС на РБ на листи 50-72 от делото на ДОС/.По смисъла на т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС вече постановеното и влязло в сила положително решение по предходния предявен и уважен частичен иск има сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти /юридическите факти,от които правоотношението произтича/,т.е. СПН обхваща основанието на иска;по отношение на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните /кои са страните по материалното правоотношение/ и по отношение съдържанието на правоотношението до съдебно признатия размер на спорното субективно материално право.Поради това,че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи,както за частичния иск,така и за иска за останалата част от вземането,те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остатъка от вземането.Следователно е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието му и правната му квалификация.Формираната СПН относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение,от което произтича спорното право.

Предвид горното разрешение следва да се приеме по настоящия спор,че със сила на пресъдено нещо вече е установено по предходното дело между страните,че ответникът АПИ-гр.София е отговорен за обезщетяване на причинените на ищеца И.С.И. неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие получени телесни увреждания /счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро,травма на главата-комоцио/ при ПТП,при което същият е попаднал в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015 г. около 22,40 часа вечерта при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене по път ІІІ-9701 към с.М.,общ.Ген.Тошево,на 500 метра от с.М..Предвид горното са преклудирани и не подлежат на повторно разглеждане в настоящото производство правоизключващите възражения на ответника АПИ-гр.София относно поведение на водача И.,изключващо изцяло отговорността на Агенцията;относно наличието на фактическия състав на отговорността на АПИ,конкретните правопораждащи факти,механизма на настъпване на ПТП и вредите;относно вида и характера на причинените на ищеца увреждания.Не са преклудирани и следва да бъдат разгледани само възраженията на ответника досежно общия размер на дължимото обезщетение /възраженията за несъответствие на размера на обезщетението с вида и интензитета на неимуществените вреди/ и относно допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И..Това е така,защото предходното влязло в сила решение няма сила на пресъдено нещо относно целия размер на вземането /има СПН само до размера на уважения частичен иск/.

Със сила на пресъдено нещо е установено,че при въпросното произшествие ищецът И.С.И. е получил следните телесни увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро,травма на главата-комоцио церебри /мозъчно сътресение/.Тези травми са установени още при приемането на И. в болнично заведение след датата на инцидента 05.06.2015 г. /в тази насока епикриза на лист 11 от делото на ДРС,издадена от «МБАЛ-Добрич» АД/.Според установеното от вещото лице д-р Митко Г.Желязков в заключението по допуснатата от ДРС съдебно-медицинска експертиза /на лист 173 от делото на ДРС/ по повод на горните травми ищецът е лекуван стационарно /болнично/ през периода 06.06.2015 г.-17.06.2015 г.Следващият период на лечение във връзка с травмата на бедрото е проведен амбулаторно /извънболнично/ за шест до седем месеца.Първоначалното лечение на счупеното дясно бедро е включило и оперативна намеса-извършена репозиция и метална остеосинтеза.Според вещото лице обичайният възстановителен период при черепно-мозъчната травма е приблизително 30 дни;при счупеното ребро-от 30 до 60 дни,а при счупената бедрена кост-от 6 до 7 месеца.Следователно ищецът И. е преживял значими болки и страдания от горните телесни увреждания,които са продължили с висок интензитет в рамките на минимум 6-7 месеца.От разпита на свидетелите се установява,че възстановяването е достигнало и дори надминало една година.Относими в тази насока са показанията на Дончо И. Георгиев и Галин Йовчев И. /останалите свидетели не са депозирали показания в тази връзка/,първи братовчеди на ищеца,които имат преки впечатления за състоянието му веднага след инцидента и през периода на лечението и възстановяването му.Същите споделят за преживени от И. изключително силни болки преди и след оперативната намеса,дискомфорт от обездвижването /болки,трудности при битово обслужване/.Според тях пострадалият е започнал да се придвижва с патерици на 12-13 ден след операцията,като с две патерици се движел в рамките на около 5-6 месеца,а близо една година-с една патерица.Свидетелите споделят,че и до настоящия момент ищецът имал болки при повече натоварване на десния крак.Последното се потвърждава и от съдържанието на експертно решение №3454/28.11.2016 г. на ТЕЛК за Общи заболявания-гр.Добрич /на лист 9 от делото на ДРС/.За период от 3 години до 01.11.2019 г. И. е с определена 10% намалена работоспособност заради състоянието си след фрактурата на дясното бедро,което се характеризира с болезнени ограничени движения в дясна тазобедрена става-лека степен.Така от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и обсъдените гласни доказателства,като последните са в унисон с изнесеното от експерта досежно обичайния възстановителен период при процесните травми,следва извод,че уврежданията са били сериозни и са причинили значителни болки и неудобства за ищеца в ежедневието му за период около една година.Болката в дясна тазобедрена става в лека степен е налична и до настоящия момент.

Настоящата инстанция на основание чл.52 от ЗЗД преценява по справедливост,че с оглед времетраенето,характера и интензивността на уврежданията,претърпяната оперативна интервенция,продължителността на възстановителния период,констатираното и понастоящем ограничение на движенията в тазобедрената става,съпроводено с болкови усещания в лека степен,че обезщетение в размер на 25 000 лв е адекватно на претърпените от ищеца вреди-болки и страдания от травматичните увреждания.

За претърпените вреди ответникът АПИ обаче не следва да отговаря изцяло поради наличие на твърдяното от него основание за намаляване на обезщетението по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Самият ищец в исковата си молба признава,че е допринесъл за настъпване на вредите до 50% размер на съпричиняване,доколкото при определяне на дължимия остатък от вземането при предявяване на иска е изчислил размера му именно при съобразяване на горната степен на съпричиняване от негова страна.

Ищецът е претърпял ПТП при управление на велосипед,снабден с двигател,който по смисъла на §6 т.11 и т.10 от ДР на ЗДвП съставлява моторно пътно превозно средство.Правилата за движение по пътищата,установени със ЗДвП,забраняват на водачите да управляват пътното превозно средство под въздействието на алкохол /чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП/ и ги задължават да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват /чл.20 ал.1 от ЗДвП/,да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението/чл.20 ал.2 от ЗДвП/.По данни от съставения непосредствено след инцидента /в 24,10 ч. на 06.06.2015 г./ протокол №449/06.06.2015 г. /на лист 17 от приложената преписка №1356/2015 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Добрич/ при вземане на кръвна проба ищецът е признал употребата на алкохол в деня на ПТП от 2-3 бири към 18,00 часа.Съгласно протокол №799/09.06.2015 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /на лист 17 от делото на ДРС/ ищецът е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта от 0,72 промила.Нарушение на правилата на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е констатирано и с акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2015 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление №15-0851-001485/04.08.2015 г. на началник-сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Добрич,влязло в сила на 28.12.2015 г. /в тази насока писмо на сектор „Пътна полиция“ на лист 115 от делото на ДРС и НП на лист 116 от делото на ДРС/.Не се спори от страните,че ищецът от 2009 г. е с поставена диагноза „Глутенова ентеропатия“,за което заболяване употребата на алкохол е категорично противопоказна,но не съществуват ефекти от употребата му или излъчването му от организма,които да са различни от тези при хора,които не боледуват от горното заболяване,т.е. че заболяването не влияе на метаболизма на алкохола и на съдържанието му в кръвта /в тази насока и приетата като доказателство писмена справка,издадена от гастроентеролога д-р И. Николов,на лист 175 от делото на ДРС/.В този смисъл съдържанието на алкохол в кръвта на ищеца не е повлияно по никакъв начин от горното му заболяване,т.е. то отговаря на употребеното от него количество алкохол без влияние на други обективни фактори.

При така установеното възражението на ответника АПИ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е основателно.Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги,когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди.В случая с факта на управление на пътно превозно средство в тъмната част на денонощието под въздействие на алкохол ищецът сам се е поставил в състояние на повишен риск и сам се е лишил от способност за адекватна реакция съобразно пътната обстановка.Обективно това поведение е в причинна връзка с резултата.Възражението на ответника за принос на ищеца чрез поведение в разрез с изискванията за носене на светлоотразителна жилетка и движение в най-дясната част на платното за движение /чл.80 от ЗДвП/ с оглед фактическата обстановка във връзка с механизма на произшествието се явява неоснователно.Целта на светлоотразителната жилетка е да направи водача по-лесно забележим на платното за останалите участници в движението,което в случая не би могло да предотврати произшествието,доколкото същото не е вследствие участието на друг водач на МПС /вредите са вследствие попадане на управлявания от ищеца велосипед в необезопасена дупка на пътното платно/.Изискването за движение на велосипедиста най-вдясно на пътното платно също е предвидено с оглед предотвратяване на нежеланото му съприкосновение с друго МПС.То е без значение за възникване на хипотетичната възможност да попадне или да избегне дупка на пътното платно.

Съдът определя размера на съпричиняване от страна на ищеца на 50%,поради което на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв следва да бъде намалено съразмерно на приноса или с 12 500 лв,поради което ответникът АПИ дължи на ищеца обезщетение в размер на 12 500 лв.Вече е бил предявен и уважен частичен иск за част от вземането в размер на 5 555 лв /гр.д.№4762/2015 г. на ДРС/.Остава дължим остатък в размер на 6 945 лв,до който размер настоящият частичен иск е основателен и доказан и подлежи на уважаване.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза на ищеца следва присъждане и на законната лихва върху вземането,считано от датата на предявяване на иска-30.04.2018 г.,до окончателното плащане,както е поискано.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца И.С.И. са присъдени сторени от същия съдебно-деловодни разноски,които са изрично претендирани и се дължат поради уважаване на предявения от И. иск.

Въззивният съд намира,че изложените от третото лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна във въззивната му жалба доводи за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение по отношение на същото по съображения,че неправилно е конституирано като подпомагаща ответника страна,са преклудирани и не следва да се разглеждат.Това е така,защото горното дружество вече е участвало като трето лице-помагач в производството по предявения предходен частичен иск-предмет на гр.д.№4762/2015 г. на ДРС и в рамките на това производство надлежното му качество на подпомагаща страна не е било отречено.Влязлото в сила решение по горното дело,постановено при участието на посоченото трето лице-помагач,се ползва със сила на пресъдено нещо,имаща обективни и субективни предели.По обективните предели съдът изложи съображения по-горе в изложението.Субективните предели на СПН очертават страните по материалното правоотношение,както и лицата,които,макар и да не са страни,са обвързани от установеното положение.Третото лице-помагач е страна в производството.Същото е обвързано от СПН в отношенията си с насрещната страна по спора /с ищеца/,респ. установеното в мотивите на акта е задължително за третото лице в отношенията му с подпомаганата страна /ответника/ по смисъла на чл.223 ал.1 и 2 от ГПК.След като вече е налице влязло в сила решение по частичен иск за част от същото вземане,вследствие което качеството на третото лице-помагач е легитимирано,респ. това лице е обвързано от СПН в отношенията му с противната страна и от задължителната сила на мотивите на влязлото в сила решение в отношенията му с подпомаганата страна,е недопустимо навеждане на доводи за отричане на това качество в рамките на последващ процес относно остатъка от вземането.

Въпреки горното следва по същество на наведените възражения да се отбележи,че същите са неоснователни. Привличането на подпомагаща страна по инициатива на главна страна в процеса се прилага тогава,когато третото лице има право да встъпи,за да помага,но не встъпва поради опасенията си от неизгоден за подпомаганата от него страна изход по делото и обвързването му от задължителната сила на мотивите в отношенията му с нея.Привличането е право на привличащата страна,с което тя цели 1./да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице и 2./да подчини при неблагоприятен за нея изход на делото привлечената страна на задължителната сила на мотивите в един бъдещ процес между привличащата и привлечената страна.От изложеното от ответника АПИ в отговора на исковата молба става ясно по каква причина се настоява за конституиране на „И.“ ЕООД-град Варна като подпомагаща страна.Изложени са доводи какви бъдещи спорни правоотношения между ответника и подпомагащата страна,произхождащи от неизгоден за ответника изход от настоящия спор,биха възникнали и биха породили нужда от съдебно разрешаване на спор между тях,което налага мотивите на решението по настоящото дело да обвързват и третото лице.Не се спори от третото лице-помагач,че между ответника АПИ-гр.София /възложител/ и ДЗЗД „ПОНТ“-гр.Варна /изпълнител/,в което съдружници са „Хидрострой“ АД-гр.София и „И.“ ЕООД-град Варна,е сключен договор от 21.05.2015 г. за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно,текущо,зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на североизточен район,стопанисвани от АПИ /листи 55 и сл. от делото на ДРС/.По силата на този договор /р.ІІ,чл.1 ал.1/ изпълнителят /в това число и „И.“ ЕООД-град Варна/ поема задължение да извършва всички дейности по поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление-Добрич,т.е. вкл. процесния пътен участък.Безспорно в този случай за ответника АПИ е налице правен интерес да привлече изпълнителя по този договор като помагач по делото,респ. да го обвърже от задължителната сила на мотивите на съдебното решение,доколкото обезщетението се претендира за вреди именно от необезопасена дупка на пътното платно,за чийто ремонт би следвало да отговаря дружеството-изпълнител.Безспорно е налице правен интерес от предявяване на бъдещ регресен иск от АПИ срещу горното дружество.Това е достатъчно да обоснове законосъобразност на конституирането на посоченото трето лице като помагач в процеса по настоящото дело.Всички останали доводи в жалбата на „И.“ ЕООД-град Варна касаят основателността на този бъдещ регресен иск /доводи,че дружеството било изпълнило цитирания договор за възлагане на обществена поръчка,че нямало нарочно възлагателно писмо от АПИ до изпълнителя да отремонтира конкретния пътен участък,че не носело отговорност за наличието на процесната дупка на пътното платно/,респ. същите подлежат на разглеждане в рамките на бъдещото исково производство по такъв иск.Те не са относими към наличието на процесуалните предпоставки за конституиране на дружеството като трето лице-помагач в настоящия процес.С оглед изложеното атакуваното първоинстанционно решение е допустимо и в частта на постановяването му при участието на посоченото трето лице-помагач.

Предвид горното съдът намира подадените въззивни жалби за неоснователни по същество,поради което следва да ги остави без уважение,респ. следва да потвърди обжалваното решение.

При този изход от производството ответникът по делото и въззивник в настоящото производство АПИ-гр.София няма право на разноски нито за първата,нито за въззивната инстанция,и такива не следва да му се присъждат по повод изрично отправеното искане в тази насока.На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото и въззиваем И.С.И. следва да се присъдят претендирани от него разноски във въззивната инстанция.Такива са сторени в размер на 1 200 лв адвокатско възнаграждение,изплатено за настоящата инстанция в полза на упълномощения от страната адвокат според отразеното в графа „внесена сума“ в договора за правна защита и съдействие на лист 37 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №352/21.03.2019 г. по гр.д.№1697/2018 г. на Добричкия районен съд,с което Агенция „***“-гр.София е осъдена да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** *** сумата от 6 945 лв-част от вземане в общ размер на 12 500 лв,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки,страдания,причинени в резултат на попадане на ищеца в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015 г. около 22,40 часа вечерта при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене по път ІІІ-9701 към село М.,на 500 метра от село М.,при което е получил следните увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро,травма на главата-комоцио,ведно със законната лихва върху обезщетението,начиная от 30.04.2018 г.,до окончателното му изплащане,респ. сумата от 1 168 лв,представляваща сторени по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение,което решение е постановено при участието на трето лице-помагач „И.“ ЕООД-град Варна на страната на ответника Агенция „***“-гр.София.

ОСЪЖДА Агенция „***“-гр.София да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 лв /хиляда и двеста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.