Р Е Ш Е Н И Е

№ 225 16.10.**19 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На шестнадесети септември **19 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 390 по описа за **19 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег. №1662/08.05.**19 год. ,подадена от М.Д.С., ЕГН **********,***,чрез пълномощника му адв.Д.Д.-*** срещу решение №50/01.04.**19 год.,вписано в регистъра по чл. 235 ал.5 под № **/01.04.**19 год.,стр.106-110 по гр.д.№ 728/**** год. на Районен съд КаВ.,с което е прието за установено в отношенията му с Г.Д.С.., ЕГН **********,***,че тя е собственик по силата на пълна трансформация на нейни лични средства на придобития по време на брака им недвижим имот ,а именно: апартамент № ** с идентификатор № **находящ се в гр.К.улица „*.“ * вх.* ет.* сграда *, разположена в ПИ с идентификатор № **с площ **кв.м., прилежащи части: **% от ОЧС,изба № ** с площ **кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **,под обекта: **,над обекта: **,както и е осъден да й заплати сторените съдебно-деловодни разноски.

С доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт , е отправено искане да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл.23 ал.1 от СК и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Фактическите твърдения ,доказателствата и правните доводи на ищеца били пространно възпроизвеждани и обсъждани в доклада по чл.146 от ГПК и съдебното решение,за разлика от сочените такива от ответника. Преценката на свидетелските показания не била извършена в съответствие с правилото на чл.172 от ГПК, не било отчетено наличието на противоречията в тях-вътрешни ,между двете групи свидетели и с твърденията на страната,поискала разпита им. Съдът не е формирал фактическите си и правни изводи по съществото на заявения за разрешаване спор след преценка на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,респ. силата,с която страните по делото са доказали фактическите твърдения ,на които основават иска и защитата си ,в резултат на което разпоредбите на чл.21-чл.23 от СК не били неточно приложени.

Въззиваемата страна Г.К.С. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изложила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ **50/05.06.**19 год. Каварненския районен съд уважил претенцията при направени констатации ,че са установени предпоставките на разпоредбата на чл.22 ал.1 от СК,вън от горното придобиването на процесния недвижим имот било извършено по време на фактическата раздяла на съпрузите и при липса на какъвто и да е съществен принос от въззивника.

Предявеният от Г.К.С.,*** срещу М.Д.С.,*** е за установяване,че придобития по време на брака на страните апартамент в гр.К.улица „*.“ * вх.* ет.* ап.* сграда * ,с площ **кв.м. е нейно лично притежание поради придобиването му със сума в размер от 12 596 лв.,която й е била дарена от родителите й.

Изложени са твърдения,че гражданския брак на страните , сключен през 1974 год. и след продължила фактическа раздяла от 30 години,бил прекратен с развод през **** год.Поради нежеланието на ответника да подобри жилищно-битовите условия на семейството,обитаващо като квартира влажна маза,ищцата сама предприела в периода 1980-1981 год. постъпки за включване в ЖСК,насърчена от родителите си,обещали финансова подкрепа.Подала нужните документи в Общината-отдел“Военно бюро“ и след одобряването й,поради отказа на ответника сама изтеглила жребий за апартамент-процесния по делото.Ответникът й забранил да посяга на семейните спестявания,поради което цената на жилището ,определена в размер на 12 596 лв. ищцата заплатила сама,както следва:стойността на правото на строеж ,възлизащо на сумата от 684 лв. със средства,предоставени от нейните родители,изтеглен от нея жилищен кредит от ДСК на база притежавани лихвоточки в размер на 7 300 лв. и 4 612 лв.,предоставени от баща й К.А.А..Ищцата се преместила в новопостроеното жилище с двете им деца,а през 1986 год. във връзка с преодоляване щети от земетресение ,ответникът отишъл на работа в гр.С..Посещавал ги рядко,а семейният живот на страните не вървял.Преместил се на работа по същия повод и в гр.П.,където живеел и до настоящия момент.От 1987/1988 год.,ищцата останала сама с грижите за децата,работела и учела същевременно,а впоследствие поради оставане без работа се преместила и в гр.В..През месец декември 1994 год.,баща й я извикал в гр.В. и покрил целия размер на кредита ,възлизащ към този момент на сумата от 9 947.68 лв.През годините ответникът не участвал в подобренията и поддръжката на имота,като родителите на ищцата и тя самата заплащали данъците за имота.

Отправено е искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,че Г.К.С. е изключителен собственик по силата на пълна трансформация на нейни лични средства на придобития по време на брака й с М.Д.С. апартамент № ** с идентификатор № **находящ се в гр.К.улица „*.“ * вх.* ет.* сграда *, разположена в ПИ с идентификатор № **с площ **кв.м., прилежащи части: **% от ОЧС,изба № ** с площ **кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **,под обекта: **,над обекта: **.В условията на евентуалност заявява искане да бъде призната за собственик на 99% ид.части от посочения недвижим имот.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК с отговор рег.№4/02.01.**19 год. ответникът М.Д.С. е оспорил основателността на претенцията по чл.23 от СК/чл.21 от СК отм./ с доводи,че изложените в исковата молба фактически твърдения относно членуването в ЖСК,отпускане на жилищен кредит за покритие на цената на жилището,участието на ищцата с лични средства за придобиване на жилището са неверни.Като глава на семейството,той кандидатствал за приемане като член-кооператор в ЖСК и тъй като не разполагал с цялата сума,необходима за покритие на жилището,сключил договор за заем с ДСК.Условие както за приемането му в ЖСК,така и за отпускане на заема било участие и със собствени средства,които в случая на възлизали на сумата от 5 300 лв.Ответникът набавил тази сума от личните си средства ,с които разполагал ,както и взел пари от своята сестра и брат.За времето от 1966 год. до 1989 год.,ответникът работил само в едно предприятие-ОТПК“К.“,преименувано през 1971 год. в“К.“.Само той от семейството разполагал с постоянен и не малък за времето си доход,с който семейството се издържало.С цел осигуряване повече средства за него ,през 1989 год. постъпил в бригада “Н.П.“ на известния строител И.Р.и работел за възстановяването на гр.С. до месец септември 1991 год.Всяка седмица в почивните си дни се връщал при семейството си в гр.КаВ..По време на отсъствието му ,ищцата установила извънбрачна връзка,станала причина за разрив в отношенията им,в резултат на което се установил да работи и живее в гр.П..

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:

Страните по делото са сключили граждански брак на дата 28.09.1974 год.,прекратен с развод с решение № 2562/04.06.**** год. по гр.д.№ 785/**** год. на Варненския районен съд,влязло в сила на 15.09.**** год.В мотивите на решението е посочено,че страните са във фактическа раздяла от 25 години,т.е. от 1993 год.

От брака на страните са родени децата К. /10.07.1976 год./ и В./род.*** год./.

Съгласно издадения на дата **.01.1997 год. изпълнителен лист по решение от 07.03.1995 год. по гр.д.№ 3/1995 год. на Каварненския районен съд, М.Д.С.,*** е бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете В.,род.*** год.,чрез нейната майка Г.К.С. ,месечна издръжка в размер на 700 лв.,считано от 01.09.1994 год.

В издадено от РПК“С.“ гр.К.удостоверение изх.№ **/21.06.**** год. е вписан трудов стаж на ищцата като продавач за времето от 01.06.1982 год.-07.02.19** год./1 год. 8 месеца/ и за времето от 27.06.19** год.-25.03.1985 год./1 год. и 9 месеца/. В издадено от ТП на НОИ гр.К.удостоверение изх.№**/30.01.**19 год. е вписан трудов стаж на ищцата в АПК“К.“ гр.К.без посочване на длъжността в размер на 2** дни за 1987 год.;307 дни за 1988 год.,както и за 1989 год. –част с дни /147 и 68/,част без дни,както и 262 дни през 1990 год. като експедитор.

В приложената по делото трудова книжка на ответника са налице записвания за трудов стаж като дърводелец в СП“К.“ гр.К.в периода 02.06.1966 год.- до 19.06.1989 год.,а в СТФ“Н.П.“ ,гр.В. от 04.07.1989 год. до 01.09.1991 год.В СД“А.“ гр.П. ,ответникът е прослужил като дърводелец времето от 10.09.1991 год. до 30.03.1994 год.

Съгласно удостоверение изх.№ **/0.02.**19 год. на ТП-НОИ гр.С.,М.Д.С. е правил вноски за заем/без посочване на кредитната институция/ в периода месец януари 1978 год.-месец ноември 19** год.;месец декември 1985 год. в полза на ДСК;в периода месец януари 1986 год.-месец юни 1989 год./без посочване на кредитната институция/.В периода 01.1978 год.-1989 год. ,ответникът е правил също така месечни вноски ДЗИ и ВСК.

По силата на съставен на дата 16.03.1990 год. нотариален акт № ** т. * н.д.№ **/1990 год. за собственост върху жилище,построено на държавно място от ЖСК, М.Д.С. и Г.К.С. са били признати за собственици на недвижим имот :жилище № **,находящо се на 7 етаж в жилищна сграда-блок”К.”,вх.*,състоящо се от две стаи и кухня,с площ от ** кв.м. и 2.039 процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място.При съставянето на акта са били представени заповед № **/27.09.1988 год. на председателя на Общински народен съвет гр.К.за отстъпване право на строеж върху държавно дворно място на ЖСК”К.” и протоколно решение и разпределителен протокол на Общото събрание на ЖСК за прекратяване на кооперацията и за снабдяване на членовете с нотариални актове.Посочено е ,че цената на жилището е 11 912 лв.,а на правото на строеж -684 лв.Общата стойност на жилището от 12 596 лв. е била покрита от 5 296 лв. собствени средства и 7 300 лв. разрешен заем от ДСК.Строителното разрешение за строеж на ЖСК “К.“ е било издадено на дата 22.12.1978 год.

Съгласно удостоверение № **/27.12.1994 год. на ДСК КаВ.,лицето К.А.К.,от гр.К.е внесло сумата от 9 947.68 лв. по заема на М.Д.С.,с което кредита се ликвидира-така и вноска бележка № **/31-22.12.1994 год.В декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ **/27.12.1994 год., К.А.К.,от гр.К.е декларирал,че дарява на дъщеря си Г.К.С. сумата от 9 947.68 лв.,която сума е предназначена за доплащане на заем в ДСК К.и е внесена лично от него за апартамент в гр.КаВ.,блок М. ап.** ет.* вх.* на ул.“*.“ №*,придобит след брака между дъщеря му и зет му М.Д.С..Тази негова воля следвало да се счита като дарение и сумата ,внесена с вносната бележка № **/31-22.12.1994 год.,принадлежи само на дъщеря му.

Показания като свидетел по делото е дала В.М.Д.,дъщеря на страните по делото.Свидетелката сочи,че е напълно отчуждена от баща си,помни баща си от периода ,когато е била първи-втори клас,не поддържа връзка с него и не го е виждала повече от 2-3 години,изразява огорчение от поведението му на сватбата й.В процесния апартамент била живяла с баща си само 2-3 години,след като семейството се нанесло там около 1985-1986 год.Родена била през 1979 год. и макар да била малка ,била наясно с историята на апартамента по разкази на нейните баба и дядо.Същата е заявила,че голяма част от апартамента-99% е била заплатена от нейния дядо К..За да бъде започнат първоначално строежа,дядо й предоставил сумата от 700лв. ,а след това още 4 600 лв.Апартамента бил закупен с жилищен кредит от ДСК,а дядо й направил доплащане като дарение и изплатил целия заем. Той заплащал и данъците за апартамента до смъртта си през **11 год.,само той и майка й са се грижили да бъдат платени данъци,ток и вода за жилището . Не й известно баща й да е участвал финансово в изплащане на заема,да е давал пари на майка й.

Оставиян К.А./брат на ищцата/свидетелства,че процесния апартамент е закупен от страните около 1984-1986 год.Тези години се сочат от свидетеля както за учредяване на ЖСК,за даване на капаро,така също и за нанасяне в жилището с уточнението ,че не е много сигурен и не помни точно,по това време бил ученик в гр.Д. /след 7 –ми клас/.Средствата за това били давани на няколко етапа и в голямата си част от неговите родители,както като капаро при учредяване на кооперацията-сумата от 5 500 лв.,така и след това за изплащане на заема,отпуснат на ответника,а също така данъците и разноските за поддържане на жилището до смъртта им през **11 год.Лични впечатления по повод предоставяне на средствата от родителите му на ищцата,плащания за жилището няма,знае за събитията от разказите им.Ответникът участвал в обзавеждането на жилището,бил дърводелец и изработил голяма част от него,а свидетелят му помагал,като тогава бил дете.Сестра му била в много лошо финансово състояние,не получавала средства от никъде,гледала сама децата си и изцяло разчитала на финансовата помощ на баща им.Знае за съставената от баща му декларация по повод погасяването на заема,като имали споразумение да бъде изплатен заема на ищцата,а на него да остане къщата на родителите им.Сестра му открила възможността да се включат в ЖСК като съкооператори,тъй като семейството живеело в голяма мизерия в едно мазе.След построяването на сградата,цялото семейство се преместило да живее в апартамента,където ответникът останал около година.След земетресението в С.,ответникът заминал за там,където живеел и понастоящем.

Св.Н.Т.М./познат на страните,приятел на ответника/ е дал показания,че около 1977-1978 год. научил от ответника,че се е включил в ЖСК.Изтеглил заем и го изплащал,а за строителството и обзавеждането на жилището вземал заем и от взаимо-спомагателната каса,от роднини /брат и сестра/ и приятели,вкл. от свидетеля и ги връщал.Ответникът бил дърводелец,трудолюбив човек бил,работел и на частно.Живял малко в жилището.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявеният от Г.К.С. срещу М.Д.С. иск е за установяване ,че нейно изцяло лично е вещното право на собственост върху недвижим имот,придобит по време на брака им с нейно лично имущество –подарени от родителите й парични средства в размер на пълната му придобивна стойност.Искът за осъществено преобразуване на лично имущество по време на действието на СК от 1985 год. черпи правното си основание в разпоредбата на чл.21 ал.1,понастоящем уреден в разпоредбата на чл.23 ал.1 от СК от **09 год.

Искът е за наличието на пълна трансформация,като в условията на евентуалност е отправено искане за установяване на такава в размер от 99%. Не се касае до предявени в условията на евентуалност 2 различни иска.В случай,че не бъде установена твърдяната от ищцата пълна трансформация, но се установи частична трансформация /влагане на лични средства ,евентуално дарени от родителите й в по-малък размер и които не покриват цялата стойност на процесния имот, искът следва да се уважи за такава идеална част , за която се установи, че е лична собственост на ищцата в резултат на частичната трансформация.

При спор между съпрузи ,моментът на придобиване на правото на собственост върху недвижим имот следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Ако фактическият състав на съответния придобивен способ се е осъществил по време на брака и при действието на СК от 1985 год. (отм.), презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 год. намира приложение- презюмира се до доказване на противното, че за придобиването на имота двамата съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е съпружеска имуществена общност между тях.

Правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, до доказване на противното се счита, че имотът е СИО, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали и двамата са били член-кооператори.

При съобразяване,че нотариален акт № ** т. * н.д.№ **/1990 год. за собственост върху жилище,построено на държавно място от ЖСК е съставен на дата 16.03.1990 год. и с него са снабдени като членове на жилищностроителната кооперация както М.Д.С. ,така и Г.К.С.,касае се до придобиване по време на брака,което обуславя притежанието му от страните в режим на съпружеска общност.

Неоснователни са навежданите от ищцата доводи,че се касае до придобиване на жилище по време на фактическа раздяла между страните и без всякакъв принос от ответника.

Наличието на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че презумпцията на чл.19 от СК (отм.) е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и икономическа връзка между тях. Наличието на фактическа раздяла ищцата обосновава с твърденията,че ответникът от 1986 год. живее и работи в други населени места и съответно ги посещава рядко.Наличието на такава към момента на придобиване на недвижимия имот през 1990 год. не е установено.В исковата молба е твърдяна продължителност на раздялата от 30 години,т.е. считано от 1988 год.,за разлика от брачното дело,където твърденията са били за такава с продължителност от 25 години,т.е. считано от 1993 год. Следва да бъде прието,че раздялата между съпрузите е настъпила след 1993 год.,в каквато насока са данните по брачното дело,респ. данните за присъждане на издръжка на непълнолетно дете за период след месец септември 1994 год.Твърденията на ищцата и показанията на свидетелите,че считано от 1986 год.,ответникът не живее и работи в гр.К.са опровергани.Безспорно е установено по делото ,че до средата на 1989 год. ответникът е бил трудово зает в населеното място по местонахождение на имота,а едва след този момент е отпочнал работа в гр.С..Вън от горното, самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла, когато съпругът работи в друго населено място или друга държава. Твърденията за липса на какъвто и да е принос на ответника в придобиването на имуществото се опровергават от данните в писмените и гласните доказателства за трудовата му заетост,участието му като член-кооператор,изплащане на заем,участие с личен труд при изработката на обзавеждането на жилището.

Постановената в чл. 19 ал. 3 СК (отм.) презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съпруга, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства по правилата на чл.** от ГПК е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Доказването на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко.По установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. ** СК от 1985 год. произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота.Установяването на несемейния произход на част от средствата за придобиването на общата вещ може да стане със свидетелски показания,но следва да е по несъмнен начин.

Не е спорно между страните,че придобивната стойност на недвижимия имот в общ размер от 12 596 лв. е била покрита отчасти със сумата от 7 300 лв.-заем от ДСК. По делото не се установяват твърденията на ищцата,че заемът от ДСК е разрешен на нея и срещу лихвоточки,такъв е разрешен на съпруга М.С..В тази насока са и приложените удостоверение от ДСК гр.К.В.,вносна бележка за плащането от К.А.К. и удостоверение от НОИ за направата на погасителни вноски за заем от ответника .Не е спорно,че бащата на К.А.К. е извършил погасяване на заема на дата 27.12.1994 год.

Придобитото имущество има правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването му.Придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи.Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Погасяването на банковия заем, послужил за придобивания по време на брака, с лични средства на единия съпруг, поражда само облигационни вземания спрямо другия. За изплатените на заемодателя - ДСК, суми не възниква основание за отчитане на трансформация по чл. 21 ал. 2 СК. Изплащан е бил заем, който е дълг за задоволяване нуждите на семейството. Този дълг обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл. 25 от СК. Затова, ако и доколкото е поето дори и едностранно задължение във връзка с придобиване на жилищния имот, обвързан солидарен длъжник е и другият съпруг. Без значение е кой и кога погасява заема. Ето защо, с оглед вещнопрехвърлителното действие на придобиване на имот чрез ЖСК през 1990 год., без значение се явява обстоятелството,че след придобиване на собствеността върху жилището ,трето лице с дарствени намерения спрямо съпругата/ищцата по делото/със свои средства е погасил заема,отпуснат на другия съпруг/ответника/. Погасяването на заема или част от него не създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, а създава само облигационни отношения, с оглед изравняване на участието. Правата на съпрузите се определят към момента на придобиването на собствеността и не се влияят от направеното след това погасяване на заема,т.е. не може да настъпи претендираната по делото трансформация.

Произходът на сумата от 5 296 лв.,представляваща разликата между придобивната стойност на жилището/ 12 596 лв./ и заемните средства/ 7300 лв./ не е установен по делото.Ищцата е посочила в исковата си молба,че страните са имали семейни спестявания,които ответникът не й разрешил да ползва за финансиране на строежа,поради което остатъкът от покритието на стойността на имота,било направено със средства от нейните родители.По делото не е установено,че те са разполагали със сума в посочен размер от спестявания,пенсии,допълнителен труд и пр,респ.че сумата е била реално предоставена на ищцата,респ. внесена от нея в касата на ЖСК.Писмени доказателства не са представени по делото,а показания са дали дъщерята на страните,на невръстна по това време възраст ,както и брат на ищцата ,ученик по това време.Сама по себе си възрастта на свидетелите към момента на събитията предполага липса,респ.неточност на възприятията относно релевантните по делото факти. Св.А. сам е направил уточнението,че не помни точно,че не е много сигурен.Показанията са лишени от конкретика относно това,кога по време са били дадени средствата,в какъв размер,еднократно или на няколко пъти, на ищцата или директно внесени по сметката на ЖСК, как са били разходвани .По съществото си,показанията са декларация за узнати от трети лица факти.При съобразяване правилото на чл. 172 от ГПК,предвид близката родствена връзка,стремежа за подпомагане на ищцата,респ.неприязнени отношения с ответника,съдът не кредитира показанията им.

Горното води до извод за неоснователност на исковата претенция,която подлежи на отхвърляне.Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено,поради което на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде изцяло отменено и спора решен съобразно настоящото изложение.

С оглед изхода по спора на въззивника се следват сторените от него съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в размерите:600 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред КРС;300 лв. ,заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ДОС;59 лв.,заплатена държавна такса за въззивното обжалване,т.е. общо 959 лв.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №50/01.04.**19 год.,вписано в регистъра по чл. 235 ал.5 под № */01.04.**19 год.,стр.106-110 по гр.д.№ 728/**** год. на Районен съд КаВ.,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Д.С.., ЕГН **********,*** срещу М.Д.С., ЕГН **********,*** иск ,че тя е собственик по силата на пълна трансформация на нейни лични средства на придобития по време на брака им недвижим имот : апартамент № ** с идентификатор № **находящ се в гр.К.улица „*.“ * вх.* ет.* сграда *, разположена в ПИ с идентификатор № **с площ **кв.м., прилежащи части: **% от ОЧС,изба № ** с площ **кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **,под обекта: **,над обекта: **.

ОСЪЖДА Г.Д.С.., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 959 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.