Р Е Ш Е Н И Е

№232

гр. Добрич, 18.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети септември година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 400 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. *** срещу решение №51/25.04.2019г. по гр.д.№545/2019г. на Тервелския районен съд, с което на осн.чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД е отменено обективираното в нотариален акт, вписан в СВп с вх.рег.№1021 акт №58 том 4 дело №426/05.06.2018г., дарение, извършено от А.А.М. и Н.С. ***, в полза на въззивника А.А.А. дарение на недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Тервел, със застроена площ от 90 кв.м., построена върху общинско дворно място с площ от 483 кв.м, поземлен имот с идентификатор ***, ведно с отстъпеното право на строеж и въззивникът е осъден за разноски в полза на другата страна.

Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че дарителите имат нужда от издръжка, което според жалбата не било доказано. Възразява се и срещу приетото в обжалваното решение, че въззивникът е отказал да даде на дарителите издръжка. Подчертава се, че той не бил канен в тази насока, но дори и без покана той давал средства на дарителите. Иска решението на районния съд да бъде отменено изцяло и предявените искове да се отхвърлят.

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна и настояват за потвърждаване решението на районния съд.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Предявеният от А.А.М. и Н.С.М. срещу А.А.А. иск е да бъде отменен договорът, сключен на 05.06.2018г. с нотариален акт №188 т.І рег.№1645 д.№163/2018г. на нотариус с рег.№174 и район на действие ТРС, с който ищците дарили на ответника недвижим имот в гр.Т., представляващ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на града, построена в общинско дворно място с площ 483кв.м. с идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Отмяната на дарението се иска поради това, че надареният отказал да дава на дарителите издръжка, от която те се нуждаят.

Искът е по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД и, за да е основателен, е необходимо – дарителите да са изпаднали в трайна нужда от средства за нормално съществуване, да е поискали от надарения да им осигури такива, като им дава издръжка, и надареният да е отказал, макар да е в състояние да я даде.

За да постанови отмяна на дарението по предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка, тъй като пенсиите им не са достатъчни за осигуряване на значителните суми, необходими, с оглед заболяването на дарителката. Прието е на следващо място, че надареният ответник не е давал и отказва да дава издръжка на дарителите, макар да е в състояние да им осигури исканата от тях сума в размер на 150 лева месечно.

Установено е, че двамата ищци са съпрузи, а ответникът е техен син. Ищците живеят в гр.Тервел, в дарения имот /макар да не са си запазили правото на ползване/, а ответникът от години живее и работи в гр.Лондон.

Не е спорно, че ищците не работят. Ищцата е в трудоспособна възраст /61г./, но е инвалидизирана поради общо заболяване с 50% намалена трудоспособност – експертно решение №1999/12.06.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ Добрич. Ищецът е в пенсионна възраст /67г./ и, тъй като друго не е твърдяно и доказано, следва да се приеме, че е в добро за възрастта му общо здравословно състояние. И двамата ищци получават пенсии, но не са ангажирали доказателства за техния размер. Не са ангажирали доказателства и за разходите си – обичайните, както и специфичните, свързани със здравословното състояние на ищцата.

От съвпадащите обяснения на страните във въззивното производство се установява, че преди една – две години ищецът живял при сина си /ответника/ в гр.Лондон, където бил регистриран в социалните служби и му била отпусната социална помощ от 140 британски лири месечно. Също във въззивното производство двете насрещни страни са обяснили, че ответникът изпращал пари на ищците.

Според обясненията на ищеца, той продължавал да има право на горната месечна социална помощ, но реално не разполагал с нея. Фактически тя се получавала от ответника, и изпращаните от него на ищците пари, съставлявали именно средства от социалните помощи, а не средства на ответника за издръжка на ищците.

Според обясненото от ответника, ищецът вече не получавал социалните помощи, а средствата които той /ответникът/ изпращал на ищците били от него за тяхната издръжка.

Обясненията на ищеца така, както са дадени, съставляват признание на неизгоден за него факт – че има източник доход в размер на 140 британски лири. Друг е въпросът дали той реално разполага със средствата си или те без основание се получават от ответника. Ако твърдяното по този въпрос от ищеца е вярно, то би било основание за друг спор помежду им.

За настоящия спор е от значение това, че според признанието му ищецът има доход от 140 британски лири месечно. Същевременно, както се отбеляза по-горе, няма яснота за размера на доходите на ищците от пенсии. Няма яснота и за разходите им. При това положение, не може да се приеме, че средствата на ищците от пенсиите им и от социалните помощи в размер на 140 британски лири месечно не им достигат, за да покриват разходите си. Ищците е трябвало да докажат тези обстоятелства, защото тяхна е тежестта да докажат нуждата си от издръжка и това им е указано. Те не са го сторили и резултатът е, че не е доказано да е налице първата предпоставка за отмяна на дарението – нуждата от издръжка на дарителите.

Липсата само на една от предпоставките по чл.227 б.“в“ от ЗЗД е достатъчно основание за отхвърляне на иска за отмяна на дарението. Независимо от това следва да се посочи, че в случая не са налице и следващите предпоставки за постановяване на искания от дарителите резултат.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите М.Т.М. и Р.А.П.. И двамата свидетели са дали подробни показания за скандал между страните, и само втората свидетелка е посочила, че ищцата й споделила, че ответникът не им дава пари. Свидетелката е съседка и не изнася лични възприятия, а онова което й е споделила ищцата.

Във въззивното производство е разпитан свидетелят С.А.А., който е син на дарителите и брат на ответника. Според неговите показания, родителите му не работят от повече от десет години, а пенсии получават от две години. Преди дарението средства за издръжката им били осигурявани от трите им деца – свидетеля, ответника и друг техен брат, живеещ в Белгия. След дарението свидетелят спрял да дава средства на родителите си, защото смятал, че това трябва да прави братът, получил имота. Ответникът продължавал да праща пари на родителите. Те твърдяли обратното и искали да отменят дарението поради семейни несъгласия, свързани със сина на третия брат.

Свидетелят е във възможно най-близка степен на родство и с двете страни по делото и има лични впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства. Освен това, житейски той е заинтересован по-скоро в полза на ищците /дареният имот би се върнал в патримониума на родителите му/. При отчитане на тези обстоятелства, изнесеното от свидетеля следва да се приеме за вярно, което означава, че надареният ответник не е отказал и дава парични средства на ищците за издръжката им.

От изложеното следва, че въззивната жалба е основателна. Не са изпълнени условията по чл.227 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното от ищците в полза на ответника дарение и предявеният иск е неоснователен. Обратно приетото от първоинстанционния съд е неправилно и постановеното от него решение за отмяна на дарението, със съответните на това последици за разноските по делото в тежест на ответника, следва да се отмени. Следва да се постанови решение, с което неоснователният иск да бъде отхвърлен.

Въпреки този резултат на ответника разноски не подлежат на присъждане, тъй като той не е сторил такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №51/25.04.2019г. по гр.д.№545/2019г. на Тервелския районен съд, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.М. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН **********,***, срещу А.А.А. с ЕГН ********** ***, иск да бъде отменен договорът, сключен на 05.06.2018г. с нотариален акт №188 т.І рег.№1645 д.№163/2018г. на нотариус с рег.№174 и район на действие ТРС, с който ищците дарили на ответника недвижим имот в гр.Т., представляващ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на града, построена в общинско дворно място с площ 483кв.м. с идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот – поради отказ на надарения да дава на дарителите издръжка, от която те се нуждаят.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.