Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. Добрич, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар
НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 411/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 411/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София и по въззивна жалба на Н.Р.Г. срещу Решение №
391/04.04.2019 г. по гр. д. № 3568/2018
г. по описа на Районен съд – Добрич.
С Решение № 391/04.04.2019 г. по
гр. д. № 3568/2018 г. Районен съд – Добрич е признал за установено в
отношенията между страните, че Н.Р.Г. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1654/06.07.2018
г. по ч. гр. д. № 2822/2018 г. по
описа на Районен съд - Добрич, в качеството и на наследник на ***, починала на
11.06.2015г. - кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта DSK MAXICARD от 30.04.2009 г., сключен между банката като кредитор и *** като кредитополучател,
следните суми: 359.52 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 30.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 05.07.2018 г., до окончателното плащане;
254.37 лв. – договорна лихва за периода 20.03.2017 г. - 30.04.2018 г., като
отхвърлил иска за горницата над 254.37
лв. до 268.65 лв. и за периода
01.05.2018 – 05.07.2018 г.; 03.15 лв. –лихвена надбавка за забава за периода
01.05.2018 г. – 05.07.2018 г.; 104.22 лв.
дължими заемни такси по договора за кредит към 30.04.201г., като е
отхвърлил иска за горницата над 104.22 лв. до 129.22 лв., като е присъдил на
страните съответните разноски.
Страните атакуват горепосочения
акт на първостепенния съд в неизгодните за тях части, като излагат доводи за
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като
претендират отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по
същество, която да уважи исковите
претенции в цялост, респ. ги отхвърли в цялост.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Страните
не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на
направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не
са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва
позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.
С оглед
приетите от първостепенния съд доказателства се установява следната фактическа
и правна обстановка:
Гражданско
дело № 3568/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова
молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, с която срещу Н.Р.Г. са предявени искове за
установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение с № 1654/0 6.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2822/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич,
в качеството й на наследник на ***, починала на 11.06.2015 г. -
кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD от 30.04.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София като кредитор и *** като кредитополучател, за
следните суми: 359.52 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 30.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 5.07.2018 г., до окончателното плащане ;
268.65 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.03.2017 г. – 5.07.2018
г. ; 3.15 лв. –лихвена надбавка за забава за периода 01.05.2018 г. – 05.07.2018
г. ; 129.22 лв., представляваща дължими
заемни такси.
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:
На
30.04.2009 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София
като кредитор и *** като кредитополучател е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MAXICARD, неразделна част от който са Общи условия по
договор за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София.
„БАНКА
ДСК“ ЕАД гр. София е издала на ***
кредитна карта DSK MAXICARD и е
предоставила по нея лимит от 700.00 лв.,
който клиентът е можел да използва при уговорените в договора условия на
револвиране.
Видно
от удостоверение за наследници № 17-01-120/11.09.2017 г. , кредитополучателят *** е починала на 11.06.2015 г. е оставила наследници лицата
***ЕГН ********** и Н.Р.Г. ЕГН **********.
След
смъртта на кредитополучателя са извършвани плащания по кредита, като са правени
вноски до 28.03.2017 г. от наследника Н.Р.Г..
С
протоколно определение № 451/ 07.03.2018
г. по ч. гр. д. № 643/2018 г., Районен съд – Добрич е постановил в особената
книга по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН да се впише
заявения отказ на ***от наследството на ***.
По
подадено от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 2822/2018
г. по описа на Районен съд - Добрич.
По
делото е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК под
№ 1654/06.07.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Н.Р.Г., в
качеството й на наследник на ***, починала на 11.06.2015г. - кредитополучател
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от
30.04.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София като кредитор и *** като кредитополучател да
заплати на кредитора следните суми: 359.52 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 30.04.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 05.07.2018 г., до
окончателното плащане; 268.65 лв., представляваща договорна лихва за периода
20.03.2017 г. – 05.07.2018 г.; 03.15 лв., лихвена надбавка за забава за периода
01.05.2018 г. – 05.07.2018 г.; 129.22 лв.,
представляваща дължими заемни такси.
В срока
по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение с възражение с вх. №
14109/16.07.2018 г.
С
разпореждане от 30.07.2018 г.
съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, съобщено му на 31.07.2018 г. В законоустановения едномесечен
срок е предявен иск о чл. 422 ГПК.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че към 30.04.2018 г., когато
е настъпил крайния падеж по кредита, са налице дължими суми, както следва:
359.52 лв. –главница , 254.37 лв. –договорна лихва за периода 20.03.2017 г. –
30.04.2018 г. и 104.22 лв. – такси по
кредита .
По
отношение срока на дължимата възнаградителна лихва съдът приема следното :
Съобразно
горното дължи на банката следните суми: 359.52 лева –главница по кредита, 254.37 лева – договорна лихва за
периода 20.03.2017 г. – 30.04.2018 г. и 104.22 лева – такси по кредита към
30.04.2018 г.
Ответникът
в качеството на наследник на своя наследодател, длъжник по договор за издаване
и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 30.04.2009 г., дължи на
кредитора установените от първостепенния съд суми.
Исковите
претенции са доказани и основателни до установения размер, поради което следва
да се уважат до този размер, а за разликата да се отхвърлят.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора.
По тези
съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства,
доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем
за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 391/04.04.2019
г. по гр. д. № 3568/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.