Р Е Ш Е Н И Е

№229

гр. Добрич, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети септември година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 434 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби, подадени от двете страни срещу решение №549/13.05.2019г. по гр.д.№4920/2018г. на Добричкия районен съд, с което Х.Д.Х.– земеделски производител, от гр.Добрич, е осъден да заплати на Н.К. ***, сумата 1 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата следствие трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 18.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за обезщетение е отхвърлен за горницата над 1 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева и страните са осъдени за разноски по делото.

Жалбата на ищцата Н.К.Н. е срещу решението в отхвърлителната му част. Същата не е съгласна с приетото от първоинстанционния съд, че претърпеният от нея на 09.12.2017г. мозъчен инсулт не е в причинна връзка с мозъчното сътресение, получено при трудовата злополука на 18.10.2017г. Медицинската експертиза по делото, даваща такова заключение, макар да не била оспорена от въззивницата, била непълна и поради това не следвало да се възприема. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че мозъчният инсулт е резултат на трудовата злополука и причинените й от него увреждания подлежат на обезщетяване от работодателя. При отчитане на тяхната тежест, интензитет, трайност, както и на икономическата обстановка в страната, присъденото на въззивницата обезщетение от 1 000 лева било крайно несправедливо, с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД. Иска, като се вземе предвид посоченото в жалбата, решението в отхвърлителната част по претенцията за неимуществени вреди да бъде отменено и същата да се удовлетвори в пълния й размер.

В писмен отговор и в съдебно заседание насрещната страна Х.Д.Х., чрез адвоката си, оспорва тази жалба като неоснователна.

Жалбата на Х.Д.Х.е срещу решението на районния съд в осъдителната му част. Същият възразява срещу решението, като постановено свръх петитум, доколкото ищцата претендирала обезщетение за уврежданията, причинени от мозъчния инсулт, а не от мозъчното сътресение, каквото й било присъдено. Що се отнася до мозъчното сътресение, в жалбата подробно са обсъдени събраните по делото гласни и писмени доказателства, налагащи според въззивника извод, че мозъчното сътресение не е причинило болки и страдания на ищцата, не е дало следващи отражения и на здравето й. Възразява се и срещу приетото от първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането от насрещната страна, като обратното следвало от данните по делото за употреба на алкохол и за отклоняване от правилата за безопасност на работа от страна на ищцата. Счита, че изцяло следва да бъде освободен от отговорността за обезщетяване на ищцата за вреди от трудовата злополука, с оглед на което настоява за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковата претенция и за размера от 1 000 лева.

Отговор от Н.К.Н. по тази жалба не е представен. В съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, изразява становище за нейната неоснователност.

Жалбите са подадени в срок, редовни са и са допустими.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционно решение е постановено по предявен от Н.К.Н. срещу земеделски производител Х.Д.Х.иск по чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника, като работодател на ищцата, да я обезщети за неимуществените вреди, които тя е претърпяла в резултат на трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г. Претендирано е обезщетение в размер на 20 000 лева за болките и страданията, които ищцата е претърпяла, след като на 18.10.2017г., докато работела в кравефермата на ответника в с.Долина, общ.Добричка, била бутната от крава, паднала и си ударила главата. От удара загубила съзнание. След като с помощта на колега се изправила, усещала световъртеж и болки в областта на гърдите; приета била по спешност в неврохирургично отделение на болницата с диагноза «вулнус рацеро контузум регио париеталис, комоцио церебри». Макар и в подобрено състояние, след болничното лечение ищцата продължила да не се чувства добре, имала постоянен световъртеж, силно главоболие, гадене. На 09.12.2017г. внезапно получила слабост в дясната ръка, говорни смущения и изтръпване на дясната лицева половина. Приета била в отделение по нервни болести с диагноза «МСБ. Хеморагичен мозъчен инсулт в ЛГМХ». Въпреки проведеното лечение ищцата не се възстановила и здравословното й състояние продължавало да не е добро. Била с пареза на десните крайници, имала смущения в говора и равновесието, реакциите й били по-забавени от преди злополуката. Била с намалена трудоспособност, трудно се обслужвала, изпълнявала елементарни дейности и общувала с околните. Променила се психологически, чувствала се депресирана, обезверена, безпомощна и в тежест на близките си.

Ответникът е възразил, че ищцата е паднала и си е ударила главата, не защото била блъсната от крава, а защото била под въздействие на алкохол /често злоупотребявала/. При падането не е губила съзнание, изправила се сама и следващото й поведение /подробно описано/ не показвало да се чувства зле. По време на престоя й в болницата била посещавана от съпругата на ответника, на която ищцата обяснявала, че ще се възстанови бързо, пак ще се върне на работа и няма нужда от болничен. От полученото при трудовата злополука мозъчно сътресение ищцата нямала трайни увреждания, а между мозъчното сътресение и получения два месеца по-късно мозъчен инсулт нямало никаква връзка. Ищцата сама била виновна за трудовата злополука, като била под въздействие на алкохол и не спазвала правилата за безопасност на труда, както и за получения мозъчен инсулт, като с години не лекувала високото си кръвно налягане, от което страдала и имала вредни навици.

Установено е, че на 18.10.2017г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „животновъд“ при ответника. На посочената дата 18.10.2017г., докато изпълнявала трудовите си задължения в кравефермата на ответника, ищцата паднала и си ударила главата. Спорни са причините за случилото се /ищцата била блъсната от крава или под алкохолно опиянение/, но те са без значение, що се отнася до факта на полученото от ищцата внезапно увреждане на здравето и настъпването му по повод извършваната работа. Претърпяната от ищцата трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО е установена със задължителна сила с разпореждане №51042434/12.07.2018г. на ТП – Добрич на НОИ.

В съответствие с чл.200 ал.1 от КТ, ответникът, работодател на ищцата, дължи да я обезщети за вредите, които тя е претърпяла от трудовата злополука.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, свързани с получени от нея мозъчно сътресение и хеморагичен мозъчен инсулт, но само тези, свързани с мозъчното сътресение са в причинна връзка с трудовата злополука. При този извод и при преценка на естеството, продължителността и интезитета на болките и страданията на ищцата от полученото при трудовата злополука мозъчно сътресение на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпените от нея при трудовата злополука неимуществени вреди.

Възраженията на ответника във въззивната му жалба за недопустимост на така постановеното решение са неоснователни. Противно на посоченото в жалбата, решението не е постановено свръх петитум, защото претенцията на ищцата за обезщетение е не само за болките и страданията, които тя е претърпяла поради мозъчния инсулт, а за всички болки и страдания от увреждането на здравето й при трудовата злополука. От изложените в исковата молба обстоятелства е очевидно, че ищцата иска да бъде обезщетена за причинените й от трудовата злополука мозъчно сътресение с предизвиканите от него болки и страдания, включително мозъчен инсулт, предизвикал на свой ред още болки и страдания за ищцата. Въпрос по същество е кои от твърдяните от ищцата болки и страдания тя е претърпяла и кои от претърпените от нея болки и страдания са в причинна връзка с трудовата злополука.

Приетото от първоинстанционния съд по този въпрос е правилно.

Съгласно разпореждането за установяване на трудовата злополука, ищцата е получила увреждане на здравето, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение. От медицинската документация и от заключението на медицинската експертиза по делото се установява, че в периода 18.10.2017г. - 23.10.2017г. е била на лечение в неврохирургично отделение на болницата с диагноза „вулнус лацеро контузум регио париеталис. Комоцио церебри“. Изписана е в ясно съзнание, без травматичен неврологичен дефицит. Няма данни да й е бил разрешен отпуск по болест и от гласните доказателства се установява, че не е ползвала такъв. Върнала се е веднага на работа, но от показанията на ангажираните от нея свидетели се установява, че бързо се уморявала и имала главозамайване. Свидетелите са близки на ищцата, но така изложеното от тях следва да се възприеме, тъй като съответства с посочените от вещото лице симптоми на мозъчното сътресение, като понижена работоспособност, лесна уморяемост, главоболие, световъртеж, които отшумяват в период от около няколко дни до две – три седмици.

Други болки и страдания в резултат на трудовата злополука ищцата не е претърпяла.

На 09.12.2017г. тя е получила хеморагичен мозъчен инсулт и в периода до 16.12.2017г. е била на лечение в нервно отделение на болницата. Следствие на това заболяване ищцата е с трайно намалена на 53% работоспособност - експертно решение №104/13.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Добрич. От гласните доказателства се установява, че след инсулта ищцата има затруднения с говора и с движенията с дясната ръка, трудно извършва дейности, емоционално е нестабилна.

Заключението на вещото лице обаче категорично изключва наличието на причинна връзка между трудовата злополука и претърпяното при нея мозъчно сътресение от ищцата с претърпения по-късно мозъчен инсулт. Вещото лице е специалист – невролог, заключението му е задълбочено и обосновано, и няма причина да не се възприеме. От него се установява, че черепно-мозъчна травма може да предизвика травматичен мозъчен инсулт, докато хеморагичният инсулт /какъвто е претърпеният от ищцата/ се предизвиква от други причини, като най-честата е артериалната хипертония. Мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма, не предизвиква патоморфологични промени в мозъка, протича благоприятно и завършва с пълно оздравяване без последствия за болния. В конкретния случай мозъчното сътресение при ищцата е било напълно излекувано, като в рамките най-много на месец симптомите му са напълно отшумели. Полученият от ищцата приблизително два месеца след сътресението хеморагичен мозъчен инсулт е напълно невъзможно да е бил предизвикан от мозъчното сътресение, което означава, че инсултът не е в причинна връзка с трудовата злополука. Съответно, такава връзка липсва и що се отнася до установения при ищцата траен неврологичен дефицит /остатъчна десностранна централна латентна хемипареза, остатъчна моторна афазия – затруднени движения на десните крайници, залитане, паметови нарушения, по-трудно разбираем говор/ - последица на мозъчния инсулт, но не и на мозъчното сътресение и поради това без връзка с трудовата злополука.

Не следва друг извод от вписването на мозъчното комоцио в експертното решение на ТЕЛК, защото то е отбелязано като минало заболяване, а не като водеща диагзона и общо заболяване; както е посочило вещото лице, мозъчното сътресение не може да е причина за поява на друго заболяване или за инвалидизация на болния. Не следва друг извод и от застъпеното във въззивната й жалба, че от инцидента с трудовата злополука ищцата преживяла стрес, който провокирал хипертония, довела до получения после хеморагичен инсулт. В исковата молба и въобще в първоинстанционното производство ищцата не е твърдяла да е била в стрес от злополуката. Отрицателни психологически и емоционални състояния са въведени с исковата молба, но като появили се след мозъчния инсулт и поради неврологичните недостатъци от него; твърдения за стрес след злополуката и преди инсулта в исковата молба липсват. Въведените за първи път с въззивната жалба твърдения в тази връзка /за стрес от злополуката и за провокиране на инсулта от този именно стрес/ не подлежат на изследване.

От изложеното следва, че от претърпените от ищцата следствие трудовата злополука на 18.10.2017г. неимуществени вреди се свеждат до мозъчното сътресение, болките и страданията от него. В съответствие с чл.52 от ЗЗД за неимуществените вреди ищцата има право на справедливо обезщетение – определено, с оглед характера на увреждането, обстоятелствата на настъпването му, евентуалното допълнително влошаване на здравето, морални страдания, продължителност на лечението, перспектива, възраст и т.н. В настоящия случай се има предвид, че ищцата е получила мозъчно сътресение и е изпитвала болки и страдания, които са били по-интензивни в първите няколко дни по време на болничния престой, а после са продължили още две-три седмици. Мозъчното сътресение обаче е най-леката форма на черепно-мозъчна травма. Ищцата е била е хоспитализирана само за пет дни, в които болките й са били по-интензивни. Връщането й на работа веднага след изписването от болницата показва, че страданията й не са били сериозни и, изпитваните затруднения от лесна уморяемост и главозамайване, не са били съществени и отразяващи се на работоспособността и начина й на живот. След падането и удара на главата ищцата не е губила съзнание /няма такива данни/, била е напълно адекватна и без оплаквания до степен, че отишла в болницата не веднага, а няколко часа след инцидента и, след като й прилошало в посетения от нея офис за предоставяне на бързи кредити – гласните доказателства, включително тези, ангажирани от ищцата. Възстановила се е напълно в рамките на месец от инцидента и не е получила допълнително влошаване на здравето. Както се установи, претърпеният два месеца след злополуката мозъчен инсулт не е в причинна връзка с нея, поради което той и предизвиканото от него здравословно състояние на ищцата не следва да се вземат предвид при определяне на следващото й се обезщетение. При отчитане на изложеното, както и на социално-икономическата обстановка в страната, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 1 000 лева.

В съответствие с чл.200 ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение в пълен размер за всички вреди, които последният претърпял от трудова злополука. В съответствие с чл.201 от КТ работодателят е освободен от отговорност за вреди от трудова злополука, когато увреждането е причинено умишлено от работника, а когато работникът е допринесъл за увреждането с груба небрежност, отговорността на работодателя може да бъде намалена.

В настоящия спор наличието на хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ е изключено. Въведените с възраженията на ответника причини за злополуката не навеждат на умисъл от страна на ищцата за причиняване на увреждането, за какъвто умисъл няма и данни по делото. Твърдените от ответника причини за злополуката /ищцата паднала и се ударила поради алкохолно опиянение и не спазвала инструктажа за безопасност/ се подвеждат под нормата на чл.201 ал.2 от КТ – ищцата проявила груба небрежност, като не е положила елементарно старание и внимание и е пренебрегнала основни правила за безопасност.

Съгласно чл.126 т.2 от КТ работникът е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол или друго упойващо вещество в работно време. Употребата на алкохол по време на работа е нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от степента на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопастността на условията на труд. В настоящия спор категорични данни, че на 18.10.2017г. в момента, когато се е осъществила злополуката, ищцата е била под въздействието на алкохол, по делото няма. Свидетелите на ответника са дали показания, че ищцата редовно идвала на работа след употреба на алкохол, от което разсъждават, че и конкретно, когато се случил инцидентът, тя е била употребила такъв. Никой обаче не е видял тя да приема алкохол преди инцидента, и повечето не изнасят лични впечатления за такова нейно състояние в този момент, а, както се посочи – правят извод от поведението й по принцип. Единствено свидетелят В.С.И.е посочил, че ищцата му замирисала на алкохол, но само въз основа на неговото изолирано възприятие не може да се приеме, че ищцата е била употребила алкохол, че е била повлияна от него и то толкова, че да са били намалени координативните и други функции на организма й. Следователно правилно е прието от първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал ищцата да е била в степен на алкохолно опияняване, което да е способствало за настъпване на трудовата злополука. Що се отнася до неспазването от страна на ищцата на инструктажа за безопасни условия на труд, ответникът не е доказал точния механизъм на злополуката и поведението на ищцата при настъпването й, за да се приеме, че същата е проявила не обикновена, а груба небрежност – основание за намаляване отговорността на работодателя.

От изложеното следва, че въззивните жалби и на двете страни по спора са неоснователни. Първоинстанционният съд е взел предвид и преценил всички релевантни за спора обстоятелства и правилно е уважил предявения иск до размер от 1 000 лева, а за разликата до 20 000 лева е отхвърлил претенцията за обезщетение. Решението следва да бъде изцяло потвърдено, включително и в частта на присъдената законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществените вреди, за разноските на страните и държавната такса в тежест на ответника.

С оглед резултата от въззивното производство, ответникът има право да получи от ищцата съразмерна част от адвокатското възнаграждение, което е платил за защита в настоящата инстанция, а именно – сумата 2 280 лева.

Ищцата е защитавана от адвокат безплатно по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. За изгодния за нея резултат по въззивната жалба на насрещната страна и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение от 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №549/13.05.2019г. по гр.д.№4920/2018г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗП Х.Д.Х., ЕИК ********** с адрес *** сумата 2 280 лева – съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗП Х.Д.Х., ЕИК ********** с адрес *** да заплати на адвокат К.А.Д. с №1000027893 с адрес *** офис №7, възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.