РЕШЕНИЕ
№215
03.10.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 438 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 542 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 11489/07.06.2019 г., подадена от Ш.Ф.Б.,
гражданин на Република Турция /с турски имена по документ за самоличност Ш. А.и
вписани дата и място на раждане - ***г. в гр.Добрич/, чрез пълномощника й адвокат В.С.М. ***, със съдебен адрес:***
Предмет на въззивна проверка е Решение № 587 от 20.05.2019 г. по гр. дело № 238/2019 г., с
което Районен съд – Добрич е отхвърлил молбата на Ш.Ф.Б., гражданин на Република
Турция за установяване по отношение на Община Добрич на факта, че е родена на ***
***, произхождаща от родители: майка Р.А.Б. и баща Ф.Б.Е., както и искането да
бъде разпоредено на Община Добрич да издаде акт за раждане на Ш.Ф. и
съответното обстоятелство да бъде вписано в актовата книга.
В постъпилата въззивна жалба от молителката
Ш.Ф.Б. се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на съдебното решение, като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на
ново, с което да бъде уважен установителният иск по чл. 542 от ГПК.
В жалбата се твърди, че крайният извод
на съда за отхвърляне на молбата е необоснован, тъй като не почива на събраните
доказателства. Счита, че от свидетелските показания и събраните писмени
доказателства, в достатъчна степен се извежда информация за датата и мястото на
раждане на молителката, както и за самоличността на родителите ѝ.
Пред въззивната инстанция се
представлява от адвокат В.М., който поддържа жалбата.
Заинтересованата страна Община Добрич е
изпратила отговор, чрез пълномощника на кмета на общината – инж. Т.П., адвокат В.Г..
Изразява съгласие с приетото от първостепенния съд, поради което иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита въззивната жалба за
неоснователна. В противовес на твърденията на жалбоподателката, намира изводите
на съда, че от доказателствата по делото не се установява същата да е родена на
*** ***, за правилни и обосновани.
В съдебно заседание заявява, че съдебният
акт на първостепенния съд е правилен и законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден.
Контролиращата страна Окръжна
прокуратура Добрич не е депозирала отговор.
Изпраща представител при разглеждане на
делото в открито заседание, който счита, че жалбата е неоснователна, а
решението, предмет на въззивна проверка, намира за правилно.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, разполагащо
с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Първостепенният съд правилно е приел, че
в случая производството за установяване на факти е допустимо. Обосновал се е с приложеното
удостоверение, издадено от кмета на с. Самуилово, от което е видно, че в
регистрите за гражданско състояние няма съставен акт за раждане на Ш.Б. (л.
122) . Позовал се е и на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗГР, която предвижда,
че акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда.
Произнасянето на районния съд по
основателността на молбата също е правилно.
По делото е събран значителен обем от
доказателства, който условно може да бъде разделен на две групи. Първата
обхваща всички официални документи приложени по делото, съставени в Република
Турция, а втората, тези издадени в Република България. Това разграничение е
необходимо, с оглед противоречието между данните, отразени в първата група
писмени доказателства и изводите, които налага анализът на втората група.
От писмо на директор на дирекция
„Планове, проекти, инвестиции и строителство“ при Областна специализирана
администрация – гр. Одрин, става ясно, че в Република Турция молителката е с имена Ш. Акгюн, а при
пристигането ѝ в тази държава като изселник, на дата 19.09.1950 г., е
била с имена Ш.Ф.Б. и вписани дата и място на раждане - ***г., гр.Добрич
(л. 6 от гражданско дело № 238 по описа на Районен съд – Добрич за 2018 г).
Същата дата и място на раждане на молителката са посочени и в документ на
директора на гражданска служба Бакъркьой (л. 31), както и в документ за
регистрация на нотариален акт за недвижим имот в град Истанбул (л. 35),
удостоверение за изплатена тримесечна помощ за възраст от дирекция „Социална
поддръжка и подпомагане“ – община Бакъркьой (л. 39).
Изводимо от удостоверение за гражданско
състояние (л. 10), издадено от директор на гражданска дирекция Бакъркьой, гр.
Истанбул, като баща на молителката е посочен Ф.А., роден на *** ***, а като
нейна майка Р.А., родена на *** ***.
Във всички документи, издадени от
турската държава, първи юли хиляда деветстотин двадесет и седма година и град
Добрич, са отразени като дата и място на раждане на молителката. Правилно
първостепенният съд е констатирал, че с. Самуилово не е посочено в нито едно от
тези писмени доказателства като място на раждане на Ш.Б..
Но същественият въпрос за настоящото
производство е доколко данните, отразени в тези официални документи, са верни.
А отговорът се извежда от установяване на източника, от който е черпена тази
информация за молителката. Настоящият състав счита, че данните на молителката,
касаещи датата ѝ на раждане и мястото ѝ на раждане, са
възпроизведени за първи път пред турските власти от самата нея при
регистрацията ѝ в Република Турция на 18.08.1951 г., а не са изведени от
официални документи. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Н.Ф.,
която заявява, че независимо от липсата на акт за раждане на молителката, в
турската държава са ѝ издадени документи за самоличност, тъй като при
пристигането ѝ тези данни са се отразявали от властите след устното им
заявяване. Ето защо след този момент, в Република Турция, Ш.Б. се е ползвала с
посочените във всички представени документи дата и място на раждане.
От приложения по делото акт за раждане
на майката на молителката – Р. А.(л. 75) е видно, че същата е родена на *** ***,
а не както е посочено в удостоверение за гражданско състояние (л. 10), издадено
от директор на гражданска дирекция Бакъркьой, гр. Истанбул, на 01.07.1902 г. В
изселническия паспорт на бащата на молителката е посочено, че същият е роден на
*** г. в с. Самуилово, а в удостоверението за гражданско състояние е отразена дата 01.07.1890 г. и град Добрич.
Тези несъответствия също потвърждават
извода, че при регистрацията на молителката и семейството ѝ в Република
Турция, властите в тази държава са се позовавали на устните изявления на лицата
без да проверяват достоверността на твърденията им относно дата и място на
раждане, посредством справка с официални документи.
Поради тази причина, и предвид
заинтересоваността на източника на данните от изхода на делото, настоящият
състав счита, че от приложените официални документи не може по категоричен
начин да се установи факта на раждането на молителката на 01.07.1927 г. в с.
Самуилово или в град Добрич.
Този факт не се доказва и от показанията
на свидетелката Ф.. Същата заявява, че молителката ѝ е споделила, че е
родена в град Добрич. Свидетелката не е възприела непосредствено релевантния
факт, а е възпроизвела изявлението на лице, заинтересовано от изхода на делото,
с което е в близки отношения.
Предвид изложените причини,
достоверността на данните, които се извеждат от тези производни доказателствени
средства, следва да бъде преценявана на основата на всички доказателствени
материали по делото. А при съвкупният им анализ с тези от втората група,
изводът за недоказаност на релевантния факт остава непроменен.
Както стана ясно по-горе, останалата
част от доказателства, които са събрани пред първата инстанция са документи,
издадени от български държавни и общински органи, имащи достъп до регистри на
населението или до други регистри, в които би могла да фигурира Ш.Б. или някой
от семейството ѝ. Положени са процесуални усилия, за да се установи
някаква връзка между молителката и Република България, като са отправени
запитвания относно данни за нея и за баща ѝ.
Такива документи са писмо от отдел „Държавен
архив“-Добрич към Държавна агенция „Архиви“ (л. 132); от кметство с. Самуилово
(л. 135); от кметство с. Малка Смолница (л. 109); от Районно мюфтийство-Добрич
(л. 101); от МВР – дирекция „Миграция” (л. 62, л. 90); от Областна дирекция на
МВР – Добрич (л. 93). От съдържанието им не се установява на територията на
Република България да са регистрирани лица с имена Ш.Ф.Б. и Ф.Б.Е.. Не се
установява и първата да е учила на територията на българската държава.
Приложеният по делото изселнически
паспорт е с нарушена цялост, което препятства възможността да бъде получена
информация за лицата, които са придружавали Ф.Е.при напускането му на страната.
Но независимо от това, следва да бъде отчетено, че релевантният факт, който
подлежи на доказване в производството не е изселването на семейството на
молителката от територията на Република България, а фактът на раждането ѝ
в с. Самуилово, на 01.07.1927 г.
А този факт не се установява от нито
един от официалните документи, издадени от българските институции. Нещо повече,
не може да бъде направен дори извод за нейното пребиваване в пределите на
българската държава.
Ето защо, тъй като от събраните
доказателства не се установява каквато и да е връзка на молителката с Република
България, то първостепенният съд правилно е приел молбата на Ш.Б. за
неоснователна.
Изложеното налага извода, че Решение № 587 от 20.05.2019 г. по гр. дело № 238/2019 г., с
което Районен съд – Добрич е отхвърлил молбата на Ш.Ф.Б., за установяване по
отношение на Община Добрич на факта, че е родена на *** ***,
е правилно и законосъобразно и съдебният акт следва да бъде потвърден.
При тези мотиви, Въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 587 от 20.05.2019 г., постановено по гр. дело №
238/2019 г., по описа на Районен съд – Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: Членове: 1.
2.