РЕШЕНИЕ
№ 242
24.10.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, търговско отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Елица А., като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 445 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10825/29.05.2019 г.,
подадена от Г.А.Х., ЕГН **********,***,
чрез особения представител адвокат Д.Д..
Предмет на въззивна проверка е Решение
№ 546 от 13.05.2019 г.
по гр. дело № 3813/2018 г., в частта, в която Районен съд – Добрич е приел за
установено по отношение на Г.А.Х., че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. С., етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., следните суми, предмет
на заповед за изпълнение № 1457 от
12.06.2018 г. , издадена по ч. гр. дело № 2494/2018
г. по описа на РС Добрич: 321,10 лв. - неплатено парично задължение по договор
за паричен заем № *** от
26.06.2017 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК***и Г.Х. и
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г., с
Приложение № 1 от 02.05.2018 г., сключен между „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
07.06.2018 г.; 44, 58 лв. - договорна лихва за периода 25.08.2017 г. - 24.03.2018
г.; 146, 24 лв. - остатък начислена такса за експресно разглеждане на
документи; 147, 00 лв. - остатък начислена договорна неустойка; 185, 00 лв. -
разходи за събиране на просрочени задължения.
Обжалвано е и в частта, в която е
приел за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11, 68 лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата от 321, 10 лева, за периода от 24.03.2018 г. –
31.05.2018 г.
Със съдебния акт е осъдил ответника
да заплати на ищеца направените по
гр.дело № 3813/2018 г. разноски: 75 лв. - платена държавна такса; 300 лв. -
авансов депозит за особен представител; 200 лв. - депозит вещо лице; 295, 36
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца е постановен и
осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство по ч.гр.дело № 2494/2018г. по описа на РС Добрич: 25 лв. - платена държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е упражнил правото си на жалба срещу първоинстанционното
решение, като е изложил доводи
за неговата неправилност. Иска да бъде отменено. Претендира заплащане на
държавна такса за разглеждане на делото от въззивната инстанция, както и
възнаграждение за особен представител.
Позовава се на разпоредбите на чл. 24 от Закона за потребителския
кредит и на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, като заявява, че в
конкретния договор са налице редица неравноправни клаузи.
В подкрепа на тезата си за неправилност изтъква, че е налице
несъответствие между направеното на ответника предложение за сключване на
договор за паричен заем, в което е посочена заемна сума в размер 600 лв. и 9
погасителни вноски по 78, 35 лв., и процесния договор, в който заемната сума е
в размер на 400 лв. и 9 погасителни вноски 73, 24 лв. Допълва също, че на
ответника не е предоставен Стандартен европейски формуляр, който трябва да
съдържа индивидуалните условия на бъдещия паричен заем и преддоговорна
информация, както изрично е записано в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора.
Представено му е само приложеното по делото предложение, в което не са посочени
съществени клаузи от процесния договор – годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите.
В този ред на мисли сочи, че тези съществени клаузи са определени в
самия договор в размер на 49, 50 % ГПР и 40, 32 % ГЛП. Акцентирайки на високите
им размери, сравнено и с лихвения процент на БНБ, счита, че клаузите са
нищожни, поради противоречие на добрите нрави. Във връзка с изложеното прави
извод за недействителност на целия договор и неприложимост на нормата на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД. Позовава се и на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
В жалбата се релевират възражения за нищожност, и на клаузите за
експресно разглеждане на документи, и на тази, предвиждаща заплащане на
неустойка при неосигуряване на поръчител от ответника, в тридневен срок от
сключване на договора.
Пред въззивната инстанция се
представлява от особения представител адвокат Д.Д., която се придържа към изложеното в
жалбата.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
В
съдебно заседание не се представлява.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” с
№ ***
(л. 7 от гр. дело 3813 по описа на Районен съд –Добрич за 2018 г.) се
установява, че между „Вива
Кредит”
ООД и ответника е възникнало заемно
правоотношение на дата
26.06.2017 г. По силата на съглашението
дружеството се е задължило да предаде на Г.Х. сумата от 400 лева, а последната
се е задължила да я върне на девет вноски, всяка от които в размер на 73, 24
лева. Последната погасителна вноска била с падеж на 23.03.2018 г. Заемателят се задължил да заплати такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 189, 00 лева. Задължил се и в тридневен
срок от усвояване на сумата по кредита да предостави обезпечение на заемодателя
– банкова гаранция или поръчител, физическо лице, което да е навършило двадесет
и една години; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лева; през последните пет години да няма кредитна история в Централния
кредитен регистър към БНБ; да не е поръчител по друг договор за заем. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят се
задължавал да плати неустойка в размер 189, 00 лева. Уговорили се предсрочната
изискуемост на задължението да настъпва при
забава за изпълнение на просрочени задължения с повече от деветдесет дни, като
уведомлението се изпрати на електронна поща на заемателя или на посочен от него
адрес.
Вземането по този договор било
прехвърлено от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г. (л. 11), изводимо от Приложение № 1/02.05.2018 г. към
съглашението (л. 20, л. 21 и л. 22). Цесията между двете дружества е била
потвърдена с писмено изявление на цедента от 02.05.2018 г (л. 23).
С нотариално заверено пълномощно (л. 25)
цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците по всички
договори за заем, включени в Приложение № 1/02.05.2018 г. (л. 20, л. 21 и л.
22), за извършената цесия, в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е погасил
сума в размер на 848, 92 лева, от които 321,10 лв. – главница; 44, 58 лв.
- договорна лихва за периода 25.08.2017 г. - 24.03.2018 г.;
146, 24 лв. - остатък начислена такса за експресно разглеждане на документи;
147, 00 лв. - остатък начислена
договорна неустойка; 185, 00 лв. -
разходи за събиране на просрочени задължения.
Ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК до Районен съд – Добрич (л. 2 от ч. гр. дело 2494/2018 г. по описа на
Районен съд - Добрич) на дата 07.06.2018 г., с което искал да бъде издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 321,10 лв. - неплатено
парично задължение по договор за паричен заем; 44, 58 лв. - договорна лихва за периода 25.08.2017 г. - 24.03.2018 г.;
146, 24 лв. - остатък начислена такса за експресно разглеждане на документи; 147,
00 лв. - остатък начислена
договорна неустойка; 185, 00 лв. -
разходи за събиране на просрочени задължения; сумата от 25, 12 лв. обезщетение
за забава.
Първостепенният съд издал заповед №
1457/ 12.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК (л. 14), с която разпоредил на Г.А.Х. да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД процесните суми.
Изпратил съобщение до длъжника за
издадената заповед (л. 19), в което връчителят отразил, че лицето не живее на
посочения адрес: гр. Добрич, ул.
„Боряна“ № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 6. Поради тази причина съобщението било връчено
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 25.09.2018 г. ищецът подал
установителен иск по чл. 422 от ГПК, към който приложил уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до длъжника (л. 6 от гр. дело 3813 по описа на Районен съд –Добрич
за 2018 г.). На последния бил назначен особен представител.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е сезиран с жалба, в
която се излагат доводи за несъществуване на претендираното право на вземане,
поради нищожност на процесния договора за заем. Но преди да бъде даден отговор
на въпроса за съществуването на това материално право следва да бъде изяснено
кои са страните по спорното правоотношение.
От приложените по делото доказателства
се установява, че процесното вземане е цедирано на ищеца с рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. (л. 11). Потвърдено е с писмено изявление на цедента от
02.05.2018 г. (л. 23). От този момент, в отношенията между цедента и цесионера,
носител на правото на вземане по процесния договор за заем е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД. Но само в отношенията между двете
дружества.
До надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия, за последния, както и за третите лица, носител на това право
продължава да бъде „Вива Кредит“ ООД, изхождайки от разпоредбата на чл. 99, ал.
4 от ГПК.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът следва
да уведоми длъжника за прехвърлянето. Последователно в съдебната практика е
застъпено становището, че няма пречки да се извърши от цесионера, който
разполага с надлежно пълномощно за подобно действие. В случая е представено такова (л. 25), поради
което уведомяване на длъжника за цесията от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД би било валидно.
На тази плоскост въззивният съд
констатира, че ищецът не е предоставил доказателства за уведомяване на длъжника
за извършената цесия, при направено възражение в този смисъл пред
първостепенния съд. Приложено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника
(л. 6 от гр. дело 3813 по описа на Районен съд –Добрич за 2018 г.), но не се
установява същото да е получено от последния.
Липсват доказателства, от които да се
установява да са правени опити до знанието му да е доведен факта на прехвърляне
на вземането, посредством изпращане на писмено изявление на неговия адрес или
чрез телефонен разговор на мобилния номер, посочен в договора.
Не може да бъде споделена поддържаната
от ищеца теза, че е налице фингирано уведомяване, посредством получаването на
книжата по делото от особения представител. Разпоредбата на чл. 45 от ГПК се
намира в глава шеста от ГПК „Съобщения и призовки“. Следователно ищецът
правилно е посочил, че с връчването на книжата на особения представител настъпват
свързаните с този факт последици. Но не е съобразил, че става въпрос за
процесуалните, а не за материалноправните последици, изводимо от систематичното
място на разпоредбата. Разширително тълкуване на нормата, което обхваща и
уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, е недопустимо. Това е така, защото
задължението за цедента е установено в обществен интерес, за да се гарантира
правната сигурност. Да се защитят правата на длъжника.
Освен това фигурата на особения
представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, не е идентична с тази
на упълномощения представител. Вероятността особеният представител да осъществи
контакт с ответника е изключена, имайки предвид фактическия състав на
назначаването му. Оттук изключена се явява и вероятността последният да узнае
за извършеното прехвърляне на вземането.
Предвид изложеното, настоящият състав не
споделя тезата, че уведомяването на особения представител за извършената цесия,
поражда действие в отношенията между длъжника и цесионера.
Ето защо, въззивният съд счита, че последиците
на извършената цесия не са настъпили по отношение на длъжника и третите лица. Спрямо
тях носител на претендираното право продължава да бъде „Вива Кредит“ ООД, а не
ищецът, от което следва, че искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като е обусловен от главния.
Изложеното
налага извода, че Решение № 546 от
13.05.2019 г. по гр. дело № 3813/2018 г. на Районен съд – Добрич следва да бъде
отменено в частта, с която е приел за установено по отношение на Г.А.Х., че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следните суми, предмет
на заповед за изпълнение № 1457 от
12.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 2494/2018
г. по описа на РС Добрич: 321,10 лв. - неплатено парично задължение по договор
за паричен заем № *** от
26.06.2017 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК***и Г.Х., заедно със
законната лихва от датата на заявлението
по чл. 410 ГПК - 07.06.2018 г.; 44, 58 лв. -
договорна лихва за периода
25.08.2017 г. - 24.03.2018 г.; 146, 24 лв. - остатък начислена такса за
експресно разглеждане на документи; 147, 00 лв. - остатък начислена договорна неустойка; 185, 00 лв. - разходи за събиране
на просрочени задължения.
Трябва да бъде отменено и в частта, в която е
приел за установено, че Г.А.Х. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД обезщетение за забава в размер на 11, 68 лв.
В останалата част, в която искът по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен от първостепенния съд, за
разликата над 11, 68 лв. до първоначално претендираните 25,12 лв., решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззивника се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивното производство същият се
представлява от особен представител. Поради тази причина въззиваемата страна,
ищец в първоинстанционното производство, следва да бъде осъдена да внесе по
сметка на Окръжен съд – Добрич възнаграждение за особения представител в размер
300 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, както и сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред въззивната
инстанция.
При тези мотиви, Въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 546 от
13.05.2019 г. по гр. дело № 3813/2018 г., на Районен съд – Добрич, в частта, в
която е приел за установено по отношение на Г.А.Х., че дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. С., етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К.,
следните суми, предмет на заповед за изпълнение № 1457
от 12.06.2018 г. , издадена по ч. гр. дело № 2494/2018
г. по описа на РС Добрич: 321,10 лв. - неплатено парично задължение по договор
за паричен заем № *** от 26.06.2017
г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ***, и Г.Х., заедно със законната
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.06.2018 г.; 44, 58 лв.
- договорна лихва за периода 25.08.2017 г. - 24.03.2018 г.;
146, 24 лв. - остатък начислена такса за експресно разглеждане на документи;
147, 00 лв. - остатък начислена
договорна неустойка; 185, 00 лв. -
разходи за събиране на просрочени задължения, както и в частта, в която е приел
за установено, че Г.А.Х. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД обезщетение за забава в размер на 11, 68 лв., вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, етаж Мецанин,
представлявано от управителя Т.Я.К. срещу Г.А.Х., ЕГН **********,***, иск за
установяване, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение № 1457 от
12.06.2018г. , издадена по ч.гр.дело № 2494/2018г. по описа на РС Добрич:
321,10 лв. - неплатено парично задължение по договор за паричен заем № *** от
26.06.2017г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК***и Г.А.Х., ЕГН **********;
44, 58 лв. - договорна лихва за периода 25.08.2017г. – 24.03.2018г.; 146,
24 лв. - остатък начислена такса за експресно разглеждане на документи; 147, 00
лв. - остатък начислена договорна неустойка; 185, 00 лв. - разходи за събиране
на просрочени задължения, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ в обжалваната
част, предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. С., етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К. срещу Г.А.Х., ЕГН **********,***,
иск за установяване, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 11, 68 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 321, 10 лева, за периода от 24.03.2018 г. –
31.05.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С., етаж Мецанин,
представлявано от управителя Т.Я.К. да заплати по сметка на Окръжен съд
– Добрич,
сумата от 300, 00 лева, представляваща възнаграждение за особен представител,
както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.