РЕШЕНИЕ

№ 245

28.10.2019 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Пепа Митева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 455 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10080/21.05.2019 г., подадена от Т.Ф.Х., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. М.К..

Предмет на въззивна проверка е Решение № 506 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 4050/2018 г., с което Районен съд – Д. е изменил постановеното с Решение по гр.д. № ***/2016 г. на Районен съд – С. местоживеене на детето Т. Т.Ф., ЕГН **********, роден на *** г., като е определил местоживеене при майката Н.Н.И. с ЕГН ********** в ОКВи С.И., гр. Л., бул. „Е.“ **, Х., М., ***.

Изменил е постановените, с Решение по гр. д. № ***/2016 год. на Районен съд – С., мерки за осъществяване личен контакт на детето Т. Т.Ф. с бащата Т.Ф.Х. с ЕГН **********, както следва: тридесет дни през лятото в периода от 01.07. до 30.08. всяка година; всяка нечетна година на Новогодишните празници - 5 дни, всяка четна година 7 дни по време на Великденската ваканция; и когато детето и майката се намират на територията на Република България - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9, 00 часа в събота до 16, 00 часа в неделя, като бащата го взема и връща от и до дома на майката, и 20 дни през лятото, всяка четна година два дни от великденските празници и от празника К.от 10, 00 часа на първия ден до 17, 00 часа на втория ден, всяка нечетна година по два дни от празниците Р.и Коледа от 10, 00 часа на първия ден до 17, 00 часа на втория ден. Освен това майката се задължава да осигури връзка на детето с неговия баща чрез електронни средства или по телефона поне три пъти в седмицата по взаимна уговорка на родителите за времето и часа на контакта.

Със същия съдебен акт е разрешил на детето Т. Т.Ф. да пътува без съгласието на бащата Т.Ф.Х., придружено от майка си Н.Н.И. в ОКВи С.И., както и правото на преминаване през страните от Европейския съюз, през които се преминава до крайната дестинация, за срок от три години, като е отхвърлил иска за неограничено със срок пътуване.

Допуснал е предварително изпълнение на решението относно пътуването на детето в ОКВи С.И..

Изменил е постановената с Решение по гр. д. № ***/2016 год. на Районен съд – С. издръжка, която бащата Т.Ф.Х. следва да заплаща на малолетния си син от 150 лв. на 200 лв., като е отхвърлил иска за горницата над така присъдената сума до претендираната в размер на 250 лв.

Отхвърлил е предявения от Т.Ф.Х. срещу Н.Н.И. насрещен иск за предоставяне на родителските права по отношение на детето Т. Т.Ф., както и да установи режим на контакти с майката в обем всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца в часовете от 10, 00 часа на събота до 17, 00 часа в неделя и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и да осъди Н.Н.И. да заплаща издръжка на сина си в минималния за страна размер.

Предвид изхода на делото е осъдил Т.Ф.Х. да заплати на Н.Н.И. сторените разноски в производството в размер на 656, 67 лв., а последната осъдил да заплати на бившия си съпруг сторените разноски в производството в размер на 33, 34 лв.

Районният съд е разгледал три обективно съединени иска с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от СК, по чл. 127а, ал. 2 от СК и по чл. 150 от СК, предявени от Н.И.. Уважил е претенциите, като по третата е присъдил размер на издръжката, съответен на желанието на въззивника. Първата инстанция се е произнесла с отхвърлителен диспозитив и по насрещния иск на ответника, който не е обжалван от последния.

Недоволен от съдебния акт е останал ответникът Т.Х., който обжалва решението на първостепенния съд в частта относно произнасянето по исковете с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от СК и по чл. 127а, ал. 2 от СК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част, като се прави искане за неговата отмяна.

Въззивникът счита иска по чл. 59, ал. 9 от СК за неоснователен, тъй като от доказателствата не се установява промяна на обстоятелствата, която да обосновава изменение на мерките за осъществяване на личен контакт на Т.Х. със сина му.

Не са настъпили промени в статута на страните, нито интересът на детето го изисква. На тази плоскост допълва, че е изтекъл много малък период от време от постановяване на решението на Районен съд – С., с което са определени първоначалните мерки след развода.

Навежда доводи, че единствено желанието на въззиваемата да живее и работи в чужбина не може да обуслови промяна на режима на лични отношения между бащата и детето. Във връзка с установяването ѝ в Обединеното кралство изтъква, че отглеждането на детето се поставя в зависимост от статута и възможностите на сестрата на ищцата.

Оспорва и иска по чл. 127а от СК, като твърди, че не се е налагало преразглеждане на въпроса за пътуванията на детето в чужбина с майка си, тъй като силистренският съд се е произнесъл по този въпрос.

В съдебно заседание се представлява от адвокат М.К., който поддържа жалбата и тезата си, че от събраните доказателства не се установява въззиваемата да има осигурена работа в Обединеното кралство, от която да реализира доходи. Оттук прави извод, че промяната на местоживеенето на детето Т. Ф. не е в негов интерес. Изтъква също, че отдалечаването на детето ще доведе и до отчуждаването му от бащата Т.Х..

Постъпил е отговор от въззиваемата страна, в който се прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде потвърден. Намира го за правилен и законосъобразен в цялост. Претендира и разноски.

Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни. По възраженията на въззивника заявява, че преразглеждането на въпроса за пътуванията на детето в чужбина е било необходимо и е било предопределено от решението ѝ да се установи в Обединеното кралство. Заключава, че първоинстанционният акт е постановен при съблюдаване интересът на детето.

Пред въззивната инстанция процесуалния представител - адв. Ю.О., се придържа към заявеното в отговора.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приложеното по делото Удостоверение за раждане № 6642150228 (л. 7 от гр. дело № ***по описа на Районен съд – Д. за 2018 г.) се установява, че родители на детето Т. Ф. са Н. Х. (след прекратяване на брака Н.И.) и Т.Х..

С Решение по гр. д. № ***/2016 год. на Районен съд – С. бракът между Н.И. и Т.Х. бил прекратен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Съдът предоставил упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Т. Т.Ф., род. *** год., на майката Н.И.. Определил местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. Д. ул. „Б.К.“ № *, ет. *, ап. *. Определил и режим на лични отношения между детето и бащата в следния обем: всяка първа събота от месеца от 9.00 ч. да 17.00 ч., след което да го връща, както и да взема детето с приспиване всяка трета събота от месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч. в неделя, и 10 дни през лятото, всяка четна година два дни от великденските празници и от празника К.от 10.00 ч. на първия ден до 17.00 ч. на втория ден, всяка нечетна година по два дни от празниците Р.и Коледа от 10.00 ч. на първия ден до 17.00 ч. на втория ден.

С Решение по гр. дело № 1761/2016 г. Районен съд – С. разрешил да бъде издаден паспорт на детето Т. Т.Ф. без съгласието на баща му. Разрешил и до навършаване на 10 години да осъществява заедно с майка си пътувания до Великобритания - веднъж годишно от 20 дни и до Турция - два пъти годишно от 2 седмици.

От изслушването, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, на майката Н.И., става ясно, че същата има желание да работи и живее със сина си в Англия. Заявеното от нея, че и преди е пребивавала в Обединеното кралство и е работила там кореспондира с представените справка на Дирекция Приходи и Митници, Служба „Национално-осигурителни вноски и работодатели” и извлечение от сметка на дебитна карта (л. 100 до 103). От тези документи се извежда, че Н.И. е притежавала осигурителен номер и е заплащала осигуровки във Великобритания през 2012 г., а през 2011 г. е притежавала и банкова сметка ***.

Установява се също, че там ще живее в едно домакинство с майка си Е.В.и сестра си С. Н.И., което се потвърждава от приетия като доказателство от въззивната инстанция „гарантиран краткосрочен договор за наем“ на недвижим имот (л. 32 до 42 от в.гр.д. № 455 по описа на Окръжен съд - Добрич), находящ се в гр. Л., „Х.Р.“ ***, Х., М., *** ***, за срок от 11.07.2019 г. до 10.07.2020 г.

Последните две работят в Англия. Сестра ѝ като консултант продажби на дребно в „*** (***) с годишна заплата от 15 070 британски лири, а майка ѝ предоставя услуги в сферата на почистването като подизпълнител на „***“ Ltd (***). Тези факти се извеждат от представените документи – „Потвърждение за назначение на С. И.“ от 26.06.2018 г. (л. 21 и 22) и Договор за извършване на услуги от самонаето лице от 11.05.2018г. (л. 23 до 27).

Твърдението на Н.И., че в гр. Л. има осигурена работа, от която да реализира доходи, се подкрепя от приложения по делото трудов договор от 03.09.2018 г. сключен с Ч.Д.(л. 32), за длъжността „ръководител екип“ на пълен работен ден в И.К.Х.“, с годишна заплата от 19 040 лири годишно.

От приетото, като писмено доказателствено средство от въззивния съд, писмо от Основно училище Х. от 13.09.2019 г. (л. 28 от в.гр.д. № 455 по описа на Окръжен съд – Добрич) се установява, че на детето Т. Ф. е било предложено място в училището, което е следвало да започне да посещава на 25.09.2019 г.

Съгласно извадка от страницата на Градски съвет К., учебните ваканции в Х. за 2019 г. – 2020 г. са както следва: Есенна – 21.10 - 25.10; Коледна – 23.12 - 03.01; Великденска – 10.04. - 24.04; Лятната ваканция започва от 22.07. и продължава до 01.09 (л. 153 до 156).

Показанията на свидетелите С. Н.И. - сестра на ищцата, и Р.Р.– вуйчо на ищцата, кореспондират помежду си, поради което настоящият състав ги намира за достоверни и ги възприема при формулиране на фактическите си изводи. От друга страна липсват доказателства, които да опровергават заявеното от свидетелите.

От показанията им се извежда, че детето Т. Ф. е привързан към леля си - С. И. и баба си - Е.В.. Първата поддържа постоянен контакт с детето чрез интернет. Когато се прибира в България прекарват голяма част от времето си заедно. Втората се е грижила за него докато е живяла в Република България. През 2018 г. детето и Н.И. гостували на свидетелката, като Т. Ф. успял да се адаптира в средата. Посещавал и детска ясла, в която имало и други българчета. И двамата свидетели заявяват, че Н.И. не работи в Република България, като те двамата и майка ѝ я подпомагат финансово. Изказват се положително за родителските ѝ качества. В това отношение положителна е и оценката на свидетелите Ф.М.Х. и Л. Ф.Х..

От изслушването на Т.Х., на основание чл. 59, ал. 6 от СК, става ясно, че същият се противопоставя на промяната на местоживеенето на сина му. Счита, че голямото разстояние помежду им и възрастта на Т. Ф. ще спомогнат за отчуждаването на детето. Твърдението, че Н.И. е възпрепятствала контактите между него и сина му не намира опора в доказателствата по делото, поради което съдът не го възприема.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Ищцата е предявила пред първоинстанционния съд три обективно съединени иска с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от СК, по чл. 127а, ал. 2 от СК и по чл. 150 от СК. С първия иск е претендирала промяна на местоживеенето на детето Т. Ф. и на режима на лични отношения с бащата, определени с Решение по гр. д. № ***/2016 год. на Районен съд – С..

Ответникът по тези искове е предявил насрещен иск по чл. 59, ал. 9 от СК, с който прави искане родителските права по отношение на сина му да му бъдат предоставени. Тази претенция е била отхвърлена от районния съд като неоснователена.

С въззивната жалба на ответника е инициирана проверка на съдебния акт в частта, в която районния съд се е произнесъл по исковете на ищцата с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и по чл. 127а, ал. 2 от СК.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила. Поради тази причина извън обхвата на проверката остава оценката на доказателствата, относими към преценката за титулярството на упражняването на родителските права от страна на Т.Х. и формираните въз основа на тях правни изводи. Такива доказателствени средства са показанията на свидетелите Ф.М.Х. и Л. Ф.Х., както и представените от ответника писмени доказателствени средства: нот. акт № 86, том VІ/2007г. на нотариус рег. № ***; регистрационен талон на лек автомобил; справка относно имущественото състояние на Т.Х. от ТД на НАП гр. В.; удостоверение за месечни доходи, издадено от „Талимекс” ООД; социален доклад от ДСП гр.С..

Въззивният съд е ограничен от наведените в жалбата възражения, поради което следва да контролира произнасянето на първата инстанция само досежно постановената промяна на местоживеенето на детето, промяната на режима на личните отношения между последното и баща му, както и относно решението по чл. 127а, ал. 2 от СК.

Изменението на решението на Районен съд – С. относно местоживеенето на Т. Ф. е обуславящо спрямо промяната на режима на лични отношения с бащата и спрямо решението по чл. 127а, ал. 2 от СК.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК релевантния въпрос, който съдът трябва да изследва, е, налице ли са обстоятелства, налагащи изменение на мерките, определени с Решение по гр. д. № ***/2016 год. на Районен съд – С., или определяне на нови мерки.

Такъв новонастъпил факт е намерението на Н.И., на която е предоставено упражняването на родителските права, да се установи да работи и живее в Англия. Ищцата е нямала такова намерение към момента на постановяване на горепосоченото решение. То е възникнало на по-късен етап и е наложило изменение на определеното от Районен съд – С. местоживеене на детето Т. Ф.. Във връзка с възражението на въззивника за изминалия кратък период от време от постановяване на съдебния акт, следва да бъде посочено, че законодателят не е поставил изискване за допустимост на искането в темпорално отношение.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че детето следва да живее с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Възприемайки това становище, застъпено и в ППВС № 1/ 1974 г., първостепенния съд е достигнал до правилен извод. От доказателствата не се установяват факти, налагащи местоживеенето на детето да бъде определено при бащата. Напротив, всички разпитани свидетели потвърждават, че майката разполага с необходимия родителски потенциал, за да отглежда Т. Ф.. Наведеното твърдение, че е препятствала комуникацията между сина си и бившия си съпруг не бе доказано. Реализирането на конституционно закрепените права на труд и свободно предвижване, не могат да бъдат основание местоживеенето на детето да бъде определено при родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските функции.

Ето защо, районният съд правилно е приел, че Т. Ф. трябва да продължи да живее при майка си, независимо от желанието ѝ да се установи на територията на Обединеното кралство.

Възраженията във въззивната жалба относно финансовата обезпеченост на Т. Ф. при преместването му в Англия са такива, чиято преценка минава през съблюдаване интереса на детето.

Приетите доказателства опровергават тезата на въззивника за материална несигурност. От приложения договор за краткосрочен наем се установява, че е подсигурено жилище, в което детето да живее. Представения трудов договор на Н.И. с годишна заплата от 19 040 лири също подкрепя извода, че последната ще може да посрещне нуждите на детето. Освен това се установи, че майката и синът ѝ ще живеят в едно домакинство със свои роднини – бабата Е.В.и лелята С. Н.. И двете работят и получават доходи, изводимо от представените писмени доказателства - „Потвърждение за назначение на С. И.“ от 26.06.2018 г. (л. 21 и 22) и Договор за извършване на услуги от самонаето лице от 11.05.2018г. (л. 23 до 27).

Възрастта на Т. Ф. и привързаността му към тези жени, позволяват да бъде направен извод, че ще получава необходимите грижи и любов, за да расте в една спокойна среда.

По отношение адаптацията на детето трябва да бъде отбелязано, че предишното му посещение на Англия, както и наличието на други българчета, с които ще може да комуникира, благоприятстват по-лесното му приспособяване в чуждата държава. От друга страна ниската възраст ще спомогне за по-бързото научаване на английски език.

От всички изложено следва, че с постановеното решение, с което е променено местоживеенето на Т. Ф., интересът на детето е бил защитен.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Изхождайки от тази норма, произнасянето по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, в коментираната част, трябва да бъде отменено и местоживеенето на детето да бъде определено на адрес: гр. Л., „Х.Р.“ ***, Х., М., *** ***, а не на посочения от първата инстанция: гр. Л., бул. „Е.“ **, Х., М., ***. Тази промяна на адреса се налага, тъй като пред въззивния съд е представено и прието като писмено доказателствено средство „договор за краткосрочен наем на недвижим имот“ (л. 32 до 42 от в.гр.д. № 455 по описа на Окръжен съд - Добрич), находящ се в гр. Л., „Х.Р.“ ***, Х., М., *** ***, за срок от 11.07.2019 г. до 10.07.2020 г., на който ще живее Т. Ф..

Изводите на съда по отношение режима на лични отношения с бащата също са правилни. Както бе посочено по-горе в изложението, изменението на мерките се налага поради промяната на местоживеенето на детето.

Районния съд е съобразил интереса както на детето, така и на родителите. Компенсирал е голямото разстояние между Т. Ф. и Т.Х., и обективната невъзможност да се срещат често, като е увеличил продължителността на контактите им. Постановил е да се осъществяват на територията на Република България. Освен това е определил и комуникацията помежду им да се извършва посредством електронни устройства поне три пъти седмично.

Въззивният съд счита, че определените мерки в достатъчна степен гарантират, че детето няма да бъде откъснато от бащата и неговите роднини и няма да се стигне до отчуждението му от тях. По този начин Т.Х. ще може да полага необходимата грижа за умственото и нравствено развитие на сина си.

Предвид изложеното, настоящият състав намира съдебния акт за правилен в частта на произнасянето по режима на лични отношения с бащата, и следва да бъде потвърден.

Първостепенният съд правилно е уважил и искането по чл. 127а, ал. 2 от СК на Н.И. за пътуване на детето до Обединеното кралство без разрешение на бащата. Това произнасяне е свързано и обусловено от решението за промяна на местоживеенето на детето и промяната на режима на лични отношения с Т.Х..

В тази връзка уважаването на искането е в интерес и на бащата, тъй като изпълнението на мерките на лични отношения предполага пътуването на Т. Ф. до Република България, придружаван от майка си. Ограничаването на разрешението чрез определянето на период и посочване на конкретни държави е в съответствие със съдебната практика.

Изложеното обосновава извод, че и в частта относно искането по чл. 127а, ал. 2 от СК решението трябва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските във въззивното производство:

Въззиваемата своевременно е направила искане за присъждане на разноски в размер на 400, 00 лева. Приложила е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатила тази сума на пълномощника си адв. Ю.О. за процесуално представителство пред Окръжен съд – Добрич.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Н.И. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева.

При тези мотиви, на основание чл. 271, ал. 1 във вр. с чл. 235, ал. 3 от ГПК, и на основание чл. 272 от ГПК, Въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 506 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 4050/2018 г. на Районен съд – Добрич в частта на произнасянето по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, относно местоживеенето на малолетното дете, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ постановеното с Решение по гр. д. № ***/2016 год. на районен съд гр. С. местоживеене на детето Т. Т.Ф., ЕГН **********, роден на ***г., като определя местоживеене на малолетното дете Т. Т.Ф., ЕГН **********, роден на ***г., при майката Н.Н.И. с ЕГН ********** в ОКВи С.И., гр. Л., „Х.Р.“ ***, Х., М., *** ***.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 506 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 4050/2018 г. на Районен съд – Добрич в частта относно произнасянето по мерките за осъществяване на личен контакт на детето Т. Т.Ф., ЕГН **********, роден на ***г. с бащата Т.Ф.Х. с ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 506 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 4050/2018 г. на Районен съд – Добрич в частта относно произнасянето по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Ф.Х., с ЕГН **********, да заплати на Н.Н.И., с ЕГН **********, сумата от 400, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от обявяването му, в частта относно произнасянето по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта относно произнасянето по чл. 127а от СК.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.