Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

гр. Добрич, 30.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на десети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 489/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 489/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по въззивна жалба на едноличен търговец Г.Т.Г. с фирма ЕТ „Д. Г. Г. Г.“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Р.“ № *, вх. А, ет. 2, ап. 1, против Решение № 536/10.05.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 4221/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил на едноличен търговец Г.Т.Г. с фирма ЕТ „Д. Г. Г. Г.“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Р.“ № *, вх. А, ет. 2, ап. 1 да предаде на „А. Г.Т.“ ЕООД гр. Г. Т., ул. „Я.“ № 4, общ. Г. Т., област Добрич, държането на върху поземлен имот – нива с идентификатор **, с площ 170.022 дка, находяща се в землището на с. Писарово, общ. Г. Т., област Добрич,, местност „А.“ поради непротивопоставимостта на договор за аренда от 09.08.2016 г., вписан в АВ-СВ-Г. Т. като акт № *, том V, вх. № **/10.08.2016 г., както и сторените от ответника разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Гражданско дело № 4221/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова молба на „А. Т.Г.Т."ЕООД гр. Г. Т., с която е предявен иск за осъждане на ЕТ "Д. Г. Г. Г.гр. Добрич да предаде на „А. Т.Г.Т." ЕООД държането върху Поземлен имот - Нива с идентификатор **, с площ от 170,022дка., находяща се в с. Писарово, общ. Г. Т., област Добрич, местност „А.";

От доказателствата по делото се установява, че „А. Т.Г.Т."ЕООД гр. Г. Т. е арендатор по силата на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-Г. Т. като акт № **, том V, вх. per. №**г. Арендодатели по договора са Х. И. П.с ЕГН **********, К. И. П.с ЕГН **********, Х. И. П.с ЕГН **********, К. И. П.с ЕГН **********, С. С. Г. с ЕГН ********** и К. А. К.с ЕГН **********. Предмет на договора за аренда е поземлен имот- нива с идентификатор ** по КК на с.Писарово, общ. Ген.Тошево, с площ от 170.022 дка. Договорът е сключен за единадесет стопански години, начиная от 01.10.2018 г. и е регистриран и в ОС –Земеделие – Г. Т..

Видно от доказателствата по делото, праводателите на ищеца разполагат със 63.31 % от собствеността върху процесния имот и на основание чл. *, ал. 1 ЗС са взели Решение от 12.09.2018 г. да предоставят под аренда съсобствения имот на ищцовото дружество.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че за същия имот е сключен по-рано договор за аренда с ответника от 09.08.2016 г., вписан в АВ-СВ-Г. Т. като акт №*, том V, вх. № **/10.08.2016 г. Договорът е сключен за арендодател от М. Д. Г.и е в сила от стопанската 2018/2019 г. за срок от единадесет стопански години.

В настоящия случай, арендодателите на ищцовото дружество се легитимират като съсобственици на 63.31 % ид.част от процесния земеделски имот.

Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, договорът за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя,чиято собственост е повече от 50% идеални части от съсобствения имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% идеални части от съсобствения имот. В тези случаи отношенията със съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС

Ответникът няма противопоставимо на ищците право да ползва процесния имот, поради което ревандикационния иск е основателен.

С оглед изложените съображения, исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536/10.05.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 4221/2018 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.