Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

гр. Добрич. 29.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 490/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 490/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София против Решение № 499/30.04.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3522/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София да заплати на И.К.Т. сумата от 1708.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП причинено на 21.03.2018г., около 16.20 ч. на л.а. „ШЕВРОЛЕТ АВЕО“ с рег.№ ***, по ул.”***”, на кръстовището между локален път в ЖК ”***”, бл.19 и ул.” ***”, от л.а „СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО “ с рег. № ***, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/08/117002797696, ведно със законната лихва за забава, начислена от 30.08.2018г. до окончателното изплащане на главното задължение; както и сумата от 2000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, начислена от 30.08.2018г. до окончателното изплащане на главното задължение; както и обезщетение за забавено плащане на главното вземане от 1708.00 лв. в размер на 64.05 лв. за периода 18.04.2018 г. - 30.08.2018 г., като е отхвърлил иска за периода 23.03.2018 г. - 18.04.2018 г., като е присъдил в полза на ответника сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва в частта, с която е осъден да заплати сумата над 1 000.00 лв. до присъдените 2 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея – застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и безпокойство, причинени от процесното ПТП; сумата от 64.05. лв. - мораторна лихва върху главницата от 1 708.00 лв., начислена за периода 18.04.2018 г. – 30.08.2018 г.; както и законната лихва върху главниците, начислена от 30.08.2018 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваните части и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Гражданско дело № 3522/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова молба на И.К.Т., с която срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, при условията на обективно съединяване, са предявени следните искове с правно чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди, както следва: 1 708 лв., представляващи имуществени вреди; 2 000.00 лв., представляващи неимуществени вреди.

Не е спорно по делото, че И.К.Т. е собственик на л. а. „ШЕВРОЛЕТ АВЕО” рег. № ***. Видно от доказателствата по делото, лекият автомобил е преминал успешно технически преглед на 16.02.2018 г.

Няма спор между страните и относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л. а. „СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО “ с рег. № ***, към датата на ПТП, обективирана в полица № BG/08/117002797696.

Не е спорен и фактът на пътно транспортно произшествие, станало на 21.03.2018 г., около 16.20 ч., в гр. Добрич, по ул.”***”, на кръстовището между локален път в ЖК ”***”, бл.19 и ул.” ***”, между л.а. „ШЕВРОЛЕТ АВЕО“ с рег.№ *** и л.а „СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО “ с рег. № ***. В резултат на произшествието, лекият автомобил, собственик на ищеца, претърпял вреди, за чието репариране е необходима сума в размер на 1708.00 лв.

Контроверстният въпрос по делото е относно размера на претендираните неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че ударът се отразил изключително тежко на ищеца, довел е до временно влошаване на здравословното състояние и необходимост от смяна на лекарствата, а в последствие стресът създавал затруднения на ищеца да се върне към нормалните си навици и шофирането. Високата тревожност и промени в кръвното налягане на ищеца сочат на продължили негативни психически изживявания, които са повлияли на способността и желанието и да шофира, до безсъние и притеснения. Травмата е все още непреодоляна, но е с по-малък интензитет.

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на исковата претенция за неимуществените вреди, както и на присъдените мораторна лихва и законна лихва по отношение на обезщетението за имуществени вреди.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца срледва да се присъдят разноски в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 499/30.04.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3522/2018 г.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, бул. „***“ № 68, ЕИК *** да заплати на И.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.