Р Е Ш Е Н И Е

№__216_____/ 07.10.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и седми септември 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.гражданско дело № 495 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ “ АД с ЕИК*** срещу Решение № 571/17.05.2019 г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №5180/2018 г., с което съдът е признал за установено ,че въззивника дължи на „Акварор Бояджиев и синове“ ООД с ЕИК ***, гр. София, дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2314/16.10.2018г. по ч.гр.д. № 3776/2018г. по описа на ДРС: сумата от 12 165,60 лева, представляваща незаплатен остатък по фактура № 10376 от 05.04.2017г. на обща стойност 31 200,00 лева;сумата от 3 456,36 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане по цитираната фактура;сумата от 504лв. неплатено задължение по фактура № 10411 от 20.04.2017г.;сумата от 73,77 лв представляващи обезщетение за забавено плащане по цитираната фактура; сумата от 856,80лв неплатено задължение по ф-ра № 10446 от 02.05.2017 г.; сумата от 114,60 лева представляваща обезщетение по фактурата за забавено плащане; сумата от 3 744лв. неплатено задължение по фактура № 10694 от 01.08.2017 г.;сумата от 406.41 представляващи обезщетение за забава по фактурата; сумата от 2 592 лв. неплатено задължение по фактура № 10718;сумата от 274,76 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по описаната фактура, а така също е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна разноски по ч.гр.дело №3776/2018 в размер на 485 лева държавна такса и 1080 лева адвокатско възнаграждение и 1 834 лв. по делото.

Твърди се,че постановеният съдебен акт бил недопустим, и като такъв следвало да се отмени ,а производството да се прекрати.Като довод в подкрепа на това си твърдение,навежда обстоятелството,че било налице противоречие между направените изводи на съда с нормативната уредба и със събраните доказателства.И по конкретно:Ищецът твърдял ,че е доставил поръчаните от ответника водомери за „ВиК Добрич“ АД по направени поръчки от страна на ответника, като за всяка доставка били издавали надлежно и съответната фактура ,а не бил приложил нито една заявка от страна на ответника,нямало и приемно-предавателни протоколи към тях.Приложените фактури били без подпис на клиент, ведно с неподписани товарителници , без конкретизирано количество или упомената бройка. По други от посочени от ищеца фактури даже не били приложени и товарителници.Самата фактура не била основание за плащане, ако към нея не са приложени първичните документи удостоверяващи заявяването и реалното получаване на стоката,каквото по делото не било доказано.освен това приложените фактури нямали всички необходими реквизити,и не можели да докажат по безспорен начин твърдяното задължение.

Евентуално,при преценка на допустимостта на иска,се иска постановяване на ново решение,с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, с която намира жалбата за неоснователна,като подробно излага възраженията си по наведените в нея твърдения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с иск по реда на чл.415 от ГПК, за установяване ,че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД - гр. Добрич дължи на “Акварор - Бояджиев и синове” ООД задължения , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2314/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3776/2018г. по описа на ДРС, а именно: 12 165.60 лв. представляваща незаплатен остатък по фактура № 10376 от 05.04.2017 г. на обща стойност 31200 лв. с ДДС, ведно с лихвата до окончателното изплащане на вземането: 3456.36 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по по същата фактура, начислено в размер на законната лихва за периода от 19.05.2017 г.- 20.09.2018г.; сумата от 504 лв.. представляваща незаплатено задължение по фактура № 10411 г. от 20.04.2017 г. ведно с лихвата до окончателното изплащане на вземането: 73,37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по същата фактура, начислено в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017 г. -20.09.2018г.; 856. 80 лв.. представляваща неплатено задължение по фактура 10466 от 02.05.2017 г., ведно с лихвата до окончателното изплащане на вземането; сумата от 114. 60 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по същата фактура, начислено в размер на законната лихва за периода от 19.06.2017г. - 20.09.2018 г.; сумата от 3 744 лв., представляваща неплатено задължение по фактура №10694 от 01.08.2017 г., ведно с лихвата до окончателното изплащане на вземането; сумата от 406.41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по същата фактура, начислено в размер на законната лихва за периода от 10.09.2018г. - 20.09.2018г.; 2 592 лв., представляваща неплатено задължение по фактура № 10718 от 10.08.2017 г., ведно с лихвата до окончателното изплащане на вземането;сумата от 274.76 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането по същата фактура, начислено в размер на законната лихва за периода от 12.09.2017 г. - 20.09.2018 г..

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Безспорно по делото е установено наличието на облигационна връзка между страните, както и доставките са извършени по договорени между страните цени.

Не отговора на действителното и установено по делото положение,че доставките са извършени въз основа на направените от ответника заявки,което се установява от приложените по делото писмени доказателства и от събраните свидетелски показания.

Назначената по делото счетоводна експертиза е установила,че доставките са отразени в счетоводството на ответника и това е сторено въз основа на стоковите разписки за заприхождаването им в съответните складове, за тях е ползуван данъчен кредит,въпреки че е връщал изпратените от ищеца приемно-предавателни протоколи.

Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби на ответника и ползването на данъчен кредит по тях, представлява признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.

В самите фактури са описани и стоките, предмет на доставката, като те съответстват на приложената към договора техническа спецификация и ценова оферта и безспорно са предмет на отношенията между страните.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1 020 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и пълномощно – договор за заплащането му.Възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение,тъй като претендираният хонорар е под минимума по Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения.

Като се води от гореизложеното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 571/17.05.2019 г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №5180/2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.