Р Е Ш Е Н И Е № 223

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Д. 14.10.2019 г.

Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в открито заседание на единадесети октомври

две хиляди и деветнадесета година

с участието на секретаря Нели Бъчварова и

прокурора……………………………………. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

като разгледа В.гр.д.№528

по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид

следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „В.К.Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,бул.“Т.М.“№59,представлявано от изпълнителния директор *** ,чрез юрисконсулт П.П. срещу Решение №573/17.05.2019г.по гр.д.№ 5178/2018г.по описа на РС гр.Д.,в частта му с която съдът е уважил предявения от въззиваемата страна „Акварор Бояджиев и синове“ООД,ЕИК *** установителен иск за дължимостта на следните суми от ответника на ищеца по делото:

-34 988,40лв./предявена частично за 12 988,40 лв.по ф-ра №10477/16.05.2017г.; сумата от 426 лв.-по ф-ра №10661/17.07.2018г. и сумата от 3 300 лв.-по ф-ра №10840/04.10.2017г.

-1 950,34лв.-мораторна лихва по трите фактури за посочените в решението периоди на забава .

Съдът е присъдил следващите се съобразно уважената и отхвърлена част от предявения иск съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Жалбоподателят излага следните аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение:

По издадените три фактури ищецът не е приложил нито една заявка от страна на В и К дружеството,каквато била трайната търговска практика между страните.Няма и приемателно-предавателни протоколи към тях.Приложените към исковата молба фактури са без подписи върху тях и върху товарителниците,като в първата фактура липсват конкретизирани количества и бройки.По другите фактури изобщо не са приложени товарителници.Не са налице доказателства за приета от ответника стока.Твърденията,че В и К Д. отказвало да подпише приемателно-предавателни протоколи са безпочвени и недоказани.При установени договорни отношения между страните наличието на приложени към фактурите приемателно –предавателни протоколи е задължително.Поканата за плащане същи не е доказателство за получаването на стоката.Самите фактури нямат необходими реквизити,за да се докаже по безспорен и категоричен начин твърдяното задължение,не са и подписани от клиент.Липсва и печат на ответното дружество.

Съдът се е произнесъл по недопустим иск,поради което според жалбоподателя делото подлежи на прекратяване.В случай ,че се приеме,че е предявен допустим иск,решението подлежи на отмяна,а предявените искове-на отхвърляне ,като неоснователни и недоказани.

Постъпил е отговор от ответната по жалбата страна,в който се оспорва основателността й.

Според ответника по жалбата безспорно по делото е установено наличието на облигационна връзка между страните по договора за доставка.Предметът на извършените доставки отговаря на ценовото предложение,направено от ищеца,което е приложение по договора и представлява неразделна част от него.Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото е установено и наличието на заявки за доставка на водомерите.От неоспорената съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява реалното получаване на стоките по фактурите.Фактурите са осчетоводени от ответното дружество по с-ка 401 „Доставчици“ ,налице е заприходяване на материали на стойност общо 29 512 лв.Ползван е данъчен кредит.Вещото лице е установило,че посредством взаимни потвърждения на задължения между страните по делото,във връзка с извършени инвентаризации на активите и пасивите по повод на съставянето на ГФО,са потвърдени и доставките по процесните фактури.Получаването на стоката се потвърждава от гласните доказателства по делото.Не са направени възражения или отправени гаранционни искания по повод на процесните доставки,по реда на подписания между страните договор.Неподписването на приемателно предавателните протоколи от страна на ответника представлява непредоставяне на съдействие по смисъла на чл.95 и сл.от ЗЗД.

Решението е правилно и законосъобразно ,както в частта за установеното главно задължение на ответника,така и в частта за мораторната лихва.

По тези съображения решението подлежи на потвърждаване.

Окръжният съд ,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт,прие за установено следното:

Подадената въззивна жалба е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му компетентност ,при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива за разглеждане на предявения иск.

Искът е допустим.

В заповедно производство по ч.гр.д.№3775/2018г.на ДРС е подадено заявление от ищеца в настоящото производство на 25.09.2018г. и е издадена Заповед №240/27.09.2018г. по чл.410 от ГПК,съгласно която длъжникът В и К Д. АД е осъдена за заплати на въззиваемата страна процесните суми по представените с исковата молба фактури.

В срок ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК,поради което на ищеца по делото е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението е получено от ищеца на 20.11.2018г.,исковата молба е постъпила по пощата на 11.12.2018г.-в срок,поради което се явява допустима.

За валидността и допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно,съответно по жалба от страната,а за правилността му е ограничена от посоченото във въззивната жалба.

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните са сключени Договор№ЗОП -1/27.03.2017г.за доставка на водомери за питейна вода по обособена позиция 1,договор №ЗОП-2/27.03.2017г. за доставка на водомери за питейна вода по обособена позиция 2 и Договор№ ЗОП-3/27.03.2017г. за доставка на водомери за питейна вода по обособена позиция 3,по клаузите на които не се спори.

В изпълнение на договора ищецът по делото многократно е доставял водомери на ответника,като в процесния случай претенцията е за стойността на доставени водомери,описани във Ф-ра №10477/16.05.2017г. за общо 34 988,40 лв. с включен ДДС,от която се претендира сумата от 12 988,40лв.;ф-ра №10840/04.10.2017г. за сумата от 3 300лв.,която се претендира изцяло като цена на доставената описана във фактурата стока и ф-ра №10661/17.07.2017г. за сумата от 426 лв.,претендирана изцяло по делото.

Районният съд правилно е приел,че издадените фактури установяват наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните,свързано с търговска продажба на водомери.Фактурите са електронни и носят всички реквизити,предвидени в чл.6 ал.2 от ЗС-купувач,продавач,видове и количества стока,единична цена на стойката и ДДС по фактурата.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза оспорените фактури са осчетоводени при ищеца и при ответника В и К Д. АД по сметка 401“Доставчици“,с аналитична партида „Акварор –Бояджиев и синове“,в кореспонденция с дебита на сметка 301 „Доставки“,дебита на сметка 207“Разходи за придобиване на ДМА и сметка 4531-Начислен ДДС Покупки.Ползван е данъчен кредит.И трите фактури са включени в дневник за покупки ,с право на пълен данъчен кредит и са участвали в определянето на резултата на подадената справка –декларация по ДДС.Предоставено от ищеца за нуждите на вещото лице е получено от ответното дружество писмо за потвърждение на сумите,отразяващи вземанията/задълженията на жалбоподателя,в което се съдържат данни и записване от ответника за размера на задължението на ответното към ищцовото дружество в общ размер на сумата от 89 057,20лв.,в които се съдържат и вземанията по трите процесни фактури.

От свидетелските показания на св.Д.Б. се установява,че страните имат трайни търговски взаимоотношения от двадесет години,доставките са извършвани след заявка от страна на ответника по делото и жалбоподател в настоящата инстанция.В и К Д. АД не са връщали обратно на ищеца двустранно подписаните приемателно –предавателни протоколи,въпреки настояването за това.Причина за това не са посочили.Липсват и рекламации за качеството или вида и количеството на доставените водомери,които да са заявени в срок пред доставчика.

При така установените факти,съдът е направил единствено възможния и обоснован извод,че доставените водомери са получени и заприходени от ответното дружество,противно на твърденията на ответника,че те не са получени от дружеството.

Константната съдебна практика по аналогични казуси е в смисъл,че счетоводното отразяване на издадените фактури в счетоводството на купувача на стоката,включването им в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит се приравнява на извънсъдебно признание на факта на получаване на стоката и задължението за заплащане на цената й-така Решение №23/07.02.2011г.по т.д.№588/2010г.на ВКС Второ ТО,Решение №42/19.04.2010г.по т.д.№593/2009г.на Второ ТО на ВКС и Решение №166/26.10.2010г. по т.д.№991/2009г.на ВКС Второ ТО.

Договорът за покупко –продажба е неформален,формата не е условие за валидността му.Достатъчно е купувачът да получи стоката,предмет на договора,което е доказано предвид горните съображения,за да дължи продажната й цена.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Направено е искане за присъждане на разноските във въззивното производство от страна на ответника по делото.Въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Съдът намира,че искането за присъждане на разноски е основателно,предвид изхода на делото.Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно-то е около минималното по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде намалено.

Водим от изложеното Окръжният съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №573/17.05.2019г.по гр.д.№ 5178/2018г.по описа на РС гр.Д..

ОСЪЖДА „В.К.Д.“АД ЕИК**,гр.Д. да заплати на „АКВАРОР-БОЯДЖИЕВ И СИНОВЕ“ООД,ЕИК *** ,гр.София сумата от 1020 лв./хиляда и двадесет лева-разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.