Р Е Ш Е Н И Е № 230

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 17.10.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на единадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА.............................................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.гр.д.№534

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ф.И.“ЕАД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление-гр.С.,р-н „Л.“,ул.“Х.И.“№15,представлявано от изпълнителния директор Л.Д.,чрез юрисконсулт Т.К,със съдебен адрес *** срещу Решение №408 /08.04.2019г.по гр.д.№4038/2018г.по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлен предявения от жалботодателя установителен иск,за признаване за установено в отношенията между страните,че въззиваемата страна дължи на въззивника по делото сумата от 755,27лв.-главница по Договор за потребителски кредит №592883982/22.11.2015г.,сключен с „Провидент файненшъл Блгария“ООД ЕИК ***,като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 28.07.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане,сумата от 102,04лв.-договорна лихва за периода от 14.12.2015г.до 29.12.2015г.,46,94 лв.-лихва за забава за периода от 14.12.2015г.до 31.05.2018г.,378,99 лв .-такси за периода от 14.12.2015г.до 29.12.2015г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

В жалбата се сочи,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,като противоречащо на материалния закон.

Съдът неправилно е приел,че по делото не са налице доказателства за усвояване на сумата,предмет на кредита.Не е съобразена разпоредбата на чл.27 от Общите условия на договора.В процесния случай клиентът е избрал услугата „кредит у дома“,която му дава право да получи сумата ,предмет на кредита в брой на адреса на местоживеенето си.Според въззивния жалбоподател клаузата в общите условия,подписани от страна на кредитополучателя играе ролята на разписка и доказва,че заемателят е изпълнил задължението си.Следва да се има предвид,че предоставената главница е в общ размер на сумата от 800 лв.,като по същата има погасявания от страна на кредитополучателя или с конклудентни действия последният признава възникването на договор,както и получаването на сумата по кредита.

С тези мотиви се настоява за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения от ищеца иск.

От въззиваемата страна по делото не е депозиран писмен отговор.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,мотивите на атакуваното съдебно решение и на жалбоподателя в настоящото производство,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено в рамките на правораздавателната компетентност на постановилия го съд,при наличие на положителните процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и отсъствието на отрицателни такива.

За правилността на решението съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът в първата инстанция е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите от 755,27 лв.-главница,договорна лихва в размер на 102,04лв.за периода от 14.12.2015г.до 29.12.2015г.,лихва за забава в размер на 46,94 лв.за периода от 14.12.2015г.до 31.05.2018г.,такси от 378,99 лв.за периода от 14.12.2015г.до 29.12.2015г., разноски по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 26.06.2018г.до окончателното й изплащане.Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.06.2018г. по ч.гр.д.№2618/2018г. на ДРС,съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните суми и разноските в заповедното производство.

В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК,в което твърди,че не дължи сумата,предмет на заповедта,поради това,че не е получила потребителския кредит,предмет на Договор за потребителски кредит от 22.11.2015г.

Предвид указанията ,дадени от заповедния съд в Разпореждане от 13.08.2018г.,връчено на ищеца по делото на 04.09.2018г.,кредиторът е предявил настоящия установителен иск на 05.10.2018г.

Исковата молба е допустима.Сумите,предмет на исковата претенция са идентични на тези,претендирани в заповедното производство.

За да отхвърли предявения иск,районният съд е приел,че искът се оспорва от ответницата,макар същата да не е подала писмен отговор по подадената искова молба,изхождайки от подаденото в заповедното производство възражение,че сумата не се дължи.Приел е,че липсват доказателства за предоставяне на заемната сума от 800 лв.,което е в доказателствена тежест на ищеца по делото и предвид реалния характер на договора за заем е счел,че липсва задължение за връщане на сумата от страна на ответницата по делото.Обосновал е извода си със заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,на която не е представен документ да предоставяне на кредита ,поради което не може да отговори на въпроса усвоен ли е процесния кредит от страна на ответницата.

В съдебно- икономическата експертиза се сочи,че ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на сумата от 108,50лв.,с което кредитополучателката погасява четири седмични вноски с падежи на плащане от 29.11.2015г.до 20.12.2015г. и част от седмична вноска с падеж -27.12.2015г.

Така извънсъдебно с конклудентни действия,изразяващи се в плащане на вноски по кредита ,ответницата е признала съществуването на задължението си.По тези съображения Окръжният съд намира,че изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства за предоставяне на заемната сума е необоснован.С полагане на подписа си под договора за потребителски кредит,сключен на 22.11.2015г.,който не е оспорен по надлежния ред от ответницата по делото,тя удостоверява получаването на сумата-в този смисъл договорът има характера на разписка,установяваща предаване на сумата по кредита-така чл.27 от Общите условия към договора за кредит.Общите условия са подписани на всяка страница от кредитополучателя.

Съдът намира,че цесията на вземанията на „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД ,прехвърлени на ищеца в настоящото производство“ ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. е съобщена на длъжника,с връчване на исковата молба и приложенията към нея,между които уведомление за извършено прехвърляне на вземания,връчено по делото на 16.10.2018г.Предвид това е налице активна легитимация на ищеца по делото да предяви иска по чл.422 от ГПК.

Договорът е потребителски и отношенията във връзка с него се уреждат от правилата на ЗПК.

Доколкото съдът служебно е задължен във всяка фаза от производството,включително и при въззивно обжалване на решението на първоинстанционния съд,и без възражение от ответника, да следи за действителност на клаузите по договора за потребителски кредит,съдът намира за установено следното:

Размерът на предоставения кредит е 800 лв.главница,към която са прибавени такси за оценка на досие 40 лв. и общ размер на фиксирана лихва от 157,79 лв.В т.“Д“ от договора за кредит е предвидена такса за услугата „кредит у дома“,която е приета от кредитополучателката ,чрез поставяне на отметка в графата“Да“ и подпис и е в размер на 626,37лв.Така общият размер на задължението нараства до сумата от 1624,16 лв,платими на вноски,първата от които в размер на 27,07 лв.и последната в размер на 27,.3лв.Плащанията са уговорени ежеседмично,платими в неделя.

С Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК законът освен всички други изисквания към формата на договора,въвежда изискването шрифтът ,на който е съставен договора да е не по-малък от 12.В представеното копие от договора е използван много по-дребен шрифт,което прави текста му труден за четене и възприемане,включително и от съда. Съгласно чл.22 ал.1 от ЗПК неспазването на изискването за размера на шрифта по чл.10 ал.1 от закона води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК ,договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,включително погасителен план,съдържащ информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,за целите на погасяването.Планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,показваща погасяването на главницата,лихвата,изчислена на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи.Погасителния план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания.В случая ,макар в договора да са посочени размер на плащанията на първа и последна погасителна вноски и срока за плащане,липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска,разбита по пера,от която да е ясно каква част от задължението за главница,лихва и допълнителни разходи се погасява.Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителния план,тъй като тя се погасява на равни месечни вноски през периода на действие на договора ,а не се заплаща еднократно.Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен ,като противоречащ на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК-арг.от чл.22 от ЗПК.Съгласно правилото на чл.23 от ЗПК ,когато кредитът е обявен за недействителен кредитополучателят връща само стойността на главницата,но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза,от кредитополучателя е заплатена сумата от 108,50лв.Тъй като се дължи чистата стойност на главницата от сумата 800лв.следва да се приспадне погашението от 108,50 лв.,което да се отнесе към дължимата главница и да се признае за установено в отношенията между страните по делото,че ответницата дължи на ищеца сумата от 691,50лв. За останалата част,представляваща възнаградителна лихва и дължими такси искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Дължат се разноски в заповедното производство,които съразмерно на уважената част от претенцията са в размер на 40,77лв. и в двете съдебни инстанции ,пропорционално на уважената част от иска. Те са в общ размер на сумата от 352,96лв.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №408 /08.04.2019г.по гр.д.№4038/2018г.по описа на РС гр.Добрич,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА недействителността на Договор за потребителски кредит №592883982 от 22.11.2015г.,сключен между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД,ЕИК *** и Г.Д.Г. ЕГН ********** ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ф.И. „ЕАД,ЕИК**,представлявано от изпълнителния директор ** и Г.Д.Г. ЕГН ********** *** ,че същата дължи на „Ф.И. „ЕАД,ЕИК** със седалище и адрес на управление-гр.С.,ул.“**“№15,ет.6 сумата от 691,50 лв./шестстотин деветдесет и един лева и петдесет ст./-главница,ведно със законна лихва ,считано от 26.06.2018г.до окончателното изплащане на сумата-за която е издадена Заповед за изпълнение №1529/27.06.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2618/2018г.по описа на Добрички районен съд.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до сумата от 1 283,24лв.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „Ф.И. „ЕАД,ЕИК** сумата от 40,77лв./четиридесет лева и седемдесет и седем ст./разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „Ф.И. „ЕАД,ЕИК** сумата от 352,96 лв./триста петдесет и два лева и деветдесет и шест ст./-съдебно деловодни разноски в двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.