Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр. Добрич, 30.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети септември година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 541 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби“АД – гр.Варна срещу решение №713/17.06.2019г. по гр.д.№5260/2018г. на Добричкия районен съд, с което по отношение на въззивника е признато за установено, че Р.С.М. *** не дължи на въззивника сумата 542.90 лева, начислена по корекция на сметката стойност на електроенергия за периода 25.11.2016г. - 24.11.2017г. за обект в с.П., с абонатен №***и клиентски №***, за която сума е издадена фактура №0273969879/12.12.2018г., както и въззинкът е осъден за разноските по делото в полза на другата страна.

Подробно във въззивната жалба се разяснява предмета на спора с излагане на твърдения във връзка с облигационните отношения между страните, регистрираната неизправност на СТИ и последващите действия по начисляване стойността на електроенергия за минал период. Извежда се оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Цитират се части от мотивите на същото и се извежда извод за тяхната необоснованост на фона на установеното от вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Подробно се анализира заключението по съдебно – техническата експертиза. Излагат се факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд относно съществуването и надлежното установяване на вземането на въззивника за стойността на начислената за минал период електроенергия, като се обосновава наличието на законово основание за това с проследяване на законодателни промени, и спазването на законово регламентирана корекционна процедура. Подробно се описват и фактическите действия по проверка на СТИ и констатациите в резултат на същата. Заявява се искане за отмяната на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата Р.С.М., чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от Р.С.М. срещу „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 542.90 лева, съставляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия по фактура от 12.12.2018г. за обект с абонатен №***и клиентски №*** в с.П..

Установено е по делото и не е спорно, че между страните съществува правоотношение, по силата на което ответникът има задължение да доставя електроенергия в обект с абонатен № ***в с.П., а ищцата с клиентски №*** /пререгистрирана с №1200155933/ има задължение да заплаща цената на доставената в обекта електроенергия.

На 24.11.2017г. от служители на „Енерго Про Мрежи” АД е извършена проверка на средството за търговско измерване /електромер/ на доставяната в обекта електроенергия, за която е съставен констативен протокол №1202011. Ищцата не е присъствала на проверката, която е проведена в присъствието на посочени в протокола двама свидетели. Съгласно отбелязаното в протокола, проверяващите са записали показанията на електромера, след което същият е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. За резултатите от експертизата е съставен констативен протокол №2376/06.12.2018г. Съгласно отбелязаното в протокола, достъп до вътрешността на електромера не е осъществяван, той съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, но при софтуерното прочитане е установена намеса в тарифната схема; последната трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т4 – 3308 kwh.

Въз основа на данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената в обекта електроенергия за период от една година преди проверката, като издал фактура №0273969879/12.12.2018г. за сумата 542.90 лева, съставляваща стойността на 3308 kwh електроенергия, отчетени на невизуализирания регистър,

Съгласно заключението на вещото лице по делото, средството за техническо измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия е еднофазен статичен електромер Iskra МЕ 162, предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има два тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Активирани са били тарифните регистри 1.8.1/нощна тарифа/ и 1.8.2/дневна тарифа/, записаните по които данни са били визуализирани на дисплея; също е бил активиран и регистър 1.8.4, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея. Средството за техническо измерване е отчитало цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищцата електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия активиран регистър 1.8.4, чиито показания са невидими на дисплея. От заключението на вещото лице и от предоставената от „Електроразпределение Север“ АД справка се установява, че електромерът е монтиран на 06.06.2016г. и не е програмиран от електроразпределителното дружество. То, както и ответникът не разполагат със софтуера за програмиране на средството за техническо измерване. Параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият трети регистър, а отчетеното в него количество електроенергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна енергия.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че ищцата няма задължение към ответника за плащане на сумата по горепосочената фактура, защото ответникът не е доказал каква електроенергия е отчетена в скрития регистър, доколкото абонатът не бил пожелавал друго отчитане, освен по дневна и нощна тарифа. Посочено е още, че към датата на проверката от електроразпределителното дружество на електромера за обекта на ищцата е липсвала правно регламентирана процедура, предвид, че разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ /ДВ бр.98/2013г./, е била отменена /решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС, ДВ, бр.15/2017г./, а ОУ не съдържат ред за извършване и документиране на проверките. По тези съображения е прието, че ответникът не е доказал вземането си. Приетото от първоинстанционния съд е неправилно.

Спорното правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ 98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/. В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищцата 3308 kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата. Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищцата. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищцата – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищцата. Ето защо тя дължи да заплати стойността на доставената й електронергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

Като се има предвид изложеното процесното количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 542.90 лева се дължи от ищцата по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, след отмяна на неправилното решение на районния съд.

С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разходите за водене на делото, а именно – сумата 200 лева за възнаграждение за вещо лице, сумата 360 лева и сумата 360 лева за възнаграждения за адвокат за всяка инстанция, сумата 25 лева държавна такса за въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №713/17.06.2019г. по гр.д.№5260/2018г. на Добричкия районен съд, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.М. с ЕГН ********** ***, срещу „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 542.90 лева, съставляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия по фактура от 12.12.2018г. за обект с абонатен №***и клиентски №*** в с.П..

ОСЪЖДА Р.С.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, както следва: сумата 200 лева за възнаграждение за вещо лице, сумата 360 лева и сумата 360 лева за възнаграждения за адвокат за всяка инстанция, сумата 25 лева държавна такса за въззивната жалба.

На осн.чл.280 ал.3 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.