Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

Гр.ДОБРИЧ 30.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 552/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ВИК“,гр.Добрич,чрез пълномощника му-юрисконсулт П.П.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 5038/2018г.по описа на ДРС Решение № 745/26.06.2019г.,с искане за обезсилването му като недопустимо и за прекратяване на производството по делото или за отмяната му изцяло като неправилно и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Според въззивника,налице е противоречие на направените изводи на съда с нормативната уредба и събраните по делото доказателства.Обжалваното решение не кореспондира с доказателствата по делото и соченото в исковата молба на ищеца.Първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на ответника във връзка с представените с исковата молба доказателства.Искът не е доказан по основание и размер.От събраните доказателства става видно категоричното разминаване между твърдяното от ищеца и фактическата действителност.

В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемата страна ООД „Агрохол“,гр.Добрич,чрез пълномощника си-адв.Е.Р.,АК-Варна,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Прави искане за присъждане и на сторените разноски във въззивната инстанция разноски.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в преклузивния законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт.Възражението е бланкетно,същото не се основава на никакви конкретни съображения.

Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по гр.д.№ 5038/2018г.по описа на ДРС,е редовна,тъй като отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.С нея в преклузивния едномесечен срок от съобщението по чл.415,ал.4 от ГПК ищецът е предявил иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК,за установяване съществуването на парични вземания,признати му с издадена по ч.гр.д.№ 4101/2018г.по описа на ДРС Заповед № 2312/16.10.2018г.за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК.С атакувания съдебен акт искът е уважен,като в отношенията между страните е признато за установено,че ответното дружество дължи на ищцовото сумите по издадената заповед за изпълнение.Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по претенцията,с която е сезиран,след като не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на установителния иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му,обжалваното решение е допустимо.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,чл.269 ГПК ограничава въззивния съд да се произнесе само по въпросите,посочени във въззивната жалба.

Въззивникът,като ответник в първоинстанционното производство,не е упражнил правото си на защита по чл.131 от ГПК,поради което доводът във въззивната жалба,че първостепенният съд не е обсъдил всичките му възражения във връзка с представените с исковата молба доказателства,е несъстоятелен,доколкото такива възражения изобщо не са правени.В първото поред открито съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е оспорил иска,като е изразил становище,че предвид приложените към исковата молба доказателства намира същият за недоказан.Във връзка с доказване на исковата претенция,по искане на ищеца по делото е назначена ССЕ.Ответникът,чрез пълномощника си-Гл.юрк.П.,изрично е заявил,че няма искане за поставяне на въпроси към вещото лице.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице се установява несъмнено,че и в двете счетоводства,на ищеца и ответника,процесните фактури са осчетоводени,фактурите са намерили отражение и в справките-декларации за ДДС на ответника през съответния данъчен период и той е ползвал данъчния кредит по тях.Счетоводствата и на двете страни по отношение процесните фактури са били водени редовно.Дължимите към ООД „Агрохол“ суми от ответника по процесните фактури са в общ размер на 2 791.85 лв.главници,те са намерили счетоводно отражение в счетоводството на АД „ ВиК Добрич“,като плащания по фактурите от страна на ответното дружество няма.С оглед така изготвеното заключение на ССЕ,правилно ДРС е приел,че предявеният иск за сумата от 2 791.85 лв. – дължими главници по фактурите е основателен и доказан в пълен размер и като такъв изцяло го е уважил.Възраженията на въззивника,че изводите на първоинстанционния съд били в противоречие с нормативната уредба и събраните по делото доказателства,са неоснователни.Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата и отразяването й в счетоводните книги като доказателство за възникналото между страните правоотношение и като недвусмислено признание на задължението е даден в редица,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,като напр.:Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 65/16.07.2012г.по т.д.№ 333/2011г.,II т.о,ТК на ВКС и др.Според цитираната съдебната практика,осчетоводяването на фактурата,включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит представлява извънсъдебно признание на задълженията по нея.Тези правни изводи касационната инстанция е съотнесла и към неподписаната от купувача фактура по договор за търговска продажба и от възложителя по договор за изработка.Настоящият състав споделя тази съдебна практика,макар и към момента на постановяване на настоящото решение тя да не съставлява задължителна такава.

При положение,че процесните фактури са осчетоводени от АД „ ВиК Добрич“ и по тях дружеството е ползвало данъчен кредит,неоснователно е възражението на въззивника за недоказаност на иска,тъй като фактурите не били подписани от него.Неоснователно е и възражението за недоказаност на иска,тъй като липсвал подписан от страните писмен договор за изработка.Договорът за изработка,уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД,по своята правна същност представлява неформална,консенсуална,комутативна,възмездна двустранна сделка, писмената форма не е условие за действителността му,съответно липсата на писмен договор не обоснова извод за липса на сключен между страните договор за изработка.

Задължението на възложителя по чл.266,ал.1 от ЗЗД да заплати дължимото възнаграждение за извършените в негова полза услуги е станало изискуемо от момента на приемане на извършената работа от АД „ВиК Добрич“,осъществено със осчетоводяването на процесните фактури.Приетата и осчетоводена от ответното дружество фактура има действието на покана по чл.84,ал.2 от ЗЗД,поради което допълнителна покана за плащане не е необходима,съответно възражението на въззивника,че преди завеждане на иска не бил изрично поканен от ищеца доброволно да погаси задължението си е неоснователно.

С оглед установената дължимост на главниците по фактурите,въззивникът дължи и обезщетение за забава в плащанията им. АД „ ВиК Добрич“ не е ангажирало доказателства в подкрепа на възражението,че претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД е в по-малък от претендирания размер от 333.62 лв.,поради което и с оглед служебно изготвената от ДРС справка за изчисляване на законната лихва,чрез лихвен калкулатор „Calculator.BG”,правилно и тази претенция е уважена в пълен размер.

Предвид изложеното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК,въззивният съд намира,че следва да потвърди обжалваното решение.

С оглед този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по настоящото дело разноски,в размер на сумата от 550.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 5038/2018г.по описа на ДРС Решение № 745/26.06.2019г.

ОСЪЖДА АД „ВиК,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,бул. „**” № 59,да заплати на ООД „Агрохол“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,Западна крайградска зона,ул. „**” № 37,сторените по настоящото дело разноски,в размер на сумата от 550.00 лв./петстотин и петдесет лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.