Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. Добрич. 29.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 561/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 561/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „У.“ АД гр. София против Решение № 69/20.05.2019 г. на Районен съд – Балчик по гр. д. № 442/20* г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил ЗК „У.“ АД гр. София да заплати на А.Н.Ш. сумата от 1 133.57 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № ** за увреждания на имот, находящ се в с. Рогачево, ул. „О.“ № 4, общ. Балчик, област Добрич, като е отхвърлил иска за разликата от 1 133.57 лв. до 1 800.00 лв., като е присъдил в полза на ищеца разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Гражданско дело № 442/20* г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по искова молба на А.Н.Ш. срещу ЗК „У.“ АД гр. София за заплащане на сумата в размер на 1 800.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица №** за увреждания на имот, собственост на ищеца.

Не се спори между страните по делото за наличието на правоотношение между тях, произтичащо от застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №**/24.07.2017 г.

Ищцата уведомила застрахователя за наличието на застрахователно събитие, по повод на което е образувана преписка по щета №**.

На 12.03.20* г. и на 16.03.20* г. е бил извършен оглед от вещо лице на застрахователя, което установило в констативен протокол вредите на застрахования имот.

Застрахонателят отказал изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, ще застраховката не покрива въпросната щета.

С оглед доказателствата по делото се установява, че по време на съществуване на застрахователното правоотношение е възникнало застрахователно събитие, предвидено в договора, с оглед на което за застрахователя е възникнало задължение да обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера установената от съдебно-техническа експертиза сума.

До този размер съдът следва да уважи иска. В останалата част като неоснователен следва да го отхвърли.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/20.05.2019 г. на Районен съд – Балчик по гр. д. № 442/20* г.

ОСЪЖДА ЗК“ У.“ АД гр. София, бул. „Т. А.“ № *, ЕИК **да заплати на А.Н.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.