Р Е Ш Е Н И Е № 243

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Добрич 28.10.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в открито заседание на двадесет и втори октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.И.

При секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………….

като разгледа докладваното от съди докладчик Т.Стоева В.гр.д..№590 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И. с правно основание чл.258 и сл.от ГПК,насочена срещу Решение №688/12.06.2019г.,постановено по гр.д.№3500/2018г.на РС гр.Добрич,с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК и е уважен предявения насрещен иск за връщане на сумата от 1 191 лв.-като неоснователно получена от жалбоподателя,на основание чл.55 от ЗЗД.

Жалбата е депозиран в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се излагат аргументи за неправилността и незаконосъобразността на съдебното решение ,в следния смисъл:

В българското действащо право действа принципа на свобода на договарянето,прокламирано в чл.9 от ЗЗД.С оглед на този принцип и факта,че страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент 175,56% не следва да се извежда извода,че договорената възнаградителна лихва е с неравноправен характер.Длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита още с предоставянето на преддоговорната информация-предоставяне на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения.Той не е проявил желание да се откаже от сключения договор и е погасявал месечни вноски по него.Ищецът по делото не е посочил кои добри нрави са нарушени в случая.Паричния ресурс на небанковите финансови институции е много по-скъп от този на банките,с оглед факта ,че нефинансовите институции не осъществяват влогонабиране.Рискът също е по-висок.С оглед на тези обстоятелства меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора,а не законната лихва,която е ограничена от разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,определяща максимален размер на ГПР,в чието изчисляване участват и заплатените от потребителя лихви.Съгласно Постановление №5 от 18.01.1991г.-чл.2 лихвите по депозитите,влоговете и кредитите на населението в левове се договарят свободно между банките и кредитополучателите,на пазарна основа.По тези съображения не е налице нищожност на договорения между страните лихвен процент,поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва.

С тези и други,подробно развити в жалбата доводи жалбоподателят настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение изцяло и постановяване на друго,с което предявеният иск да бъде уважен,а насрещния иск-отхвърлен като неоснователен.

По делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника по подадената жалба.

С отговора се оспорва основателността й.

В отговора се сочи,че съдът правилно е преценил,че ответникът не дължи претендираната сума,поради нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 175,56 % ,ГПР 414,72 %.В случая са уговорени необосновано високи цени на кредита ,неравноправно са третирани участници в оборота,които са икономически по-слаби,като на по-слабата страна се предлага икономически по-неизгодно условие ,а именно вънаградителна лихва надхвърляща в пъти обичайния размер,в случая седемнадесет кратно по-висок от законната лихва през периода.Налице е съдебна практика,която приема,че неравноправна е уговорка,съгласно която се предвижда възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Уговорката противоречи на чл.134 от ЗЗП ,поради което е нищожна.Самият договор е недействителен,на основание чл.22 от ЗПК-не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.5-т.9 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,когато кредитът е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата му стойност,но не дължи лихва или други разходи по кредита.Предвид това правилно е прието,че предявеният насрещен иск е основателен и доказан и той е уважен.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност,по допустим иск,при отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждането му.

По правилността на решението съдът е ограничен от изложеното във въззивната жалба.

Основание за претенцията е представения Договор за потребителски кредит №5006167067 ,сключен между страните на 18.03.2014г.,за предоставяне на заемна сума в размер на 1000лв.,срок на кредита 18 месеца,размер на погасителната вноска 160 лв.Размерът на общата подлежаща на връщане от заемополучателя сума е 2 880 лв.Възнаградителната лихва е 175,56 %,ГПР е 414,72 %.Задължението се погасява на 15 число на всеки месец.Представени са общи условия,които не са подписани от страна на кредитополучателя.На длъжника е връчен стандартен европейски формуляр,който носи подписа му.Видно от обратната разписка,удостоверяваща връчване на договора за кредит на ответницата по делото,към договора е представен и погасителен план,но такъв не е представен по делото.Известието за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също няма данни да е достигнало до адресата си.

Фактическата обстановка е правилно установена по делото,в съответствие с представените писмени доказателства и заключението на неоспорената съдебно-икономическа експертиза.Вещото лице е установило,че е платена част от главницата в размер на 472,27лв.,договорна лихва от 1 700,34лв. е лихви за забава в размер на 18,39лв. и още 290 лв.,след датата на завеждане на делото или общо сумата 2 481,00лв.

При така установените факти,съдът е приел,че към договора за кредит липсва погасителен план,който не е представен по делото.Това съставлява нарушение на разпоредбата на чл.11 т.11 и т.12 от ЗПК,действащ към момента на сключване на договора.Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,при неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.7 –т.12,договорът за кредит е недействителен.Правилно и законосъобразно е прието,че към отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗПК ,тъй като кредитополучателят е потребител на финансовата услуга по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.Видно от съдържанието на договора,кредитът се предоставя на длъжника именно в качеството му на потребител ,от търговец,който по занятие извършва предоставяне на потребителски кредити.Съгласно чл.23 от ЗПК ,когато потребителският кредит е обявен за недействителен ,на връщане подлежи само чистата стойност на главницата,но не се дължат лихва или други разходи на кредита.Само на това основание договорът за потребителски кредит подлежи на обявяване за недействителен,поради което надплатената част от сумата,над дължимата главница, подлежи на връщане като неоснователно получена от страна на ищеца по делото.Насрещния иск за връщане на надплатената сума правилно е уважен като основателен.

Правилни и почиващи на съдебната практика са и разсъжденията на първоинстанционния съд,относно недействителността на възнаградителната лихва,поради определянето й по размер,надвишаващ повече от седемнадесет пъти размера на законната лихва за периода на отпускане на кредита.Определянето на възнаградителна лихва в размер на 175,56 % съставлява нарушение на добрите нрави.Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,доколкото то не противоречи на повелителни разпоредби на закона и на добрите нрави.Така свободата на договаряне не е абсолютна и безконтролна ,а се ограничава от императивните законови разпоредби и добрите нрави.Очевидно е,че потребителят е поставен в неравностойно положение,в което за 1000лв.дължима главница се задължава да върне трикратния размер на сумата под форма на възнаградителна лихва.Това води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя по договора.
Тъй като въззивната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви по делото и за да не ги преповтаря,съдът се позовава на мотивите на решението,на основание чл.272 от ГПК.

С тези мотиви атакуваното решение,като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №688/12.06.2019г.,постановено по гр.д.№3500/2018г.на РС гр.Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.