Р Е Ш Е Н И Е

№ 235 21.10.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети октомври 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 628 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1848/06.08.2019 год. ,подадена от Б.Ф.Б. , ЕГН ********** *** срещу решение № 81/24.07.2019 год. по гр.д.№ 175/2019 год. на Районен съд Т.,с което е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл.19 от ЗГР за промяна на фамилното му име от Б. на Ч..

С доводи,че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е необоснован и постановен в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на претенцията по чл.19 от ЗГР.Посочено е,че въззивникът е гражданин на две държави,властите на които му издават документи,в които фигурира с различни фамилни имена.Различието във фамилните имена създава затруднения и неудобства в общуването и индивидуализацията му,както и в пълноценното и безпрепятствено упражняване на гражданските му права като лице с двойно гражданство.Тъй като е прекарал целия си съзнателен живот с Р Турция ,където носи и е станал известен с фамилното име Ч.,настоява за уеднаквяване на имената му и в Р България.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 25.07.2019 год., жалба рег.№ 1848/06.08.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Отговори на въззивната жалба по делото не са постъпили.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:

Производството е по чл.19 ал.1 от ЗГР за промяна на фамилно име поради наличие на важни обстоятелства.

Молителят А.Ф.Б.е роден на дата *** ***,като негови родители са С.Ф.Б.и Ф.И.Б.-така удостоверение за раждане от *** год. ,издадено въз основа на акт за раждане № ***/15.06.1989 год. Бащата на молителя е записан при раждането си с имената Ф. Ю. Б. ,променени на 26.01.1985 год. на Ф.И.Б.-така отбелязванията в акт за раждане № */20.01.1960 год.

С решение № ***/15.04.2019 год. на Кмета на Община Т. , въз основа на подадено от молителя заявление с вх.№ ***/15.04.2019 год. и на основание чл.19а от Закона за гражданската регистрация е допуснато същият да възстанови имената си от А.Ф.Б.на Б.Ф.Б.. Именно тези имена са били вписани в издаденото му ново удостоверение за раждане от дата *** год.

В издадената на ищеца от МВР Д. на дата 17.02.2010 год. лична карта № *** и на дата 06.10.2016 год. международен паспорт № *** са вписани имената А.Ф.Б.Съгласно издадено от Министерството на вътрешните работи на република Турция,Главна дирекция”Гражданство и гражданско състояние”,общински код ***,пореден № ***/2019 год. удостоверение за идентичност на имена,лицето А.Ф.Б.е придобил турско гражданство по Закона за настаняване с решение № 2161/23.08.1991 год. на МС и носи турските име и фамилия Б. Ч..

Свидетелите Р.В.Д.и М.И.Х.са дали показания,че молителят по делото се е изселил в Република Турция,заедно със своите родители ,когато е бил на 4 месеца.В Република Турция бил приел фамилното име Ч.и това име бил познат ,както в Турция ,така и в България,при гостуванията му.Документите му в Турция било оформени с посоченото фамилно име,което различие създавало неудобства за молителя,който желаел да продължи образованието си в Европейския съюз,като ползва българските си документи за самоличност и турските документи за придобита степен на образование.

Молбата е основателна.Лицето ,заявило искането за промяна е лице с двойно гражданство.Родено е в страната и в акта за раждане е записан с български имена.Родителите му са български граждани,на които принудително са били променени имената и именно с променените имена са вписани като родители на молителя в съставения акт за гражданско състояние.Молителят е напуснал страната на невръстна възраст ,а след като е навършил 2 години е придобил турско гражданство и е започнал да носи турско име и фамилия.По реда на чл.19а от ЗГР е възстановил турските си имена в Република България ,съответно по правилата на чл.13 и 14 от ЗГР.

При положение, че молителят притежава двойно гражданство за него са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР след като в документите за самоличност, издадени от двете държави е записан с две различни фамилни имена. Следва да се отбележи, че при наличието на две фамилни имена по документите за самоличност и други документи, издадени в България и в Турция, неудобства биха могли да се появяват и занапред, което също представлява обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР -така решение № 77 /16.02.2012 год. по гр. д. № 344/2011 год. на ВКС,IV г.о.

С оглед на горното молбата е основателна и следва да бъде уважена,а обжалваното решение отменено.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 81/24.07.2019 год. по гр.д.№ 175/2019 год. на Районен съд Т.,като вместо това п о с т а н о в я в а :ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на Б.Ф.Б., ЕГН ********** *** от Б. на Ч..

На основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.