Решение по Гражданско дело 635/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214 ,3.10.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 635 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 16622/19.08.2019 г. ( по регистратурата на ДРС) на малолетните ищци В.Г.Г. и Б.Г. ***, срещу Решение № 896 от 6.08.2019 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1101/2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу Г.К.Г. за увеличение на издръжките за горниците : над 150 лева до 250 лева за първия ищец и над 150 лева до 200 лева за втория ищец.

В жалбата има оплаквания за допуснато процесуално нарушение - несъбиране с оглед задължението на съда да следи за интереса на децата на доказателства за доходите на ответника към момента на определяне на първоначалната издръжка с оглед съпоставката им с настоящите доходи

( от трудов договор след предявяване на исковете ) и за необоснованост на изводите на съда по фактите за увеличение на доходите на ответника и нуждите на децата ( с прибавяне на разходите за уроци по рисуване с графити и по английски език за детето В. и за плуване за детето Б. , както и за транспорт на двете деца от и до училище ) и за размера на дължимите от ответника издръжки . Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковете в цялост и присъждане на разноски .

Въззиваемият Г.К.Г. *** не подава отговор и не изразява становище по жалбата.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо , правилно в една част и неправилно в друга част .

По исковете по член 150 от СК, предявени от малолетните деца В. и Б. на 21.03.2019 г. , за увеличение на дължимите от бащата издръжки от по 130 лева съгласно утвърдено с решение № 233 от 19.03. 2018 г. по гр.д.№ 423/2018 г. по описа на ДРС споразумение по член 51, ал.1 от СК на 250 лева и 200 лева, считано от 21.03.2019 г., първоинстанционният съд е приел, че за изминалата една година е настъпило изменение в размерите на минималната издръжка по член 142, ал.2 от СК и на издръжката на едно лице в домакинство по статистически данни на НОИ за първото тримесечие на 2019 г. Те са съответно 140 лева

( ¼ . 560 лева – минимална месечна работна заплата ) и 1 394,73 лева. Ответникът има доход от брутно трудово възнаграждение в размер от 600 лева, а майката има годишен доход ( от получен за 2017 г. като съдружник в търговско дружество дивидент ) в размер от 5 000 лева. Общият размер на доказаните доходи на двамата родители е под размера на издръжката за едно лице по статистически данни . Съдът описал съдържанието на свидетелствата от посочените от ищците свидетели (Костадинов и Трошев) за разходите (джобни , такси за уроци , за закупуване на дрехи и учебни пособия , транспорт ) , сторени от майката за детето В. ( ученик в пети клас ) и за детето Б. ( ученик в първи клас ). Отказал да съобрази разходите за извънкласни занимания, защото не са предназначени за съществуването на нуждаещия се от издръжка и за транспорт, защото са по личен избор на майката и отдалечеността на училището не изисква ежедневно ползване на автомобил и надхвърлят финансовите възможности на родителите. Съдът придал решаващо значение на настоящия доход на ответника и е преценил, че издръжките се дължат в увеличени от 130 лева на 150 лева размери и ще се заплащат с половината от дохода му.

В съгласие с член 150 от СК при изменение в обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Под изменение в обстоятелствата се има предвид промяна във фактите по член 142,ал.1 от СК, с оглед на които е определен първоначалният размер на издръжката : в нуждите на лицето, което има право на издръжка и/или във възможностите на лицето, което дължи издръжката . В тази насока са ръководните указания от т.19 на диспозитива на ППВС № 5/16.11.1970 г. Следователно дължи се съпоставка между възможностите на родителя , с оглед на които е определена настоящата издръжка и възможностите му за годината преди предявяването на иска за нейното увеличение ; между нуждите на детето преди и за същата тази една година. Нуждите, както възможностите, са конкретни и съдът дължи да ги определи въз основа на обикновените условия на живот, възраст, образование и други обстоятелства по разясненията в т. ІІ ( от мотивите) на посоченото ППВС , но и с оглед правилното отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха задоволени, ако родителите живеят заедно в съгласие с т.1 от диспозитива на ППВС № 5 от 30.11.1981 г.

Първоинстанционният съд не е установил дохода на бащата от работа ( не е оспорена със жалбата приетата в решението липса на други източници на доходи ) към двата релевантни периода ; не е направил фактически изводи за конкретните нужди : като една обща сума за всяко от децата за поддържането на нормални условия за живот, възпитание и развитие - т.2 от диспозитива на ППВС № 5/1981 г. Към началото на 2018 г. , когато са определени със съдебно утвърденото споразумение по член 51,ал.1 от СК първоначалните издръжки от по 130 лева , бащата е работил по трудово правоотношение ( от 28.04.2017 г. до 1.08.2018 г.) като пласьор с основна заплата от 460 лева съгласно събрана във въззивното производство справка за регистрирани трудови договори от ТД на НАП, град В. ( на л.22 от въз. д.). Бил е безработен за повече от 8 месеца. На 16.05.2019 г. ( след предявяването на исковете на 21.03.2019 г.) е започнал работа като шофьор на товарен автомобил ( международни превози ) при брутно трудово възнаграждение от 600 лева. Счита се, че безработният, но трудоспособен родител има материални възможности в размера на минималната работна заплата. Следователно между август 2018 г. и март 2019 г. е могъл да си обезпечава доход в размер на месечната минимална работна заплата от 510 лева и от 560 лева , считано от 1.01.2019 година. Съпоставен с дохода ,с оглед на който е постигнато споразумението по брачното дело, настоящият му доход от трудово възнаграждение е увеличен .

Детето В. е почти на 12 години ( предстои да ги навърши на 8.10.2019 г. ), вече е в шести клас. Има нужда от средства за : храна ( 5 лева „ джобни “ на ден в училище е нормален разход ), облекло (подрастващ е), но и от средства за образование (не само веднъж за подготовка за учебна година ) и задоволяване на интереса му към рисуването срещу таксата от 250 лева. Правилна е преценката на съда, че придвижването му до училище и до дома може да не е с личния автомобил на майката . Необходимата за него с оглед цените на стоките обща издръжка следва да е не по-малко от 500 лева месечно.

Детето Б. е навършило вече 8 години, учи във втори клас. Има нужда от средства за : храна, дрехи, училищни пособия ( предимно веднъж за учебна година, тъй като е в начален курс на училищно обучение още ) и занимания със спорт - плуване срещу таксата от 50 лева . Правилна е преценката на съда, че придвижването му до училище и до дома може да не е с личния автомобил на майката. Необходимата за него с оглед цените на стоките обща издръжка следва да е не по – малко от 400 лева месечно.

Съобразно частичното признание на исковете в отговора на исковата молба въззиваемият дължи в полза на двете си малолетни деца издръжки с увеличение от по 20 лева (от 130 лева на 150 лева за всяко дете).Това участие в издръжката на по – малкото дете Б. , определено и в обжалваното решение по неговия иск, е обосновано. Нуждите на детето Б. са увеличени, но не в степента, в която са увеличени нуждите на голямото дете В.. Този син на въззиваемия е в предпоследната година от прогимназиалния етап на основното си училищно образование. Издръжката му следва да служи не само за живеене, както е приел първоинстанционният съд, но и за придобиване на знания, умения и задоволяване на неговите интереси (такива детето има в областта на рисуването) включително чрез заплащане от родителите на съответните извънкласни форми . Ето защо участието на бащата в издръжката му следва да бъде с по - голямата сума от 180 лева . Увеличението на настоящата издръжка на В. на 180 лева ,вместо на 150 лева както е постановил районният съд, е дължимо с оглед подобряване на възможностите на ответника след 23.03.2018 г. и в по – голяма степен след 16.05. 2019 г. - кратко време след предявяването на иска като факт, подлежащ на съобразяване по член 235, ал.3 от ГПК. Другият родител има според събраните доказателства – гласни и писмени доказателства по – високи доходи и следва да участва в общите суми за необходимите за тях издръжки с по – голям дял. При тази преценка за основателност на иска по член 150 от СК на детето В. до размера на 180 лева и за основателност на иска по член 150 от СК на детето Б. до размера от 150 лева, обжалваното решение следва да се потвърди отчасти и да се отмени само в частта на отхвърлянето на иска на В. за увеличение на издръжката до размера от 180 лева, като се замести от въззивно решение за присъждане на това увеличение в издръжката му.

Въззивниците са заявили искане за разноски за възнаграждение за пълномощника – адвокат. При извършени от двете инстанции преценки

( независимо от различието в тях ) за частична основателност на исковете, те имат право на разноски на основание член 38,ал.2 от ЗА, определени по размер съгласно член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. За първоинстанционното производство разноските са в размер от 110 лева по съразмерност за увеличението ( със 70 лева ) , вместо присъдените в обжалваното решение– 100 лева разноски и следователно дължат се още 10 лева. За въззивното производство разноските са в размер от 60 лева по съразмерност за увеличението на издръжката на едното дете ( с 30 лева) .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 896 от 6.08.2019 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1101/2019 г. в частите, с които са отхвърлени : искът по член 150 от СК на В.Г.Г., ЕГН: ********** *** срещу Г.К.Г. ЕГН ********** *** за увеличение на издръжката за горницата над 180 лева до 250 лева и искът по член 150 от СК на Б.Г.Г., ЕГН ********** *** със същия адрес срещу Г.К.Г. ЕГН ********** *** за увеличение на издръжката за горницата над 150 лева до 200 лева.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът по член 150 от СК на В.Г.Г., ЕГН: ********** срещу Г.К.Г., ЕГН ********** за увеличение на издръжката за горницата над 150 лева до 180 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ издръжката, която Г.К.Г., ЕГН ********** *** да заплаща на В.Г.Г., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител В.И.А., ЕГН ********** *** ,като я УВЕЛИЧАВА от 150 ( сто и петдесет ) лева на 180 ( сто и осемдесет) лева месечно, считано от 21.03.2019 г. до настъпването на основания за нейното изменяване или прекратяване ,ведно със законните лихви за всяка закъсняла вноска .

ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на В.Г.Г., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител В.И.А., ЕГН ********** *** разноски на основание член 78,ал.1 от ГПК във връзка с член 38,ал.2 от ЗА за възнаграждение за адвокат в размер от 70

( седемдесет ) лева, от които 10 ( десет ) лева за първоинстанционното производство и 60 ( шестдесет ) лева за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер от 43,20 ( четиридесет и три

лева и двадесет стотинки ) по сметка на ДОС на основание член 78,ал.6 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.2 от ГПК,

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.