Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217 07.10.2019 год. гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен
съд гражданско
отделение
На седми октомври 2019 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа
докладваното от председателя
въззивно
гражданско дело № 662 по описа
за 2019
год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК въз основа на
жалба рег.№ 05262/05.08.2019 год.,подадена от длъжника Л.Р.М.,ЕГН ********** ***
по изпълнително дело №*** срещу постановление от 02.07.2019 год. на ЧСИ С.С.с
рег.№ 739 на КЧСИ и район на действие:Окръжен съд –Добрич.Изложени са доводи,че
пълния размер на задължението,посочено в поканата за доброволно изпълнение е
заплатен понастоящем от длъжника в
процедурата по чл.454 от ГПК,обусловило и спиране на изпълнението с
постановление на ЧСИ от дата 24.10.2018 год. За времето от образуване на
производството на дата 29.08.2019 год.
,всички изпълнителни действия били предприемани по искане на пълномощник
на взискателя,за който липсват данни да е адвокат.С обжалваното постановление в
тежест на длъжника били възложени разноски за възнаграждение на адв. В.Х.Б.-САК,който
в защита на своя клиент /взискателя/ бил изпратил единствено молба на
електронната поща на съдебния изпълнител,съдържаща уведомяване за
упълномощаването му ,приложено
пълномощно и искане всички съобщения по делото да бъдат изпращани на посочения
в молбата адрес.Отговорността за разноски по чл.79 от ГПК била своеобразна
санкция за неизправния длъжник,но не и средство за неоснователно обогатяване в
съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални
права.Иска се обжалваното постановление да бъде отменено,а в условията на евентуалност приложена
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК.
Взискателят Д.Д.Л. счита жалбата за
недопустима,като подадена извън законоустановения срок,респ.неоснователна.
В депозирани по реда на чл.436 ал.3 от ГПК мотиви ,частният съдебен изпълнител С.С.изразява
становище ,че обжалваното действие е
извършено в съответствие с
предвижданията на нормативната уредба за размера на адвокатските
възнаграждения в изпълнителния процес и съответно на обема предприети
процесуални действия от адвоката на взискателя,голяма част от тях по телефона с
оглед процесуална икономия.
От събраните по делото доказателства,поотделно и
в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано с постановление
на ЧСИ от дата 29.08.2019 год.,въз основа на
молба вх.№ 07308/29.08.2018 год. ,подадена от С.С.С. , като пълномощник на Д.Д.Л.,ЕГН **********,*** и представен изпълнителен лист,издаден на
дата 14.08.2018 год. по т.д.№ 118/2015 год. на Добричкия окръжен съд,документиращ вземане за сума в размер от 3 982.75 лв.
По силата на пълномощно рег.№7288/06.07.2018
год.,взискателят е предоставил на С.
права да получи издадения в негова полза изпълнителен лист;да представи пред
съдебния изпълнител изпълнителния лист и да поиска образуване на изпълнително дело срещу жалбоподателя и
предприемане на всички действия за принудително събиране на присъдената сума и
разноските за това. Пълномощникът на взискателя е посочил в молба вх.№
07308/29.08.2018 год.,че желае да бъде извършено пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника;да бъде наложена възбрана на недвижимите
имоти на длъжника ,както и е възложил на съдебния изпълнител действията по
чл.18 от ЗЧСИ.
В изпълнение на горното,ЧСИ е предприел
действия за проучване на имущественото
състояние на длъжника,в резултат на което е бил насрочен за дата 26.10.2018
год. опис на притежаван от него недвижим имот. На дата 05.10.2018 год. на
длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение на задължение в общ
размер от 4 587.64 лв.,от които
задължение по изпълнителния лист в размер от 3 982.75 лв. и 604.89 лв.
такси към Тарифата към ЗЧСИ.
Въз основа на подадена от длъжника молба рег.№
08441/24.10.2018 год. и на основание чл.454 ал.1 от ГПК ,с постановление от
дата 24.10.2018 год. ,изпълнителното производство е било спряно.Видно от
приложените по изпълнителното платежни документи,същият е извършил погасяване
на задължение в общ размер от 4 588 лв.,чрез направата на вноски по сметка
на ЧСИ с приходни касови ордери от 24.10.2018 год./800 лв./,от 30.11.2018
год.,21.12.2018 год.,25.01.2019 год.,22.02.2019 год.,29.03.2019 год.,03.05.2019
год.,31.05.2019 год. и 28.06.2019 год./по 400 лв./ и от 26.07.2019 год./588 лв./
На дата 12.09.2018 год.,адв.В.Б.,САК е изпратил
на електронната поща на ЧСИ ,даденото му от взискателя адвокатско
пълномощно и е поискал да бъдат връчвани
книжа и уведомления на посочения от него адрес.На същата дата,ЧСИ е изискал
оригинала на пълномощното за прилагане по делото и присъждане на адвокатски хонорар.Приложения
договор за правна защита и съдействие № 790620 е подписан на дата 29.09.2018
год.,а датата на пълномощното е поправяна
и не е ясна датата на съставянето му.
По изпълнителното дело не са постъпвали
молби,становища,искания и пр. от пълномощника на взискателя адв.В.Х.Б.,нито пък
има данни на посочените от него адреси да са били изпращани уведомления от ЧСИ-напротив
същите са връчвани на електронния адрес на пълномощника С.С.С..
Обжалваното постановление е издадено от ЧСИ по молба рег.№
04587/02.07.2019 год. на взискателя Д.Д.Л.,ЕГН **********,*** да бъде прието в
оригинал пълномощно на неговия адвокат В.Х.Б.,САК,което е изпратено за
прилагане по изпълнителното дело по
електронна поща на дата 12.09.2018 год. при образуване на делото.С
постановлението са приети приложените пълномощно и договор за правна защита и
съдействие относно уговорен и заплатен хонорар в размер на 1 000 лв.,но по
правилата на Наредба № 1 /09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само за сумата
от 480 лв.,а за горницата от 520 лв.,искания адвокатски хонорар не е бил приет.
Подадена е срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението,подлежащ на обжалване
съгласно изричното посочване в разпоредбата на
чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК и даденото разрешение в т.2 от тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 год. по тълкувателно дело № 3/2015 год. на ОСГТК на
ВКС,че на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.Правото на жалба е упражнено от длъжника в срока по
чл. 436 ал.1 от ГПК при съобразяване,че
обжалвания съдебен акт му е съобщен с уведомление изх.№ 6843/29.07.2019
год.,изпратено на същата дата на електронен адрес : kedar_eood@abv.bg,който не е сочен по делото
нито от длъжника,нито от взискателя,вън от горното жалбата е депозирана в
едноседмичен срок.С оглед съдържанието на поканата за доброволно
изпълнение,като част от задължението на длъжника е посочена сумата от 604.89 лв.,съставляваща
такси по Тарифата към ЗЧСИ,т.е. не са включени разноските на взискателя,сторени
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното
производство.
Жалбата е основателна.
Отговорността
за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон.Разноски в
изпълнителното производство са разходите на взискателя,произтичащи от участието
му като страна по образуваното по негов почин дело.По естеството си,посочените
в обжалваното постановление разноски,произтичат от договор с адвокат за
процесуално представителство в размер на уговорено и заплатено възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за
адвокатурата,адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,размерът
на което се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Сключеният в писмена
форма договор за адвокатска услуга и пълномощно удостоверяват ,че разноските за
процесуално представителство са били заплатени от клиента -взискател на адвоката и на същия надлежно е била
учредена представителна власт за защита интересите на клиента.
Изводът за осъществена правна помощ от адвокат на взискателя в изпълнителния
процес не следва от формално наличните
договор и пълномощно,а следва да се
направи от данните по делото. По делото не са събрани
доказателства,адв.В.Х.Б. да е извършил някое от действията по чл. 24 ал.1 т.2 и
3 от Закона за адвокатурата.
Правото на
разноски представлява имуществено субективно право.Условие
за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение е те действително да са
направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено.Граматическото
тълкуване на разпоредбите на приложимите разпоредби на чл. 78 и чл.79 от ГПК
сочи,че подлежат на възмездяване заплатените от страната разноски,но не
само-необходимо е и съответните действия по смисъла на чл. 24 от Закона за
адвокатурата, възложени по силата на съответното упълномощаване да са реално /фактически извършени по съответното дело,а не само
договорени и заплатени.Правото на страната ,сторила разноските да получи
стойността им от противната такава не
възниква,ако същата е сторила разхода,но в изпълнителния процес ,упълномощеният
от нея адвокат не е осъществявал процесуалното й представителство в изпълнение на
предоставените му правомощия. Отговорността за разноски има за основна цел да
възстанови направените разходи, предизвикани от нуждата от правна защита в
дадено производство,когато такава реално е била предоставена. Вземането
за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно
разместване на блага.
С оглед на
горното,на взискателя по изпълнителното дело не се следва възнаграждение за
процесуално представителство от адвокат,поради което обжалваното постановление
следва да бъде отменено.
По тия
съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от
02.07.2019 год. по изпълнително дело №*** на ЧСИ С.С.с рег.№ 739 на КЧСИ и
район на действие:Окръжен съд –Добрич.
ОСЪЖДА Д.Д.Л.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.М.,ЕГН ********** *** сумата от 225 лв.,съставляваща сторени
разноски в производството по обжалване действията на ЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.