О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 863 10.10.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На десети октомври 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 639 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№ 8060/29.07.2019 год. на Н.И.Н.,ЕГН **********,*** срещу изричен отказ на ЧСИ Николай Ников,рег.№ 810 на КЧСИ и район на действие ОС-Добрич ,документиран в постановление от 17.07.2019 год. по изпълнително дело № 20178100400069, по молба на жалбоподателя ,закупил на публична продан недвижими имоти, находящи се в гр.ДС.ПИ с площ от 1005 кв.м. и кадастрален идентификатор № ***,ведно с построените в него сграда за търговия с площ от 60 кв.м. /71 кв.м. по скица/ и кадастрален идентификатор №***.1 и промишлена сграда с площ от 500 кв.м. и кадастрален идентификатор №***.2. ,да вдигне наложената върху тях възбрана .В жалбата се проследява хронологията на провежданото принудително изпълнение и подробно се аргументира тезата,че възбраната върху недвижимия имот е изпълнила предназначението си и съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 год. по тълкувателно дело № 1/2015 год. на ОСГТК подлежи на заличаване.

Окръжният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по така депозираната жалба:

Изпълнително дело № 2017810400069 по описа на ЧСИ Николай Ников ,с рег.№ 810 на КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Добрич е образувано с постановление от дата 25.01.017 год. въз основа на подадена от “Алианц Банк България“АД,ЕИК ***,със седалище гр.С.молба рег.№ 688/25.01.2017 год. и представен изпълнителен лист № 182/07.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1798/2012 год. на Добричкия районен съд срещу солидарните длъжници на банката:“К.“ЕООД,гр.Добрич/длъжник/ и М.А.Д./поръчител/ за дължими суми по договор за кредит от 28.02.2007 год. и договор за поръчителство от 09.11.2009 год. към него.

По силата на договор от дата 01.03.2007 год.,сключен с нотариален акт за договорна ипотека № *т.ІІ рег.№*д.№ */2007 год. на нотариус с рег.№ 513 на НК,вх.рег.№ *91/01.03.2007 год.,АКТ №*т.І д.№*на Службата по вписванията –Добрич и между “Алианц Банк България“АД /като кредитор/, “К.“ЕООД,гр.Добрич/като кредитополучател/ и третите задължени лица Н.И.Н. и С.И.Н.за обезпечение на сумата,отпусната по договор за банков кредит № 21272/28.02.2007 год.,ведно с главница, лихви, неустойка е учредена от третите задължени лица в полза на банката ипотека върху недвижими имоти,находящи се в гр.ДС.ПИ с площ от 1005 кв.м. и кадастрален идентификатор № ***,ведно с построените в него сграда за търговия с площ от 60 кв.м. /71 кв.м. по скица/ и кадастрален идентификатор №***.1 и промишлена сграда с площ от 500 кв.м. и кадастрален идентификатор №***.2.По молба на банката,договорната ипотека е била подновена с вх.рег.№ 1589/21.02.2017 год.,АКТ № 198 /2017 год. т.І

С постановлението за образуване на изпълнителното дело,ЧСИ е наложил възбрана върху имоти:ПИ и сгради -2 бр. в гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№ 78,собственост на ипотекарните длъжници Н.И.Н. и С.И.Н..Отправил е искане изх.№ 2045/02.02.2017 год. до Службата по вписванията Добрич за вписване на основание чл.449 ал.2 от ГПК и чл.26от Правилника за наложената възбрана върху недвижимите имоти ,собственост на трети лица-ипотекарни длъжници Н.И.Н. и С.И.Н..Възбраната е вписана с вх.рег.№ 949/06.02.2017 год.,АКТ № 69 т.І.За наложената възбрана ипотекарните длъжници са уведомени от ЧСИ със съобщения изх.№№ 2179 и 2180/03.02.2017 го.,връчени им на 10.02.2017 год.

Н.И.Н. и С.И.Н.са подали до ЧСИ възражение рег.№ 1611/20.02.2017 год.,с която са посочили,че въз основа на влязло в сила на дата 19.03.2015 год. съдебно решение е признато за установено,че сделката за продажба на недвижимите имоти,сключена между праводателката им и дружеството “А.“ЕООД е нищожна,както и че дружеството е собственик на недвижимите имоти и са осъдени да предадат владението му.С оглед на горното ,отпадало било действието на учредената ипотека и е поискано принудителното изпълнение спрямо тях да бъде прекратено и наложената възбрана върху имотите вдигната.Възражението е било отхвърлено от ЧСИ с постановление от дата 28.02.2017 год.,тъй като исковата молба на третото лице била вписана след вписване на ипотеката и по тази причина непротивопоставима по смисъла на чл.113 от ЗС и чл.112б.“з“ от ЗС на кредитора,имащ право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот по правилото на чл.173 ал.1 от ЗЗД.Видно от удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличаване за имот изх.№ 431/15.02.2019 год. на Службата по вписванията ,исковата молба на дружеството “А.“ЕООД е била вписана с вх.рег.№ 1962/13.02.2012 год.,том VІ,Акт № 169/2012 год.,а влязлото в сила на дата 19.03.2015 год. решение № 278/21.06.2013 год. по гр.д.№ 51/2012 год. на Добричкия окръжен съд,отчасти изменено с решение № 63/0.04.2014 год. по в.гр.д.№ 87/2014 год. на Апелативен съд Варна след изтичане на 6 месечния срок по чл.115 ал.2 от ГПК вх.рег.№ 10558/09.11.2017 год.,т.ХVІІ,АКТ № 1*/2017 год.

На основание чл.459 ал.2 от ГПК и въз основа на молба рег.№ 12858/05.11.2017 год. ,с постановление от дата 05.11.2017 год.,ЧСИ е присъединил Н.И.Н. и С.И.Н.като взискатели по делото за сумата от 143 000 лв.,представляваща сумата,с която се е увеличила стойността на изнесения на публична продан по делото недвижим имот в резултат на направените в него подобрения,за която сума същите имат съдебно признато право на задържане.

С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и за обявяване на купувач от дата 05.02.2019 год.,на основание чл.492 ал.1 и 2 от ГПК , Н.И.Н. и С.И.Н.са били обявени за купувачи на недвижим имот,находящ се в гр.ДС.Поземлен имот с площ от 1005 кв.м. и кадастрален идентификатор № ***,ведно с построените в него сграда за търговия с площ от 60 кв.м. /71 кв.м. по скица/ и кадастрален идентификатор №***.1 и промишлена сграда с площ от 500 кв.м. и кадастрален идентификатор №***.2.

На дата 21.03.2019 год.,ЧСИ е изготвил постановление за разпределение по чл. 460 от ГПК на сумата от 130 000 лв. от проведената публична продан на недвижим имот,собственост на третото лице “А.“ЕООД.Размера на дълга по кредитори е определен както следва: вземания за разноски принудителното изпълнение –на ЧСИ съобразно ТТР към ЗЧСИ в размер от 2 490.84 лв.;вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,сторени от взискателя “Алианц Банк България“АД в размер от 1 800 лв.; вземания на взискателя Община Добрич за данъци върху определен имот от стойността на този имот в размер на 431.86 лв.;вземания на взискателите “ Н.И.Н. и С.И.Н.,обезпечени с право на задържане от стойността на продадения имот:задължения по решение № 63/30.04.2014 год. по в.гр.д.№ 87/2014 год. на АС Варна,влязло в сила на 19.03.2015 год.,с което е съдебно признато вземане,заради което се упражнява право на задържане-от стойността на задържания имот,произтичащо от разноски за подобряването му общо в размер на 143 000 лв.;вземания на взискателя „Алианц Банк България“АД,обезпечени с ипотека от стойността на ипотекирания имот по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1798/2012 год. на ДРС общо в размер на 252 113.55 лв.;вземания на взискателя Община Добрич за такси върху определен имот от стойността на този имот общо в размер на 2 325.10 лв.На основание чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД,вземанията,заради които се упражнява право на задържане са били удовлетворени от ЧСИ преди вземанията,обезпечени с ипотека,поради което вземането на Н.И.Н. и С.И.Н.е било намалено на основание чл.461 от ГПК със сумата от 120 009.70 лв.,прихваната от дължимата за стойността на имота за полагащата им се по съразмерност, а те като присъединени взискатели-купувачи са били задължени да внесат сумата от 9 990.30 лв.,съответно 2 490.84 лв. за изплащане вземането на ЧСИ,7 067.60 лв. за изплащане вземането за разноски по изпълнителното дело на „Алианц Банк България“АД и 431.86 лв. за изплащане вземането на Община гр.Добрич за данъци.

С постановление за възлагане на недвижим имот от дата 10.04.019 год. и на основание чл.496 ал.1 от ГПК ,след като обявените за купувачи присъединени взискатели са внесли в срока по чл.495 от ГПК сумата,необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели на дата 05.04.2019 год.,ЧСИ е възложил в собственост на Н.И.Н. и С.И.Н.недвижим имот,находящ се в гр.ДС.Поземлен имот с площ от 1005 кв.м. и кадастрален идентификатор № ***,ведно с построените в него сграда за търговия с площ от 60 кв.м. /71 кв.м. по скица/ и кадастрален идентификатор №***.1 и промишлена сграда с площ от 500 кв.м. и кадастрален идентификатор №***.2. за сумата от 130 000 лв.Постановлението е влязло в законна сила на 02.05.2019 год.С вносна бележка за плащане към бюджета от дата 22.05.2019 год. са били заплатени местните данъци и такси.Постановлението е било вписано с вх.рег.№ 4295/27.05.2019 год.,АКТ № 51 т.ХІ

Видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот –въвод във владение ,на дата 19.06.2019 год. и на основание чл.498 от ГПК ,купувачите Н.И.Н. и С.И.Н.са били въведени във фактическо владение, а досегашните владелци и собственици “К.“ЕООД,гр.Добрич, М.А.Д. и “А.“ЕООД са били отстранени.

Жалбоподателят е подал до ЧСИ молба рег.№ 7614/15.07.2019 год. ,да бъдат заличени възбраните по имот,закупен на публична продан.

Молбата е била отхвърлена като неоснователна на основание т.3 от тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 год. по тълкувателно дело № 1/2015 год. на ОСГТК.Това становище на ЧСИ е залегнало и в изготвените по реда на чл.436 ал.3 от ГПК мотиви във връзка с обжалването.

При данни,че обжалваното постановление е било връчено на жалбоподателя на дата 18.07.2019 год., жалба рег.№ 8060/29.07.2019 год.,изпратена по пощата на дата 25.07.2019 год. е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.

Жалбата е недопустима.

Същата е подадена при действието на ГПК,обн.,ДВ бр.59/20.07.2007 год.,в сила от 01.2008 год.,който въвежда изричен списък на действията и отказите на съдия-изпълнителя,които могат да бъдат обжалвани,като същевременно лимитира кръга на лицата,от които и основанията на които може да бъде подадена жалбата до съответния окръжен съд.

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от процесуалния закон. Ако в последния не е предвидено такова право на обжалване /било като предмет на обжалваните действия, било като субект с активна процесуална легитимация/, то следва да се приеме, че конкретното действие/бездействие на съдебния изпълнител или е от категорията на необжалваемите изобщо или може да се обжалва само от определени правни субекти. Нормата на чл. 435 ал. 1 от ГПК е посочила обжалваемост на отказите на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран е единствено взискателят, а не и третите лица. Това е процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея.

Съобразно посоченото в т.1 от тълкувателно решение № 3/10.07.2017 год. по тълкувателно дело № 3/2015 год. на ВКС,ОСГТК изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съобразно т.2 от тълкувателно решение №4/2017 от 11.03.2019 год. по тълкувателно дело № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС този,който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата,при която изпълнението е насочено върху това имущество ,има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.

С оглед данните по делото ,че взискателят “Алианц Банк България“АД е насочил изпълнението върху ипотекиран недвижим имот,а Н.И.Н. е кредитор с право на задържане , ЧСИ е допуснал на основание чл.429 ал.3 от ГПК и чл.459 ал.2 от ГПК участието на жалбоподателя по изпълнителното дело в качеството както на ипотекарен длъжник,така също и на присъединен взискател .

Принудителното изпълнение с участието на жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател е изчерпано с приключване на прилагания способ-публична продан и изпълнение на задължението във връзка с правото на задържане.Вън от горното,жалбоподателя като купувач на публичната продан е бил въведен в недвижимия имот въз основа на постановлението за възлагането му от дата 19.06.2019 год.Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнително производство -изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя.

Като допълнителен аргумент следва да бъде посочено,че вдигането на наложена по изпълнителното дело възбрана има тясна връзка с изпълнителния процес,неговото развитие и прекратяване,но не може да бъде квалифицирано като същинско изпълнително действие.

В заключение,понастоящем жалбоподателят Н.И.Н. няма качеството на взискател по изпълнителното дело,поради което и не може да се ползва от правата на такъв,вкл. като обжалва по реда на чл.435 ал.1 т. от ГПК отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.

Доколкото жалбоподателя е купувач на недвижим имот от публична продан,защитата му във връзка със заличаване на възбрана върху същия при бездействие на ЧСИ ,в случай на наличие на предпоставките на т.3 от ТР № 1/2015 год. ОСГТК на ВКС в производството по чл.569 т.5 от ГПК-така и определение № 141/17.07.2018 год. по ч.гр.д.№ 3974/2015 год. на ВКС,ІІ г.о.,определение № 117/08.07.2019 год. по ч.гр.д.1034/2019 год. на ВКС,І г.о.

Поизложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба рег.№ 8060/29.07.2019 год. на Н.И.Н.,ЕГН **********,*** срещу постановление от 17.07.2019 год. по изпълнително дело № 20178100400069. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.