О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

        854                        07.10.2019 год.                                  гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На седми октомври                                                                       2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ДИАНА ДЯКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ДЕСИСЛАВА Н.

                                                                                  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 653/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.413 ал.2 от ГПК въз основа на молба с характер на частна жалба вх.№ 4692/10.12.2018 год.,подадена от “Теленор България“ЕАД,ЕИК,със седалище и адрес на управление гр.С., сграда 6 п.к. 1766 срещу  заповед № 544 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  от 22.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 859/2018 год. на Районен съд Балчик в частта на присъждане на  дружеството –заявител на  сумата от 120 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,вместо действително сторените и поискани разноски в размер от 360 лв. Кредиторът моли за отмяна  на обжалвания  съдебен акт в частта относно разноските, като въззивната инстанция разпореди на първостепенния съд да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360.00 лв.

При данни,че  заповедта е била връчена на дата 03.12.2018 год., частна жалба вх.№ 4692/10.12.2018 год. ,изпратена по пощата на дата 05.12.2018 год. е подадена в срок и е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна.

         Частният жалбоподател е подал заявление по чл.410 ал.1 от ГПК вх.№ 4338/20.11.2018 год. ,с което е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер от 207.09 лв. срещу длъжника Е.И.Н., ведно с разноски за заповедното производство – 25 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение от 360 лева , съгласно съдържанието на заявлението по т.14 и приложенията по т.3 и т.5 – пълномощни и договор за правна защита и съдействие.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 544 от 22.11.2018 год. в образеца съгласно приложение № 2 към член 4 от Наредба № 6 от 20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство . Със заповедта са присъдени на заявителя  сумата от 207.09 лв.,представляваща главница,ведно със законната лихва ,считано от 20.11.2018 год.,разноски за държавна такса от 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер от 120 лева .

Съгласно чл. 78 ал. 1 във вр. с чл. 412 т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.

Съгласно чл. 36 ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА.

С Наредба № 1/09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Решение от 05.12.2006 год. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4 ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО

 ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от 23.11.2017 год. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016  Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4 параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга  страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 параграф 1 ДФЕС. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 год. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и  от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

В разглеждания случай става въпрос за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Подаването на заявлението не съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания от заявителя размер от 360 лв., надхвърлящ размера на претендираното вземане от 207.09 лв.

Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че не следва да уважи частната жалба на кредитора за изменение на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  в частта относно разноските.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413 ал. 1 ГПК,съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 544 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  от 22.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 859/2018 год. на Районен съд Балчик в частта за разноските.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.