О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 845

гр.ДОБРИЧ 03.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 683/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.Александрова,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София-заявител по ч.гр.д.№ 608/2019г.по описа на Районен съд,гр.Балчик,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане № 803/01.08.2019г.,с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите:16.1лв.-договорна лихва и 174.91 лв.-такси и комисионни за допълнителни услуги.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за отхвърлените вземания.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото,намира,че като подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

За да откаже издаването на Заповед по чл.410 от ГПК за обжалваните суми,заповедният съд е приел,че уговорката за възнаградителна лихва в процесния договор за потребителски кредит противоречи на добрите нрави,като такава се явява нищожна и не произвежда правно действие.По отношение разходите и таксите за извънсъдебно събиране,те са уговорени в противоречие с императивната разпоредба на чл.33,ал.1 от ЗПК.Посочените в заявлението дейности нямат характеристиката на „допълнителни услуги“,свързани с договора за потребителски кредит-чл.10а,ал.1 от ЗПК.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелства,които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.

В утвърдената съдебна практика трайно е прието,че възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,противоречи на добрите нрави,поради което правилен е извода на заповедния съд,че претендираната в случая възнаградителна лихва не се дължи,поради нищожност на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД на съглашението за договарянето й.

При положение,че процесният договор за кредит е от 22.07.2015г.,т.е сключен е при действието на Закона за потребителския кредит,и предвид гореизложените в настоящото изложение мотиви относно правомощията на заповедния съд,БРС е имал правото на служебна проверка за съответствие на договорната клауза за дължимо от потребителя възнаграждение за пакет допълнителни услуги с нормите на този закон.Изводът му в резултат на тази проверка,че претендираното допълнително възнаграждение от 174.91 лв.не се дължи е правилен и като такъв изцяло се споделя от настоящия състав.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 174.91 лв.,без да сочи как е определена тази сума.

Видно от обстоятелствата,изложени в т.12 от заявлението,допълнителните услуги включват сбора от две такси-за оценка на кредитното досие и такса кредит у дома.Липсва яснота какъв е размера на всяка от двете такси в общия сбор от претендираната сума.

Относно таксата оценка на кредитното досие не са изложени никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се дължи,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.

По отношение таксата Кредит у дома е посочено,че срещу нея кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителни услуги,изразяващи се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита.

Услугата по доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя е действие,свързано с усвояване на кредита,поради което за него кредиторът не може да изисква заплащане на допълнителна такса предвид изричната забрана за това,регламентирана в нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Извън това,от заявлението става ясно,че сумата по процесния договор за потребителски кредит е преведена по банкова сметка ***,поради което отпада необходимостта от последващо доставяне на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя,или е очевидно,че такава допълнителна услуга не се дължи.

По отношение на останалата част от таксата Кредит у дома,свързана с разходите на кредитодателя,направени по събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя,то освен,че не става ясно какъв е точно размера на това задължение,не се сочи и какви действия фактически са предприети в изпълнение на тази услуга.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил.

По гореизложените мотиви ДОС намира,че изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 608/2019г.по описа на Районен съд,гр.Балчик,Разпореждане № 803/01.08.2019г.,,с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите:16.1лв.-договорна лихва и 174.91 лв.-такси и комисионни за допълнителни услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.