О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№889

гр. Добрич, 22.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 684/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 684/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД гр. София

срещу Разпореждане № 802/01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 609/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГРК в частта относно претендираните вземания за неустойка в размер на 173.86 лв. и за договорна лихва в размер на 18.48 лв.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за неустойка.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 на Съда на ЕС – Люксембург се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

На длъжника е вменено задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат и ако не го изпълни, дългът му нараства и следователно опасността от свръхзадлъжнялост на потребителя се увеличава. Така уговорената неустоечна клауза излиза извън присъщите й функции. Клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД и поради противоречие със закона – чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Възнаградителната лихва е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с оглед необосновано високият й размер спрямо размера на главното задължение.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 802/01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 609/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.