О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 853

Гр.Добрич ,07.10.2019 година

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на седми октомври,две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

въззивно частно гражданско дело № 686 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15740/02.08.2019 г. по описа на РС - Добрич на „***“ ООД ЕИК-***,гр.София, срещу Разпореждане от 12.07.2019 г.,постановено от ДРС ,с частта на което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу И.И.Т. *** за сумата от 960 лв. такса за събиране на кредита;сумата от 10,90 лв. разходи за изпращане на документи и 616 лв. неустойка на неизпълнение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно ,незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството по чл. 410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничавала единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.

По същество се излагат доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото целта, с която същата е уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на конкретно зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната неустойка в пълен размер.

Добрички окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в частната жалба, намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д. № 2135/2019 г. по описа на РС - Добрич е образувано по заявление на „***“ ООД ЕИК-***,гр.София , за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.И.Т. *** за сумата от 1 100 лв. неизплатено задължение по договор за заем;80,39 лв. възнаградителна лихва;67,93 лв. наказателна лихва, 960 лв. такса за събиране на кредита;сумата от 10,90 лв. разходи за изпращане на документи и 616 лв. неустойка на неизпълнение;25 лв. държавна такса,144,79 лв. адвокатски хонорар.

960 лв. такса за събиране на кредита;сумата от 10,90 лв. разходи за изпращане на документи и 616 лв. неустойка на неизпълнение.

За поисканите суми,без сумата от 960 лв. такса за събиране на кредита;сумата от 10,90 лв. разходи за изпращане на документи и 616 лв. неустойка на неизпълнение,съдът е издал заповед за изпълнение.

Към датата на подаване на заявлението,падежът на задължението бил настъпил,но сумата по предоставеният кредит не била погасена.Поради което се претендират исканите суми.

Добричкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Длъжникът има качеството на потребител и съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника.

С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката драстично не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение задължението връщане на вноските по заема , обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения и излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

В процесния казус договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит.Разпоредбата на чл.10а,ал.1 от ЗПК допуска възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора,които по правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Съответно-разпоредбата на чл.10 а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита. В случая,клаузата относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни норми,поради което не поражда права и задължения за страните.

Видно от горното обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Добрич е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.07.2019 г.,постановено от ДРС ,с което е отхвърлено искане на „***“ ООД ЕИК-***,гр.София за издаване на заповед за изпълнение срещу И.И.Т. *** за сумата от 960 лв. такса за събиране на кредита;сумата от 10,90 лв. разходи за изпращане на документи и 616 лв. неустойка на неизпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.