ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№887
22.10.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 703 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от И.Ц.К., подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.А..
Обжалва
се Разпореждане № 782 от 14.08.2019 г. по ч. гр. д. № 634/2019 г. по описа на
Районен съд - Балчик, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на заявителя - „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 134, 70 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; за сумата от 79, 68
лева, представляваща разходи, направени за извънсъдебно събиране на вземането;
за сумата от 133, 94 лева, представляваща договорна лихва.
Жалбоподателят релевира възражения за
необоснованост на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяването му. Изтъква, че служебното
произнасяне по въпроса за неравноправността на определени клаузи е извън
компетентността на заповедния съд, тъй
като противоречи на целите на производството: опростеност, ускореност и
ефикасност, прогласени в Регламент ЕО № 861/2007 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с
малък материален интерес. Развива доводите си като посочва, че
първоинстанционният съд е нарушил основни начала на гражданския процес, а
именно принципите на диспозитивно и служебно начало в чл. 6 и чл. 7 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че по този начин е ограничена равната възможност на
страните да упражнят предоставените им права и да установят истината в един
бъдещ исков процес.
В жалбата се навеждат доводи, че
нищожността на договорните клаузи поради неравноправния им за потребителя
характер, е особен вид недействителност, който се откроява от общите хипотези
на противоречие със закона или добрите нрави.
Като
допълнителен аргумент за основателност на възраженията си сочи, че заповедният
съд не трябва да прави такава служебна проверка, тъй като в заповедното
производство не се представят доказателства. В подкрепа на тезата си се
позовава и на чл. 143 от ЗЗП, в който е дадена легална дефиниция за
неравноправна клауза, като счита, че предвид липсата на доказателства няма как
и предпоставките по цитираната разпоредба да бъдат преценени единствено от
съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения, че
уговорената неустойка е предназначена да обезщети евентуални вреди от
неизпълнението на договора и с нея не се цели резултат, извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В заключение се прави искане
разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде издадена
заповед за изпълнение за процесната сума.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 634/2019
г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. В заявлението е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.С.В., с ЕГН **********,
гр. Б., за следните суми: 199, 81 лева главница по договор за заем; 133, 94
лева договорна лихва за периода от 09.12.2015 г. – 07.03.2018 г.; 21, 68 лева обезщетение
за забава за периода от 08.03.2018 г. до 30.07.2019 г. - датата на подаване на
заявлението; 225, 00 лева разноски по ч.гр.д. № 634/2019 г.; 134, 70 лева неустойка за
неизпълнение на задължение; 79, 68 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
С
Разпореждане № 782 от 14.08.2019 г. по ч. гр. д. № 634/2019 г. Районен съд - Балчик е отхвърлил искането на
заявителя - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумите от 134, 70 лева неустойка за
неизпълнение на задължение; 79, 68 лева, дължима за направени разходи за
извънсъдебно събиране на задължението; 133, 94 лева, представляваща договорна лихва.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Заповедният
съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със
закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК. Самият законодател е вменил такова задължение на заповедния съд, поради
което и възражението на жалбоподателя, с което се отрича компетентността на
районния съд по тези въпроси е неоснователно. В този смисъл е и Определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч.т. д. № 797/2010 на II т.о. на ВКС.
Правилен
е и изводът на съда за нищожност на неустойката за неизпълнение на задължение. От
обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от
заемателя по договора за заем при непредоставяне на обезпечение чрез
поръчителство от последния, в тридневен срок от датата на падежа на
задължението. Предоставянето на обезпечение чрез поръчителство е поставено под
условие, в случай, че заемателят изпадне в забава. Поради неизпълнението на това задължение на длъжника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 134, 70 лв. Този размер
на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП.
Освен това, уговорката задължението за предоставяне на
обезпечение да е последващо спрямо момента на отпускане на кредита и да е
обусловено от забавата на длъжника обезсмисля извършването на оценка на
кредитоспосопобността на потребителя.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва
коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния
дълг, а не за постигане на присъщите ѝ обезпечителна и обезщетителна цели.
Ето защо, изводът на заповедния съд за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД, е правилен.
Второто вземане за сумата от 79, 68 лева,
дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е
уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната
от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни
обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен
служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора
разход.
Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема
предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. От тук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно
обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо
настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на
коментираната клауза.
Изводът на първостепенния съд е правилен и досежно
претендираната договорна лихва. В обстоятелствената част вземането за сумата от
133, 94 лева не е индивидуализирано в достатъчна степен. Посочен е период, за
които се претендира, но не става ясно как е формирана – какъв е договореният
между страните лихвен процент. Ето защо, за да се гарантира правото на защита
на длъжника, в тази част заявлението е отхвърлено правилно.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане № 782 от 14.08.2019 г. по ч. гр. дело 634/2019 г. по
описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено искането на заявителя - „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите от 134, 70 лева
неустойка за неизпълнение на задължение; от 79, 68 лева, дължима за направени
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; и за сумата от 133, 94 лева, представляваща
договорна лихва, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
№ 782 от 14.08.2019 г. по ч. гр. дело 634/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик,
с което е отхвърлено искането
на заявителя - „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 134, 70 лева
неустойка за неизпълнение на задължение; за сумата от 79, 68 лева, дължима за
направени разходи за извънсъдебно събиране на задължението; и за сумата от 133, 94 лева, представляваща
договорна лихва.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.