О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№894

гр.ДОБРИЧ 22.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 740/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.Александрова,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 2835/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 09.08.2019г.Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 1527 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите:50.00 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;215 лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Поради противоречие със закона и добрите нрави уговорката за неустойка е нищожна.Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение по договора за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител.Би следвало кредитодателят предварително да проучи кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предоставя искания кредит.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,преди сключване на договора,на възможността на заемополучателя на върне кредита,и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права,изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди,които би понесъл от недадено обезпечение.Извън това,въведеният срок за предоставяне на обезпечение-3-дневен от сключване на договора,е изключително кратък,поради което осигуряването на поръчител в този срок е практически неизпълнимо.Уговорената неустойка в размер на 50% от главното задължение е и необосновано висока,поради което клаузата за договарянето й е и неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП.

Правилен и като такъв изцяло се споделя от настоящия състав и изводът на заповедния съд,че начисляването на сума в размер на 215.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране,противоречи на чл.10,ал.4 и чл.33,ал.2 от ЗПК.

В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 215.00 лв.без да излага никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се дължи тя,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.От друга страна,от посоченото в заявлението става ясно,че договорените разходи и такси за извънсъдебно събиране не са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК,тъй като целят да гарантират изплащането на дължимите суми по него от страна на потребителя.Доколкото претендираните такси се начисляват и за забавено изпълнение от страна на заемателя,с уговорянето им се цели заобикаляне на ограничението по чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,като се въвежда допълнително плащане,свързано със забавата на длъжника,което е недопустимо.

По гореизложените мотиви,атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 09.08.2019г. по ч.гр.д.№ 2835/2019г.по описа на Добрички районен съд Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 1527 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите:50.00 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;215 лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.