Р Е Ш Е Н И Е

№119

Гр.ДОБРИЧ 02.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 243/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Ю.Р.Д.,ЕГН:**********,действащ чрез законния си представител М.Й.М.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез адв.С.Ч.,САК,срещу ЗК „ Лев Инс“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София 1000,район Лозенец,п.код 1407,бул.“ ***“ 51Д,представлявано заедно от *** Д.,искова молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати ищеца сумата от 100 000.00 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му ***,ЕГН:**********,настъпила в резултат на ПТП от 07.09.2013г.,виновно причинено от застрахования по задължителна застраховка „ ГО“ при ответника водач ***.Прави се искане за присъждане и на компенсаторна лихва върху главницата,в размер на законната такава по чл.86,ал.1 от ЗЗД,считано от 07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски,вкл. адвокатско възнаграждение.

Обстоятелствата,на които се основават исковите претенции:

На 07.09.2013г. ***управлявал лек автомобил марка „ Мерцедес“,с д.к.№ ***на пътя между гр.Девня и с.Падина.На около 100 м. след разклона за с.Разделна водачът нарушил правилата за движение по пътищата,като се движил със скорост,несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения и не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство.В резултат на това лекият автомобил напуснал платното за движение и се преобърнал в крайпътната нива.На място починал ***-пътник в лек автомобил марка „ Мерцедес“,с д.к.№ ***,а малко по-късно от раните си издъхнал и водачът ***.

Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача ***,който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20,ал.1;чл.20,ал.2,изр.първо;чл.21,ал.1 от ЗДвП.

По случая е образувано ДП № 404/2013г.по описа на РУП-гр.Девня и Пр.Пр. № 3641/2013г.по описа на ОП Варна.С Постановление от 19.08.2014г.наказателното производство е прекратено на основание чл.199,чл.243,ал.1,т.1,вр.с чл.24,ал.1,т.4 от НПК.

Причина за смъртта на *** са множество травми,несъвместими с живота,които се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Прекият делинквент е извършил деянието виновно,при форма на вината-непредпазливост,което се потвърждава от постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Вследствие смъртта на *** ищецът,като негов внук,търпи неимуществени вреди.Смъртта на дядо му представлява огромна загуба.Въпреки,че Ю. е бил само на седем години,когато е настъпило процесното ПТП,за ***това време е било достатъчно,за да изгради дълбока емоционална връзка с внука си.Той го е обгрижвал,гледал го е,Ю. е обичал да прекарва времето си със своя дядо,да играят заедно и се е привързал силно към него.Сега е лишен завинаги от закрилата и подкрепата на дядо си.Към днешна дата ищецът изпитва голяма празнота и мъка,като гледа как връстниците му си играят с техните дядовци и споделят как са изкарали семейните празници при тях,какво са научили от тях.Плаче неутешимо при мисълта,че повече няма да види дядо си,продължава да го търси и пита за него и до днес.Ищецът ще израсне,без да има възможността да получи уроци и съвети,които само един дядо може да даде на своя внук,споменът за него ще се поддържа най-вече от неговите близки,което допълнително ще засилва болката.

Лекият автомобил,марка„ Мерцедес“,с д.к.№ ***,при управлението на който виновно е причинено ПТП-то,има сключена застраховка „Гражданска отговорност„ в ответното дружество,полица № 22113002055775,валидна от 16.08.2013г.,до 15.08.2014г.

Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди,както и обстоятелството,че същите ще бъдат търпени продължително време,ищецът счита за справедливо обезщетение в размер на 100 000.00 лв.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 7361/27.11.2018г.ответникът,чрез пълномощника си – адв.С.Р.,САК,изразява становище за допустимост,но неоснователност на предявения иск,като го оспорва изцяло,по основание и размер,по следните съображения:

Исковата молба е с вх.№ 5520/10.09.2018г.,а застрахователното събитие е настъпило на 07.09.2013г.,т.е са изминали повече от пет години и правото на иск е погасено.

Ищецът няма правен интерес от водене на исково производство,тъй като не е отправял претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество.В чл.380 от КЗ(ДВ,бр.102/2015г.)е указано,че лицето,което желае да получи застрахователно обезщетение,е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция,като представи пълни и точни данни за банковата сметка,по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.В случая това изискване не е спазено,като вместо извънсъдебно уреждане на отношенията,ищецът завежда искова претенция пред съда.

В исковата молба не са коректно отразени причините за настъпване на ПТП.Според представените от ищеца писмени доказателства,причините за настъпване на произшествието са употреба на алкохол от водача на МПС,както и несъобразената скорост с атмосферните условия.В този смисъл ответната страна прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия *** на вредоносния резултат.Съпричиняването се изразява в три аспекта:Съгласието на ****** да бъде превозван от видимо пиян шофьор-пострадалия ***,с когото преди това са заедно са употребили голямо количество алкохол;Непоставянето на предпазен колан от страна на ***;Многократните подканвания от страна на *** към шофьора *** да кара по-бързо,които стават и причина последният да се движи с толкова голяма скорост.

Ответникът оспорва твърдението,че между ищеца и пострадалия са съществували отношения на общност,привързаност,обич и доверие,които да обуславят претендирания размер парично обезщетение.Твърди,че ищецът живее постоянно в гр.Балчик,а дядо му е живял в Синдел.Оспорва всички твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет.Оспорва претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен.На децата на починалия ****** са изплатени общо 515 911.00 лв.във връзка с процесния случай по гр.д.№ 16496/2013г.по описа на СГС.Всички те живеят заедно и тази огромна сума е отишла в едно домакинство.Оспорва се и претенцията за изтекла лихва,претендирана от момента на настъпване на увреждането,като се прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 07.09.2013г. до 07.09.2015г.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№543/24.01.2019г.ищецът оспорва изцяло наведените в писмения отговорна ответника твърдения и възражения.Счита за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност,както и за липса на интерес от предявяване на иска,поради непредявена извънсъдебна претенция пред застрахователя.Поддържа изложените в исковата молба причини за настъпване на процесното ПТП,като оспорва изцяло,от фактическа и правна страна,възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ******.Оспорва твърдението на ответната страна,че преди ПТП ***и водачът на лекия автомобил били употребили голямо количество алкохол.Оспорват се изцяло и възраженията,че между починалия ***и ищеца не са съществували взаимоотношения на „ общност,привързаност,обич и доверие“,както и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер.Намира за неотносимо по спора твърдението на ответника,че ищецът няма право на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,тъй като по силата на влязло в сила решение по друго дело на децата на починалия ***било изплатено обезщетение за неимуществени вреди.Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,в случай,че същото не е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения в чл.373,ал.1 от ГПК срок ответникът,чрез пълномощника си-адв.С.Р.,е депозирал писмен отговор,вх.рег.№1589/06.03.2019г.,в който поддържа изцяло всички наведени в отговора на исковата молба възражения.Освен това,навежда възражение и за прекомерност и недължимост на претендираната от ищеца парична сума за обезвреда по аргумент от разпоредбата на § 96,ал.3 от Закона за изменение на КЗ(ДВ,бр.101/07.12.2018г.),във вр. с § 77 от същия закон.Доколкото с цитираните норми законодателят е регламентирал нормативно лимит за обезщетение,то за сумата над 5 000 лв.предявеният по настоящото дело главен иск е недопустим,поради което страната прави искане за разликата над 5 000 лв.производството да бъде прекратено,а делото изпратено по подсъдност на Районен съд,гр.Добрич.

Съдът,като обсъди становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове черпят правното си основание от разпоредбите на:Чл.226 от КЗ(отм.)-Главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000.00 лв.;чл.86,ал.1 от ЗЗД–Акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането-07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.

Въведеното от ответника възражение за погасяване на главната претенция по давност съдът намира за неоснователно.

В случая е приложима давността по чл.197 от КЗ(отм.)Съгласно цитираната разпоредба,правата по застраховка „ Гражданска отговорност“ се погасяват в петгодишен период от настъпване на застрахователното събитие,поради което и с оглед на датата на настъпване на процесното ПТП - 07.09.2013г. и тази на завеждане на исковата претенция - 07.09.2018г.,на която дата исковата молба е подадена чрез куриер,главният иск не е погасен по давност.

Неоснователно е и възражението на ответника,че ищецът няма правен интерес от водене на исково производство,тъй като не е отправял извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество,в какъвто смисъл е изискването на чл.380 от КЗ.

Правните норми,регулиращи правото на застрахователно обезщетение,се определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт.Съгласно наведените в исковата молба фактически твърдения на ищеца,обуславящи основанието на предявения иск,застрахователното събитие е настъпило на 07.09.2013г.,като ответното застрахователно дружество е обезпечавало към този момент деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с делинквента ***по полица № 22113002055775,валидна от 16.08.2013г.,до 15.08.2014г.На 01.01.2016г. влиза в сила нов КЗ(обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015г.),който отменя действащия до този момент КЗ(обн. ДВ,бр.103/2005г.).Изрично с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори,сключени преди 01.01.2016г.Няма спор в теорията и съдебната практика,че процесуалните правни норми имат незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения,но само доколкото законът не предвижда друго.В настоящата хипотеза с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ законодателят е предвидил нещо друго,а именно,че за застрахователните договори,сключени преди влизането в сила от 01.01.2016г.на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,поради което процесуалните предпоставки,обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск,трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав,при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.В случая,правопораждащите спорното материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от 2005г.(отм.),поради което те трябва да бъдат подведени под правната норма на чл.226,ал.1 от КЗ(отм.).Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на иск,каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,в сила от 01.01.2016г.,поради което предявеният главен иск по настоящото дело с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.),вр. с § 22 от КЗ,е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Неоснователно е и направеното в допълнителния отговор на ответника възражение за недопустимост на главния иск за разликата над 5 000 лв.,до предявения общ размер от 100 000 лв.,съответно искането в тази част производството да се прекрати,а делото да се изпрати за разглеждане по подсъдност на Районен съд,гр.Добрич.

Предвиденият в § 96,ал.1 от ЗИД на КЗ(ДВ,бр.101/07.12.2018г.)лимит от 5 000 лв. на обезщетението не обосновава извод,че над тази сума предявеният иск е недопустим.Въпросът за размера на дължимото обезщетение е такъв по съществото на спора,а не по допустимостта на заявената претенция,поради което по него съдът дължи произнасяне с решението си по делото.В подкрепа на този извод е и нормата на § 96,ал.3 от ЗИД на КЗ,която регламентира възможност за оттегляне от ищеца,без съгласие на ответника,на претенцията над сумата от 5 000 лв.,а на оттегляне подлежи само допустима претенция.

Искът е процесуално допустим и с оглед на постановеното ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Видно от приетите като доказателства по делото удостоверение за родствени връзки и за раждане на Ю.Р.Д./стр.9-11вкл./,ищецът е внук на пострадало при ПТП лице,който претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт,насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата,по застраховка"ГО".

С ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд,а именно:родители; деца;съпруг и лице във фактическо съжителство.С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието,че по изключение всяко друго лице,освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г.,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.Предвид това,следва да се приеме,че като внук на пострадалия от деликт ***,ЕГН:**********,ищецът по делото е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди,произтекли от неговата смърт.

Съобразно характера на предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:Валиден застрахователен договор;Настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката риск;Противоправност на поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на което е причинено ПТП.При доказване противоправността на деянието,вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,ал.2 от ЗЗД;Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и смъртта на починалия ***,ЕГН:**********;Обстоятелството,че вследствие смъртта на *** ищецът е претърпял неимуществени вреди,респ. причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди;Размера на претърпените вреди.

Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на иска,вкл.тези за съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото не се спори възникването на описаното в исковата молба ПТП.Същото се установява безспорно и от представените от ищцовата страна и приети като доказателства по делото заверени преписи от материалите по ДП № 404/2013г.по описа на РУП-гр.Девня и Пр.Пр. № 3641/2014г.по описа на ОП Варна/стр.7,12-43 вкл./

Спорни са въпросите,свързани с причините за настъпване на произшествието.Наказателното производство по ДП № 404/2013г.по описа на РУП-гр.Девня е прекратено с Постановление от 19.08.2014г.,поради смъртта на дееца /стр.42,43/.Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства,въпросите за авторството на деянието и вината за инцидента следва да бъдат установени в настоящото производство.

Във връзка с установяване механизма на произшествието и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия *** по делото бяха назначени съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.

От приетото от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице Е.Ж./стр.146-165 вкл./,придружено с мащабна скица на ПТП, изготвено след запознаване с приложените към ДП № 404/2013г.на РУП Девня:протокол за оглед на ПТП от 07.09.2013г.;скица към протокола;фотоалбум;съдебно-медицинска експертиза,се установява,че механизмът на произшествието е следният:

На 07.09.2013г. около 00.45ч.,по път № 9044,гр.Девня-с.Падина,по посока с.Падина,се е движил л.а. марка „ Мерцедес С 180“,с рег.№ ***.Пътната настилка е била асфалтова,суха,хоризонтална,износена,с повреди по нея в района на произшествието.Автомобилът е бил управляван от ******,от с.Стефан Караджа,като на предната дясна седалка до него е пътувал ***. ***е бил под алкохолно повлияване,като съгласно съдебно-медицинска аутопсия № 163/2013г. в кръвта му е установено наличието на алкохол с концентрация 1.93%о.Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието,при ясно време и добра метеорологична видимост.

Непосредствено преди настъпване на произшествието,при движението си в района на Т-образното кръстовище за с.Разделна,лекият автомобил „Мерцедес С 180“,с рег.№ ***се е движил със скорост около 119.92 км./ч.При преодоляването на плавния десен завой в района на Т-образното кръстовище автомобилът е продължил движението си по допирателната на кривата.Водачът му е реагирал и е предприел интензивно спиране,но при изминаване на спирачния си път,автомобилът е преминал върху левия банкет,където е продължил спирането си.В същото време,в резултат на възникналите инерционни сили,автомобилът е започнал и да се завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка,като по този начин е започнал да изнася лявата странична част на купето си напред.Непосредствено след като автомобилът е преминал през чакълирания път,водещ към станцията на ВИК,вследствие на това,че вече се е движил разположен почти перпендикулярно спрямо направлението на вектора на скоростта си и с оглед неравностите върху банкета,автомобилът е започнал да се преобръща странично през тавана на купето си.Пътуващият на предната дясна седалка *** не е бил с поставен предпазен колан,поради което и вследствие инерционните сили,възникнали при преобръщането на автомобила,е напуснал купето му и след установяването на автомобила в покой върху тавана на купето си,тялото на *** е останало затиснато под автомобила.

Преди произшествието лекият автомобил „Мерцедес С 180“,с рег.№ ***се е движил с променлива скорост.При скорост на движение 119.92 км./ч.,отчитане състоянието на платното за движение и степента на алкохолно повлияване на водача,опасната зона на спиране на автомобила е имала дължина около 159.19м.

При скорост на движение 90 км./ч.и трезво състояние на водача,опасната зона на спиране на лекият автомобил „Мерцедес С 180“,с рег.№ ***е следвало да има дължина около 79.63м.

В момента,в който водачът на лекия автомобил е реагирал и е предприел

спиране,той се е намирал на разстояние около 130.35 м. преди мястото,където е започнал да се преобръща.

Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движил със скорост не по-висока от 90 км./ч.,то той е имал техническа възможност да предотврати произшествието,спирайки автомобила си преди началото на преобръщането му.При всички скорости на движение по-ниски от 104.68 км./ч. водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието,спирайки автомобила си преди началото на преобръщането му.

Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е загубването на контрол над управлението на лекия автомобил от страна на водача му,в резултат на което при преминаването по кривата на десния завой продължава движението си по допирателната на кривата,при което напуска платното за движение и преминава върху левия банкет,където автомобилът се преобръща през тавана на купето си.

В същото време,ако водачът на лекият автомобил „Мерцедес С 180“,с рег.№ ***е бил в трезво състояние и се е движил със скорост не по-висока от 90 км./ч.,то той е имал техническа възможност да предотврати произшествието,ако е упражнявал постоянен контрол върху управлението на автомобила си и не е напускал платното за движение.

При установения механизъм на ПТП,ако пътуващият на предната дясна седалка *** е бил с поставен предпазен колан,по време на преобръщането на автомобила тялото му не би напуснало купето на автомобила.При преобръщането на автомобила тялото му не би се придвижвало свободно в купето на автомобила,а щеше да остане във фиксирано положение към предната дясна седалка.

От изслушаната и приета като доказателство по делото СМЕ/стр.178-182 вкл./ се установява следното:

Причината за смъртта на *** е тежка гръдна травма,изразяваща се в счупване на множество ребра в дясна гръдна половина,с разкъсване на десен бял дроб,с излив на кръв в дясна гръдна кухина,контузия на белите дробове и сърцето.

Установените травматични увреждания са резултат на силен удар със или върху твърд,тъп предмет с голяма маса в областта на гръдния кош,главата и тялото на пострадалия.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания,довели до смъртта на ****** и механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Изхождайки от тежките травматични увреждания на гръдния кош,довели до смъртта на ***,протокола за оглед на ПТП и приложения фотоалбум,пострадалият е бил без поставен обезопасителен предпазен колан.При поставен такъв,той не би напуснал купето на автомобила.

Пострадалият ******,според извършените изследвания е бил в горната граница на средна към тежка степен на алкохолно опиване,експертът не може да конкретизира какво количество алкохол е употребил ***,но във всички случаи то е било значително.

От съдържанието на приетата като доказателство по настоящото дело Аутопсия № 162/2013г./стр.28-31 вкл./съдът констатира,че при огледа и аутопсията върху трупа на *** е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта му 2,15 %о,а в гръбначномозъчната течност- 2,72%о,при каквато концентрация са налице нарушения в координацията на движението,в адекватната преценка на собствените постъпки и на околната действителност.

Приобщената към доказателствения материал писмена справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд,гр.София,за сключена застраховка „ Гражданска отговорност“/стр.44/,удостоверява,че лекият автомобил „Мерцедес С 180“,с рег.№ ***,при управление на който е причинено ПТП-то,има сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответника,обективирана в застрахователна полица №22113002055775,валидна от 16.08.2013г.,до 15.08.2014г.

За установяване на твърдяните болки и страдания,които Ю.Д. твърди,че търпи вследствие смъртта на дядо си ******,по делото е допуснато събиране на гласни доказателства,чрез разпит/стр.102-124/ на свидетелите на ищцовата страна ***.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата,че управляваният от ***лек автомобил марка „ Мерцедес“,с д.к.№ ***е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“,както и валидността й към датата на произшествието,не са предмет на спор между страните по делото.Не са спорни и фактите на настъпилото на 07.09.2013г.застрахователно събитие,както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът приема за безспорно установено,че процесното ПТП е настъпило при установения от САТЕ механизъм.Деянието е извършено противоправно от водача ***,който е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5,ал.3,т.1,чл.20,ал.1,чл.20,ал.2,изр.първо,чл.21,ал.1 от ЗДвП,като се е движил при употреба на алкохол над допустимата от закона от 0.5 промила,със скорост,несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения,което не му е позволило да контролира непрекъснато управляваното от нето МПС.Деянието е извършено виновно от прекия делинквент,при форма на вината непредпазливост.Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,а именно,че ще причини ПТП,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,ако не беше допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата.Безспорно установено предвид заключението на СМЕ е и обстоятелството,че настъпилата смърт на пострадалото лице ***,в родствена връзка с ищеца,е в причинна връзка със застрахователното събитие.

Предвид това,основателността на претенцията с правно основание чл.226 от КЗ(отм.)следва да се преценява с оглед другите релевантни обстоятелства,а именно:наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и пострадалия ***,както и естеството и продължителността на търпените от Ю.Д. болки и страдания.

Според коментираното ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.В мотивите на същото ТР е прието,че наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.Според ВКС,обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.

От събраните по делото гласни доказателства,съдът намира за недоказано,че между ищеца и дядо му *** е имало изключително близка връзка,надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между дядо и внук.По делото не се установи и че за ищеца,в резултат от смъртта на дядо му,са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

Съдът не дава вяра на свидетелските показания на тримата разпитани свидетели,защото относно едни и същи обстоятелства техните показания са противоречиви и взаимно изключващи се,поради което не могат да бъдат кредитирани като достоверни.

Така и тримата свидетели твърдят,че впечатленията им за връзката между ищеца и дядо му ***са резултат от наблюдения през дълъг период от време и са преки и непосредствени.В същото време показанията им се разминават относно такъв съществен факт,какъвто е местоживеенето на ***и Ю..Според св.**,двамата живеели в гр.Балчик,в различни махали,като разстоянието между тези махали е около два километра.** свидетелства,че ***и Ю. живеели в една махала,като къщите им били на разстояние 100-120м. една от друга.Според показанията на св.** ищецът живеел заедно с майка си в къщата на **,тъй като майката на Ю. не се разбирала много с мъжа си.

Показанията на тримата свидетели са противоречиви и относно обстоятелството колко време е отсъствал ***от дома си,тъй като е работил като строител,съответно колко от времето си е прекарвал с внуците си.Според св.****не бил на постоянна работа,според св.* работил постоянно,в седмицата пет дни.Свидетелските показания се разминават и досежно възрастта на внуците на *,като според св.* внуците Ю. и * били на една възраст,в шести клас,а според св.Симеонов децата имали разлика 5-6 години,като * е на 12,а Ю. на 5години.Относно това научил ли е ищецът,че дядо му е починал в катастрофа или този факт му е бил спестен от близките,за да не го стресират,показанията на разпитаните свидетели също са противоречиви.Така,докато според св.Валентинов внуците,в т.ч Ю.,научили за катастрофата,сънували кошмари след погребението,събуждали се нощем и започвали да плачат,изпитвали страх да се качат в кола,св.* дава показания в смисъл,че за да не ги уплашат възрастните не казали на децата веднага,а след време за катастрофата,а според св.* Ю. и до момента не е разбрал,че дядо му е починал.

При преценка достоверността на свидетелските показания следва да се вземе предвид,че свидетелят ** скри от съда,че е осъждан за кражба през 1999г.,както и обстоятелството,че и тримата разпитани свидетели са в родствена връзка с Ю.Р.Д.,поради което и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК са евентуално заинтересовани да свидетелстват в негова полза.

Извън гореизложеното,противоречивите свидетелски показания не установяват изключителен,излизащ извън рамките на обичайното,характер на емоционалната връзка между ищеца и дядо му **.Показанията и на тримата свидетели са в смисъл,че ***еднакво е обгрижвал всичките си внуци,като ги водил на детска градина,на разходки,на пързалка,на сладкарница,през лятото по няколко часа на плаж,учил ги да пишат,да рисуват,отделял пари за тях.Единственото уточнение по отношение на Ю. е,че дядо му го учил да кара колело.Всички тези грижи съставляват част от обичайните отношения между дядо и внук и не са израз на такава дълбока емоционална връзка,която да предположи прилагане на изключението,предвидено за лица,имащи право на обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение.Още повече,че към момента на настъпване на смъртта на дядо му ищецът е бил на 7 години-възраст,в която не могат да бъдат оценени напълно трайните последствия от загубата на близък,камо ли да са налице оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ.

Ангажираните гласни доказателства са твърде оскъдни и относно обективните измерения на психичното състояние на ищеца след инцидента.Както се посочи по-горе в настоящото изложение,свидетелските показания са противоречиви и взаимно изключващи се и относно това дали ищецът е узнал и кога за смъртта на дядо си ***и за причините,предизвикали смъртта му.Свидетелите са лаконични по въпроса за претърпените от ищеца морални болки и страдания,като показанията им се свеждат единствено до констатацията,че Ю. търсил дядо си,той му липсвал,тежко приел отсъствието му.Липсват данни обаче тези негативни емоционални преживявания на ищеца да са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична травма,до съществена и трайна промяна на личността му.

С оглед изложеното,съдът намира,че като неоснователен и недоказан,главният иск подлежи на отхвърляне изцяло.В противен случай,позовавайки се единствено на родствена връзка между пострадалия при настъпилото на 07.09.2013г.ПТП *** и претендиращия за обезвреда от смъртта му ищец,би се стигнало до злоупотреба с права.

Освен липсата на надлежно проведено доказване на действително претърпени значителни неимуществени вреди,за съдебните претенции,предявени след 21.06.2018г. отговорността по отношение на разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96,ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ(ДВ,бр.101/07.12.2018г.) максимален размер от 5 000 лв. Разпоредбата намира приложение и спрямо настоящата искова претенция,предявена на 07.09.2018г.Размерът на обезщетението може да варира до посочената горна граница,поради което и на това основание искът за разликата над 5 000 лв.,до претендираните 100 000.00 лв.,подлежи на отхвърляне.

Възражението на ищцовата страна за противоречие с правото на ЕС на разпоредбите от КЗ,ограничаващи до 5 000 лв.размера на обезщетението,е направено едва в писмената защита на пълномощника й,поради което и доколкото не е надлежно наведено в процеса не следва да бъде обсъждано от съда.

При този извод на съда не подлежат на обсъждане релевираните от ответната страна възражения за съпричиняване.

Като обусловен от главния иск,на отхвърляне подлежи и акцесорния иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД–за заплащане на законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането-07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.

По отношение този иск е основателно и възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност на вземането за периода от 07.09.2013г. до 06.09.2015г.Съгласно константната практика на ВКС и съдилищата в страната,вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД,считано от деня на настъпилото увреждане,от когато е изискуемо вземането за обезщетение за непозволено увреждане.Следователно,за периода от 07.09.2013г. до 06.09.2015г.искът следва да бъде отхвърлен и като погасен по давност.

По разноските:

С оглед този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по настоящото дело разноски,каквото искане изрично се съдържа в депозираните от страната писмени молби по делото,вх.рег.№3663/30.05.2019г./стр.144/и № 5982/18.09.2019г./стр.176,177/.Разноските възлизат на сумата от 100 лв.,представляваща заплатено от страната възнаграждение на вещото лице по приетата по делото СМЕ.Доказателства за платено в полза на пълномощник на ответната страна адвокатско възнаграждение не се представят,поради което такова не се присъжда,съответно не следва да се обсъжда от съда направеното с допълнителната искова молба възражение на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,в случай,че същото не е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Ю.Р.Д.,ЕГН:**********,действащ чрез законния си представител М.Й.М.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез адв.С.Ч.,САК,срещу ЗК „ Лев Инс“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София 1000,район Лозенец,п.код 1407,бул.“ ***“ 51Д,представлявано заедно от *** Д.,осъдителни искове,с правно основание:Чл.226 от КЗ(отм.)-Главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му ***,ЕГН:**********,настъпила в резултат на ПТП от 07.09.2013г.,виновно причинено от застрахования по задължителна застраховка „ ГО“ при ответника водач ***;Чл.86,ал.1 от ЗЗД–Акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата от 100 000.00 лв.,считано от датата на увреждането-07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Ю.Р.Д.,ЕГН:**********,действащ чрез законния си представител М.Й.М.,ЕГН:**********,с адрес:г***,да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ЗК „ Лев Инс“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София 1000,район Лозенец,п.код 1407,бул.“ ***“ 51Д,представлявано заедно от *** Д.,сторените по настоящото дело разноски,в размер на сумата от 100 лв./сто лева/,представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: