Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. Добрич, 31.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 316/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 316/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 6329/12.10.2018 г., с дата на пощенското клеймо 11.10.2018 г., на „“ ЕАД гр. София, с която И.И.Х. ЕГН ********** с последен известен адрес ***, са предявени следните искове:

Иск за установяване съществуването на вземане на „“ ЕАД гр. София към И.И.Х. в размер на сумата от 109 310.55 лв., представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за установяване съществуването на вземане на „“ ЕАД гр. София към И.И.Х. в размер на сумата от 81 923.34 лв., представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Иск за установяване съществуването на вземане на „“ ЕАД гр. София към И.И.Х. в размер на сумата от 1 617.68 лв., представляваща неустойка по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и на сторените в заповедното производство разноски.

Ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва исковите претенции по основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 17.11.2008 г. между „“ ЕАД гр. София от една страна, в качеството на кредитор и И.И.Х. от друга страна, в качеството му на кредополучател, е бил сключен Договор за ипотечен кредит ( л. 6 ).

По силата на чл. 2 от Договора за ипотечен кредит, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 115 000.00 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, в срок от *0 месеца, считано от датата на неговото усвояване – чл. 3 от Договора за ипотечен кредит. Датата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва е 28-мо число на месеца – чл. 7 от Договора за ипотечен кредит. За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от банката и надбавка – чл. 8 от Договора за ипотечен кредит. Към датата на сключване на договора, БЛП е 5.69 %, стандартната надбавка е в размер на 8.80 пункта или лихвения процент по кредита е в размер на 14.49 % - чл. 8 от Договора за ипотечен кредит.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, банката е изпълнила задълженията си, произтичащи то Договора за ипотечен кредит, като на 21.11.2008 г. е предоставила на кредитополучателя договорената сума от 115 000.00 лв.

Неразделна част от Договора за ипотечен кредит са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити ( л. 7 – 8 ).

Според т. 20. 2 ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,остатъка от кредита се олихвява с уговорения лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем в следните случаи: 1. При всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2. Когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение; 3. Кредитополучателят предоставя невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4. При нецелево използване на средства от кредита; 5. Кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 6. При всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора и общите условия, както и в други случаи, предвидени в закона – чл. 21.1 ОУ.

Задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за ипотечен кредит се обезпечават с договорна ипотека, обективирана с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том *, рег. № *, дело № **г. на нотариус Ц. А., вписан под № * в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС – Добрич, актът вписан в АВ-СВ-Добрич, вх. рег. 16325/18.112008 г., акт № *, том * , дело № *г., партидна книга том *, върху собствения на длъжника недвижим имот находящ се в гр. Добрич, ул. „Г. Г. П.“ № *, представляваща двуетажна жилищна сграда, с идентификатор **по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, състояща се от приземен етаж – магазин със застроена площ 51 кв. м. и складове и два жилищни етажа със застроена площ 130.00 кв. м. и РЗП – 427.29 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор **с площ 250.000 кв. м., ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота ( л. 22 ).

На 29.09.2009 г. е сключено Допълнително споразумение към Договора за ипотечен кредит, по силата на което страните приемат, че към датата на сключването му остатъкът от дълга е в размер на 116 140.00 лв. ( л. 15 )

На 15.11.2012 г. кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника за плащане на следните суми по Договора за ипотечен кредит: 110 831.00 лв. - главница, 19 815.67 лв. - договорна лихва за периода 23.08.2012 г. - 15.11.2012 г., 2 463.20 лв. - наказателна лихва за периода 23.08.2012 г. - 15.11.2012 г. и 1 273.* лв. - неплатена такса по заема. По повод заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд – Добрич е образувано ч. гр. д. № 3962/2012 г. Заповедният съд е издал Заповед № 17 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 16.11.2012 г.и изпълнителен лист за горепосочените суми и разноски в заповедното производство. С оглед подадено в срок възражение от ответника, банката е предявила установителен иск по чл. 422 ГПК, предмет на т. д. № 1/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, преобразувано от гр. д. № 14 894/2013 г. по описа на Софийски градски съд.

С Решение № 162/20.10.2014 г. по т. д. № 1/2014 г. Окръжен съд – Добрич отхвърлил предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите 110 831.00 лв. главница по договор за банков кредит от 17.11.2008 г.; 19 815.,67 лв. договорна лихва за периода 23.08.2012 г. - 15.11.2012 г. и сумата 2 463.20 лв. наказателна лихва и 1 273.* лв. неплатени заемни такси по договора към 15.11.2012 г.

С влязло в законна сила Решение № 42/20.02.2015 г. по в. т. д. № 752/20174 г. Апелативен съд – Варна е отменил Решение № 162/20.10.2014 г. по т.д. № 1/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта с която са отхвърлени предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадена на 16.11.2012 г.заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК във вр. с чл. * ал. 2 ЗКИ по ч. гр. д. № 3962/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич за неплатена главница до размера на сумата 1 520.45 лв.; неплатената договорна лихва 19 499.76 лв. и неплатените заемни такси 170.88 лв. както и в частта на присъдените съдебни разноски от 4 500 лв. и вместо него признал за установено на основание чл. 422 ал. 1 ГПК, че И.И.Х. дължи на „“ ЕАД гр. София сума в размер на 1 520.45 лв.; представляваща неплатена главница към 15.11.2012 г по извлечение от счетоводните сметки по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г. ведно със законната лихва считано от 15.11.2012 г. до окончателното плащане; сумата 19 499.76 лв. неплатена договорна лихва за периода 23 08.2012 – 15.11.2012 г. и сумата 170.88 лв. неплатените заемни такси до 15.11.2012 г,. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК във вр. с чл. * ал. 2 ЗКИ по ч. гр. д. № 3962/2012 г. по описа Районен съд - Добрич и изпълнителен лист въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1*2/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № ** на КЧСИ и е потвърдил Решение № 162/20.10.2014 г. по т.д.№ 1/2014 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадена на 16.11.2012 г. заповед за незабавно изпълнение на основание. чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. * ал. 2 ЗКИ по ч. гр. д. № 3962/2012 г. на Районен съд - Добрич за неплатена главница за разликата над 1 520.45 до 110 831.00 лв.; неплатена договорна лихва за разликата над 19 499.76 лв. до 19 815.67 лв.; изцяло за сумата 2 463.20 лв. санкционираща и за неплатените заемни такси за разликата над 170.88 лв. до 1 273.* лв.

С Определение № 586/14.07.2016 г. по т. д. № 23*/2015 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение № 42/20.02.2015 г. по в. т. д. № 752/20174 г. Апелативен съд – Варна

Съдебните инстанции са приели за основателно възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост, като са счели, че макар и договорена, предсрочната изискуемост в Общите условия към договора за ипотечен кредит има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което в случая липсвало.

С оглед допусната забава в плащанията на погасителните вноски от страна на длъжника, банката е отправила нотариална покана рег. № 5507/30.10.2017 г., връчена от нотариус Ц. А., с рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Добрич. Поканата е получена от длъжника на 08.01.2018 г. ( л. 25 - 26 ).

Предсрочната изискуемост настъпила на 12.01.2018 г., съгласно клаузите на т. 20.2. от Общите условия на договора.

На 17.01.2018 г. банката е подала до РС – Добрич заявление по чл. 417 ГПК срещу длъжника, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми. По повод подаденото от банката заявление е образувано ч. гр. д. № 271/2018 г. по описа на РС – Добрич. Искането на банката е уважено и РС – Добрич е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за плащане на горепосочените суми.

Вещото лице е констатирало, че длъжникът е спрял обслужването на плащанията по кредита на 23.08.2012 г.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, размерът на дължимата главница възлиза на сумата от 109 310.55 лв., на начислена неплатена редовна лихва – 81 923.34 лв., на начислена неплатена наказателна лихва – 1 617.68 лв. и на начислените неплатени такси и комисионни – 3 756.79 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за надлежно предявен.

Предметът на правния спор по делото се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се позовал на сключен на 17.11.2008 г. договор за ипотечен кредит и настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 20.2 от Общите условия към договора за банков кредит, считано от 12.01.2018 г.

Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус, последното извършено плащане по кредита е на 23.08.2012 г., поради което Съдът приема, че към 08.01.2018 г., когато е редовно и надлежно връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие. При договора за банков кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. * ЗЗД. Приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл, Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната страна за погасяване по давност на вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит.

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и И.И.Х. от друга страна като заемател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

При определяне на размера на задължението за заплащане на претендираните главница, договорна лихва, неустойка, които са възникнали в тежест на кредитополучателя, Съдът съобразява волята на страните, изразена в Договор за в ипотечен кредит от 17.11.2008 г. и Допълнително споразумение от 29.09.2018 г.

С оглед експертното мнение на вещото лице по ССЕ, което съответства на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в пълния претендиран размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 5 894.55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „“ ЕАД гр. С., към И.И.Х. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес *** „Г. Г. П.“ № *: 109 310.55 лв., представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 81 923.34 лв., представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., 1 617.68 лв., представляваща неустойка по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 17.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3 756.78 лв. дължими такси и разноски.

ОСЪЖДА И.И.Х. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес *** „Г. Г. П.“ № * да заплати на „“ ЕАД гр. С., разноски по делото в размер на 5 894.55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3500.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: