Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. Добрич, 14.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Търговско дело № 367 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 367/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 7461/29.11.2018 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич на „***“ ООД гр. Добрич, с която срещу „А. *** е предявен иск за сумата от 1* 867.99 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, обективиран в Споразумение от 29.09.2017 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г., до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 318 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 29.09.2017 г. между страните по делото е подписано споразумение с нотариална заверка на подписите им, по силата на което ответникът като купувач се е задължил да заплати на ищеца като продавач исковата сума, представляваща сбор от неплатени от купувача суми по търговски договори за продажби на машини, съоръжения и резервни части.

Купувачът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договорите за търговски продажби.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, задължението на купувача за плащане на цената по договорите за търговски продажби възлиза на сумата от 107 594.60 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на „***“ ООД гр. Добрич като продавач срещу „А. Г.“ ЕООД като купувач, произтичащи от облигационни отношения по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ.

В разглеждания случай, сделките са документирани с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – гореизброените фактури, притежаващи всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на съставителя. Данъчните фактури документират наличието на търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.

Ищецът, в качеството си на продавач, видно от писмените доказателства по делото е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.

Ответникът като купувач съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр. с чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл. 324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

По делото, видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, се установи частичното изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената съобразно чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, поради което същият дължи реално изпълнение на основното си задължение за плащането на непогасения остатък от цената на продадените стоки в размер на сумата от 107 594.60 лв.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на исковата претенция до установения от съдебно-счетоводната експертиза размер. Искът е доказан и основателен до размер на сумата от 107 594.60 лв. и следва да се уважи, като за разликата от 107 594.60 лв. до 1* 867.99 лв. следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 5 714.55 лв., платена държавна такса, 450.00 лв., платено възнаграждение за вещо лице и 5 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А. ***, ЕИК ** да заплати на „***“ ООД гр. Добрич, Западна Промишлена зона, ул. „***“ № *, ЕИК **, сумата от 107 594.60 лв. лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 5 714.55 лв., платена държавна такса, 450.00 лв., платено възнаграждение за вещо лице и 5 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 107 594.60 лв. до 1* 867.99 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ :