Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

Гр.ДОБРИЧ 07.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Елица Александрова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 33/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата претенция на Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“ Граф Игнатиев“ № 2,ет.4,представляван заедно от Изпълнителните директори Б. И. М.в и С.Г. С.,против В.И.П.,ЕГН:**********,***,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 137 202.29 лв.,представляваща изплатено от ГФ по щета № 210119/22.05.2012г. обезщетение на законен наследник на починало при ПТП лице,което обезщетение е присъдено с влезли в сила решения по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС,ведно със законната лихва върху сумата от 137 202.29 лв.,считано от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното й изплащане.Претендира се присъждане и на сторените по настоящото дело разноски-заплатена държавна такса за образуване на делото.

Ищецът твърди,че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.) изплатил по щета № 210119/22.05.2012г. обезщетение за неимуществени вреди и разноски,общо в размер на 137 202.29 лв.Обезщетенията са присъдени с влезли в сила решения по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС,на Г. Т. Д.,в качеството му на законен наследник на А. В. Д.,загинала при ПТП,настъпило на 08.09.2011г. в гр.Т..Виновен за катастрофата,съгласно протокол по нохд.№307/2012г.по описа на ОС Добрич,е ответникът В.И.П.,който управлявал л.а. „Фолксваген Венто“,с ДКН *******ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 08.09.2011г. в гр.Т.,на тротоара на ул.“ Ц.“,при управление на заден ход,л.а. „ Ф.н В.“,с ДКН ****** ХА удря правомерно движещата се пешеходка А. В. Д.,като така причинява смъртта й.

В нарушение на чл.260 от КЗ(отм.) ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Г. Т. Д.,в качеството му на законен наследник на загиналата при ПТП А. В. Д.,се е обърнал към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ(отм.)По образуваната щета № 210119/22.05.2012г. Гаранционен фонд е отказал да изплати на молителя обезщетение,поради непредставяне на доказателства,удостоверяващи основанието и размера на обезщетението.

По жалба на Д. срещу отказа за изплащане на обезщетение са образувани гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС.По цитираните дела ответникът по настоящото дело е участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.Въз основа на решенията по тези дела Д. се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 157/2015г. по описа на ЧСИ № 787 при СГС.След получена покана за доброволно изпълнение Гаранционният фонд е изплатил следните суми:125 533.37 лв.,от които:90 000.00 лв.-главница;26 528.29 лв.-законна лихва;9 005.08 лв.-разноски и такси по изпълнението.

С платежни нареждания от 19.10.2015г.са заплатени дължими суми към СГС и САС,в общ размер на 5 050.00 лв.,представляващи държавни такси.

Въз основа на решения по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС Д. се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 638/2015г. по описа на ЧСИ № 868 при ОС С. З..След получена покана за доброволно изпълнение Гаранционният фонд е изплатил суми в общ размер на 6 618.92 лв.

С регресна покана,с изх.№ ГФ-РП 482/17.09.2018г. ответникът е поканен да възстанови изплатеното от ГФ,но лицето не е погасило задължението си.

В депозиран по делото писмен отговор,вх.рег.№ 1705/11.03.2019г., ответникът,чрез пълномощника си-адв.И.Н.,***,оспорва иска както по основание,така и по размер.

Не спори,че при настъпило на 08.09.2011г. ПТП ответникът като водач на л.а. „ Фолксваген“ модел „ Венто“,с рег. № /******е причинил смъртта на А. В. Д..

Не спори и че съгласно влезли в сила съдебни решения по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС,Гаранционен фонд е изплатил на законния наследник на починалата- Г. Т. Д. главница,лихви и разноски,в общ размер 137 202.29 лв.

Според ответника,макар и въз основа на влезли в законна сила съдебни решения,обезщетението в посочения размер е неоснователно изплатено.Не са налице предпоставките за предявяване на настоящия иск,а именно:наличието на противоправно деяние,в резултат на което е причинена вреда,причинителят на вредата да е действал виновно,както и липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,плащане по заведената щета,съответно встъпване в правата на увредения.

Ответникът не спори,че е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № 01/1/10/9000655/241/0,при ЗАД „ Алианц България“АД,гр.София,със срок на покритие от 23.10.2010г.до 22.10.2011г.,при застрахователна премия,платима на вноски,с равни падежи.Не оспорва и,че е платил само първата вноска.Оспорва твърдението,че този застрахователен договор е прекратен,като счита,че прекратяването не настъпва по закон при неплащане на вноска,а следва да се упражни по надлежния ред,като застрахованото лице бъде уведомено за прекратяването на договора.Подобно уведомяване на ответника в случая няма,независимо от уведомяването на Гаранционен фонд за такова прекратяване.След като застрахователят не се е възползвал от възможността да извести застрахованото лице за прекратяването на договора,договорът не е прекратен,с оглед на което е неприложима и разпоредбата на чл.273,ал.4 КЗ за търсене на отговорност от фонда,а следва да се ангажира отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди.Исковете,предявени срещу ГФ,са изцяло неоснователни,като пасивното му поведение и незащитаването на правата му в процеса срещу него,не го прави правоимащ да предяви иска по настоящото дело.Предявеният по настоящото дело иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.Поради отхвърляне на главния иск,акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава също подлежи на отхвърляне.

Според ответника,за настъпване на ПТП вина има и пострадалата А. В. Д.,тъй като е употребила алкохол в големи количества,вследствие на което не е могла да реагира адекватно.Вследствие на тези нейни действия е съпричинила вредоносния резултат.

По отношение размера на обезщетението,следва да се има предвид и факта,че на 11.05.2012г.между ответника и Г. Д. е било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите,по силата на което В.П. се е задължил да заплати на Д. сумата от 20 000.00 лв.обезщетение за претърпени вреди от смъртта на неговата майка.В т.3 от споразумението Д. е заявил,че е напълно удовлетворен от обезщетението и в бъдеще няма да има никакви претенции към П..До момента Д. е получил 7 000 лв. в брой,от които 2 500.00 лв.-при подписване на споразумението,а останалите- в брой,пред свидетел.

В тази връзка ответникът не дължи повторно плащане на обезщетение за претърпени вреди.

Исковата претенция включва освен главница и лихви,разноски пред две съдебни инстанции и такси за съдебния изпълнител.Недопустимо е за такси,разноски,адвокатски възнаграждения и присъдени лихви да се претендира и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното им плащане.

Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност,като според него,към датата на предявяване на настоящия иск давността е изтекла както по отношение на главницата,така и по отношение на вземането за изплатени лихви за забава.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№ 2364/04.04.2019г.ищецът оспорва като неоснователни и необосновани доводите на ответника,изложени в отговора на исковата молба,като излага следните съображения:

Сключеното по нохд.№ 307/2012г.по описа на ДОС споразумение е задължително съгласно чл.300 от ГПК за настоящия съд.

Безспорно установена е и липсата на валидна застраховка към момента на извършване на процесното ПТП.Действието на застрахователния договор,сключен със застрахователна полица № 01/1/10/9000655/241/0,е прекратено на 07.04.2011г.,а Информационния център на ГФ е уведомен от застрахователя ЗАД „ Алианц България“АД,гр.София,за това прекратяване на 27.04.2011г.,т.е преди датата на процесното ПТП-08.09.2011г.Налице е фингирано връчване на уведомлението за прекратяване със самата полица.В този смисъл е ТР от 23.12.2015г. по т.д.№1/2014г на ВКС,както и задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК.

Неоснователни са и възраженията на ответника във връзка с размера на иска.Касае се за регресно вземане на ищеца по смисъла на чл.288,ал.12 от КЗ (отм.)По отношение на регресните искове на Гаранционен фонд важи общата 5-годишна давност,считано от датата на осъщественото от страна на Фонда плащане в полза на правоимащото лице.В процесния случай плащанията са извършени през 2015г.,исковата молба е подадена в рамките на 5-годишния давностен срок,поради което неоснователно е и възражението за изтекла давност.Възникналото регресно вземане на ищеца е с различно материалноправно основание и единен характер.Падежът на това вземане съобразно разпоредбата на чл.288,ал.14 от КЗ(отм.) настъпва с изтичане на едномесечен срок от получаване на регресната покана от делинквента.След таза дата виновният водач изпада в забава,поради което дължи на кредитора законна лихва върху целия размер на регресното вземане.

Относно доводите за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,същите са преклудирани.Ответникът е участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд в съдебното производство по прекия иск на правоимащото лице срещу Фонда,като подобни възражения не е направил.

В допълнителен писмен отговор,вх.рег.№ 3140/09.05.2019г.,ответникът поддържа изложените в отговора възражения срещу иска.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази закона,намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявеният регресен иск е с правно основание чл.288,ал.12,във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД.

По него в тежест на ищеца е да установи възникването на спорното материално право,обусловено от осъществяването на следните юридически факти:1)ГФ да е изплатил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента;2) За увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание(непозволено увреждане) от причинителя на вредата- чл.45,ал.1 от ЗЗД,т.е вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение;3) Деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента;4)Прекият причинител на вредата да не е обезпечил своята деликтна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и по силата на законовата норма на чл.288,ал.8 от КЗ(отм.)вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява,че искът е доказан по основание и размер,поради което следва да бъде изцяло уважен.

На 08.09.2011г. в гр.Т.,на тротоара на ул.“ Ц. К.“,при управление на заден ход,л.а. „Фолксваген Венто“,с ДКН ******* ХА,В.И.П.,ЕГН:**********,***, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като по непредпазливост причинил смъртта на А. В. Д.,ЕГН:**********,от гр.Т..Горното се установява от приетия като доказателство по настоящото дело Протокол от 13.07.2012г. по нохд.№ 307/2012г.по описа на ДОС/стр.7-10 вкл./,съгласно който с Определение № 21,което не подлежи на обжалване и протестиране,е одобрено споразумение между настоящия ответник,в качеството му на подсъдим,и Добричката окръжна прокуратура.Това споразумение предвид нормата на чл.383,ал.1 от НПК има действието на влязла в законна сила присъда,която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно извършването му,неговата противоправност и виновността на дееца.

В резултат на виновно причиненото от ответника ПТП,довело до смъртта на А. В. Д. ЕГН:**********,от гр.Т.,синът й Г. Т. Димов,ЕГН:**********,от гр.Тервел,с молба,вх.рег.№ 24-01-231/22.05.2012г./стр.12/е сезирал Гаранционен фонд,гр.С. с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.)-без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Венто“,с рег.№ *******.По искането е постановен отказ от страна на ГФ,обективиран в изпратеното до Димов/стр.13/ писмо,изх.№ 24-01-231/26.07.2012г.

Поради отказа на ГФ да му изплати обезщетение,Г. Т. Д. е сезирал СГС с искова молба против Гаранционен фонд,за заплащане на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.) на обезщетение за неимуществени вреди.С Решение № 19526/29.12.2014г. по гр.д.№ 13819/2012г. /стр.14-17 вкл./ СГС е осъдил ГФ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 500 лв.,ведно със законна лихва,считано от 22.08.2012г.,до окончателното изплащане на сумата,както и 800.00 лв.-разноски.Със същото решение ГФ е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 700 лв.

По въззивна жалба на Д. срещу така постановеното решение е образувано гр.д.№ 1545/2015г.по описа на САС,с Решение № 1425/02.07.2015г./стр.18-21/ по което въззивният съд е отменил обжалваното решение в частта му,с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 17 500 лв.,до сумата от 90 000 лв.,като е осъдил ГФ да заплати на Г. Т.Д. още 72 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законна лихва,считано от 22.08.2012г.,до окончателното изплащане на тази сума.В останалата обжалвана част атакувания съдебен акт е потвърден.С решението САС е осъдил ГФ да заплати и :Адвокатски хонорар в размер на сумата от 2 297.50 лв.,дължим пред първата инстанция,извън присъдения с първоинстанционното решение;2 559.55 лв.-адвокатски хонорар за въззивното производство;1 708.96 лв.-съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция,на основание чл.78,ал.3 от ГПК;4 350 лв.-по сметка на САС на основание чл.78,ал.6 ГПК.

Видно от съдържанието на съдебните актове,решенията и по двете дела са

постановени при участието настоящия ответник като трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд,гр.София.Предвид това,несъстоятелни са възраженията на В.П. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата при процесното ПТП А. В. Димова,както и че Гаранционният фонд имал пасивно поведение в качеството си на ответник по съдебните дела и не защитил адекватно правата си в процеса.Като участник в производството по прекия иск на правоимащото лице срещу ГФ В.П. в качеството си на трето лице-помагач е могъл както в първоинстанционното,така и във въззивното производство,да изразява становища,да прави възражения и доказателствени искания.Видно от съдържанието на приетите като доказателства по настоящото дело съдебни актове,в производството по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС П. не е релевирал възражение за съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП,а в производството по гр.д.№ 1545/2015г.по описа на САС не е участвал.При това положение,възражението за съпричиняване,наведено едва в настоящото производство,е недопустимо,като преклудирано.На основание чл.223,ал.1 от ГПК,постановените решения имат установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна,а съгласно чл.223,ал.2 от ГПК П. е обвързан с мотивите на постановените от СГС и САС решения,като това,което съдът е установил в тях,е задължително в отношенията му с Гаранционния фонд,на когото П. е привлечен като подпомагаща страна.Разпоредбата на чл.223,ал.2,изр.2 от ГПК е изрична,в смисъл,че третото лице не може да оспорва решението под предлог,че страната зле е водила делото,освен,ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства,каквато хипотеза нито се твърди,нито се доказва в настоящия случай.

Не се спори от страните,установява се несъмнено и от изисканите по реда на чл.192 от ГПК и приложени по делото документи/стр.89-94/,че ответникът има валидно сключена застраховка„Гражданска отговорност“ съгласно полица № 01/1/10/9000655/241/0,при ЗАД „ Алианц България“АД,гр.София,със срок на покритие от 23.10.2010г.до 22.10.2011г.,при застрахователна премия,платима на две вноски,съответно до 22.10.2010г. и до 22.03.2011г.,както и че е платил само първата вноска.

В самата застрахователна полица изрично е записано,че в случай на неплащане или непълно плащане на дължими вноски,застраховката се прекратява автоматично към 24.00 часа на 15-ия ден,считано от датата на падежа.От приложената от ищеца към исковата му молба/стр.11/,неоспорена от ответника и приета като доказателство по делото Справка от 28.05.2012г. от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд,изготвена на база подадени данни от застрахователните компании по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите,се установява,че процесната застраховка е прекратена на 07.04.2011г.,като застрахователят е уведомил Информационния център на фонда за това прекратяване на 27.04.2011г.

Гореизложеното обосновава извод,че към датата на процесното ПТП – 08.09.2011г.,ответникът е управлявал процесния автомобил,без за него да има действаща задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“,тъй като същата е била прекратена,поради неплащане на поредната дължима разсрочена вноска от застрахователната премия по договора.

В този смисъл,не може да бъде споделено като основателно възражението на ответника,че не е налице прекратяване на застрахователния договор,тъй като за това прекратяване той не бил валидно уведомен.

В случая застрахователят е упражнил правото си по чл.202,ал.2,изр.2 от КЗ(отм.) за прекратяване на застрахователния договор,поради неплащане на пълния размер на втората разсрочена вноска от застрахователната премия.С цитираната разпоредба законодателят изрично и изчерпателно е уредил материалните предпоставки за упражняване на потестативното право на застрахователя да прекрати застрахователния договор чрез фингирано връчване на писменото уведомление за прекратяването и те са:1)Да е уговорено разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия;2)В застрахователния договор изрично да е уговорена правната възможност за автоматично прекратяване на договора слез изтичане на 15 дневен срок от падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия; 3)Застрахованият да не е изпълнил своето правно задължение за заплащане на съответната разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия в 15-дневен срок от настъпването на нейната изискуемост.Следователно,незабавното(автоматично)прекратяване на застрахователния договор чрез фингирано връчване на писменото уведомление настъпва с изтичането на 15-дневен срок,като не е предпоставено от връчването на писмено предупреждение.

Макар и във вътрешните отношения между застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застрахования-делинквент договорът за застраховка да се счита за прекратен чрез фингираното връчване на писменото предупреждение по реда на чл. чл.202,ал.2,изр.2 от КЗ(отм.),за да отпадне обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по отношение на третите лица-пострадали от противоправното увреждащо деяние на делинквента,застрахователят следва да е изпълнил и правното задължение по чл.294,ал.1 от КЗ(отм.) да уведоми Гаранционния фонд за прекратяването на застрахователния договор,като това уведомяване следва да бъде направено преди настъпване на застрахователното събитие.В този смисъл е задължителната практика на ВКС,формирана по реда на чл.290 от ГПК с Решение № 161/13.11.2012г.по т.д.№ 607/2011г.,II т.о,постановено при действието на отменения КЗ,както и т.3 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС.В случая и това задължение е изпълнено от страна на застрахователя,като Информационния център на фонда е уведомен за извършеното прекратяване на действието на процесната застрахователна полица на 27.04.2011г.,т.е много преди датата на настъпилото на 08.09.2011г.ПТП.

Доколкото първоинстанционното решение по гр.д.№13819/2012г. по описа на СГС,в частта му,с която е уважен иска за сумата от 17 500 лв.,е влязло в сила като необжалвано,то между страните в процеса със сила на присъдено нещо е установено,че са се осъществили елементите от фактическия състав на чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.),сред които елементи е и липсата на сключена от виновния водач задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Съдът не би могъл да уважи частично иска при липса на някой от елементите от фактическия състав,тъй като е необходимо кумулативното им наличие.Изрично в мотивите на Решение № 19526/29.12.2014г. е прието,че процесният договор,с който е сключена застраховка „ Гражданска отговорност“,е прекратен на 07.04.2011г.Гореизложеното е допълнителен аргумент за несъстоятелност на релевираното в настоящото производство възражение от ответника за липса на валидно прекратен застрахователен договор.

Въз основа на решенията по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№ 1545/2015г.по описа на САС ищецът се е снабдил с изпълнителен лист/стр.23/,въз основа на който е образувано изп.д.№ 157/2015г. на ЧСИ № 787 при СГС.След получената покана за доброволно изпълнение/стр.22/ ГФ е изплатил/стр.21/ сумата от 125 533.37 лв.,от които:90 000.00 лв.-главница;26 528.29 лв.-законна лихва;9 005.08 лв.-разноски и такси по изпълнението.

С платежни нареждания от 19.10.2015г./стр.26,27/ са изплатени в полза на СГС и САС общо 5 050.00 лв.-държавни такси.

Въз основа на решенията по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№ 1545/2015г.по описа на САС ищецът се е снабдил с изпълнителен лист/стр.29/,въз основа на който е образувано изп.д.№ 638/2015г. по описа на ЧСИ № 868 при ОС Стара Загора.След получена покана за доброволно изпълнение/стр.28/Гаранционният фонд е изплатил суми в общ размер на 6 618.92 лв./стр.30/

Описаните плащания са обобщени в подробна писмена счетоводна справка/стр.31/,съгласно която платените от Фонда суми възлизат на общия размер от 137 202.29 лв.Както факта на плащането,така и общият размер на платените суми не се спорят от ответника.

Възражението на същия се свежда до това,че поради постигнато с Г. Т. Д. споразумение от 11.05.2012г./стр.47/,с нотариална заверка на подписите,П. не дължи повторно обезщетение за неимуществени вреди на законния наследник на починалата при ПТП А. Д.,извън сумата,за която са се договорили при подписване на споразумението.

Това възражение настоящият ответник вече е правил в качеството си на трето лице-помагач.Именно защото в мотивите на постановеното по гр.д.№ 1545/2015г. по описа на САС решение по подробно изложени в съдебния акт съображения е прието,че така направеното възражение е неоснователно,предявеният иск е уважен за сумата от 90 000 лв.главница.При положение,че В.П. в качеството му на трето-лице помагач е обвързан на основание чл.223 ГПК от мотивите на решението,че влязлото в сила решение е задължително за него като страна по делото,е недопустимо в настоящото производство да релевира същото възражение в подкрепа на твърдението,че не дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер по-голям от 20 000 лв.

Неоснователно е и възражението на ответната страна,че тъй като исковата претенция включвала освен главница и лихви,разноски пред две съдебни инстанции и такси за съдебния изпълнител,то е недопустимо за таксите,разноските,адвокатските възнаграждения и присъдените лихви да се претендира и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното им плащане.

Съгласно трайно установената съдебна практика,се касае за единно регресно вземане на Гаранционния фонд по смисъла на чл.288,ал.12 от КЗ (отм.),което включва както размера на платеното обезщетение по чл.288,ал.1 от КЗ (отм.),така и на основание чл.288,ал.8 от КЗ(отм.)разходите за определяне и изплащане на обезщетението,които формират цялото вземане на Фонда,като произлязла за същия щета в резултат на виновното поведение на ответника.Платените в изпълнителното производство суми за такси и разноски съставляват разходи,които Фонда е направил за изплащане на обезщетението,а тези платени в исковото производство-разходи за определяне на обезщетението.

Така възникналото регресно вземане на ГФ е ново вземане,което има различно материално правно основание и единен характер.Падежът на това вземане съобразно разпоредбата на чл.288,ал.14 от КЗ (отм.),настъпва с изтичането на едномесечен срок от получаване на регресната покана от делинквента.След тази дата виновният водач изпада в забава,и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи на кредитора законна лихва,която се начислява върху целия размер на регресното вземане.

В случая,ГФ претендира законна лихва върху регресното си вземане от датата на предявяване на иска,поради което върху целия размер от 137 202.29 лв.на регресното вземане се дължи законна лихва,считано от 08.02.2019г.,датата,на която исковата молба е постъпила по пощата,видно от пощенското клеймо.

Регресните искове по чл.288,ал.12 от КЗ(отм.) се погасяват с изтичането на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност от деня,в който е платено на увредените лица обезщетението по чл.288,ал.1 от КЗ(отм.)В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС- т.14 от ППВС № 7/77г.,както и постановените по реда на чл.290 от ГПК:Решение № 178/21.10.2009г.по т.д.№ 192/2009г.;Решение № 173/30.10.2009г.по т.д.№ 455/2009г.;Решение № 53/16.07.2009г.по т.д.№ 356/2008г. и др.В процесния случай,плащанията на ГФ в полза на правоимащото лице са осъществени през 2015г.,поради което искът е предявен в рамките на 5-годишния давностен срок,като възражението на ответника за изтекла давност на цялото вземане или на част от него е неоснователно.

По гореизложените мотиви,на основание чл.288,ал.12,във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД,следва да бъде ангажирана отговорността на ответника,който да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 137 202.29 лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба - 08.02.2019г.,до окончателното й изплащане.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца и сторените по делото разноски,в размер на сумата от 5 488.09 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.И.П.,ЕГН:**********,***,да заплати на Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ Г. И.“ № 2,ет.4,представляван от Изпълнителните директори Б. И. Ми. и С. Г. С.,на основание чл.288,ал.12,във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД,сумата от 137 202.29 лв./сто тридесет и седем хиляди двеста и два лева и двадесет и девет стотинки/,представляваща присъдено с влезли в сила съдебни решения по гр.д.№ 13819/2012г.по описа на СГС и гр.д.№1545/2015г.по описа на САС и изплатено на законен наследник на починало при ПТП лице обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба по т.д.№ 33/2019г.по описа на ДОС- 08.02.2019г.,до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.И.П.,ЕГН:**********,***,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,да заплати на Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ Г. И.“ № 2,ет.4,представляван от Изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С.,сторените по т.д.№ 33/2019г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 5 488.09 лв./пет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и девет стотинки/,представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: