Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Д., 30.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА - ЮСУФ разгледа т. д. № 83 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по искова молба рег. вх. № 3029/07.05.2019 г., с дата на пощенското клеймо 30.04.2019 г., вписана в АВ - СВ-Д. вх. рег. № 4964/14.06.2019 г., акт № 108, том VIII, на И.В.К. – синдик на „Р.Е.“ ЕООД с. П., общ. Д., област Д., с която при условията на субективно съединяване срещу „Р.Е.“ ЕООД ( в несъстоятелност ) с. П., общ. Д., област Д. и „Е.Д.Е.“ ЕООД с. С.К., общ. Д., област Д., е предявен иск за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на „Р.Е.“ ЕООД ( в несъстоятелност ) с. П., общ. Д., област Д., на действията на „Р.Е.“ ЕООД с. П., с които ги уврежда като кредитори, извършени със сключването на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот. акт № 93, т. І, рег. № 1240, нот. д. № 77/14.04.2016 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд Д., актът вписан в АВ – СВ Д. вх. рег. № 157/14.04.2016 г., акт № 189, том VII, д. № 1336/2016 г., по силата на който „Р.Е.“ ЕООД с. П. като продавач се е задължил да прехвърли на „Е.Д.Е.“ ЕООД с. С.К. като купувач правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Д., м. „Е.“, представляващ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК поземлен имот с идентификатор № **с площ 6 548.000 кв. м., по документ за собственост; 6 549.000 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, с № по предходен план 7571, ведно с построената в имота сграда – складова база с идентификатор № **със застроена площ 100.000 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 115.000 кв. м., с предназначение по скица – друг вид сграда за обитаване, при съседи на ПИ: **, **, **, **, **, **, ведно с правата, произтичащи от разрешение за строеж № 250/03.12.2014 г. на Община гр. Д., а купувачът се е задължил да заплати на продавача цена в размер на сумата от 45 000.00 лв., претендиран на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

С разпореждане № 714/24.06.2019 г., Съдът, на основание чл. 367, ал. 1 ГПК е разпоредил изпращането на препис от исковата молба заедно с приложенията на ответниците, с указание за подаване на отговор в двуседмичен срок. Съобщението е връчено на ответника „Р.Е.“ ЕООД с. П. на 15.07.2019 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, а на ответника „Е.Д.Е.“ ЕООД с. С.К. на 24.07.2019 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок, ответниците не са подали допълнителен отговор.В отговора на исковата молба, ответникът „Е.Д.Е.“ ЕООД оспорва исковите претенции. Релевирани са възражения за неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 235 ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

В проведеното на 10.10.2019 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1 ГПК.

На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК.

Искът е вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за основателност на иска е над петдесет процента.

В процесния казус, исковите претенции срещу ответника с оглед доказателствата по делото са основателни.

Съображенията на Съда са следните:

На 29.07.2010 г. между „К.П. “ ООД гр. Варна, представлявано от ***и „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД гр. Д., представлявано от ***е сключен договор за продажба на горива на разсрочено плащане, съгласно който „К.П.“ ООД като продавач се задължава да продава на „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД като купувач евродизелово гориво и бензин А95Н по цени, количества и срокове, уговорени между страните. Размерът на неплатената от „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД цена на продадено и доставено гориво възлиза на сумата от 298 529.00 лв.

На 11.12.2013 г., между „К.П.“ ООД от една страна и ***, ***и „Р.Е.“ ЕООД ( едноличен собственик на капитала и управител С.Т.И. ) е сключен договор за встъпване в дълг с нотариална заверка на подписите рег. № 10625/11.12.2013 г. на нотариус ***, рег. № *** на НК с район на действие РС - Варна, по силата на който „К.П.“ ООД приема С.Т.И., ***и „Р.Е.“ ЕООД като солидарни длъжници, които да отговорят заедно с „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД за поетите от него задължения по договор за продажба на горива – чл. 1.2 от договора за встъпване в дълг.

На 14.04.2016 г. с нотариален акт № 93, т. I, рег. № 1240, дело № 77 на нотариус ***, рег. № *** на НК с район на действие РС – Д., актът вписан в АВ – СВ – Д. вх. рег. № 3157/14.04.2016 г., акт № 189, том VII, дело № 1336, „Р.Е.“ ЕООД, представляван от солидарния длъжник С.Т.И., продава на „Е.Д.Е.“ ЕООД, представлявано от Д.П.Д., син на солидарния длъжник ***, следния свой недвижим имот, находящ се в гр. Д., м. „Е.“, представляващ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК поземлен имот с идентификатор № **с площ 6 548.000 кв. м., по документ за собственост; 6 549.000 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, с № по предходен план 7571, ведно с построената в имота сграда – складова база с идентификатор № **със застроена площ 100.000 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 115.000 кв. м., с предназначение по скица – друг вид сграда за обитаване, при съседи на ПИ: **, **, **, **, **, **, ведно с правата, произтичащи от разрешение за строеж № 250/03.12.2014 г. на Община гр. Д., за сумата от 45 000.00 лв., получени изцяло по банков път от продавача на 14.04.2016 г. преди подписване на настоящия договор. Данъчната оценка на процесния имот към датата на сключване на сделката е 43 533.00 лв. видно от доказателствата по делото – удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадено от община Д., данъчната оценка на имота към 10.01.2017 г. възлиза на 55 471.60 лв.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, пазарната стойност на процесния недвижим имот възлиза на сумата от 802 310.00 лв.

От доказателствата по делото се установява наличието на родствена връзка между лицата ***– баща и Д.П.Д. – син.

С влязло в законна сила Решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 309/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д., „Р.Е.“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 11.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху недвижимото имущество на търговеца. За постоянен синдик е избран И.В.К., вписан в търговския регистър на 15.04.2019 г.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

1. Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предмет на т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд - Д., е обосновано от ищеца в качеството му на синдик на „Р.Е.“ ЕООД с доводи за извършена от длъжника разпоредителна възмездна сделка в подозрителния период, която уврежда кредиторите по несъстоягелността.

2. Подсъдност на делото. Съобразно правилата на разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Д. като първа инстанция.

3. Търговскоправен характер на спора. Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс. Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд – Д. е търговскоправният характер на правоотношението между „К.П.“ ООД и „Р.Е.“ ЕООД, произтичащо от договор за встъпване в дълг в поетите от „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД задължения, произтичащи от договор за търговска продажба.

Договорът за търговска продажба е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, са производни на вземането на кредитора, произтичащо от търговска сделка.

4. Правосубектност на страните. Страните по делото притежават процесуална правоспособност.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да бъдат разгледани по същество.

ІІ. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ГЛАВНИЯ ИСК:

Съгласно чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането - т. н. “Павлов иск”.

Предпоставките на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД са: 1. Наличие на вземане; 2.Извършване на действие, което уврежда кредитора (eventus damni ); 3. Знание за увреждане ( consilium fraudis ).

В процесния казус, горепосочените предпоставки са налице.

Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ, синдикът може да предяви иск по чл. 135 ЗЗД , свързан с производството по несъстоятелност.

„К.П.“ ООД е титуляр на парично вземане към „ТРАНС АГРО 69“ ООД в качеството му на главен длъжник, „Р.Е.“ ЕООД, С.Т.И. и ***в качеството им на солидарни длъжници по силата на договор за продажба на горива от 29.07.2010 г. и договор за встъпване в дълг от 11.12.2013 г. Ответникът „Р.Е.“ ЕООД се е задължил с купувача и останалите солидарни длъжници за изпълнението на задълженията на купувача, произтичащи от договора за търговска продажба.

Вземанията на продавача към главния длъжник и солидарните длъжници са налични, действителни, не са прекратени или погасени по давност, и са възникнали преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Видно от доказателствата по делото, вземанията на продавача към купавача и солидарните длъжници възлизат на сумите от 213 529.03 лв., представляваща сбор на неизплатените главници, ведно със законната лихва върху сумата от 213 529.03 лв., начиная от 27.06.2016 г. до окончателното изплащане; 5 471.66 лв. по ф- ра № 19534/31.08.2013 г. за периода 01.08.2015 г. – 26.07.2016 г.; 14 033.60 лв., - обезщетение за забава върху сумата от 72 240.58 лв. по ф- ра № 19534/31.08.2013 г. за периода 01.09.2013 г. – 30.07.2015 г.; 21 358.00 лв. – мораторна лихва по ф-ра № 19742/30.09.2013 г. върху сумата от 75 504.30 лв. за периода 01.10.2013 г. – 26.06.2016 г.; 21 944.00 лв. – мораторна лихва по ф- ра № 103761/31.10.2013 г. върху сумата от 78 926.00 лв. за периода 01.11.2013 г. – 26.07.2016 г.; 753.00 лв., - мораторна лихва по ф- ра № 109974/01.11.2013 г. върху сумата от 2 796.16 лв. за периода 02.11.2013 г. – 26.07.2016 г.;

Ответникът „Р.Е.“ ЕООД е извършил действие, увреждащо кредитора – с гореописания договор за покупко-продажба от 14.04.2016 г. е прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот на „Е.Д.Е.“ ЕООД.

В резултат на възмездна сделка е намаляла възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника в откритото производство по несъстоятелност.

Налице е и третата, субективна предпоставка за упражняване на Павловия иск. Когато действието е било възмездно, правото да се иска отмяна възниква, щом не само длъжникът, но и неговият съконтрагент са знаели за увреждането – чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 4 ТЗ. . Юридическото лице „знае“ за увреждането, ако физическите лица от състава на управителните му органи знаят за него – р. 1016-2004-II ГО. По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника – съпруг, низходящи, възходящи, братя и сестри, се предполага. По аналогия на закона се приема, че оборимата презумпция за знание намира приложение и по отношение на юридическо лице, чийто управителен орган е съставен от лица по ал. 2 на чл. 135 ЗЗД – р. 120-2000-V ГО.

В конкретния случай, по силата на чл. 101 ЗЗД в дълга на „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД към „К.П.“ са встъпили лицата ***( управител и едноличен собственик на капитала на „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД ), С.Т.И. и „Р.Е.“ ЕООД ( управител и едноличен собственик на капитала С.Т.И.) като солидарни длъжници. Търговското дружество – съдлъжник „Р.Е.“ ЕООД ( представлявано от солидарния длъжник С.Т.И. ) прехвърля с възмездна сделка правото на собственост на процесния имот на търговско дружество „Е.Д.Е.“ ЕООД. Управител и едноличен собственик на купувача на процесния имот - „Е.Д.Е.“ ЕООД е Д.П.Д. – син на солидарния длъжник и управител и едноличен собственик на капитала на главния длъжник „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД Петър Димитров Петров. Следните факти -наличието на родствена връзка между солидарния длъжник и управител и едноличен собственик на капитала на главния длъжник „ТРАНС АГРО 69“ ЕООД - ***и управител и едноличен собственик на „Е.Д.Е.“ ЕООД - Д.П.Д., качеството на управителя и едноличен собственик на капитала на „ Р.Е.“ ЕООД ( един от съдлъжниците по договора за търговска продажба ) като съдлъжник С.Т.И., както и уговорената продажна цена, двадесет пъти по малка от реалната пазарна цена на имота, са основание за фактическия извод за наличието на знание за увреждане на кредиторите на страните по възмездната сделка. Тази презумпция не бе оборена от ответниците по делото.

С оглед изложените съображения, Съдът счита исковата претенция за доказана и основателна, поради което следва да я уважи, като обяви процесната възмездна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник.

Относно разноските по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят дължимата държавна такса в размер на сумата от 435.33 лв. в полза на Окръжен съд – Д..

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на кредиторите на „Р.Е.“ ЕООД ( в производство по несъстоятелност ) с. П., ул. „***“ № 29, общ. Д., област Д., ЕИК ***, на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот. акт № 93, т. І, рег. № 1240, нот. д. № 77/14.04.2016 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд Д., актът вписан в АВ – СВ Д. вх. рег. № 157/14.04.2016 г., акт № 189, том VII, д. № 1336/2016 г., по силата на който „Р.Е.“ ЕООД с. П., ул. „***“ № 29, общ. Д., област Д., ЕИК *** като продавач се е задължил да прехвърли на „Е.Д.Е.“ ЕООД с. С.К., ул. „***“ № 1а, общ. Д., област Д., ЕИК *** като купувач правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Д., м. „Е.“, представляващ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК поземлен имот с идентификатор № **с площ 6 548.000 кв. м., по документ за собственост; 6 549.000 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, с № по предходен план 7571, ведно с построената в имота сграда – складова база с идентификатор № **със застроена площ 100.000 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 115.000 кв. м., с предназначение по скица – друг вид сграда за обитаване, при съседи на ПИ: **, **, **, **, **, **, ведно с правата, произтичащи от разрешение за строеж № 250/03.12.2014 г. на Община гр. Д., а купувачът се е задължил да заплати на продавача цена в размер на сумата от 45 000.00 лв.

ОСЪЖДА „Р.Е.“ ЕООД с. П., ул. „***“ № 29, общ. Д., област Д., ЕИК *** и „Е.Д.Е.“ ЕООД с. С.К., ул. „***“ № 1а, общ. Д., област Д., ЕИК ***, да заплатят на ОКРЖЕН СЪД – Д. сумата от 435.33 лв., представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

СЪДИЯ: