РЕШЕНИЕ
№ 308
гр.Добрич,28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и осми октомври през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Г.
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №369
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3110/13.02.2019г. НА З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Д.П.-***, срещу решение №73/14.01.2019г. по
гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта, в която се ОСЪЖДАТ, да
заплатят, ведно със законната лихва, начиная датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както
следва:
-
на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 11896,50 лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи от собствените си
недвижими имоти, а именно: нива с площ от *** дка, представляваща имот с идентификатор
***, находяща се в землището на с. Н., общ. К., като
имотът е образуван от имот с идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г. и нива с площ от *** дка, представляваща имот с идентификатор ***,
находяща се в землището на с. Н., община К., за
периода от 07.04.2012 г. до 25.01.2015 г.
-на
Д.С.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 330,50 лева, представляваща обезщетение
за ползването без основание на собствения на ищцата недвижим имот – нива с
идентификатор ***, находяща се в землището на с. Н.,
община К., за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва, начиная датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
-
на С.Т.А. с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”,
сумата от 1010 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са
били лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно: нива с площ
от ***дка, представляваща имот с идентификатор ***, находяща
се в землището на с. Н., общ. К., като имотът е образуван от имот с
идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.
-
на М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН **********
***, сумата от 1575 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които
ищците са били лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно:
нива с площ от ***дка, представляваща имот с идентификатор 51408.2.147, находяща се в землището на с. Н., общ. К., като имотът е
образуван от имот с идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г.
С
доводи за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост се иска отмяна на решението и постановяване на ново по
същество на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, или връщане
на делото за ново разглеждане. Конкретно се сочат допуснати от съда нарушения
на нормите на чл.236, ал.1, т.5 и 7 от ГПК относно съдържанието на решението-
липсвала посочена банкова сметка ***, липсвало произнасяне по същество на
спора, въведен от тях с възражението им за прихващане, както и нарушение на
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК-липсвали ясни и убедителни мотиви относно
приетото за разглеждане възражение за прихващане. С възпроизвеждане на
обстоятелствени твърдения, излагани и пред районния съд относно съществуването
на съсобственост по отношение на двете ниви в процесния
период /2012-2915г./, ликвидирането и
едва на 28.04.2016г., се извежда извод за неправилно прилагане от съда
на разпоредбата на чл. 73, ал.1 от ЗС към процесните
отношения по повод ползването на съсобствените имоти
и за неоснователност на претенциите на ищците при липса на писмено поискване на
обезщетение за лишаване от ползване съобразно чл.31, ал.2 от ЗС. По причина на
липса на подробен анализ на доказателствения материал
във връзка с направените от тях разноски за дейности, необходими за запазване
на двата имота през периода 2010-2015г. ,съдът неправилно приел за
неоснователно възражението им за прихващане на претендираните
от ищците суми с вземането им от 14 000лева. В тази връзка подробно и повторно
се излагат фактически твърдения и се обосновава извод за наличието на
предпоставките за прихващане на разходите
за процесните имоти, извършени от К. в
качеството му на регистриран ***, т.е. за негова и на съпругата му сметка, на
плоскостта на недобросъвестното владение, каквото упражнявали в периода
07.04.2012г.-26.01.2015г., в хипотезата на чл.73, ал.2 от ЗС, и на чл.59 от ЗЗД
в периода 26.01..2015г.-30.04.2015г., когато действали като държали.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната
жалба е подаден от насрещната страна чрез процесуалния им представител адв.М.Н., с доводи за неоснователност, аргументирани с
твърдения за липсата на допуснати от съда процесуални нарушения и правилно
прилагане на материални закон при повторно излагане на фактически обстоятелства
за съсобственост върху двата имота в процесния период
по силата на наследяване, претенция за обезщетяване за ползване в съответствие
с притежаваните от тях ид.части в хипотезата на
чл.73, ал.1 от ЗС, защото ответниците ползвали имота
като недобросъвестни владелци, тъй като установили владение на нищожно правно
основание.Искат потвърждаване на решението.
При
данни обжалваното решение да е връчено на въззивниците
на 30.01.2019г., жалбата, депозирана в деловодството на ДРС на 13.02.2019г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирани лица, ответници в първоинстанционното
производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение.
Изпълнени са процесуалните предпоставки по чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от
ГПК за упражняване правото на жалба.
По
повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
С искова молба вх.№5969/07.04.2017г., Д.С.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, С.Т.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Т.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Т.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Й.Ж.
с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, всички чрез пълномощник – адв. М.Н. –
от ВАК, са предявили искове срещу З.Т.К.
ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на ответниците да заплатят на ищците
следните суми:
- в полза на ищеца Д.С.К. - сума в размер на 21875,00
лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са я лишили чрез
ползването на собствените ѝ недвижими имоти, а именно: нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от *** дка с идентификатор
*** за периода от м. март 2010 г. до м. март 2015 г. и нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от *** дка с
идентификатор ***, за периода от м.април 2010 г. до м. април 2015 г., ведно със
законната лихва, начиная датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-в полза на ищците М.Й.Ж. с ЕГН ********** и Г.С.С. с ЕГН ********** - сума в размер на 2625,00 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които са ги лишили чрез ползването на
съсобствения им недвижим имот, а именно - нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от *** дка,
идентификатор 51408.2.147дка, за периода от м. март 2010 г. до м. март 2015 г.,
ведно със законната лихва, начиная датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-в полза на ищците И.Т.Г., Й.Т.А. и С.Т.А. - сума в
размер на 1750,00 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са ги
лишили чрез ползването на собствения им недвижим имот - нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от *** дка с
кадастрален идентификатор ***, за периода от м.март 2010 г. до м. март 2015 г.,
ведно със законната лихва, начиная датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Горните искания са обосновани с твърдения за влязло в сила на 26.01.2015г.
съдебно решение , с което е прогласена нищожността на договор между П. Й. Л./като
продавач/ и пълномощника и З.Т.К. /като купувач/ за продажба на два земеделски
имота, находящи се в землището на с.Н., общ.К. –
ПИ-нива от *** дка с идентификатор по КККР №*** и ПИ-нива с площ от *** дка с
идентификатор по КККР №*** ; за допусната с решение №104/18.11.2015г. по
гр.д.№249/2015г.на КРС съдебна делба на същите два имота и приключила с одобрена от съда с
протоколно определение от 28.04.2016г. съдебна
спогодба между страните по настоящото дело-ищците и ответника З.К., и
неучастващо по настоящото дело лице Д. Т. З., като съделители
с квоти: за Д.С.К. - 51/72 ид.ч., за С.Т.А. - 2/72 ид.ч., за И.Т.Г. - 2/72 ид.ч., за
Й.Т.А. - 2/72 ид.ч., за М.Й.Ж. - 6/72 ид.ч., за Г.С.С. - 3/72 ид.ч., за З.Т.К. - 3/72 ид.ч. и
за Д. Т. З. - 3/72 ид.ч., при което всеки е получил в
реален дял част от по-големия имот, а Д.С.К. е получила и целия по-малък имот.
Излага се и, че от 2005г. до м.март 2015г. З.К.
ползвал по-голямата нива, а по-малката нива до м.април 2015г., и заедно със
съпругата си/ответницата М.К./получавали добивите от същите и затова дължали на
съсобствениците обезщетение за ползите от които са ги лишили, равняващи се на
действителния пазарен наем, който биха получили ищците при отдаване на имотите
под наем. Ползвали на основания нищожния договор. Посочено е, че общата наемна
цена за двата имота е в размер на 26 250лева, от които съобразно дяловете им по
протокол от 28.04.2016г. по гр.д.№249/2015г.на КРС на Д.К. се следвала сумата
от 21 875лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които е
лишена чрез ползването на нива с площ от ***дка с идентификатор *** за периода
м.март 2010г.-м.март 2015г. и чрез ползването на нива с площ от *** дка с
идентификатор ***; на М.Ж. и Г.С.С. се следвала
сумата от 2625лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени чрез ползването на нива с площ от ***дка
с идентификатор 51408.2.147; на И.Г., Й.А. и С.Т. се следвала сумата от
1750лева, представляваща обезщетение за
ползите, от които са лишени чрез
ползването на нива с площ от ***дка с
идентификатор ***.
Ответниците са оспорили исковете, противопоставяйки твърдения за
лично ползване със съзнанието за собственост върху закупените от З.К. по време
на брака му с М.К. имоти, до влизане в сила на Решението, с което договорът за
покупко-продажба е прогласен за нищожен, като в периода от мес.
септември 2005 г. до мес. март 2015 г. владеели и
обработвали нивата с площ от ***
дка, а в периода от мес.
септември 2005 г. до мес. април 2015 г. владеели и
обработвали нивата с площ от *** дка. Релевират
възражение за погасяване по давност на
претенциите претендирани за периода преди м. март
2012г./извън исковия период след приетото изменение и последващото
уточнение на претенциите/. Твърдят, че през стопанската 2014 - 2015 г. ищците
не са били лишени от ползи от имотите си, доколкото са получили сумата в размер
от 4800 лева, представляваща изплатена рента за стопанската 2014 - 2015 г., за
имот с идентификатор ***. Противопоставят възражение за прихващане на претендираните суми с вземане, което имат срещу
ищците, за сума в размер на 14000 лева,
представляваща стойността на направените от ответниците
разноски за извършване на дейности/ за
оран, за дискуване, за култивиране на земята с цел
предпазване от плевели, както и за пръскане против плевели и вредители/,
необходими за запазване на двата имота с идентификатори *** и ***, през процесния период 2010 - 2015 г. с обезщетението за ползване
по пазарна наемна цена за целите имоти за процесния
период на ползване по предявените от ищците искове до размера на по-малкото от
тях.
В първото
съдебно заседание на 05.12.2017г. процесуалният представител на ищците е заявил
от името на Д.К., че оттегля претенцията в частта на сумата от 8749лева и за
периода м.март 2010г.-м.март 2012г. и поддържа същата за сумата от 13 126лева;
от името на М.Ж. и Г. С., че оттегля претенцията в частта на сумата от1050лева
и за периода м.март 2010г.-м.март 2012г. като поддържа същата за сумата от
1575лева; от името на И.Г., Й.А. и С.А., че оттегля претенцията в частта на
сумата от 700лева и за периода м.март 2010г.-м.март 2012г. като поддържа същата
за сумата от 1010лева.
В хода на въззивното
производство, по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, с молба вх.№4815/17.07.2019г. са отстранени констатираните от въззивната инстанция нередовности
на исковата молба като са конкретизирани както основанието, така и размера и
периода на всяко едно от вземанията на ищците . Уточнено е, че всеки един от
ищците претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени
два имота - НИВА с площ от *** дка,
представляваща ПИ № ***, и НИВА с площ
от *** дка, представляващ ПИ № ***, двата в землището на с. Н., общ. К., придобити по наследяване на П.
Й. Л., починала на ***г., към който момент били възникнали и вещните им права
върху имотите. Същите имоти били предмет на договор за продажба, сключен приживе
на наследодателката между нея, чрез пълномощник З. К.
и последния като купувач с нот.акт № *** г.на
нотариус И.П., обявен за нищожен с решение №3/08.01.2014г. по
гр.д.№309/2013г.на КРС. Ищцата Д.К. била наследник на съпруга на наследодателката-Л. Л., починал след нея на ***г..
Заявено е право на всеки един от ищците на обезщетение
за лишаване от ползване в обема на правата си в съсобственост, а именно:
- Д.С.К. претендира сумата от 11896,50 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които е била лишена да получи от собствените си 51/72ид.части от имота с площ от *** дка, с идентификатор № ***
за периода 07.04.2012г.-30.03.2015г. и сумата от 1229.50 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена да получи от собствените си 51/72ид.части от имота с площ *** дка, с идентификатор № *** за
периода от 07.04.2012 г. до 30.04.2015
г.
- М.Й.Ж.
претендира сумата от 1050лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била
лишена да получи от собствените си 6/72ид.части
от имота с площ от *** дка, с
идентификатор № *** за периода 07.04.2012г.-30.03.2015г.
- Г.С.С. претендира сумата от 525лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била
лишена да получи от собствените си 3/72ид.части
от имота с площ от *** дка, с
идентификатор № *** за периода
07.04.2012г.-30.03.2015г.
- И.Т.Г.
претендира сумата от 366.66лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи от
собствените си 2/72ид.части от имота
с площ от *** дка, с идентификатор №
*** за периода 07.04.2012г.-30.03.2015г.
- Й.т.А.
претендира сумата от 366.66лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи от
собствените си 2/72ид.части от имота
с площ от *** дка, с идентификатор №
*** за периода 07.04.2012г.-30.03.2015г.
- С.Т.А.
претендира сумата от 366.66лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи от
собствените си 2/72ид.части от имота
с площ от *** дка, с идентификатор №
*** за периода 07.04.2012г.-30.03.2015г.
Всеки от ищците
претендира и законна лихва от датата на исковата молба.
Няма спор по фактите, така както са установени от районния съд.
Във въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка.
Не е спорно по делото, че ищците и ответника З.К. са наследници на П. Л.,
починала на ***г. Няма спор и, че наследодателката е притежавала в индивидуална собственост
два земеделски имота - нива с площ от *** дка, с идентификатор № ***, и нива с
площ *** дка, с идентификатор № ***, двата в землището на с. Н., общ. К.. С договор от 26.09.2005
г., сключен с нот.акт № *** г.на нотариус И.П., наследодателката, чрез пълномощника си З.К. продала на
същия двата земеделски имота. С решение
№3/08.01.2014г. по гр.д.№309/2013г.на КРС, влязло в сила на 26.01.2015г., т.е. след смъртта на наследодателката, договорът за продажбата им е прогласен за
нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр.
чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и сключен във вреда на
представлявания. С решение №104/18.11.2015г. по гр.д.249/2015г.е допусната
делба на наследството на П. Л., починала на ***г., а именно нива с площ от ***
дка, с идентификатор № *** и нива с плащ
*** дка, с идентификатор № ***, двете в землището на с.Н., общ.К., между съделители с квоти както следва: за Д.С.К. - 51/72 ид.ч., за С.Т.А. - 2/72 ид.ч., за
И.Т.Г. - 2/72 ид.ч., за Й.Т.А. - 2/72 ид.ч., за М.Й.Ж. - 6/72 ид.ч., за
Г.С.С. - 3/72 ид.ч., за З.Т.К.
- 3/72 ид.ч. и за Д. Т. З. - 3/72 ид.ч..
Решението е влязло в сила на 16.12.2015г. Съсобствеността е
прекратена с утвърдена от съда по същото дело спогодба от 28.04.2016г. Силата на присъдено нещо на влязло в сила решение по
допускане на делбата се разпростира по отношение на въпросите между кои лица и
при какви квоти е съществувала съсобственост към момента на влизане на
решението в сила.
Няма спор между страните относно обема на правата на
съсобствениците така както са установени с решението по допускане на делба.
Следователно в периода 07.04.2012г./началния момент на исковия
период/ до 16.12.2015г./прекратяване на съсобствеността/ правото на собственост
върху двата имота по силата на наследственото правоприемство
е принадлежало на наследниците на П. Л., тъй като нищожния договор не поражда
целените с него правни последици. Съвпадащите на страните изявления относно
ползването на имотите дава основание да се приеме, че липсва спор за ползването
на двата имота в исковия период/м.април 2012г-м.април 2015г./ от ответниците. В периода от сключване на нищожния договор,
респ.и във времето от 07.04.2012г./началото на исковия период/ до 26.01.2015г.,
когато е влязло в сила решението за прогласяване нищожността на договора, от
който момент ответниците са се превърнали в държатели
на двата имота, те са ползвани от тях по
силата на нищожния договор, респ.като недобросъвестни владелци, тъй като нищожните
сделки не са годно основание за упражняване на добросъвестно владение по
смисъла на чл. 70 от ЗС, поради което ответниците
дължат заплащането на собствениците на обезщетение за лишаването от ползването
на имотите. Претенциите на ищците за тази част /07.04.2012г.-25.01.2015г./ от
исковия период /07.04.2012г.-30.03.2015г., респ.30.04.2015г.по иска на Д.К. за малкия имот/ имат правното си основание в разпоредбата на
чл.73, ал.1 от ЗС, по правилото на която и следва да бъдат уредени отношенията
между страните за този период. За периода 26.01.2015г. до края на исковия
период, т.е. за времето след влизане в сила на решението за нищожност на
договора, от който момент владението на ответниците
се е превърнало в държане, отношенията между съсобствениците по повод
ползването на имотите от един от тях следва да се уредят по правилата на чл.31,
ал.2 от ЗС, а не по правилата на чл.59 от ЗЗД, по които районния съд е приел,
че следва да се уредят отношенията между Д.К. и ответниците
във връзка с ползването на малката нива в периода 26.01.2015г.-30.04.2015г. Като съсобственици, които не ползват имота ищците имат
право, да искат от лично ползващия ги съсобственик
да им заплати обезщетение за лишаване от
ползване съобразно обема на правата им за периода след 26.01.2015г. от момента
на писменото поискване. Законът не установява изисквания за форма и съдържание
на писменото искане. Достатъчно е наличието на волеизявление на неползващия за
получаване в бъдеще на цена срещу ползване, без да е необходимо дори конкректно посочване на стойност или на период. От деня, от който неползващия собственик
поиска от ползващия да му заплати обезщетение, последния дължи такова до
момента, до който ползва, лишавайки другия от ползване. В случая обаче не се
твърди, не се и установява наличието на писмено поискване по смисъла на чл.31,
ал.2 от ЗС за плащане на обезщетение, поради което и претенциите им за тази
част от исковия период са неоснователни. Като краен резултат на решението, в
частта, в която се отхвърлят претенциите на ищците за обезщетяване за
ползването на голямата нива за времето след 26.01.2015г. се явява правилно. В
частта на уважаване на иска на Д.К. за обезщетение за лишаване от ползване на
малката нива за времето 26.01.2015г.-30.04.2015г., погрешно квалифицирано като
по чл.59 от ЗЗД, решението следва да се отмени и да се постанови ново за
отхвърляне на иска.
Съгласно
чл. 73, ал.1 от ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите,
които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от
които го е лишил. В хипотезата на чл.73, ал.1 от ЗС обезщетението за пропуснати
ползи ,произтичащи от лишаването на ищците от ползване за периода 07.04.2012г.-25.01.2015г., ответниците дължат и без покана. Ползата, от която е лишен
съсобственика следва да се определи въз основа на месечния наем за имота. Привлеченото
вещо лице е дало заключение/таблица 18 от заключението/за средния пазарен наем
за всяка една от четирите стопански години, попадащи в изследвания период 07.04.2012г.-25.01.2015г.,
поотделно за всеки един от двата земеделски имота, както следва: за имота от ***дка –за стопанската 2011/2012г.-
3913лева, за 2012/2013г.- 4200.14лева, за 2013/2014г.-4200.14лева и за
2014/2015г. – 4800.16лева , а за имота
от ***дка за стопанската 2011/2012г.- 1098.90лева, за 2012/2013г.- 1198.80лева,
за 2013/2014г.-1198.90лева и за 2014/2015г. – 1298.70лева.
На
база на тези данни следва да се изчисли средния пазарен наем за времето от
стопанските 2011/2012г. и 2014/2015г., попадащи в изследвания период, а това е
периода от 07.04.2012г.до края на стопанската година 30.09.2019г. и от началото
на стопанската 2014/2015г. 01.10.2014г. до 25.01.2015г.. Така за времето от 07.04.2012г.
до края на стопанската 2011/2012г., т.е. до 01.10.2012г., за нивата от ***дка, при средномесечен пазарен наем 326.08лева/3913лева:12месеца/и среднодневен пазарен наем за м.април 10.89лева/326.08лева:30дни/,
средния пазарен наем възлиза на сумата от 1880.43лева.
За времето от началото на стопанската 2014/2015г., до 25.01.2015г. при средномесечен наем 400.01/4800.16лева :12месеца/ и среднодневен пазарен наем за м.януари 2015г. от
12.90лева/400.01лева:31дни/, средния пазарен наем възлиза на сумата от 1520.53лева.Следователно средния
пазарен наем за имота от ***дка за
периода 07.04.2012-25.01.2015г. възлиза на общата сума от 11802.24лева/сбора от 1880.43лева + 4200.14лева + 4200.14лева
+1520.53лева/.
В предмета на въззивното
производство обаче, съобразно предмета на обжалване, очертан от интереса на
обжалващите, е осъждането на ответниците да платят на ищците обезщетение за лишаване от
ползване на припадащите им се части/некоректно индивидуализирани в решението
чрез получените след делбата реални площи/ от голямата нива за периода 07.04.2012г.-30.09.2014г., като за времето след 30.09.2014г. исковете по чл.73, ал.1
от ЗС са отхвърлени и в тези части решението не е обжалвано от имащите интерес
от обжалване, т.е. ищците. В този
смисъл безпредметно се явява обсъждането относно ползването през стопанската
2014/2015г., включително превеждането на 13.11.2015г. по сметка на Д.К. в Уникредит Булбанк АД сумата от 4800лева от ЕТ „С.А.“ като
плащане на арендно възнаграждение за стопанската
2014/2015г. за нивата от ***дка.
Следователно,
съобразно определената по-горе средна
наемна цена по стопански години, включени в исковия период
07.04.2012г.-30.03.2015г., за периода 07.04.2012г. - 30.09.2014г. средният
пазарен наем за голямата нива /имота от ***дка/
възлиза
на сумата от 10281.61лева /
разликата между установения по-горе среден пазарен наем за периода
07.04.2012-25.01.2015г. от 11802.24лева и средния пазарен наем за периода
1.10.2014г.-25.01.2015г. от 1520.53лева/.
Съобразно обема на правата и от 51/72ид.части от имота, на Д.К.
за периода 07.04.2012г.-30.09.2014г. се следва обезщетение за лишаване от
ползване на тази нива в размер на 7282.80лева.
Съобразно обема на правата си от 6/72ид.части М.Ж. следва да получи обезщетение за лишаване от ползване на тази нива за периода 07.04.2012г.-30.09.2014г. в размер на 856.80лева.
Съобразно
обема на правата си от 3/72ид.части Г.С.
следва да получи обезщетение за лишаване от ползване на тази нива за периода 07.04.2012г.-30.09.2014г. в размер на 428.40лева.
Съобразно
обема на правата си от по 2/72ид.части, С.А.,
И. Г. и Й.А. следва
да получат обезщетение за лишаване от ползване на тази нива за периода
07.04.2012г.-30.09.2014г. в размер от
по 285.60лева всеки.
Обезщетение
за лишаване от ползване на нивата от ***дка
претендира само Д.К.. На база
данните от експертното заключение за среден пазарен наем по стопански години,
за времето от 07.04.2012г. до края на стопанската 2011/2012г., т.е. до
01.10.2012г., за нивата от ***дка, при средномесечен
пазарен наем 91.57лева/1098.80лева:12месеца/и среднодневен
пазарен наем за м.април 2.95лева/91.57лева:30дни/, средния пазарен наем възлиза
на сумата от 531.60лева. За времето
от началото на стопанската 2014/2015г., до 25.01.2015г. при средномесечен
наем 108.22лева/1298.70лева :12месеца/
и среднодневен пазарен наем от 3.49лева/108.22лева:31дни/,
средния пазарен наем възлиза на сумата от
411.94лева. При това положение средния пазарен наем за имота от ***дка за периода 07.04.2012-25.01.2015г. възлиза на
сумата от 3 341.34лева /сбора от 531.60лева + 1198.90лева + 1198.90лева
+ 411.94лева/. Съобразно обема на правата си от 51/72ид.части от имота Д.К. ползата от която същата е лишена да получи от
този имот и за периода 07.04.2012-25.01.2015г.възлиза на сумата от 2 366.78лева,
от която сума Д.К. претендира частта от 1229.50 лева.
До този размер претенциите по чл.73, ал.1 от ЗС са
основателни и следва да бъдат уважени, респ. за горниците от присъдените
размери – отхвърлени. Поради формулиран непрецизен диспозитив
на първоинстанционното решение предвид общото
присъждане на полагащите се обезщетения и липса на коректо
отразяване на основанието на всяко от вземането, решението следва да се отмени
и в осъдителните му части по исковете по чл.73, ал.1 от ЗЗД и постънови ново съобразно установеното по-горе.
Ответниците
претендират да са сторили разноски за запазване на двата земеделски имоти,
съдебно прихващане с вземането си за които са заявили с отговора на исковата
молба и уточнили по указания на въззивната инстанция
с молба вх.№6231/01.20-19г. Твърди се извършването на разноски за оран, за дискуване,
за култивиране на земята, с цел предпазване от плевели, както и за пръскане
против плевели и вредители, без които дейности земята нямала да бъде годна за
ползване. Общата сума на разходите е посочена в размер на 14000 лева за пет
стопански години /от 2010г.до 2015г./, респ.по дейности: за оран на един дка -
15 лева; за дискуване на 1 дка - 5 лева; за
култивиране на 1 дка - 5 лева; за пръскане против плевели и вредители за 1 дка
- 10 лева, или в размер на 2800 лева за всяка
стапанска година. С уточняващата молба са изяснили
каква част от насрещното си вземане от общо 14 000лева с кое вземане за
обезщетение за лишаване от ползване прихващат.
Привлеченото вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение за размера на разходи
на ответника за агротехнически дейности, включително твърдяните
от ответниците. Липсва обаче установяване относно
същността на направените разходи за конкретните дейности/оран, дискуване, култивиране, пръскане против плевели и
вредители/ като свързани с необходимостта от запазване състоянието на
земеделските имоти като такива, респ.че се касае за дейности без извършване на
които състоянието им би се променило, полезните им свойства биха се влошили
съществено занапред, би се намалила цената им. Извършваните дейности по скоро
имат съдържанието и смисъла на агротехнически мероприятия във връзка с
ползването на имотите от ответниците и с цел
получаване на по-високи добиви, т.е. за максимално извличане на полезните им
свойства във връзка с използването им за селскостопанско производство, а не за
тяхното запазване. В този смисъл възражението е неоснователно, при което и като
се има предвид, че евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие
за защита срещу предявените от ищците искове, липсва основание за съдебна
компенсация с последица погасяване изцяло или частично на насрещните вземания.
При
този изход от спора /частично уважаване на претенциите на ищците, не уважаване
възражението на ответниците/ и двете страни имат
право/съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от претенциите/ на
съдебно-деловодни разноски като част от удостоверените разходи за първоинстанционното производство. Ищците са сторили разходи
в първоинстанционното производство за държавна такса
-1050лева , възнаграждение за вещи лица-620 лева, адвокатско възнаграждение- 1280лева,
т.е. общо разходи от 2950лева. Съразмерно на уважената част от исковите на тях
им се следват разноски за първоинстанционното производство от общо 2000.54лева. Ответниците са сторили разходи в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещи лица 669.85лева и адвокатско
възнаграждение от 2300лева, т.е. общо разходи от 2969.85лева, от които
съразмерно на отхвърлената част се следват разноски за първонстанционното
производство в размер на 955.89лева.
За
въззивното производство, съобразно изхода от него/частично
уважаване на въззивната жалба/ на въззивниците,
ответници в първоинстанционното
производство, удостоверили извършването на разходи за държавна такса за въззивно обжалване-494.96лева и за адвокатско
възнаграждение – 975лева, т.е общо 1469.96лева, се следват разноски за въззивното производство от 475.18лева. Въззиваемите,
ищци в първоинстанционното производство за
удостоверили извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
1200лева, от което съразмерно на постигнатия във въззивното
производство резултат/частично потвърждаване на изгодното за тях решение/им се
следва сумата от 813.78лева.
С
оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта,
в която се ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН
********** ***, сумата от 11896,50 лева, представляваща обезщетение за ползите,
от които е била лишена да получи от собствените си недвижими имоти, а именно:
нива с площ от *** дка, представляваща имот с идентификатор ***, находяща се в землището на с. Н., общ. К., като имотът е
образуван от имот с идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г. и нива с площ от *** дка, представляваща имот с идентификатор ***,
находяща се в землището на с. Н., община К., за
периода от 07.04.2012 г. до 25.01.2015 г., , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.73, ал.1 от ЗС, сумата
от 7282.80лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи за периода от
07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.от собствените си 51/72ид.части от недвижим имот-
нива с площ от ***дка с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К., ведно със
законната лихва, начиная датата на завеждане на
исковата молба - 07.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1229.50
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да
получи за периода от 07.04.2012 г. до 25.01.2015г. от собствените си 51/72ид.части
от недвижим имот- нива с площ от *** дка, с идентификатор *** по КК на с. Н.,
община К., ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба -
07.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, или общата сума от
8512.30лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до уважения размер от общо 11896,50 лева.
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта,
в която се ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН
********** ***, сумата от 330,50 лева, представляваща обезщетение за ползването
без основание на собствения на ищцата недвижим имот – нива с идентификатор ***,
находяща се в землището на с. Н., община К., за
периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.С.К. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата
от 330,50 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за
периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2015 г. на собствените и 51/72ид.части от недвижим
имот- нива с площ от *** дка, с идентификатор *** по КК на с. Н., община К.,
ведно със законната лихва, начиная от датата на
завеждане на исковата молба.
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта,
в която се ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на С.Т.А.
с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”
№28, сумата от 1010 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които
ищците са били лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно:
нива с площ от ***дка, представляваща имот с идентификатор ***, находяща се в землището на с. Н., общ. К., като имотът е
образуван от имот с идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г., като отхвърля иска за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва, начиная от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА.
ОСЪЖДА
З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят: - на С.Т.А. с ЕГН **********,***, на основание чл.73, ал.1 от ЗС, сумата
от 285.60лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които е бил лишен да получи за периода от 07.04.2012
г. до 30.09.2014 г.от собствените си 2/72ид.части от недвижим имот- нива с площ
от ***дка с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К., ведно със законната лихва,
начиная от датата на завеждане на исковата молба -
07.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата; - на И.Т.Г. с
ЕГН **********,***, на основание чл.73,
ал.1 от ЗС, сумата от 285.60лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи за
периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.от собствените си 2/72ид.части от
недвижим имот- нива с площ от ***дка с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К.,
ведно със законната лихва, начиная от датата на
завеждане на исковата молба - 07.04.2017г., до окончателното изплащане на
сумата; - на Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”,
на основание чл.73, ал.1 от ЗС, сумата от
285.60лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен да
получи за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.от собствените си
2/72ид.части от недвижим имот- нива с площ от ***дка с идентификатор *** по КК
на с.Н., общ.К., ведно със законната лихва, начиная от
датата на завеждане на исковата молба - 07.04.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковете на тримата от общо 856.80лева за горницата до уважения размер от общо 1010лева.
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта,
в която се ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М.Й.Ж.
с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1575 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищците
са били лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно: нива с
площ от ***дка, представляваща имот с идентификатор 51408.2.147, находяща се в землището на с. Н., общ. К., като имотът е
образуван от имот с идентификатор ***, за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г., като отхвърля иска за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва, начиная датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА;
ОСЪЖДА
З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят както следва: - на М.Й.Ж.
с ЕГН **********,***, на основание чл.73, ал.1 от ЗС, сумата от 856.80лева, представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена да получи за периода от 07.04.2012 г. до
30.09.2014 г.от собствените си 6/72ид.части от недвижим имот- нива с площ от ***дка
с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К., ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба -
07.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата; - на Г.С.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл.73, ал.1 от
ЗС, сумата от 428.40лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи за
периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.от собствените си 3/72ид.части от
недвижим имот- нива с площ от ***дка с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К.,
ведно със законната лихва, начиная от датата на
завеждане на исковата молба - 07.04.2017г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете на двете от общо 1285.20лева за горницата до уважения размер от общо 1575лева.
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта
, която се ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.А. с ЕГН **********,***,
И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”, М.Й.Ж. с ЕГН **********,***,
Г.С.С. с ЕГН ********** ***, сторените разноски по
делото в общ размер на 2781,20 лева , за горницата над 2000.54лева.
ОТМЕНЯ
решение №73/14.01.2019г. по гр.д.№1177/2017г.на Добрички районен съд, в частта
, която се ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН **********
***, С.Т.А. с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”,
М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН ********** ***,
да заплатят на З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по
делото в общ размер на 1675,78 лева, за горницата над 955.89лева.
ОСЪЖДА
З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.А.
с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***”,
М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН ********** ***,
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в общ размер от 813.78лева
ОСЪЖДА
Д.С.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.А. с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***,
Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,***” 28, М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН ********** ***, да заплатят на З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство в общ размер от 475.89лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните САМО
в частта на произнасянето по иска на Д.К. за сумата от 7282.80лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена да получи за
периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г.от собствените си 51/72ид.части от
недвижим имот- нива с площ от ***дка с идентификатор *** по КК на с.Н., общ.К.,
ведно със законната лихва. В останалата част решението е окончателно съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.