Решение по Гражданско дело 407/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

гр.Д. 01.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На девети октомври 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА Д.

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №407 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.И.Д.-*** срещу решение №480/25.04.2019 г. по гр.д.№4176/2018 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивницата срещу М.К.Б. *** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв и имуществени вреди в размер на 2 400 лв от смъртта на домашен любимец-куче А.Й.,порода М.,родено на *** г.,настъпила при пътен инцидент на 06.07.2018 г. в гр.Д.,ул.”О.” с лек автомобил „Ауди А3” с рег. №*****АК,управляван от М.К.Б.,заедно със законната лихва от датата на деликта-06.07.2018 г. до окончателното плащане,като въззивницата е осъдена да заплати на Б. сторени разноски в размер на 750 лв адвокатско възнаграждение.Сочи се в жалбата,че изводът на районния съд за липса на доказателства за вина и противоправно поведение на ответницата Б. и за наличие на хипотезата на чл.15 от НК-„случайно деяние“-бил необоснован и неправилен.Не се касаело за случайно деяние-хипотеза,изключваща вината на ответницата,тъй като водачката на автомобила била длъжна да управлява същия със скорост,позволяваща й да следи пътното платно и тротоара,респ. била длъжна да предвиди и възприеме всички фактори,представляващи опасност за живота и здравето на хора и животни.Според чл.20 ал.2 от ЗДвП била длъжна при възникване на опасност да спре.От водачите се изисквало намаляване на скоростта или спиране на МПС при налична опасност в зависимост от момента на възникване на препятствието на платното за движение или извън него.Въпреки горните задължения на водачите съдът незаконосъобразно приел,че ответницата не можела да предвиди вредоносния резултат,за да го предотврати.Фактът,че водачката била разсеяна и не обърнала нужното внимание на пътната обстановка,макар и при движение с ниска скорост,не я оневинявал.Неизпълнявайки законовите си задължения,т.е. като не направила всичко зависещо от нея да предотврати инцидента,водачката била осъществила състава на чл.45 от ЗЗД и предпоставките за ангажиране на отговорността й били налице.Настоява се за отмяна на обжалваното решение,за уважаване на исковете и за присъждане в полза на въззивницата на сторените от нея разноски в двете инстанции.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата М.К.Б..В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.Претендира сторените от нея разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 02.05.2019 г.,а жалбата е подадена на 16.05.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.05.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№4176/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.45 и сл. от ЗЗД от М.И.Д.-*** срещу М.К.Б. *** за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума от 2 400 лв,представляваща обезщетение за причинени на втората имуществени вреди,измерими със стойността на собственото на ищцата куче А.,порода „М.“,чиято смърт е причинена от ответницата в качеството й на водач на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№*****АК при управление на горния автомобил вследствие на сблъсък,осъществен на 06.07.2018 г. около 19,30 часа в гр.Д. по ул.“О.“,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на деликта 06.07.2018 г.,до окончателното й изплащане,и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума от 4 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт /претърпени от ищцата душевни болки и страдания/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на деликта 06.07.2018 г.,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че на 06.07.2018 г. около 19,30 часа по ул.“О.“ в гр.Д. ответницата М.К.Б. при управление на собствения си лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№*****АК блъснала и убила домашния любимец на ищцата М.И.Д.-М..Кучето било изведено на разходка от близък на семейството-П.Я.Н.,който разказал,че при пресичане на горната оживена улица преминаваща кола минала с несъобразена скорост и блъснала животното.Извършителката била установена по данни на очевидци и записи от домашно видеонаблюдение.Ищцата отглеждала кучето 6 години.Същото имало голямо родословие,било чистокръвно и струвало 1 200 евро.Освен това ищцата и семейството й били силно привързани към животното и тежко изживяли загубата му.

В подадения по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата М.К.Б. оспорва основателността на исковете.Същата оспорва изложените от ищцата факти.На първо място навежда,че ищцата не е единствен собственик на загиналото куче и не може да претендира самостоятелно цялостна обезвреда за смъртта му.На следващо място се излагат доводи,че не било налице основание за ангажиране гражданската отговорност на ответницата,тъй като твърдяната вреда не била настъпила по нейна вина и не била в резултат на нейни противоправни действия.Вината като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане не можело да се презюмира.При придвижването към мястото на инцидента ответницата управлявала автомобила си в съответствие със законовите правила.Улицата била в ремонт,а пътната обстановка и състоянието на терена не позволявали движение с лек автомобил със скорост над 20 км/ч.При преминаването на автомобила на ответницата по ул.“О.“ на пътното платно пред него не било възприето от водачката визуално разхождащо се куче.Не ставало ясно как е формиран размерът на обезщетенията,респ. се оспорват исковете по размер.

От изложеното в отговора на ответницата становище следва,че същата не оспорва факта,че на датата 06.07.2018 г. около 19,30 часа е управлявала посочения автомобил по ул.“О.“ в гр.Д. и че вследствие удар между автомобила и домашното куче на ищцата животното е загинало.Не е спорно,че произшествието е станало,докато кучето е пресичало улицата /в тази насока изявление на процесуалния представител на ответницата адв.К. в съдебно заседание на 15.02.2019 г. пред ДРС/.Спорен е в хода на първоинстанционното производство механизмът на инцидента и в частност фактът било ли е видимо животното за водачката на лекия автомобил,как същото се е озовало на платното за движение,дали само е влязло странично под колата или е било блъснато с предната част на автомобила.

На първо място следва да се посочи,че ищцата е индивидуален собственик на процесното куче и е активно легитимирана да претендира обезщетение за вреди от смъртта му в цялостен размер.Безспорно е установено по делото,че кучето е закупено от ищцата през времетраене на брака й /в тази насока нейни обяснения в съдебно заседание на 15.02.2019 г. пред ДРС/,но този факт не аргументира придобиване на животното в режим на СИО по смисъла на чл.21 ал.1 от СК между ищцата и съпруга й.Процесното куче А.Й.,порода „М.“ е родено на *** г. и е регистрирано в службата за племенна книга на Българската републиканска федерация по кинология на 05.09.2012 г. /данни от родословие на лист 6 от делото на ДРС/.Според депозирания по делото и неоспорен по съдържание паспорт на кучето /на листи 8-13 от делото на ДРС/ негов регистриран собственик е именно ищцата М.Д. ***.Лично тя го е закупила и е заплатила продажната цена според показанията на свидетелката Н. И. М..Касае се за животно-компаньон по смисъла на чл.1 т.1 от Европейската конвенция за защита на животните компаньони,т.е. животно,което се отглежда от човека в домашни условия за лично развлечение и компания.С оглед последната дефиниция процесното куче е лична собственост на ищцата по смисъла на чл.22 ал.2 от СК като движима вещ,придобита от единия съпруг по време на брака,която му служи за обикновено лично ползване /в случая за лична компания и развлечение/.

Предмет на претенциите за обезщетяване са вреди от ПТП.Инцидентът се характеризира именно като ПТП по смисъла на легалната дефиниция,дадена в §6 т.30 от ДР на Закона за движението по пътищата.Според последната ПТП е събитие,възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,повреда на ППС,път,пътно съоръжение,товар или други материални щети.Очевидно в случая е налице хипотезата на предизвикани „други материални щети“,а именно смъртта на процесното куче-собственост на ищцата,което се третира от закона като вещ,а унищожаването й като причиняване на материални щети.Относно механизма на настъпилото ПТП са разпитани двама свидетели-очевидци-посоченият от ищцата Д.П.С.и посочената от ответницата Х. И.И..Тези свидетели депозират напълно противоречиви показания.Според Д.С.,съсед на ищцата,живущ ***,който видял всичко от терасата на дома си,кучето било разхождано от близък на ищцата.Към момента на инцидента,когато ответницата М.Б. се появила на улицата,управлявайки посочения в исковата молба автомобил /забел.свидетелят разпознал ответницата като водач на автомобила,тъй като тя била приятелка на съседско момиче/,кучето на ищцата вече било на улицата с придружителя си.То не било енергично куче,а по-скоро твърде охранено с малки крачета,нямало бързи реакции.При приближаване на автомобила кучето вече било на улицата.Същото се придвижило от тротоара в посока отпред и от дясно на автомобила и тогава колата го връхлетяла.Кучето било ударено първо от дясната броня,а след това и от предното колело на автомобила.Улицата не била в ремонт,нямало неравности по нея.Ответницата според свидетеля управлявала с нормална скорост,но поради разсейване /разговор с приятелката й-спътник в автомобила/ ударила кучето.Според свидетелката Х. И.И.,сестра на приятелката на ответницата,която пътувала в автомобила на Б. по време на инцидента,твърдяща,че също е била очевидец на ПТП,тъй като била пред дома си на улицата,заявява,че ответницата първо спряла автомобила си пред дома на свидетелката,качила сестрата на свидетелката и при потеглянето на малко разстояние блъснала кучето на ищцата.Последното не било на улицата,както твърди първият свидетел,а се движело с придружителя си по левия тротоар /не десния,както сочи първият свидетел/,внезапно изскочило на улицата отляво на управлявания от ответницата автомобил измежду паркирани коли и се ударило в него.

Съдът кредитира в по-голяма степен като достоверни показанията на свидетеля Д.С.,който излага,че кучето още преди идването на ответницата вече било излязло на пътя,т.е. внимателен водач на МПС би следвало да го забележи и да реагира чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила,за да избегне ПТП.База за горната позиция на съда са възпроизведените в постановление от 13.08.2018 г. на Районна прокуратура-гр.Д. за отказ от образуване на досъдебно производство /на листи 14 и 15 от делото на ДРС/ по пр.пр. №1479/2018 г. по описа на ДРП обяснения на ответницата Б.,дадени в кратък срок след инцидента пред разследващите органи.В обясненията си Б. „не отрича,че на посочената дата е управлявала автомобила по ул.“И.Ш.“,след което направила ляв завой по ул.“О.“.Там забелязала мъж да разхожда свободно,без повод,куче порода „М.“.Минавайки покрай тях тя ударила кучето…“.От последните извънсъдебни изявления с характер на признание на факти,обективирани в официален документ,които по съдържание са в ущърб на ответницата и потвърждават показанията на свидетеля С.,става ясно,че същата е ударила кучето на ищцата при условия на непрекъснато шофиране /първо управлявала автомобила си по ул.“И.Ш.“ и после завила наляво по ул.“О.“/,т.е. същата не е твърдяла да е паркирала непосредствено преди ПТП пред дома на свидетелката И. и при потеглянето да е ударила кучето.Освен това Б. е признала,че по време на управление на автомобила си е възприела разхождащите се мъж и куче,като при преминаване край тях,очевидно докато двамата са на платното за движение,същата ударила кучето.Не са били изложени твърдения,че не е забелязала кучето и че кучето внезапно е изскочило на платното измежду паркирани коли.След като е установила движението на мъжа и кучето по улицата,ответницата е следвало в изпълнение на задълженията си на водач на ППС по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП да осъществи пълен контрол на управлявания от нея лек автомобил,да го управлява със скорост,съобразена с характера на пътя и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да може в случай на възникнало препятствие да намали скоростта или да спре,когато възникне опасност за движението.В настоящата хипотеза не се отрича,че улицата е оживена,а и водачката е възприела визуално кучето и неговия придружител,дори е видяла в детайли,че кучето се движи свободно без повод,поради което същата е била длъжна да предвиди възможно препятствие по време на движението,вкл. внезапно преминаване на кучето пред автомобила й.Като не го е сторила,не е контролирала в достатъчна степен автомобила и не е успяла да намали скоростта или да спре,ответницата Б. е нарушила правилата за движение и в причинно-следствена връзка с горното й противоправно поведение е настъпила процесната щета-смъртта на кучето А..Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД /непозволено увреждане/ за ангажиране отговорността на ответницата Б.-виновно противоправно деяние на последната,вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.Следва да се отбележи,че в отговора на исковата молба ответницата не е навела правоизключващи възражения по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД в насока на допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредената ищца и в частност не са наведени доводи,че кучето се е движело без повод и върху движението му не е осъществяван надзор от страна на стопанина му,респ. от мъжа,натоварен от ищцата да го разхожда.Въпреки намека за такова съпричиняване в хода на първоинстанционното производство и пред въззивния съд невъвеждането своевременно в процеса на такива доводи с отговора на исковата молба изключва същите от предмета на изследване по делото,защото заявените от ответника възражения след изтичане на срока за отговор на исковата молба са преклудирани и не подлежат на разглеждане от съда.Следователно фактът дали кучето се е движело със или без повод не може да бъде съобразен и зачетен при определяне размера на дължимите обезщетения.

По размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди:

Със заключението на вещото лице д-р Г.Й.М.по допуснатата в първа инстанция съдебно-оценъчна експертиза е определена пазарна цена на процесното куче,съобразена с неговата чистокръвна порода,възраст и родословие,в размер на 800 лв.На тази база съдът определя като дължимо обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди сума в размер на 800 лв,която се равнява на стойността на материалната й загуба-пазарната цена на куче от същата порода.Твърдението за реално изплатена от ищцата цена за закупуването му в размер на 1 200 евро /2 400 лв/ не е убедително доказано.Горното е потвърдено от една единствена свидетелка /Н. И. М./,която очевидно е в дългогодишни приятелски отношения с ищцата /познават се от 10 години/,поради което показанията й не могат да се третират като обективни и неповлияни от отношенията й със страната.Освен това сочената от нея цена е значително завишена /три пъти/ спрямо определената от експерта по допуснатата експертиза.Въпреки извършеното от ищцата оспорване на заключението по експертизата същата не е успяла да опровергае становището на вещото лице чрез други годни доказателствени средства.Следователно искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер от 800 лв и до този размер подлежи на уважаване,като в частта за горницата от 800 лв до 2 400 лв подлежи на отхвърляне като неоснователен.Решението на ДРС следва да бъде потвърдено в частта,с която този иск е отхвърлен в частта за горницата от 800 лв до 2 400 лв.В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде отменено като неправилно,респ. този иск следва да се уважи до размер от 800 лв.

По размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД този размер се определя от съда по справедливост,като следва да се съобрази душевното състояние на ищцата след инцидента,интензитетът на негативните преживявания и тяхната продължителност,респ. отражението им върху психиката на увредената.

Смъртта на домашен любимец е особено травмиращо обстоятелство,което се преживява по различен начин от различните хора.Животните-компаньони по правило са в специални отношения на взаимна привързаност със своите стопани и допринасят за качеството на живот на последните.Загубата на такова животно е безспорно травмиращо за стопанина му събитие и подлежи на обезвреда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно,че ищцата тежко е преживяла смъртта на кучето,което отглеждала от 6 години.Свидетелката Н. М. споделя,че ищцата след инцидента била на ръба на депресията.Била разстроена,дори две седмици отказвала да се храни,само плачела,била на лекарства.Според свидетелката кучето било третирано като член на семейството и ищцата била силно привързана към него.Свидетелят Д.С. заявява,че кучето било отглеждано от ищцата като нейно дете,дори спяло в леглото на последната.От съпруга на ищцата свидетелят знаел,че според първия ищцата обичала повече кучето,отколкото мъжа си.След инцидента ищцата не искала да се раздели с любимеца си и държала трупа му 2-3 дни в къщи преди да го погребат.Наблюденията на свидетеля /съсед на ищцата/ са в насока,че след случая ищцата се променила-станала по-затворена,не общувала,както преди,и до датата на разпита на свидетеля /29.03.2019 г./,т.е. около 8 месеца след инцидента,още била травмирана.Едва 2-3 месеца преди разпита си закупила друго куче от същата порода,за да запълни празнотата от загубата на предишния си домашен любимец,но сега не смеела да извежда кучето на улицата.Очевидно е,че душевната травма е била сериозна и преживяното е било със силен интензитет в продължение на 5-6 месеца,докато в началото на 2019 г. ищцата си е закупила друго куче,което е индиция,че интензитетът на душевните й страдания е намалял,щом е намерила сили да замести починалото куче с друг домашен любимец.Негативните преживявания са оставили обаче и до настоящия момент отпечатъка си върху психиката й,доколкото същата още била травмирана според свидетелите и не смеела да допусне новото си куче до улицата.От друга страна по делото не са събрани доказателства /вкл. чрез заключение по съдебно-психологическа експертиза/ инцидентът да е оставил непреодолим негативен отпечатък върху психологическото състояние на ищцата.При съобразяване на изложените обстоятелства съдът намира,че справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е сума от 1 000 лв,като се има предвид,че все пак се касае за загуба не на близко човешко същество,която по правило е непреодолима и непрежалима,а на животно,чиято подмяна с друго такова може да облекчи до голяма степен негативните последици от загубата на първото.Следователно искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер от 1 000 лв и до този размер подлежи на уважаване,като в частта за горницата от 1 000 лв до 4000 лв подлежи на отхвърляне като неоснователен.Решението на ДРС следва да бъде потвърдено в частта,с която този иск е отхвърлен в частта за горницата от 1 000 лв до 4 000 лв.В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде отменено като неправилно,респ. този иск следва да се уважи до размер от 1 000 лв.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД в полза на ищцата следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане на двете главници в размер на законната лихва върху тях,считано от датата на увреждането 06.07.2018 г.,до окончателното им изплащане.

При този изход от спора съдът следва да отмени първоинстанционното решение и в частта за разноските,като наново следва да разпредели отговорността за разноски.Такива за първата инстанция са претендирани от двете страни.На всяка от тях следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК-на ищцата съразмерно на уважената част от исковете й,а на ответницата-съразмерно на отхвърлената част от исковете.Ищцата М.Д. е сторила разноски в първата инстанция,както следва:256 лв държавна такса за водене на делото ведно с 5 лв банкова такса;134 лв възнаграждение за вещо лице ведно с 4 лв банкова такса;5 лв държавна такса за издаване на съдебно удостоверение ведно с 2 лв банкова такса;доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение не са депозирани от страната /забел. в договора за правна защита и съдействие на лист 4 от делото на ДРС не е посочено договорено и изплатено възнаграждение/.Ответницата М.Б. е сторила разноски в размер на 750 лв изплатено от същата адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения й адвокат съгласно отразеното в графи „договорено възнаграждение“ и „внесена сума“ в договора за правна защита и съдействие на лист 53 от делото на ДРС.На тази база в полза на ищцата Д. следва да се присъдят за първата инстанция разноски в размер на 114,19 лв съразмерно на уважената част от исковете,а в полза на ответницата Б. разноски в размер на 539,06 лв съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Присъждане на съдебно-деловодни разноски е претендирано от двете страни и за въззивната инстанция.Такива следва да се присъдят на двете страни отново съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете,респ. съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба.В настоящата инстанция въззивницата и ищца по делото М.Д. е сторила разноски в размер на 128 лв държавна такса по обжалването и 1,50 лв банкова такса,а въззиваемата и ответница по делото М.Б.-650 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие на лист 23 от делото на ДОС.На тази база в полза на Д. следва да се присъдят разноски в размер на 36,42 лв,а в полза на Б. разноски в размер на 467,19 лв.

Настоящото въззивно решение е необжалваемо по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като всеки от двата кумулативно обективно съединени иска е с цена под 5 000 лв.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №480/25.04.2019 г. по гр.д.№4176/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от М.И.Д.-*** срещу М.К.Б. *** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта до 1 000 лв и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в частта до 800 лв от смъртта на домашен любимец-куче А.Й.,порода М.,родено на *** г.,настъпила при пътен инцидент на 06.07.2018 г. в гр.Д.,ул.”О.” с лек автомобил „Ауди А3” с рег. №*****АК,управляван от М.К.Б.,заедно със законната лихва от датата на деликта-06.07.2018 г. до окончателното плащане,респ. в частта,с която М.И.Д.-М. е осъдена да заплати на М.К.Б. сторени разноски в размер на 750 лв адвокатско възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.К.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1 000 лв /хиляда лева/,представляваща обезщетение за причинени от ответницата Б. на ищцата Д. неимуществени вреди /душевни болки и страдания/,настъпили вследствие смъртта на собственото на ищцата куче А.Й.,порода „М.“,родено на *** г.,мъжко,цвят бежов,която смърт е причинена от ответницата в качеството й на водач на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№*****АК при управление на горния автомобил вследствие на сблъсък,осъществен на 06.07.2018 г. около 19,30 часа в гр.Д. по ул.“О.“,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на деликта 06.07.2018 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.К.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 800 лв /осемстотин лева/,представляваща обезщетение за причинени от ответницата Б. на ищцата Д. имуществени вреди,измерими със стойността на собственото на ищцата куче А.Й.,порода „М.“,родено на *** г.,мъжко,цвят бежов,чиято смърт е причинена от ответницата в качеството й на водач на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№*****АК при управление на горния автомобил вследствие на сблъсък,осъществен на 06.07.2018 г. около 19,30 часа в гр.Д. по ул.“О.“,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на деликта 06.07.2018 г.,до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №480/25.04.2019 г. по гр.д.№4176/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от М.И.Д.-*** срещу М.К.Б. *** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за горницата от 1 000 лв до 4 000 лв и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в частта за горницата от 800 лв до 2 400 лв от смъртта на домашен любимец-куче А.Й.,порода М.,родено на *** г.,настъпила при пътен инцидент на 06.07.2018 г. в гр.Д.,ул.”О.” с лек автомобил „Ауди А3” с рег. №*****АК,управляван от М.К.Б.,заедно със законната лихва от датата на деликта-06.07.2018 г. до окончателното плащане

ОСЪЖДА М.К.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 114,19 лв /сто и четиринадесет лева и 19 стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** да заплати на М.К.Б. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 539,06 лв /петстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА М.К.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 36,42 лв /тридесет и шест лева и 42 стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете /респ. от въззивната жалба/.

ОСЪЖДА М.И.Д.-М. с ЕГН ********** *** да заплати на М.К.Б. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 467,19 лв /четиристотин шестдесет и седем лева и 19 стотинки/ съразмерно на отхвърлената част от исковете /респ. от въззивната жалба/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.