Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр. Добрич, 29.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шести ноември година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Билсер Мехмедова

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 422 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Предмет на разглеждане е въззивната жалба на „С.“АД – гр.София, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №331/18.03.2019г. по гр.д.№2500/2016г. на Добричкия районен съд, с което по отношение на въззивника е признато за установено, че З.З.И. не дължи по Акт за начет от 08.05.2012 г. сумата от 1 250 лв., който иск е предявен като частичен, целият за сумата от 30 597,87 лв., поради плащането на тази сума, чрез сключване на Договор за заем на 11.06.2012 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 79, том V, рег. № 6248, дело № 828/11.06.2012 г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС.

Въззивникът намира решението отчасти за недопустимо и отчасти за неправилно. Предявеният срещу него иск бил за установяване, че ищцата не му е дължала сумата 1 250 лева, част от по-голяма по акт за начет от 08.05.2012г. Първоинстанционният съд правилно приел, че, противно на твърдяното от нея, ищцата като отчетник имала горното задължение към ответника, но вместо да отхвърли иска, постановил решение, с което признал, че ищцата не дължи поради последващо плащане на задължението. Установеното в диспозитива на съдебния акт основание за погасяване на задължението било постановено свръх петитум и решението в тази част като недопустимо се иска да бъде обезсилено. Установеното, че ищцата не дължи, било неправилно и в противоречие с приетото от съда в мотивите, че ищцата е имала спорното задължение. В тази част решението се иска да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли.

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор въззиваемата З.З.И. ***, чрез адвоката си, е изложила подробни съображения и доводи в подкрепа на становище, че не е имала спорното задължение към насрещната страна.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на З.З.И. срещу „С.“АД. В исковата молба ищцата е посочила, че работила по трудов договор при ответника на длъжност „комисионер в заложна къща“. На 07.05.2012г. в обекта, в който работела ищцата, започнала проверка от двама служители на работодателя и от още едно трето лице. Проверяващите съставили протокол за начало на ревизията и инвентаризационен опис, двата с дата 08.05.2012г. С вх.№355/08.05.2012г. на работодателя бил съставен „акт за начет“, съгласно който при проверката била констатирана липса на парични и стоково-материални ценности на обща стойност 30 597.87 лева.

Според ищцата, тя не е била материално отговорно лице, а проверката била извършена в нарушение на Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти, от лица без изискуемата квалификация и без представителна власт за работодателя. По тези съображения ищцата счита, че няма задължение да плати на работодателя стойността от 30 597.87 лева на липсите, както са констатирани в „акт за начет“ от 08.05.2012г., и е предявила иск за установяване на това за част от 1 250 лева от цялата сума с горепосочения размер.

Ответникът е възразил, че искът е недопустим, а евентуално неоснователен. Изложил е доводи, че ищцата е работила на отчетническа длъжност и инвентаризационната проверка е извършена надлежно. Посочил е, че след проверката в писмени обяснения ищцата е признала присвояването парични средства, както и, че тя е възстановила стойността на липсата след констатирането й и преди предявяване на иска.

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата работила на длъжността „касиер заложна къща“, а после „комисионер заложна къща“ в обект на ответника в гр.Добрич. На 07/08.05.2012г. в обекта, в който е работела ищцата е извършена инвентаризация, за резултатите от която е съставен документ с вх.№355/08.05.2012г. на работодателя. Документът е озаглавен „акт за начет“ и според отбелязаното в него инвентаризацията е показала липси на парични и на материални ценности на обща стойност от 30 597.87 лева.

На 11.06.2012г. с нотариален акт №79 т.5 рег.№6248 д.№828/2012г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС е сключен договор, с който ищцата и П.М.И./не е страна по делото/ учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот за обезпечение на вземането на „София комерс кредит груп“АД /не е страна по делото/ в размер на 31 467 лева - предоставени в заем на ищцата от „София комерс кредит груп“АД. Видно от т.1.2 и т.1.2 на договора, страните са се съгласили заемодателят да предостави средствата, като ги преведе по банковата сметка на „С.“АД /ответника по делото/ за погасяване на задължение на ищцата към последния. От заключението на икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на ответника е осчетоводено вземане от ищцата за липси в размер на 30 597.87 лева, както е осчетоводено и погасяване на вземането чрез плащане със средства от заем с договорна ипотека от 11.06.2012г.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд намира предявения иск за недопустим. Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право – ако има интерес от това. Интерес от иск за установяване несъществуването на едно право е налице тогава, когато ответникът претендира да има право /което ищецът отрича/ и поставя правното положение на ищеца в заплаха от евентуалното му бъдещо упражняване. В случая това не е така. Понастоящем ответникът не застрашава правното положение на ищцата по никакъв начин, защото няма претенции да има вземане от нея за липси в размер на 30 597.87 лева по „акт за начет“ от 08.05.2019г. Доколкото е имал такива, то той е получил удовлетворение, като претендираното от него в предходен момент вземане е платено от ищцата. Всъщност с предявения от нея иск ищцата цели да се установи не това, че не дължи, а това, че не е дължала стойността на липсите по „акта за начет“ – защото, по изложените от нея причини, такова задължение в нейна тежест не е изобщо възникнало. Но само установяването на това, че ищцата не е имала задължение към ответника за липси по „акта за начет“, не би защитило ефективно интересите й при положение на извършеното от нея плащане за погасяване на такова задължение. Плащането за погасяване на задължение, което се твърди, че не е възникнало, предпоставя защита чрез осъдителен иск за връщане на даденото без основание. Само по себе си установяването на липса на основание за извършено вече плащане е лишено от правен интерес.

Предявеният при липса на правен интерес отрицателен установителен иск е недопустим и първоинстанционното решение, с което той е разгледан е недопустимо. То следва да бъде обезсилено, последвано от прекратяване на производството по недопустимия иск.

С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право да получи от ищцата разходите които е сторил за водене на делото. Представени са доказателства, от които се установява, че ответникът е платил за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция сумата 720 лева, за разноски за вещо лице – 200 лева и за държавна такса по въззивната жалба – 25 лева. За тези суми ищцата следва да бъде осъдена в полза на ответника. В представения пред първоинстанционния съд списък по чл.80 от ГПК са включени още и – 1 716 лева за адвокатско възнаграждение, 720 лева за адвокатска защита по чл.7 ал.8 от НМРАВ и 1 080 лева за извънредни разходи за транспорт, преглед и ангажиране на доказателства по делото. Тези суми не следва да се присъждат на ответника, защото не е доказано, че той реално е платил такива разходи по делото. За адвокатското възнаграждение от 1 176 лева, с договорено плащане по банков път, е представена издадената от адвокатското дружество фактура №1877/18.10.2016г., но няма документ от банката за извършване на плащането. Представено е наистина дневно извлечение №142/02.10.2018г. от банковата сметка на защитавалото го адвокатско дружество и е видно, че ответникът е превел по сметка на дружеството 1 800 лева. Но плащането е по друга фактура с №245/01.10.2018г., която не е представена и няма база за извод, че плащането е за адвокатска услуга по това именно дело, а не за друга адвокатска услуга.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №331/18.03.2019г. по гр.д.№2500/2016г. на Добричкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от З.З.И. с ЕГН ********** ***, срещу „С.“АД – гр.С., иск за установяване несъществуването на задължение на ищцата към ответника в размер на 1 250 лева, съставляващо част цялото задължение за липси в размер на 30 579.87 лева по „акт за начет“ от 08.05.2012г.

ОСЪЖДА З.З.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „С.“АД – гр.С., платените от него за водене на делото сума от 720 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, разноски за вещо лице – сумата от 200 лева и за държавна такса по въззивната жалба – сумата от 25 лева.

На осн.чл.280 ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.