Решение по Гражданско дело 426/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 279 ,15.11.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На девети октомври две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 426 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на ответницата Г.С.М. *** срещу Решение № 47 от 18.04.2019 г. на Тервелския районен съд по гр. д.№ 616/ 2018 г. ,уважаващо предявен срещу нея отрицателен установителен иск за парични вземания в общ размер от 928,60 лева поради погасяването им по давност. В жалбата има оплаквания за : неправилна правна квалификация на притезанието й по член 56 от СК вместо по член 57 от СК съгласно изпълнителното основание и изпълнителния лист и неправилно приложение на материалния закон относно срока на погасителната давност, който не е тригодишен по член 111,б.“в“ от ЗЗД, както е приел съдът, а петгодишен по член 117,ал.2 от ЗЗД с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение за дължимостта на сумата . Произнасянето за несъществуване на вземанията от наемна цена за част от исковия период от 18.10. 2015 г. до 18.10.2018 г. противоречи на посоченото в мотивите за началото и края на срока на давността – 26.03.2013 г. и 18.10.2015 г. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В отговор на ищеца Д.И.М. жалбата се оспорва като неоснователна , защото изводът на съда, че вземането е от наем , не е установено с решение по исков процес ,формиращо сила на пресъдено не-щои, а в производство по спорна администрация по искане по член 57,ал.1 от СК и се погасява с изтичането на тригодишен срок по член 110,б. „ б“ от ЗЗД , е правилен и съобразен със съдебната практика от ТР по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и три касационни решения и правната док-трина. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно, процесуално допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част. С иска по член 439,ал.2 от ГПК длъжникът – ищец Д.М. оспорва част от паричните вземания – предмет на изпълнителен лист от 11.10.2018 г. , издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 297/2012 г. – на взискателката Г.С.М. – в общ размер от 928,60 лева за периода от 26.02.2013 г. до 18.10.2015 г. ,като погасени по давност с изтичане на тригодишен срок . Основанието, послужило за издаване на изпълнителния лист съставлява съдебно решение , с което е определен размерът на наема, дължим от въззиваемия М. в полза на бившата му съпруга за притежаваната от нея ½ идеална част от семейното жилище – апартамент в град Тервел , предоставено му за ползване след развода . Касае се до мярка по член 57,ал.2 от СК ,постановена от съда в производство по администриране на правоотношенията между бившите съпрузи по ползването на семейното жилище и възмездяването на неползващия го съпруг съобразно правото му за вбъдеще време. Решението по искането по член 57, ал.2 от СК ,както правилно и в съответствие със съдебната практика – Решение № 96 от дата 14.02.2016 г. по гр.д.№ 4842/2015 г. на ІV г.о. и Решение № 71 от 29.06. 2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. на І г.о. на ВКС – е посочил първоинстанционният съд няма за предмет претендирано субективно материално право, по съществуването на което да се формира сила на пресъдено нещо . Ето защо вземането за наем срещу ползваната от съпруга част от семейното жилище не подлежи на изсрочване с петгодишна давност по член 117,ал.2 от ЗЗД , а подлежи на изсрочване с тригодишна давност по член 111,б.“ в“ от ЗЗД. Взискателката се е снабдила с изпълнителен лист на 11.10.2018 г. и е образувала пред ДСИ при ТРС изпълнително дело № 20183250400071 за принудително събиране на притезанията си от наем за периода до 18.10.2018 г. Нито молбата за снабдяване с изпълнителен лист , нито молбата за образуване на изпълнителното производство прекъсват давността . Предприемането на действия за принудителното изпълнение – за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсват давността – член 116,б.“в“ от ГПК и т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Следователно част от заявените за принудително удовлетворяване вземания от наем - за периода 26.02.2013 г. до 18.10.2015 г. , според искането на ищеца, са погасени по давност. Стойността на еденичните вземания от месечен наем от 17,65 лева за този период от общо 31 месеца и 23 дни се равнява на 560, 68 лева. В решението съдът е извел обосновани изводи за погасените по давност вземания, а именно станалите изискуеми в периода 26.02.2013 г. – 18.10. 2015г., но е направил необосновани изводи за общия им размер .Той не е 928,60 лева , а 560,68 лева. Това налага частично потвърждаване на решението в частта ,с която е установено несъществуването на вземания от наем за посочения период в размера от 560,68 лева и частична отмяна на решението в частта, с която е установено несъществуване на същите вземания за горницата над 560,68 лева до 928,60 лева и постановяване на въззивно решение за отхвърлянето на иска за тази горница. При това положение ищецът има право на част от разноските за първоинстанционното производство , съразмерно на уважената част от иска - на основание член 78,ал.1 от ГПК, в размер от 422,65 лева , по – малко на присъдените с решението 700 лева. Въззивницата има право на разноски в размер от 237,73 лева за първоинстанционното производство . За въззивното производство е сторила разноски от 600 лева за адвокатско възнаграждение и от 25 лева за държавна такса. По възражението за прекомерност съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 300 лева – минималния размер по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и на тази страна да се присъдят разноски по член 78,ал.3 от ГПК в общ размер от 128,77 лева. Въззиваемият има право на част от разноските от общо 350 лева – адвокатско възнаграждение , равняваща се на 211,33 лева . Воден от гореизложените съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47 от 18.04.2019 г. на Тервелския районен съд по гр. д.№ 616/ 2018 г. в частта, с която е признато несъществуването на парични вземания на Г.С.М., ЕГН: *********** *** срещу Д.И.М., ЕГН: ********** *** ,от определен с решение № 33 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 297/2012 г. по описа на ТРС по реда на член 57,ал.2 от СК наем от 17,65 лева месечно за предоставеното му ползване на ½ идеална част от семейното жилище, апартамент в град Тервел, бл.“ Детелина“ ,вх.“а“, ет.1, ап.1 за периода 26.02.2013 г. – 18.10.2015 г. в общ размер от 560,68

( петстотин и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки ) лева поради погасяването им по давност.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която е признато несъществуването на паричните вземания на Г.С.М., ЕГН: *********** *** срещу Д.И.М., ЕГН: ********** *** на същото основание и за същия период в размера на горницата над 560,68 лева до 928,60 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.М., ЕГН: ********** *** срещу Г.С.М., ЕГН: *********** *** иск за установяване несъществуването на същите вземания в размера на горницата над 560,68 ( петстотин и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки ) лева до 928,60 ( деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет стотинки ) лева поради погасяването им по давност .

ИЗМЕНЯ решението в частта на осъждането на Г.С.М., ЕГН: *********** *** да заплати на Д.И.М., ЕГН: ********** *** разноски, които НАМАЛЯВА от 700 лева на 422,65 лева.

ОСЪЖДА Г.С. М., ЕГН: *********** *** да заплати на Д.И.М., ЕГН: ********** *** разноски в размер от 211,33 ( двеста и единадесет лева и тридесет и три стотинки )лева, разноски за въззивното производство. ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН: ********** *** да заплати на Г.С.М., ЕГН: *********** *** разноски в размер от 237,73 ( двеста тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки ) лева за първоинстанционното производство и в размер от 128,77 ( сто двадесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки ) лева за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.