РЕШЕНИЕ
№ 280
15.11.2019 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина ПЕ., като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 437 по описа на Окръжен
съд – Д. за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 11461/06.06.2019
г., от И.И.Г., с ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен
представител И.Г.И., с ЕГН **********. Жалбата е подадена чрез процесуалния
представител на И.И.Г. - адв. М.К..
Предмет на въззивна проверка е Решение
№ 601 от 23.05.2019 г. по гр. дело № 2963/2018 г., с което Районен съд – Д. е
отхвърлил предявения от И.И.Г., чрез неговия баща и законен представител И.Г.И.,
иск срещу В.А.П. за заплащане в полза на малолетното дете И.И.Г. на сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същото неимуществени вреди
от публикувани от ответницата негови снимки в интернет пространството чрез
Фейсбук на 19.02.2018 г., които вреди се изразяват в притеснение от коментиране
на личния му живот, незачитане правото на неприкосновеност на личността и
накърняване на достойнството.
Депозирана е въззивна жалба от адвокат М.К.,
процесуален представител на И.И.Г., действащ чрез неговия баща и законен
представител И.Г.И., в която се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на съдебното решение, като се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендира и направените
по делото разноски.
Въззивникът счита, че първостепенният
съд правилно е установил фактическата обстановка. Но изразява несъгласие с
правния извод за недоказаност на причинно-следствена връзка между вредите и
публикуването на процесните снимки в социалната мрежа. Сочи, че такава връзка е
налице, като подкрепя довода си с частичен анализ на показанията на
свидетелката П..
Не споделя становището на съда, че
показанията ѝ са общи. В тази връзка изтъква, че свидетелката П. е
допусната до разпит конкретно, за да се установи възможността трети лица да
възприемат публикацията в социалната мрежа и да се установи как коментарите на
третите лица са се отразили на детето. На тази плоскост допълва също, че
свидетелката е заявила ясно какво е било емоционалното състояние на детето при
прибирането му от детска градина в деня, следващ този на публикуване на
снимките във Фейсбук.
В съдебно
заседание се представлява от адвокат К., която поддържа изложеното във
въззивната жалба.
Постъпил е
отговор от въззиваемата страна, в който се прави искане актът на
първоинстанционния съд да бъде потвърден.
Въззиваемата
счита, че изводите на районния съд са правилни. По отношение на жалбата
заявява, че жалбоподателят не е посочил конкретен порок на решението.
Оспорва доводите
за необоснованост и коментира показанията на свидетелката П., анализирани и в
жалбата.
Счита, че от
това доказателствено средство не може да се заключи, че свидетелката говори за
емоционалното състояние на детето при прибирането му от детска градина в деня,
следващ този на публикуване на снимките във „Фейсбук“. Отрича и от показанията
да се установява, че въззивникът е бил разтроен от публикуването на снимките му
в социалната мрежа.
Пред въззивната
инстанция се явява лично и с процесуалния си представител адвокат М., която се
придържа към отговора на въззивната жалба. Претендира и заплащане на
направените разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 2161 от
26.05.2017 г. по гр. дело № 8314/2016 г. Районен съд – Варна е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето И.И.Г.
на баща му И.Г.И..
С Решение № 1802 от 04.12.2017 г.
по
в. гр. дело № 1798/2017 г. Окръжен съд – Варна е определил режим на лични
отношения между майката В.П. Е. и И.И.Г. както следва: майката има право да
вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10,
00 часа събота до 16, 00 часа неделя, с приспиване; двадесет дни през лятото,
разделени на два периода от по 10 дни, когато бащата не е в платен годишен
отпуск, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до
десети юли и от първи до десети август всяка година, независимо и отделно от
определените дни за седмичния режим на контакти.
Не се спори, а и от показанията на
свидетелите П.Б.и Е.Б.(родители на В. Е. - майка на детето И.Г.) се установява,
че на 18.02.2018 г. празнували рождения ден на свидетеля Б. в ресторант „Р.“ в гр.
Д.. По същото време, съобразно постановеният режим на лични отношения, ищецът
бил при майка си. Двамата, ответницата В.П. и други роднини присъствали на
празненството.
Ответницата признава, че по време на
рождения ден направила снимки. Признава също, че част от тях, на които
присъствал и ищецът, публикувала в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ на
19.02.2018 г.
Същите са приложени по делото. От тях е
видно, че детето е заснето в компанията на баба си и дядо си – свидетелите Б.и,
както и с майка си (л. 7 до 10).
Съдът възприема в цялост показанията на
свидетелите, тъй като са еднопосочни и кореспондират с останалата част от
доказателствения материал.
От показанията на свидетелката Р. П. се
извежда, че на неустановена дата през 2018 г., в края на зимния сезон, е взела
ищеца от детската градина, която посещава. Провели разговор, в който детето
споделило, че в градината го разпитвали къде е ходил и какво е правил през
уикенда. Установява се, че вследствие на зададените му въпроси почувствал страх
и притеснение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявен
е иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
извършването на противоправното деяние от ответницата, претендираните
неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между тях.
Безспорно
установено по делото е, че на 19.02.2018 г. ответницата е публикувала във
фейсбук профила си снимки от тържеството по случай рождения ден на П. Б.. Не се
спори, че на част от тези снимки присъства и ищецът.
Действията
по публикуване на снимки, изобразяващи лицето и част от тялото на детето И.Г. в
социалната мрежа представлява обработване на лични данни.
В
чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадена легална дефиниция за „лични
данни“. Тя гласи, че „лични данни“ са всяка информация, която позволява
идентифициране на лице по
един или повече признаци, специфични за физическата идентичност на това
физическо лице. Изображението на лицето и на част от тялото на малолетното дете
са именно такива признаци, специфични за физическата му идентичност и
позволяващи идентифицирането му.
А
публикуването на снимките в социалната мрежа, където достъпът до тях е
неограничен, представлява разпространение на личните данни на малолетния по
смисъла на легалната дефиниция за „обработване“ по чл. 4, т. 2 от Регламент
(ЕС) 2016/679.
Обработването
на лични данни на И.Г. е неправомерно, тъй като е извършено без съгласието на
родителя, упражняващ родителски права. С Решение № 2161 от 26.05.2017 г. по гр.
дело № 8314/2016 г. Районен съд – Варна за такъв е определен бащата на
малолетното дете – И.И..
Ответницата
не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че публикуването на
процесните снимки е станало със съгласието на баща му, поради което е извършила
нарушение на чл. 25в от Закона за защита на личните данни.
Наличието
на претърпени неимуществени вреди от малолетното дете се извежда от показанията
на свидетелката Р. П.. Същата ясно посочва непосредствените си впечатления от
поведението му след като го е взела от детска градина. Ищецът е чувствал страх
и притеснение.
Но
основният въпрос, който се поставя в производството е съществува ли
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, изразяващо се в
публикуване на снимките на детето в социалната мрежа „Фейсбук“, и претърпените
от него неимуществени вреди.
От
показанията на свидетелката П. не може да бъде направен извод за наличие на
такава връзка. В действителност се установява, че детето е изпитало неприятни
усещания. Но те се дължат на задаваните му в градината въпроси, целящи да
разкрият къде и как е прекарал уикенда, а не на публикации на снимки в
социалната мрежа. Свидетелката многократно заявява, че ищецът не обича да бъде
разпитван и да разказва къде ходи и какво прави.
Именно
тази проява на любопитство е накарала детето да се почувства неприятно. Друг е
въпросът, че задаването на подобни въпроси е нещо нормално в общуването между
хората и в никакъв случай не е противоправно.
Освен
това, когато пояснява момента на възприемане на поведението на ищеца, свидетелката
говори за ден от месец през 2018 г., който приблизително съвпада с провеждането
на съдебното заседание (23.04.) и с края на зимния сезон. А процесните снимки
са публикувани на 19.02.2018 г. Продължителния период между публикуването на
снимките и разговора на свидетелката и детето не дава основание да приемем, че
въпросите към детето са непосредствено след процесния рожден ден. Това само
потвърждава извода, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди.
Ето
защо въззивният съд счита, че искът по чл. 45 от ЗЗД, с който се претендират
неимуществени вреди от малолетното дете И.Г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, а първоинстанционното решение потвърдено изцяло.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски.
Въззиваемата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 180, 00 лева. Приложила е договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатила тази сума
на пълномощника си адвокат З.М. за процесуално представителство пред Окръжен
съд – Д..
Следователно въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на В.П. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева.
При тези мотиви, на основание чл. 272 от
ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 601 от
23.05.2019 г., постановено от Районен съд – Д. по гр. дело № 2963/2018 г.
ОСЪЖДА И.И.Г., с
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител И.Г.И., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплати на В.А.П., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 180, 00 лева,
представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.