Р Е Ш Е Н И Е
№ 271, гр. Д., 11.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на девети октомври през 2019година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при участието на секретаря ПЕПА МИТЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. №451 по
описа на Д.кия окръжен съд за 2019г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№496/26.02.2019г. от Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.А. от
ДАК, срещу решение №18/31.01.2019г. по гр.д.№87/2017г.на Т.ски районен съд,
с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея срещу Община Т. гр.Т., представлявана от
Ж.Г.-кмет, „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Ш., ул.С. №*, представлявано от управителите П.Н.П.
и В.Н.П., Б.С.А. с ЕГН-********** с адрес ***, С.В.Ф. с адрес *** и Й.В.С. с
ЕГН-********** с адрес ***, иск с правно
основание чл.108 от ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./ са
собственици на недвижими имоти, находящи се в
землището на с.О., общ.Т., обл.Д., представляващи: -
нива от 20,976 дка, имот№011053 по плана за земеразделяне, трета категория,
местност „Ч.“, съседи: 011054, 000154, 011013, 011052, имотът е образуван от
имот №011051, който е образуван от имот №011012 - нива от 15,098 дка,
имот№011054 по плана за земеразделяне, трета категория, местност „Ч.“, съседи:
011053, 000147, 011052, имотът е образуван от имот №011051, който е образуван
от имот №011012 - нива от 18,000 дка, имот №011052 по плана за земеразделяне,
трета категория, местност „Ч.“, съседи: 011054, 011053, 011013, 011011, 000147, имотът е образуван от имот №011012 -
нива от 10,004 дка, имот№028034 по плана за земеразделяне, трета категория,
местност „Ю.“, съседи: 028035, 000199, 000083, имота е образуван от имот
№028026 - нива от 50,000 дка, имот№028035 по плана за земеразделяне, трета
категория, местност „Ю.“, и за осъждане на ответниците
да предадат владението на горе описаните имоти на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./.
Въззивникът счита решението за неправилно
като противоречащо на материалния и процесуалния закон.Изразява несъгласие с
извода на съда за неоснователност на възражението и за нищожност на отказа на
ПК Т., обективиран в решение №27 от 04.12.1995г.
Излага обстоятелства по същество на спора – постановяване на позитивно решение
№27/15.02.1993г. на ПК-Т. по преписка вх.№4636/13.03.1993г. със заявител А.Т.Б.,
внук на Д.Х.Б., б.ж.на с.О., починал през 1953г., с което е възстановено право
на собственост върху две ниви- с площ от 54.064дка, имот №011012, и с площ от
60дка, имот №02826.; последвал отказ за възстановяване на собствеността върху
същите, обективиран в
решение №27 от 04.12.1995г.на ПКТ. , съгласно чл.14, ал.6 и 7 от ЗСПЗЗс мотив, че собственикът е починал преди образуване на
ТКЗС, няма партида в емлячния регистър от 1949г. и
земите са възстановени на синовете му. Коментират се доказателствата във връзка
с уведомяване на заявителя за постановения отказ и мотивите на съда за неоснователност на
възражението и, че отказа е нищожен. Излага се, че заявителя по преписката е
починал година и половина преди да са предприети действия по уведомяването му
за отказа. Излагат се доводи, относими и към липсата
на предпоставките по чл.14, ал.6 и 7 от ЗСПЗЗ за постановяване на решението, с
което се постановява отказ за възстановяване на право на собственост. Същото
решение било подписано от незаконен състав -председател и четен брой членове,
при състав на ПК съгласно чл.60 от ППЗСПЗЗ от председател, секретар и нечетен
брой членове. Отказът на ПК счита да е нищожен, процедурата по реституция
следва да се счита завършена с влизане в сила на решение №27 от 15.02.1993г.
Поправката, която се въвеждала с решението от 04.12.1995г. не можела да се
отнесе към реституираните вече имоти, тъй като липсвала юридическа обособеност
на материалния обект, идентичност с реституираните имоти, и правела невъзможно
упражняването на правомощията на ПК в последствие да се разпорежда с тях-да ги
възстановява на други лица или да бъдат определяни като такива по чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ. Вместо да изследва възраженията на ищцата относно нищожността на отказа
на ПК, съдът правел извод за установена собственост на ответниците
на база на косвени доказателства, без наличие на вА.ни
реституционни документи. Подробно се коментират мотивите на съда относно
произхода на правата на всеки един от ответниците и
се извежда извод за тяхната неправилност. Излагат се оплаквания и за допуснати
процесуални нарушения- липсата на съдействие от страна на съда за изясняване на обективната истина относно вА.ността на актовете, издадени
по повод реституция - които легитимират ответниците
като собственици и акта, с който на
наследниците на Д.Б.е отказано възстановяване на право. На основата на косвени
доказателства, неистински документи съдът постановил порочен съдебен акт.
Обсъжда се правната регламентация на земеделската реституция. Извежда се извод
за липсата на извършен от съда косвен съдебен контрол за законосъобразност по
отношение на решенията на ПК представени под формата на препис от електронен
документ на информационна система „Ферма III“, които не представлявали документ
за собственост по смисъла на закона. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата и претенция с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор на въззивната
жалба ответникът Й.В.С., чрез адв.В.П., изразява
становище за неоснователност. Изразява съгласие с извода на съда относно
осъществявано от нея владение на нивата
от 20.967дка , имот №011053 повече от 15години. За периода от 2002г.до 2017г. я
отдавала под наем по силата на договор от 12.03.2002г., който подписала при
необичайни обстоятелства- с придържане на ръката и от съпруга и поради
счупване, за което представила и ренгеново изследване
. Иска потвърждаване на решението.
В писмен отговор на въззивната
жалба „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД гр.Ш. изразява становище за неоснователност, евенуално за частична неоснователстност,
с доводи за липсата на надлежно доказана процесуална и материална легитимация
на ищцата, която не доказала връзката си с лицето Д.Ю.Б. и права върху имота,
притежаван от дружеството или върху част от него, съответна на дела и от съсобствените
имоти. Намира че не са налице релевираните от ищцата
основания за нищожност на решението на ПК от 04.12.1995г. Намира за
неоснователни твърденията и за недоказаност на възражението на дружеството за
придобиване по давност на имот №028035 .Излага подробно обстоятелства във
връзка с придобиването на имота по силата на правна сделка, евентуално по
давност. Позовова се на съдебна практика, която счита
за относима по спора с оглед заявеното оспорване на
правата на ищцата и претендираните от дружеството
права върху имота. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259 ал.1 ГПК предвид връчването на решението на обжалващата страна на
07.02.2019г., която се явява процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване
на неизгодното за него първоинстанционно
решение, при надлежно упражнено/след отстраняване на констатирани нередовности/съобразно правилата на чл.260 и чл.261 от ГПК
право на жалба, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на вА.ността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани
в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на
съдебния акт с императивните правни норми.
С искова молба вх.№567/15.03.2017г.,
поправена с молба вх.№1228/22.05.2017г., и допълнителна уточнителна
молба вх.№3815/04.06.2019г. по в.дело №322/2019г.на ДОС, Н.Ю.Я. с ЕГН-********** ***, е предявила искове по чл.108 от
ЗС за право на собственост на основание реституция и наследствено правоприемство от Д.Ю.Б./Д.Х.С., а именно:
- срещу Община Т.: 1.иск за установяване на правото и на собственост
върху 1/12ид.част от нива с площ от 15,098
дка, имот№011054 по плана за земеразделяне землището на с.О., общ.Т., който
имот е образуван от имот №011051, който
е образуван от имот №011012 реституирана собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./,
и за осъждане на ответника да и предаде владението върху целия имот; 2. иск за установяване на правото и на собственост върху
1/12ид.част от нива с площ от 10,004
дка, имот№028034 по плана за земеразделяне землището на с.О., общ.Т.,
който имот е образуван от имот №011051,
който е образуван от имот №028026 реституирана собственост на
наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане на ответника да и предаде
владението върху целия имот.
- срещу „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.С. №*, представлявано от управителите П.Н.П. и В.Н.П., иск за установяване на правото и
на собственост върху 1/12ид.част от нива с площ от 50,000 дка, имот№028035 по плана за земеразделяне землището на с.О.,
общ.Т., който имот е образуван от имот №028026,
реституирана собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане на
ответника да и предаде владението върху целия имот.
- срещу Б.С.А. с ЕГН-********** и С.В.Ф. с ЕГН **********,***, иск за установяване на правото и на
собственост върху
1/12ид.част от нива с площ 18,000
дка, имот №011052 по плана за земеразделяне землището на с.О., общ.Т., който имот е образуван от имот №011012, реституирана собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане
на ответника да и предаде владението върху целия имот.
- срещу Й.В.С. с ЕГН-********** с
адрес ***, иск за установяване на правото и на собственост върху 1/12ид.част от
нива с площ от 20,976 дка, имот №011053 по плана за земеразделяне землището
на с.О., общ.Т., който имот е образуван
от имот №011051, който е образуван от имот №011012 реституирана
собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане на ответника да и
предаде владението върху целия имот.
Фактическите
обстоятелства изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения за
реституирано с решение на ПК-Т.
№27/15.02.1993г. на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, бивш жител ***,
починал на 15.10.1953г., право на собственост върху два земеделски имота – НИВА
с площ от 54.064 дка, имот № 011012, по плана за земеразделяне землището на с.О.,
община Т.,трета категория, в
местността „Ч.“ и НИВА с площ от 60.006 дка, имот № 02826,
по плана за земеразделяне землището на с.О., община Т., трета категория,
местност „Ю.; уведомяване за позитивното решение на заявителя А.Т.Б. с писмо от
20.08.1993г.; последващо установяване след справка в
ОСЗГ, че от нивата с площ от 54.064 дка,
имот № 011012 са образувани три имота - нива с площ 18,000 дка, имот №011052,
нива с площ от 15,098 дка, имот№011054 и нива с плащ от 20,976 дка, имот
№011053, а от нивата с площ от 60.006 дка, имот № 02826 са образувани
два имота- нива с площ от 10,004 дка, имот№028034 и нива с площ от 50,000 дка,
имот№028035, които счита да не са станали собственост на всеки от ответниците /съобразно заявената спрямо всеки реституционна
претенция/ на основанието на което всеки от тях се легитимира като такъв. Като
образувани от реституираните на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./ две ниви, претендира
новообразуваните да са собственост на последните на същото основание - земеделска реституция и
наследствено правоприемство.
Допълнителни
обстоятелства са изложени в хода на първоинстанционното производство, след
размяната на книжа, провеждане на подготвителни действия от съда по събиране на
доказателства и преди провеждане на открито съдебно заседание с участие на
всички страни, като в молба вх.№608/02.03.2018г.
ищцата е изложила, че издаденото по-късно друго решение на ПК-Т. по заявление
вх.№4636/13.03.1991г., обективирано в протокол №27/04.12.1995г. за отказ да се признае
правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./ е нищожно поради наличието на материална
некомпетентност на административния орган, не било влязло и в сила, тъй като не
е съобщено /заявителя А.Б., до когото единствено е адресирано съобщението бил
починал през 1994г./.
Ответникът
Община Т. е изразила становище, че двете ниви /с площ от 15,098 дка,
имот№011054 и с площ от 10,004 дка,
имот№028034/са нейна собственост по силата на закона като земи по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ- останали след възстановяването на правата на собствениците, предадени
и с протоколно решение №1/22.12.2008г.
на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСППЗ, евентуално по давност.
Ответникът
„БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД гр.Ш., оспорва като нищожно реституционното решение на
ПК-Т. №27/15.02.1993г. тъй като не носи
подписи на петчленна комисия по чл.27 от ППЗСПЗЗ. Нивата с площ от 50,000 дка,
имот№028035 счита да е негова изключителна собственост, закупена с нотариален
акт №64, т. IХ,
д./816/09.12.2010г.на СлВп-Т., евентуално по давност
в резултат на добросъвестно упражняване на фактическа власт на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик, евентуално при условията на чл.79, ал.1 от ЗС във вр.с чл.82 от ЗС-при присъединяване към своето владение
владението на праводателите си.
Ответницата
Й.В.С. се счита за собственик на нивата с
площ от 20,976 дка, имот №011053 от 2001г.по силата на договор за доброволна
делба на съсобствен наследствен имот, реституиран
след съдебно проведен спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, евентуално по давност.
В
писмен отговор особения представител на ответника Б.С.А. -адв.М.Д. от
ДАК, изразява становището за неоснователност на предявения срещу него иск. Имотът /нивата с площ 18,000 дка, имот №011052/
закупил от наследниците на М.С.на
04.05.2012г. с н.а. №51, т. III, д.№387/2012г. на СлВп. Особеният представител на съпругата му С.В.Ф., адв.М.В., в писмен отговор на исковата молба противопоставя възражение за
право на собственост по силата на правната сделка, евентуално изтекла придобивна давност при
владение на имота пет и повече години при условията на чл.82 ЗС.
С
оглед характера на избраната защита ищцата следва да установи при пряко и пълно
доказване, че е собственик на 1/12ид.части от всеки от петте земеделски имота на
заявеното от нея основание, което включва пряко и пълно доказване на приключило
с позитивно решение на органа по земеделска реституция на вА.но
реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ в лицето на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, част от които е
тя самата.
Установява
се от представените удостоверения за
наследници /л.6-10 от делото на ТРС/, че ищцата е наследник в коляното на едно
от четирите деца /синове Т.Д.Ю.и Ю.Д.Б., и дъщери Н.Д.Б.и К.А.И./ на Д.Ю.Б., починал през 1953г., а именно дъщеря
на неговия син Ю.Д.Б., починал на 15.10.1990г. и оставил наследници
съпруга А.Х.Р., починала на 09.08.2008г.
и трима низходящи – две дъщери: ищцата Н.Ю.Я. и Ф. Ю. А., и син- М.Х.Д..
По
данни от документите към преписка вх. №4636/13.03.1991 г. на ПК гр.Т., на
13.03.1991г. е подадено заявление от А.Т.Б., в качеството му на наследник на Д.Х.С.
за възстановяване правото на собственост върху общо 114 дка ниви в землището на с. О., общ.Т. на
наследниците му, индивидуализирани с посочване на площ и местност- две ниви от
по 55дка и една от 4дка в местности „К.С.“, „К.Ч.“, „Х.“. По данни от
удостоверения за наследници А.Т.Б. е внук на Д.Ю.Б., починал през 1953г, син на неговия низходящ Т.Д.Ю., починал 28.11.1978г.
Постановено е от ПК гр.Т. решение №
27/15.02.1993 г., с което на наследниците на Д.Х.С. е възстановено правото
на собственост с план за земеразделяне върху нива от 54.064 дка, имот № 011012,
в местност „Ч.“ и нива от 60.006 дка,
имот № 02826, местност „Ю.“, по плана за
земеразделяне землището на с.О., община Т.. Решението има изискуемото
съдържание по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в
титулната му част е посочено кой е органът, който го издава и имената на
лицата, които формират неговия състав, подписано е от лицата, посочени като
състав на комисията, при което възражението на ответника „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД
гр.Ш. за липса на форма на административния акт е неоснователно. Решението е
придружено със скици на имотите.
По-късно, по същата преписка №4636/13.03.1991 г. е
постановено от ПК гр.Т. протоколно решение
№27/04.12.1995г., с което е отказала да признае правото на възстановяване
на заявените със заявлението права върху общо 114дка на
наследниците Д.Х.С..
Като мотив за отказа е посочено „съгласно
чл.14, ал.6 и 7 от ЗИДЗСПЗЗ, собственика е починал преди образуването на
ТКЗС, няма партида в емл.регистър от 1949 г., земите са
възстановени на синовете“. В титулната част на решението е посочено кой е
органът, който го издава и имената на лицата, които формират неговия състав: председател Р.Б., секретар Г.К.и членове- Г.К., В.Й., С.Д.и З.Й.. Безспорно в качеството си на административен
колективен орган по поземлената собственост, Поземлената комисия осъществява
своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в
предвидения от закона състав. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ
/редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 17/1991 г./ и чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ
/ДВ, бр. 34/1991 г./ съставът на общинските поземлени комисии /броят и
членовете им/ се определя от съответния общински народен съвет. Според последващото изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 28
от 03.04.1992 г., и на правилника /ДВ, бр. бр. 34 от 24.04.1992 г. - чл. 60,
ал. 3/, членовете на общинските поземлени комисии се назначават и уволняват от
министъра на земеделието. След тези изменения избраните при предходната
законодателна уредба поземлени комисии са продължили своето съществуване, тъй
като законодателят не е предвидил тяхното прекратяване или ликвидиране по
определен начин/така Решение № 271 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 353/2012 г.,
I г. о., ГК/. Няма такова и според изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.45 от
16.05.1995г., относимо към спора за вА.ността на решението
от 04.12.1995г. Към датата на постановяването по данни от писмо изх.№Рд-02-3136 от 19.06.2018г. Община Т. и приложени към нето 6 бр. допълнителни
споразумения към трудови договори, комисията е била в състава, който го е
постановил.
В
административната преписка №4636 обаче липсват писмени доказателства решението
от 04.12.1995г., с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост
на земеделски земи, за които вече има влязъл в сила надлежен акт на
административния орган - решение №27/15.02.1993 г., с което правото на
собственост касателно земеделските земи е признато и
възстановено, да е било надлежно
съобщено на заявителя. Не се и установява, решението за отказ като подлежащ на
оспорване по съдебен ред административен акт да е влязло в сила. Данните по
делото /представени с писмо с изх.№АР-22-1093 от 28.11.2017. на ОС“Земеделие“ Т. копия от известия,
обратна разписка и копие от плик/сочат на предприети действия по съобщаване на
решението на заявителя А.Т.Б. на адреса посочен в заявлението, с писмо с
обратна разписка, но надлежно връчване по правилата на ГПК/отм./ не е
осъществено. В обратната разписка от 12.12.1995 г. е
посочено, че лицето А.Т.Б. е заминал за Турция. По данни от удостоверение за
наследници изх.№174/14.12.2016г. на кметство с.О., адресата на съобщението-
заявителя А.Т.Б.
е починал на 07.07.1994г., т.е. преди датата на
постановяване на решението за отказ.
При
това положение не влезлия в сила отказ на административния орган за земеделска
реституция не е източник на правна промяна и понастоящем в спора по чл.108 от
ЗС съдът следва да зачете конститутивния ефект на постановеното
преди това решение №27/15.02.1993 г.ПК-Т. , с което правото на собственост касателно земеделските земи /нива от 54.064 дка, имот №
011012, в местност „Ч.“ и нива от
60.006 дка, имот № 02826, местност „Ю.“/,
е признато и възстановено в полза на правоимащите наследници
на Д.Х.С., починал през 1953г., една от които е ищцата с обем на наследствените
права от 1/12ид.част от всеки от двата имота.
Релевантен
е въпросът дали така придобитите права съществуват понастоящем или придобитото от ищцата право на собственост върху 1/12
ид. части от процесните
имоти е изгубено преди предявяване на исковете поради придобиването му от ответниците .
Не е спорно, установява се и от
доказателствата по делото/истории на имотите и скици/, че от нивата с площ от
54.064 дка, имот № 011012 са образувани три имота - нива с площ 18,000 дка,
имот №011052, нива с площ от 15,098 дка, имот №011054 и нива с плащ от 20,976
дка, имот №011053, а от нивата с площ от
60.006 дка, имот № 02826, са образувани два имота- нива с площ от 10,004 дка,
имот №028034 и нива с площ от 50,000 дка, имот №028035, същите, съществуват
като самостоятелни поземлени обекти понастоящем, и няма спор, че отделните
имоти са във владение на отделните ответниците така,
както се иска ревандикирането на всеки имот.
Принципно до възстановяването на
собствеността върху земеделските имоти, собствеността върху тях принадлежи на
държавата съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗСПЗЗ и не може да се
придобива по давност съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.7 от ЗСПЗЗ, както и
съгласно нормата на чл. 86 от ЗС.
След приключването на
реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ в полза на определен правен субект /извън
държавата и община/, няма пречка за
придобиване по давност на реституираното право на собственост. Поначало, когато бъде установена
фактическа власт върху чужд имот, а не съсобствен,
без да има основание за това, не е необходимо да се демонстрира намерение за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай
от момента на установяване на фактическата власт тя има характера на владение,
а не на държане, т.е. намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС до
доказване на противното.
Придобивната давност
в случая се явява и единствения възможен
способ за придобиване от ответниците по делото на
права на собственост върху образуваните от двата имота, реституирани на
наследниците на Д.Х.С., пет нови, тъй като след постановяване на решение №27/15.02.1993г.
в полза на правоимащите наследници на Д.Х.С.,
образуваните от тях нови , собствеността върху които произтича от собствеността на имота от който
са образувани, не са могли да бъдат обект на реституция в полза на други правоимащи лица. След реституцията в лицето на наследници
на Д.Х.С. новообразуваните имоти не са имали правното положение на подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ/нито пък на земи по смисъла на чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ-подлежащи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове/, респ. повторната реституция на вече
собствените на възстановените в правата си собственици, в полза на други лица, е
нищожна и като такава непротивопоставима на собствениците, а извършените
в последствие с някой от тези имоти продажби не са могли да доведат до
прехвърляне на права.
Така с решение №192 от 03.05.2012
г. на ОСЗ гр.Т. е признато и възстановено право на собственост на наследниците
на М.С.Д., б.ж. на с.О. върху имот с №011052 и площ 18,000 дка, образуван от собствения на наследници
на Д.Х.С. в резултат на реституцията имот № 011012 с площ от 54.064 дка .С договор за покупко-продажба от 04.05.2012г., обективиран
в нот.акт №180, том4, рег.№1598, дело №170, на нотариус
с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Т. с вх.рег.№1413, акт №51, том 3, дело №387 от
04.05.2012г., наследниците на М.С.Д. продават на ответника Б.С.А., по време
на брака му с ответницата С.В.Ф., реституирания имот с №011052 и площ 18,000 дка. Положителното
за наследниците на М.С.Д. реституционно решение като нищожно по изложените
по-горе съображения не може да легитимира същите като собственици на имот с №011052 и площ 18,000 дка в резултат на реституцията му, поради
което и договорът за продажбата му не е породил присъщото си вещно-транслативно действие, тъй като продавачите не са
собственици. Упражняваното от ответниците- купувачи владение,
основано на договора от 04.05.2012г.,
дори и при наличие на субективна
добросъвестност в хипотезата на чл.70 от ЗС, не би могло да доведе до
придобиване на имота по давност, тъй като до предявяване на иска на 15.03.2017г.
не е изтекло минимум необходимото време от 5 години. Времето изтекло от датата
на постановяване на решение №192 от
03.05.2012 г. на ОСЗ гр.Т. за възстановяване на право на собственост на
наследниците на М.С.Д., като възможно най-ранния момент в който праводателите на двамата ответници
са могли да получат владението върху имота/друг по-ранен момент не се твърди и
не са установява/, също не е достатъчно за придобиване при
условията на чл.82 от ЗС с изтичане на общия десетгодишен срок, предвиден за придобиване по
давност при недобросъвестно владение /за праводателите
в случая по изложените по горе съображение относно основанието за правата им не
са налице условията на чл.70 от ЗС и при присъединяване на разнородно
владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът,
предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение/.
В този смисъл предявеният срещу ответниците Б.С.А. и
С.В.Ф. иск се явява основателен и следва да бъда уважен,
респ.обжалваното в тази част решение следва да бъде отменено.
По данни от историята на Имот №011053 с площ от 20,976 дка, образуван от реституирания на наследниците на Д.Х.С.
имот №011012 с площ от 54.065 дка, същият е бил обект на реституционно производство в полза на наследниците на В.М.Д.след постановеното по реда на чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ позитивно съдебно решение №5 от 25.04.2001 г. по а.х.дело №1/2001 г. на ТРС.
Решението по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ се постановява от съда при обжалване на отказ на органа по земеделска реституция
да възстанови собственост върху земеделска земя. Позитивното съдебно решение
няма конститутивно действие, тъй като с него само се
признава правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот, който
следва да бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване се
извършва с последващо решение на административния
орган. По делото липсва представено такова
последващо решение, но по данни от представения от
ответницата с отговора на исковата молба
договор за доброволна делба от 01.10.2001г. с нотариална заверка на подписите,
рег.№1928 по регистър на нотариус №*** на НК, вписан в СлВп-Т.
под №931, наследниците на В.М.Д.се легитимират като собственици с решение по
чл.27 от ППЗСПЗЗ от 29.07.1992г.по преписка №2308/31.07.1991г. и ликвидират
съсобствеността върху придобити по наследство две реституирани ниви, едната от
които процесната, като последната /нивата с площ 20,976 дка, имот №011053 в землището на с.О. / става
индивидуална собственост на Й.В.С.. Събраните
по делото доказателства сочат, че същият имот Й.В.С. е владяла за себе си недобросъвестно/без
основание / за времето от 2002г., от когато е започнала да то отдава под наем
/при неуспешното, с оглед заключението на в.л.А.С. по допуснатата
съдебно-графическа експертиза, оспорване от ищцата на автентичността на подписа
и в договора за наем №436 от 12.03.2002г./ и аренда/договори на л.431, 452-454
от делото на ТРС/ през всичките тези години. Така при установена фактическа
власт върху имота, упражнявана явно, спокойно и необезпокоявано, до датата на
предявяване на иска срещу нея/22.05.2017г./е изтекъл повече /15 години/ от
минимум необходимия срок по чл.79 ал.1 от ЗС / 10 г./ за придобиване на правото
на собственост върху имота на основание давностно
владение.
Предявеният срещу Й.В.С. иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Не е спорно, че и Имот №028035 с площ от
50,000 дка, образуван от реституирания
на наследниците на Д.Х.С. имот № 02826 с площ от 60.006 дка, е бил обект на
реституционно производство в полза на наследниците на С.И.П.по преписка №4368
от 06.05.1992 г., след като по реда на надзора, с решение №3/15.02.1999г. по адм.дело
№57/1998г., Д.ки
окръжен съд е отменил влязло в сила решение №576/10.10.1995г.
по адм.дело №215/95г.на ТРС по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ,
отменил протоколно решение № 27/15.02.1993г. по преписка №4368 , и възстановил
правото на собственост на наследниците на на С.И.П.върху
50дка земеделски земи в землището на с.О.. Представеното по делото протоколно
решение №27/ 15.02.1993 г. по преписка №4368/извадка от информационна система
„ферма III“ няма характер на последващо реституцинно решение
на административния орган, тъй като в него липсва индивидуализиране на
конкретен имот. Представените по делото нотариални актове и история на имота,
дават информация, че на 24.08.2004г. наследниците
на С.И.П., а именно Ж.М.П.и З.М.П., с нотариален акт №175, том 5,
рег.№1887, дело №252 на нотариус с рег.№* на НК, вписан в СП с вх.рег.№1804, акт №60, том 4, дело №691 от
24.08.2004г., продават на „ЕТИ-109“
ООД , гр.В., представлявано от управителя Г.М.С., имот №028035 с площ от 50,000
дка. По данни от същия нотариален акт продавачите са се легитимирали като
собственици на продавания имот с н.а №76/, т.I, д.291 от 17.11.2000г.на ТРС. На 10.02.2009г., с нот.акт №150
, том 1, рег.№434, дело №46/2009г. на нотариус
с рег.№*** на НК, вписан с вх.рег. №481 от 10.02.2009 г. , акт №150, т.I, дело №98 на СлВп-Т., „ЕТИ-109“ ООД , гр.В. продава същия имот на П.Н.П. и В.Н.П.. На 08.12.2010г. с нот. акт
№104, том IV, рег.№2897, дело №461 на нотариус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Т. с
вх.рег.№2577, том IХ, акт №63, дело №816/09.12.2010г., последните двама
продават имота на представляваното от тях търговско дружество „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД гр.Ш.. Към датата
на придобиване на имота от търговското дружество, същият е отдаден под аренда
за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2009г. до 31.09.2014г., с
договор за аренда, сключен на 12.05.2010г. между П.Н.П. и В.Н.П. като арендодатели и
ЕТ“ИСМ-91-И.С.“. Липсват данни, опровергаващи настъпването на предпоставки
на заместването по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ
след прехвърлянето на имота. На
28.07.2014г. по силата на сключен между търговското дружество и ЕТ“С.-С.С.“ имотът е отдаден под аренда за срок от 5стопански,
считано от 01.10.2014г.до 31.09.2019г. Според събраните
гласни доказателства чрез разпита на св. И.М.С., служител при „ЕТ И.**“,
от 2010г. земята се работи от работодателя му, а от 2014 г. от ЕТ С.С.. Рентите се
превеждали по банков път, никой не бил ходил да оспорва за
рента или нещо подобно.
Събраните по делото доказателства не
дават основание да се приеме, че към дата
на закупуване на имота дружеството е знаело, че придобива от несобственик
/нито, че праводателите му са знаели, че придобиват
от несобственик/, при което следва да му бъде признато качеството на
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС - владял на
правно основание, годно да го направи собственик при презюмирана
от закона субективна добросъвестност/незнание, че придобива от несобственик/.
За времето от 08.12.2010г. до предявяване на иска на 15.03.2017г., като е владяло за себе си
спорния имот необезпокоявано,
спокойно, несмущавано, търговското дружество
е придобило правото на собственост върху него на основание изтекла в
негова полза кратка придобивна давност.
Педявеният срещу „БУЛ-ЮНИОН
КОМЕРС“ ООД гр.Ш. иск следва да бъде отхвърлен.
След изпълнението
на процедурата по чл. 45в ППЗСПЗЗ, с решение №1 от 22.12.2008г. на комисия по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №РД-10-10-173 от 04.07.2008г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Д., е предала в собственост на
Община Т. имот №028034 с площ от 10.004
дка, образуван от реституирания на
наследниците на Д.Х.С. имот №02826 с площ от 60.006 дка, и имот №011054 с площ от 15.098 дка,
образуван от реституирания на наследниците на Д.Х.С. имот
№011012 с площ от 54.065 дка като земи от фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.
19 ЗСПЗЗ подадат обаче само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона
срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост. Процесните имоти предвид обстоятелството, че са заявени и
възстановени на правоимащите собственици, нямат
характер на земи от фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. След като липсват предпоставките
на фактическия състав на придобивния способ по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, Общината не може да се
легитимира като собственик на същите по силата на закона –чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОС във вр.чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. От събраните по
делото доказателства обаче може да се изведе извод , че общината е владяла за
себе си двата имота/отдавала ги е под наем според договорите от 2011г. и 2016г.
–л.434-438 от делото на КРС/ и за времето от 2011г. до предявяване на исковете
на 15.03.2017г. е придобила правото на собственост на основание изтекла в нейна
полза кратка придобивна давност.
Предявените
срещу Община Т. искове следва да
бъдат отхвърлени.
Като краен резултат обжалваното решение е
правилно в частта на исковете срещу Й.В.С.„***-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД гр.Ш. , Община
Т., но поради непрецизно формулирания диспозитив
/общо произнасяне по всички искове/следва да бъде отменено и постановено ново
съобразно установеното по-горе. В частта на разноските решението следва да бъде
потвърдено, тъй като резултатът от въззивното
производство по всеки от отделните искове не дава основание за преразглеждане
на въпроса за разноските, присъдени в полза на
Й.В.С. ***-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД.
С оглед изхода от спора в полза
на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски за разглеждане на
иска срещу Б.С.А. и С.В.Ф. за двете
инстанции, включващи разходи за държавни такси - 75лева /50лева за първоинстанционто производство и 25лева за въззивното/, 1200лева за възнаграждение за особен
представител, 240лева за адвокатско взнаграждение /при
доказателства за извършени общо разходи за адвокатско възнаграждение от
1200лева по пет кумулативно съединени иска, при липса на указание по кой иск какви
са извършени, следва същите да бъдат разпределяни по равно/. Няма доказателства
за платено адвокатско възнаграждение от ищцата за въззивното
производство.
Доказателства за извършени
разходи за въззивното производство са представени от Й.В.С., удостоверяващи плащането на 400лева
адвокатско възнаграждение, и от „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД гр.Ш. , удостоверяващи
плащането на 1200-лева адвокатско възнаграждение, които с оглед постигнатия по
предявените срещу тях искове резултат, следва да им се присъдят.
Воден
от гореизложеното, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №18/31.01.2019г.
по гр.д.№87/2017г.на Т.ски районен съд, с което се отхвърля предявеният от Н.Ю.Я.
с ЕГН ********** ***, срещу Община Т. гр.Т., представлявана от Ж.Г.-кмет,
„БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.С.
№*, представлявано от управителите П.Н.П.
и В.Н.П., Б.С.А. с ЕГН-********** с адрес ***, С.В.Ф. с адрес *** и Й.В.С. с
ЕГН-********** с адрес ***, иск с правно
основание чл.108 от ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./ са
собственици на недвижими имоти, находящи се в
землището на с.О., общ.Т., обл.Д., представляващи: -
нива от 20,976 дка, имот№011053 по плана за земеразделяне, трета категория,
местност „Ч.“, съседи: 011054, 000154, 011013, 011052, имотът е образуван от
имот №011051, който е образуван от имот №011012 - нива от 15,098 дка,
имот№011054 по плана за земеразделяне, трета категория, местност „Ч.“, съседи:
011053, 000147, 011052, имотът е образуван от имот №011051, който е образуван
от имот №011012 - нива от 18,000 дка, имот №011052 по плана за земеразделяне,
трета категория, местност „Ч.“, съседи: 011054, 011053, 011013, 011011, 000147, имотът е образуван от имот №011012 -
нива от 10,004 дка, имот№028034 по плана за земеразделяне, трета категория,
местност „Ю.“, съседи: 028035, 000199, 000083, имота е образуван от имот
№028026 - нива от 50,000 дка, имот№028035 по плана за земеразделяне, трета
категория, местност „Ю.“, и за осъждане на ответниците
да предадат владението на горе описаните имоти на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***, срещу
Община Т.: 1.иск по чл.108 от ЗС за установяване на правото и на
собственост по реституция и наследствено правоприемство
от Д.Ю.Б./Д.Х.С./ върху 1/12ид.част от нива с площ от 15,098 дка, имот №011054
по плана за земеразделяне землището на с.О., общ.Т., който имот е образуван от имот №011051, който е
образуван от имот №011012 реституирана собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./,
и за осъждане на ответника да и предаде владението му; 2. иск по чл.108 от ЗС за
установяване на правото и на собственост по реституция и наследствено правоприемство от Д.Ю.Б./Д.Х.С./ върху 1/12ид.част от нива
с площ от 10,004 дка, имот№028034 по плана за земеразделяне землището на с.О.,
общ.Т., който имот е образуван от имот
№011051, който е образуван от имот №028026 реституирана собственост на
наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане на ответника да и предаде
владението му.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***-ЮНИОН
КОМЕРС“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.С. №*, представлявано от управителите П.Н.П. и В.Н.П., иск по
чл.108 от ЗС за установяване на правото и на собственост по реституция и
наследствено правоприемство от Д.Ю.Б./Д.Х.С./ върху
1/12ид.част от нива с площ от 50,000 дка, имот№028035 по плана за земеразделяне
землището на с.О., общ.Т., който имот е
образуван от имот №028026, реституирана собственост на наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./,
и за осъждане на ответника да и предаде владението му.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***,
срещу Й.В.С. с ЕГН-********** с адрес ***, иск по чл.108 от ЗС за
установяване на правото и на собственост по реституция и наследствено правоприемство от Д.Ю.Б./Д.Х.С./ върху 1/12ид.част от нива
с площ от 20,976 дка, имот №011053 по плана за земеразделяне землището на с.О.,
общ.Т., който имот е образуван от имот
№011051, който е образуван от имот №011012 реституирана собственост на
наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и за осъждане на ответника да и предаде
владението му.
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Б.С.А. с ЕГН-********** и С.В.Ф. с ЕГН **********,***, правото на
собственост на Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***, по реституция и наследствено правоприемство от Д.Ю.Б./Д.Х.С./ върху 1/12ид.част от нива
с площ 18,000 дка, имот №011052 по плана за земеразделяне землището на с.О., общ.Т.,
който имот е образуван от имот
№011012, реституирана собственост на
наследниците на Д.Ю.Б./Д.Х.С./, и ОСЪЖДА Б.С.А. с ЕГН-********** и С.В.Ф., да предадат на Н.Ю.Я. с ЕГН **********
владението върху същия имот.
ОСЪЖДА Б.С.А. с ЕГН-********** и С.В.Ф. с ЕГН **********,***, да заплатят на Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции- сумата от 75лева държавна
такса, сумата от 1200лева възнаграждение за особени представители, сумата от 240лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „БУЛ-ЮНИОН КОМЕРС“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Ш., ул.С. №*, представлявано от управителите П.Н.П.
и В.Н.П., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
1200лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Ю.Я. с ЕГН ********** ***,
да заплати на Й.В.С.
с ЕГН-********** с адрес ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 400лева адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №18/31.01.2019г. по гр.д.№87/2017г.на Т.ски
районен съд в частта на разноските.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.