РЕШЕНИЕ

№ 267

07.11.2019 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Павлина Пенева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 459 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1729/02.05.2019 г., на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. – в качеството му на управител на етажната собственост в жилищно-търговски рекреативен комплекс „***“ – гр. Б., подадена чрез пълномощника адвокат П.С..

Предмет на въззивна проверка е Решение № 51 от 17.04.2019 г. по гр. дело № 429/2018 г., с което Районен съд – Б. е отхвърлил исковете на „***“, в качеството му на управител на етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., за осъждане на Т.В.С. да заплати суми, дължими за вноски за общи части и такива за ремонт и обновяване за периода от 2015 г. до 2018 г.

Предвид произнасянето по главните искове, акцесорните, с които се претендират обезщетения за забава, също са били отхвърлени.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца, който твърди, че решението е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Оспорва извода на съда, че поради липсата на доказателства за връчване на Решение на ОС на етажната собственост от 27.04.2011 г. на ответника, същото не е влязло в сила по отношение на последния. В тази връзка сочи, че на л. 86 от делото се съдържа Протокол от 02.05.2011 г., в който е удостоверено, че на същата дата, в 10, 30 часа, на таблото за съобщения, на рецепцията, на входовете на четирите секции и на вратата на офиса на домоуправителя е поставено съобщение съобразно изискванията на чл. 16 от ЗУЕС.

Развива доводите си и се позовава на нормата на чл. 40, ал. 2, от приложимата към онзи момент редакция на ЗУЕС, в която е предвиден четиринадесетдневен срок за обжалване на решенията на ОС на етажната собственост от всеки собственик. Изтъква, че предвид приетото за установено от съда отсъствие на ответника от адреса, приложима по силата на препращането се явява фикцията на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС. На тази основа приема, че срокът за обжалване за ответника е изтекъл на 16.05.2011 г., в който момент се е преклудирало не само правото му да иска отмяна на решенията на ОС на ЕС, но и правото му на възражения за нищожност и незаконосъобразност на същите.

Поставя акцент и на протокол от ОС на етажната собственост, проведено през 2016 г., в който е отразено участието на ответника, като от изказването на последния извежда знанието му за съдържанието на решенията от 27.04.2011 г. Изтъква, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел като доказателство представения протокол. Допълва също, че датата за уведомяване на собственик за взетото решение има значение единствено за срока за обжалването му, но не и за правното му действие.

Във връзка с изложеното прави обобщен извод за неправилност на изводите на районния съд, че решенията на ОС не са влезли в сила за ответника, тъй като не е бил редовно уведомен за изготвянето на протокола.

Иска съдебният акт на първостепенния съд да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на завеждането им в съда до окончателното заплащане на сумите. Претендира и разноски.

В съдебно заседание се представлява от адвокат С., който поддържа изложеното във въззивната жалба.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна, в който се прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде потвърден. Намира го за правилен и законосъобразен.

Изразява съгласие с мотивите на съда, като излага и допълнителни аргументи в подкрепа правилността на крайния извод на първата инстанция.

Оспорва качеството на управител на етажната собственост на дружеството „***“ ООД, тъй като липсват доказателства в тази насока, както и поради законовото ограничение всички сгради в един комплекс да имат общ управителен орган. От тук извежда и липса на процесуална легитимация. Счита, че представената регистрационна карта не е доказателство, че дружеството е управител на ЕС на комплекса. Твърди и разминаване между заявеното в исковата молба и отразеното в регистрационната карта по отношение момента на възникване на качеството управител на ЕС.

Въззиваемата страна поддържа становището, че процесния комплекс е такъв от затворен тип съобразно легалната дефиниция в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. В тази връзка изтъква, че по делото е безспорно установена липсата на вписан договор за управление с нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.

Алтернативно счита, че дори да не се приеме, че процесният комплекс е от затворен тип, то не е налице една етажна собственост и единствената възможност за управление е по реда на глава втора от ЗУЕС – чрез общо събрание на всяка ЕС.

На тази плоскост сочи, че комплекс „***“ се състои от две сгради в едно УПИ, позовавайки се на думите на процесуалния представител на ответника от последното съдебното заседание и от представената кадастрална схема. От изложеното заключава, че всяка сграда представлява отделна ЕС със самостоятелни органи на управление, в противовес на твърденията на ищеца. Противоположното становище не намира опора в закона.

В тази връзка прави обобщен извод за нищожност на решенията на ОС на ЕС, тъй като в проведеното ОС са участвали собствениците на самостоятелни обекти в двете сгради от комплекса. По този начин общото събрание е надхвърлило компетентността си и е сформирало общ орган на управление, в нарушение на чл. 18 от ЗУЕС.

По отношение времевите предели на възможността да се релевират възражения за нищожност сочи, че преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е неприложим. Прогласяването на нищожността не е ограничена със срок. Отнася твърдението си към аргументите на въззивника, че решенията на ОС на ЕС са станали задължителни за ответника, тъй като не е упражнил правото си на обжалване и заключава, че нищожните решения не пораждат правно действие изначално.

Не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том VI (л. 21 от гр. дело № 429 по описа на Районен съд Б. за 2018 г) ответникът е придобил на 06.07.2007 г. правото на собственост върху апартамент № 15, с обща площ от 98, 98 кв. м., находящ се на пети етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.87.104.1.69, в жилищно-търговски рекреативен комплекс „***“.

В регистрационна карта с рег. № 113 от 01.02.2011 г. (л. 15), издадена от Община Б. са отразени основните характеристики на процесния комплекс. Като форма на управление на етажната собственост е посочено Общо събрание, а като управител е посочен „***“ ООД, избран на 28.04.2010 г.

По делото е приложен протокол за връчена покана по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС (л. 85), от който се извежда, че на 21.04.2011 г. на външната врата на самостоятелен обект, собственост на Т.С., е залепена покана за участие в Общо събрание на етажната собственост, което трябвало да се проведе на 27.04.2011 г. от 10, 00 часа, в гр. Б., на ул. „П.“ № *. Залепването е извършено от пълномощник на „***“ ООД и в присъствието на свидетел.

От решение по т. 4, обективирано в протокол от общо събрание на етажната собственост в жилищно и търговски рекреативен комплекс „***“, проведено на 27.04.2011 г. (л. 16 до 20), се установява, че е определено вноската за разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде 10 евро на квадратен метър застроена площ без ДДС, а такса „ремонт и обновяване“ да бъде 1 евро на кв.м.

Изводимо от т. 17.2. от правилника за управлението, реда и надзора в жилищно и търговско-рекреативен комплекс „***“, годишните парични вноски се заплащат в срок до 28.02 на съответната година.

На 02.05.2011 г. управителят на етажната собственост поставил съобщение на рецепцията на комплекса, на входовете на четирите секции, на вратата на офиса на управителя, и на таблото за съобщения, че протоколът от процесното общо събрание е изготвен и се намира в офиса му. Този факт, се извлича от протокол по чл. 16 от ЗУЕС (л. 86).

От протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на 26.07.2016 г. (л. 110) се установява, че на същото е представен отчет за дейността за 2015 г. Ответникът е присъствал на събранието и е взел отношение по въпроса за плащането на вноските за управление и поддръжка на общите части.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Ищецът е предявил в една искова молба за общо разглеждане пред първоинстанционния съд обективно съединени претенции с правна квалификация по чл. 41 от ЗС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Претендира за плащане от страна на ответника четири годишни вноски за периода от 2015 г. до 2018 г., всяка от които в размер 2555, 89 лева. В тази сума се включва вноска за поддръжка и управление на общи части в размер 2323, 59 лв. и вноска за фонд „ремонт и обновяване“, всяка от които в размер от по 232, 30 лева.

Предявени са и четири акцесорни иска с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД, с които се претендират обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2016 г. – 04.06.2018 г. както следва: сумата от 534, 20 лв. за неиздължената вноска за общи части за 2016 г.; сумата от 53, 41 лв. за неиздължената вноска за фонд „ремонт и обновяване“ за 2016 г.; сумата от 298, 14 лв. за неиздължената вноска за общи части за 2017 г.; сумата от 29, 81 лв. за неиздължената вноска за фонд „ремонт и обновяване“ за 2017 г.

Първостепенният съд е отхвърлил претенциите като неоснователни. Приел е, че решенията на общото събрание пораждат правното си действие само ако се връчени на етажните собственици по реда на чл. 13, ал. 2-6 от ЗУЕС. Поради липса на доказателства за такова връчване е достигнал до извода, че по отношение на ответника няма влязъл в сила акт и същият не дължи заплащането на сумите.

Този извод на районния съд е неправилен. Но поради обуславящия си характер, в началото на изложението следва да бъдат коментирани възраженията на въззиваемата страна.

Жилищно-търговски рекреативен комплекс „***“ не е от затворен тип. Основание за такъв извод черпим от легалната дефиниция за „жилищен комплекс от затворен тип“, дадена в §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Законодателят е извел контролирания достъп на външни лица като задължително изискване за жилищния комплекс от затворен тип. Следователно, изключена е възможността някоя от сградите, част от комплекса, да не бъде жилищна. От представените и приети писмени доказателства се установява, че в процесния комплекс са разположени не само жилищни но и търговски обекти. Наличието на търговски площи на територията на комплекса предполага свободен достъп до тях, което изключва определянето му като такъв от затворен тип. Възражението на въззиваемата в този смисъл се явява неоснователно.

Релевирани са и възражения за нищожност на решенията, взети от общо събрание, проведено на 27.04.2011 г., както и тези касаещи избора на „***“ ООД за управител на етажната собственост на комплекса.

Но преценката за основателността им минава първо през въпроса дали възможността за установяването на такъв порок на решенията на ОС е ограничена със срок или може да бъдат правени безсрочно. И двете страни са застъпили противоположни становища по въпроса. Въззивникът поддържа, че независимо от порока, правото да се оспорват решенията на общото събрание се погасява с изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Тази теза е последователно застъпена в съдебната практика (решение № 39 /19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о., ГК и решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о.), и се възприема и от настоящия състав.

По правната си природа решенията на етажната собственост са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.

Тази тяхна особеност налага разграничението им от правните сделки. Тъй като решенията не са вид сделки, по отношение на тях разпоредбите на ЗЗД са неприложими. Прилагат се единствено правилата на ЗС и ЗУЕС.

И в двата нормативни акта, за разлика от ЗЗД, липсват специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.

Предвидени са множество изисквания за законосъобразност на процедурата за вземане на решения от ОС, относно неговия състав, представителната власт, гласуването и предметната компетентност, спазването на която е основание за действителността им.

Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност. Законодателят е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство, което може да бъде инициирано само в рамките на предвидения в закона преклузивен срок.

За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Това ограничение в темпорално отношение изхожда и от необходимостта за бързина при изпълнение на решенията – чл. 38 ЗУЕС.

Ето защо принципът, че нищожност може да се установява без срок, е неприложим в случая, и извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения на ОС.

Въззиваемата е представила към отговора си Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на I г.о., ВКС. Върховната инстанция се е произнесла по допустимостта на касационна жалба срещу решение на ВОС, като е застъпено становище противоположно на изложеното по – горе.

Но заслужава внимание последващото Определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 11/2017 г. на I г.о., ВКС, с което решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване. Върховният съд изрично посочва, че тезата, приета в горецитираното определение № 89 е в противоречие с формираната задължителна практика по въпроса, касаещ нищожността на решенията на ОС.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че нищожността на решенията на ОС на етажната собственост е порок, който може да бъде атакуван само в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

В контекста на настоящия случай това означава, че пропускането на този срок от страна на ответника, препятства възможността му да иска установяване на нищожността на решенията на ОС, касаещи избора на управител и определянето на размера на вноските за поддръжка на общите части в комплекса и тези за фонд „ремонт и обновяване“.

От представения протокол от общо събрание, проведено на 26.07.2016 г. се установява, че ответникът след като се е запознал с отчета за дейността на етажната собственост за 2015 г е коментирал и вноските за поддръжка и управление на общите части. Следователно най-късно в този момент е узнал за размера им и за него е започнал да тече срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС (ред. от 25.01.2011 г). Не са представени доказателства да е упражнил правото си на отмяна в срок. Поради тази причина правото му да атакува процесните решения на ОС към настоящия момент е преклудирано и същите го обвързват.

Узнаването за тези актове на ОС от страна на собствениците е относимо към преценката дали правото на отмяна е упражнено в срок, а не дали са породили правните си последици. Верният извод е, че още с приемането си пораждат действие и подлежат на изпълнение, до отмяната им.

Ето защо въззивният съд не споделя извода на първостепенния, че процесните решения поради ненадлежно им връчване по чл. 13, ал. 2- 6 от ЗУЕС (ред. 25.01.2011 г), не са влезли в сила и липсва основание за плащане на вноските от ответника.

От протокол от ОС, проведено на 27.04.2011 г. се установи, че на събранието е определено вноската за разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде 10 евро на квадратен метър застроена площ без ДДС, а такса „ремонт и обновяване“ да бъде 1 евро на кв.м.

Установи се също, че ответникът притежава имот в сградата с площ от 98, 98 кв. м. При посочените по-горе стойности годишната вноска за поддръжка и управление на общите части е 989, 80 евро, а таксата за ремонт и обновяване 98, 98 евро. Вземането произтича от горното решение на ОС. Заплащат се в срок до 28.02 на съответната година, изводимо от правилника за управлението, реда и надзора в жилищно и търговско-рекреативен комплекс „***“.

В тежест на ответника е да докаже изпълнението на паричните си задължения за вноски за периода от 2015 г. до 2018 г. Не е представил доказателства, от които да се установява факта на плащането им. Поради тази причина исковите претенции за плащане на годишни вноски „общи части“ и за фонд „ремонт и обновяване“ от страна на ответника, следва да бъдат уважени, но не в пълен размер.

В претендираните суми е включен и данък добавена стойност. Такъв не се дължи, тъй като процесните вноски не са обект на облагане по ЗДДС. Основание за плащането им е решение на ОС на етажната собственост, а не доставка на стока или услуга. Поради тази причина исковите претенции за плащане на годишните вноски следва да бъдат отхвърлени в частта относно начисления данък добавена стойност.

Всяка годишна вноска е в размер от 2555, 89 лева. От тази сума трябва да бъде извадено начисленото ДДС в размер 425, 98 лева. Ето защо всеки от главните искове следва да бъде уважен в размер до 2129, 91 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер от 2555, 89 лева следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Без данък добавена стойност сумата дължима за вноска общи части е в размер 1936, 33 лева, а тази за „ремонт и обновяване“ 193, 58 лева.

Съдът е сезиран с искане за присъждане на левовата равностойност на задължения, уговорени в чужда валута. Искането следва да бъде уважено в левове, както е направено от ищеца, изхождайки от коментирания по-горе и установен стабилитет на процесните решения на ОС. В тази насока е и Решение № 155 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 4451/2016 г. на ВКС, VI гр. о., постановено по идентичен казус.

При такова произнасяне относно главните искове, акцесорните, с които се претендират обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1, от ЗЗД, също се явяват частично основателни, тъй като са обусловени от тях. Срокът за плащане на вноските е 28.02. на текущата година. Следователно от 01.03. задълженото лице изпада в забава, като обезщетението е дължимо от този момент до предявяване на иска на дата 05.06.2018 г. Ищецът е поискал същото да бъде изчислено до 04.06.2018 г., поради което съдът следва да се съобрази с петитума на исковата молба.

За вноска общи части за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 04.06.2018 г. при главница 1936, 33 лева, се дължи обезщетение за забава в размер на 444, 39 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 534, 20 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За вноска РИО за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 04.06.2018 г. при главница 193, 58 лева, се дължи обезщетение за забава в размер на 44, 43 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 53, 41 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За вноска общи части за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 04.06.2018 г. при главница 1936, 33 лева, се дължи обезщетение за забава в размер на 247, 98 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 298, 14 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За вноска РИО за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 04.06.2018 г. при главница 193, 58 лева, се дължи обезщетение за забава в размер на 24, 79 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 29, 81 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции Решение № 51 от 17.04.2019 г. по гр. дело № 429/2018 г., с което Районен съд – Б. е отхвърлил исковете на „***“, в качеството му на управител на етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., за осъждане на Т.В.С. да заплати суми, дължими за вноски за общи части и такива за ремонт и обновяване за периода от 2015 г. до 2018 г., както и обезщетения за забава, следва да бъде отменено частично.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззивника се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за двете инстанции.

Пред първата инстанция е претендирал заплащането на разноски в размер на 1815, 00 лева, от които 615, 00 лева държавна такса и 1200, 00 лева адвокатско възнаграждение. Представил е доказателства за заплащането им. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за неоснователно, предвид броя на проведените съдебни заседания и обема на събраните доказателства.

Въззивникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 1060, 88 лева, сбор от държавна такса и адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото от въззивната инстанция. Приложил е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума на пълномощника си адв. П.С. за процесуално представителство пред Окръжен съд – Добрич.

За двете инстанции са направени разноски в размер от 2875, 88 лева.

С оглед изложеното ответникът дължи на ищеца заплащането на сума в размер от 2396, 21 лева, съразмерно на уважената част от претенциите.

Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер от 718, 00 лева. Пред настоящата не е направил искане за присъждане на разноски. Предвид произнасянето на въззивния съд, ищецът следва да му плати сума от 119, 76 лева, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.

При тези мотиви, на основание чл. 271, ал. 1 във вр. с чл. 272 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 51 от 17.04.2019 г. постановено от Районен съд – Б. по гр. дело № 429/2018 г., в частта на отхвърлените претенции за годишни вноски „общи части“ и „ремонт и обновяване“ за периода от 2015 г. – 2018 г. в общ размер от 8519, 64 лева, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Т.В.С.,***, на основание чл. 41 от ЗС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, да заплати на етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., представлявана от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., следните суми, дължими за периода 2015 г. – 2018 г., за годишни вноски „общи части“ и „ремонт и обновяване“ в комплекса:

- годишна вноска за 2015 г. - 2129, 91 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- годишна вноска за 2016 г. - 2129, 91 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- годишна вноска за 2017 г. - 2129, 91 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- годишна вноска за 2018 г. - 2129, 91 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 17.04.2019 г. постановено от Районен съд – Б. по гр. дело № 429/2018 г., в частта на отхвърлените претенции за годишни вноски „общи части“ и „ремонт и обновяване“ за периода от 2015 г. – 2018 г. за сумата над 8519, 64 лева до пълния претендиран размер от 10 223, 56 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 51 от 17.04.2019 г. постановено от Районен съд – Б. по гр. дело № 429/2018 г., в частта на отхвърлените претенции за обезщетения за забава в общ размер от 761, 59 лева, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Т.В.С.,***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., представлявана от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., следните суми, представляващи обезщетение за забава:

- сумата от 444, 39 лева – обезщетение за забава върху главницата от 1936, 33 лв. (вноска за Общи части за 2016 г.), дължимо за периода от 01.03.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- сумата от 44, 43 лева – обезщетение за забава върху главницата от 193, 58 лв. (вноска РИО за 2016 г.), дължимо за периода от 01.03.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- сумата от 247, 98 лева – обезщетение за забава върху главницата от 1936, 33 лв. (вноска за Общи части за 2017 г.), дължимо за периода от 01.03.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане;

- сумата от 24, 79 лева – обезщетение за забава върху главницата от 193, 58 лв. (вноска РИО за 2017 г.), дължимо за периода от 01.03.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане,

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 17.04.2019 г. постановено от Районен съд – Б. по гр. дело № 429/2018 г., в частта на отхвърлените претенции за обезщетения за забава за сумата над 761, 59 лева до пълния претендиран размер от 915, 56 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 51 от 17.04.2019 г. постановено от Районен съд – Б. по гр. дело № 429/2018 г., в частта относно произнасянето по разноските, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Т.В.С.,***, да заплати на етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., представлявана от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2396, 21 лева – разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА етажната собственост в жилищно – търговски рекреативен комплекс „***“, находящ се в гр. Б., представлявана от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Т.В.С.,***, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 119, 76 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.