Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       № 278      ,15.11.2019 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На втори октомври две хиляди и деветнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА                                     младши съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при секретаря Пепа Митева   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 483 по описа за 2019 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 12264/19.06.2019 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника „ Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, град Добрич  срещу Решение № 602 от 23.05.2019 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 726/2019 г. ,уважаващо предявени срещу него обективно съединени ис-кове по член 74,ал.4 от КТ и по член 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ.

         В жалбата се съдържат оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд , свеждащи се до необоснованост на извода на съда , че ра-ботата на ищцата като " вътрешен одитор"  не е временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на член 68,ал.3 от КТ и че за изпълнението й не може да се сключва срочен трудов договор . Въззивникът поддържа довод, че работата е краткотрайна ( не е постоянна ), защото след прекратяване на правоотношението с ищцата длъжността е " престанала да съществува за вбъдеще" и не попада в основния предмет на дейност на предприятието. Преценката на първоинстанционния съд за недействителност на уговорка-та за срока, според въззивника, е неправилна и обуславя незаконосъобраз-ност на решението за уважаване на всички искове и в частта относно раз-носките .

         Въззиваемата страна И.Г.И. *** оспор-ва жалбата като неоснователна : изводът в обжалваното решение, че длъж-ността не е свързана с работа, която може да се определи като временна, сезонна и краткотрайна, следва от длъжностната характеристика и от съ-ществуването в структурата на работадателя на звено " вътрешен одит" по изискването на член 12,ал.2,т.6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, на член 5-16 от този закон за функциите на вътрешния одит, които не биха могли да се изпълнят при създаване на времево ограничение. В до-говора няма посочени обстоятелства , които да налагат сключването му ка-то срочен в хипотезата на член 68,ал.4 от КТ.Иска потвърждаване на реше-нието .

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

         С иска по член 74,ал.4 от КТ е оспорена валидността на уговорката за  срока на трудовия договор , постигната ведно с друга за срок за изпитване в писмен трудов договор № ВиК -818 # / 15.02.2018 г. , по силата на който И.Г.И. е приела да изпълнява в предприятието на " Водоснабдяване и канализация Добрич " АД, град Добрич длъжността " вът-решен одитор " . Според ищцата уговорката за срока на окончателния до-говор - до " 31.12.2018 г." ,по - кратък от една година, щом уговореният срок за изпитване е шестмесечен и с начало 19.02.2018 г., е постигната в нарушение на член 68,ал. 3 и ал.4 от КТ и е недействителна . Трудовият до-говор е сключен за изпълнение на работа, която не е с временен, сезонен или краткотраен характер, не в обявено в несъстоятелност или ликвидация предприятие, не по писмено искане на ищцата и без да има вписани в него обстоятелства , които да налагат по изключение сключването на трудовия договор като срочен. Съединени с този иск са искове за отмяна на незакон-ното прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока му със заповед № ЛС - 05-6/2.01.2019 г., за възстановяване на работа и за обезще-тение за оставане без работа поради уволнението в следващия го тримесе-чен срок в размер от 3 465 лева, ведно с лихви и разноски.

         Работата , която е уговорено да бъде изпълнявана от въззиваемата ка-то " вътрешен одитор "  се изразява в проверка на финансовата отчетност на предприятието за достоверност на съдържащата се в нея информация и за съответствието й с действащите закони и нормативи . Трудовите функ-ции са детайлно и конкретно определени в длъжностната характеристика. Но дейността по вътрешния одит в предприятието на работодателя, който, не се спори по делото, е търговско дружество по член 12,ал.2,т.6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, е регламентирана от източник от по - висок ранг - нормите на посочения закон . Правилото на член 12,ал.2 от закона въвежда задължителното изискване за изграждане на звено за вътрешен одит в дружеството - въззивник. Следователно работата, изпъл-нявана от служителя " вътрешен  одитор" в неговото предприятие, не е ни-то с временен, нито със сезонен , нито с краткотраен характер. Законодате-лят е преценил, че дейността по вътрешния одит в организациите от пуб-личния сектор по член 12,ал.2,т .1- 8 от ЗВОПС, следва да се извършва по-велително без оглед на това какъв е основният им предмет на дейност. На-правената от първоинстанционния съд констатация за същото е обоснова-на.

         При това положение валидността на уговорката за срока на трудовия договор е обусловена от осъществяването на фактите по член 68,ал.4 от КТ: да съставлява случай на изключение съгласно дефиницията на § 1 ,т.8 от ДР на КТ - при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини, които съществуват към момента на сключването му и са посочени в него - и има писмено искане на служителя за сключването на трудовия договор за срок по - кратък от една година.

         Изричната уговорка за срочност на договора не е достатъчна. Необ-ходимо е да са изложени обстоятелства за изключението по смисъла на член 68,ал.4 от КТ. Посоченото във въззивната жалба решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр.д.№ 1656/2016 г. на ІV г.о. на ВКС дава същото тълку-ване на материалноправната разпоредба на § 1 ,т.8 от ДР на КТ . Изразено-то от състава на ВКС становище е , че няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите на срочния трудов договор , но че конкретно-то  условие, обуславящо срочността на договора, следва да е ясно посочено или да е установимо от неговото съдържание.

         В писменото съглашение на страните липсва посочена конкретна причина за назначаването на въззиваемата като " вътрешен одитор "  при условията на срочен трудов договор . Следователно уговорката за срока е недействителна, като постигната в нарушение на член 68,ал.4 от КТ и в съгласие с член 68,ал.5 от КТ трудовият договор се смята за сключен за не-определено време . С оспорената заповед той е прекратен на неприложимо основание - по член 325,ал.1,т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок . Прекратяването е незаконосъобразно и следва да се отмени. Въззи-ваемата има право да бъде възстановена на длъжността " вътрешен одитор" и да получи обезщетение по член 225,ал.1 от КТ, според поисканото, за ос-таването си без работа поради незаконосъобразното уволнение в следва-щия го тримесечен срок, в размер от 3 465 лева, ведно със законни лихви считано от 25.02.2019 г. Уважаването на исковете по член 74,ал.4 от КТ и по член 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ е законосъобразно и въззивният съд потвърждава решението изцяло. Присъдените на ищцата разноски за адво-катско възнаграждение от 1032 лева, съставляват сбор от минималното възнаграждение по член 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. - за за-щитата по исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, в размер на минимал-ната работна заплата от 560 лева и от минималното възнаграждение по член 7,ал.2,т.2 от Наредбата - за защитата по оценяемия иск по член 344, ал.1, т.3 от КТ , в размер от 472,55 лева . Присъденото в минимално опре-деления размер адвокатско възнаграждение не е подлежало на намаляване поради прекомерност.

         Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р    Е   Ш   И   :

         ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 602 от 23.05.2019 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 726/2019 г.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                        2.