Решение по Гражданско дело 484/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 283

гр.Д.,18.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шестнадесети октомври през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №484 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№10409/27.05.2019Г.на П.Д.М. - К. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, въззивна жалба вх.№10784/29.05.2019г. от В.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат М.И., двете срещу решение №558/15.05.2019г. по гр.д.№4103/2018г. на ДРС, което всяка от страните обжалва съобразно интереса: П.Д.М. обжалва решението в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ в осъдителната му част предявеният от нея срещу Г.Д.М. с ЕГН ********** *** иск за ревандикация на недвижим имот-представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82,40 кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.4781.1.1, попадащ в сграда с идентификатор 72624.624.4781.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 72624.624.4781, ведно с ½ ид. ч от стълбище, равняваща се на 13,40 кв. м., изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от 16,30 кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от 13,80 кв.м, ведно с ½ ид. част от таванско помещение, равняващо се на 42,65 кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор 4781 в кв. * по плана на град Д., и иск за сумата от 10 500 лв. дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане; В.И.М. – в частта, с която са уважени предявените срещу нея ревандикационен иск и иска за сумата от 10 500 лв. дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

Съединена за общо разглеждане е и подадена от П.Д.М. частна жалба вх.№12138/17.06.2019г. срещу определение №1617/11.06.2019г. по чл.248 от ГПК в отхвърлителната му част за разликата от ***6.50 лева до 2 645.35лева .

П.Д.М. изразява несъгласие с изводите на съда за отхвърляне на претенцията и за осъждане на Г.Д.М. за предаване на владението на спорния имот и заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, като обосновани на доказателства-гласни и писмени, посочени след изтичане на преклузивния за това срока- разпитът на св.А. Е. бил допуснат в четвъртото по ред публично заседание, в което съдът приел и заверено копие от книгата на собствениците на жилищната сграда. Съдът не зачел показанията на св.Ц. А. и св.Р. Д. относно живеенето на ответника в процесиня апартамент. Отчел, че живеенето като факт е относимо и към задължението на ответника за издръжка и гледане на родителите му, но неправилно го интерпретирал в решението. Изпълнявайки задължението си по договора за издръжка и гледане ответникът М. не само бил адресно регистриран, но и живеел в процесния имот, нямало промяна в адреса му и понастоящем, този адрес сам той вписвал във всички документи.

В.И.М. счита, че при решаване на спора по предявените спрямо нея вещен и облигационен иск съдът направил грешни и неправилни изводи по събраните гласни и писмени доказателства, не се произнесъл по направени от нея възражения, неправилно изтълкувал правата на ищцата по отношение на нея. Не обсъдил обстоятелството, че с н.а.№***. тя и съпруга и дарили процесния имот на една от дъщерите си, а тя от своя страна го продала на сестра си. Създаденото облигационно отношение между сестрите не освобождавало дарената дъщеря от моралното и етично задължение, което съществувало между дарител и надарен. Акцентира на обстоятелството, че ищцата и праводателката и са низходящи на въззивницата и съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1, т.2 от СК са длъжни да осигуряват помощ и издръжка на майка си. По твърдения на ищцата такава помощ била оказвана, което означавало, че е съзнавала своето морално и законово задължение, че е запозната с факта, че нейните родители, а за процесния период майка и обитава част от имота, в който живяла 60години. Следвало да се направи извод, че липсвали две от трите задължителни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск- липса на основание и наличие на незнание за ползване на част от имота от ответницата. Ползването на целия имот било оспорено още с отговора, доказано било и ползването на част от имота, а иска бил уважен за целия имот без коментар за това. Неправилен бил извода и относно обезщетението за ползване. Изводите на съда за правния характер на обезщетението противоречали на предявения иск, липсвала покана за доброволно заплащане, погрешно била присъдена по-голяма сума от приетата експертиза и частта на задължението на въззивницата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба на П.Д. е подаден от Г.Д., по въззивната жалба на В.И.- от П.Д..

П.Д. намира наведените доводи от В.И. за неоснователни. Не дължала издръжка на родителя си, която да я обвързва да осигури и безвъзмездно ползване на имота. Такова задължение имал ответникът Д.. Правилен въз основа на показанията на св.А. и Г.бил извода, че целия имот е зает и се ползва от въззивницата. Доводът, че обезщетение се заплаща след покана не касаел настоящата хипотеза, защото имотът не бил съсобствен.

Г.Д. намира жалбата на П.Д. за неоснователна. Възраженията и твърденията в нея противоречали на събраните доказателства. Доказано било, че адресната му регистрация на адреса на имота, в който живял до 1989г. била от навършването му на 14години. Събраните доказателства установявали, че притежава друг имот, в който заедно със семейството си живеел от ***г. Изпълнението на задълженията му по договора за издръжка не изисквало съвместно живеене. Бил ***, в по-голямата част от годината на рейс, грижата по договора за издръжка и гледане се осъществявала и от съпругата му, колелото в двора на майка му било на детето му, което често я посещавало. Освен майка му , никой друг не живеел на първия етаж. Дори и да се приемело за вярно твърдението за събрани доказателства в противоречие с чл.147 ог ГПК, то те не носели онформация, различна от останалите доказателства. Ищцата не доказала по отношение на него претенциите си. Излагат се морално- етични съображения и във връзка с претенциите и към майка и.

П.Д.М. е недоволна от определението по чл.248 от ГПК, в отхвърлителната му част за разликата от ***6.50лева до 3 213лева, като счита, че при уважен изцяло срещу В.М. иск по чл.108 от ЗС внесената държавна такса по този иск от 238.85лева и адвокатското възнаграждение от 800лева следвало да и бъдат присъдени изцяло, или следвало да и бъдат присъдени разноски от общо 2 645.35лева, а са и присъдени в размер на ***6.50лева.

Жалбите се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за всяко от тях в съответната част първоинстанционно решение, при изпълнение изискванията за редовност на сезирането на въззивната инстанция.

По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по предявен от П.Д.М. - К. с ЕГН ********** ***, иск за установяване на правата и на собственост на основание правна сделка, и осъждане на ответниците В.И.М. с ЕГН ********** *** и Г.Д.М. с ЕГН ********** ***, да и предадат владението върху недвижим имот- първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82,40 кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.4781.1.1, попадащ в сграда с идентификатор 72624.624.4781.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 72624.624.4781, ведно с ½ ид. ч от стълбище, равняваща се на 13,40 кв. м, изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от 16,30 кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от 13,80 кв.м, ведно с ½ ид. част от таванско помещение, равняващо се на 42,65 кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор 4781 в кв. .. по плана на града., както и за осъждане на В.И.М. и Г.Д.М. да и заплатят сумата от 21 000 лв. -в равни части от по 10 500 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за лишаването и от ползване на така описаният имот за период от пет години назад, считано от предявяване настоящият иск (по 350 лв./месец), а именно от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г., ведно с лихвата за забава, начиная от предявяване на исковата молба – 11.10.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

Обосноваващи исканията на П.Д.М. - К. обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения, че е собственик на процесния имот- жилището на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ведно с ½ ид. част от стълбище, две изби, ½ ид. част от таванско помещение и съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, на основание прехвърлителна сделка от *** г., извършена с нот.акт № *** на нотариуса при Д.кия районен съд, в който имот ответницата живеела без нейното съгласие, а втория ответник бил адресно регистриран на адреса на същия адрес, което и давало основание да смята, че преимуществено се е установил да живее там. След отправена от нея покана двамата нито напускали имота и, нито и заплащали обезщетение за лишаване от ползването му. При тези обстоятелства е заявила искане за ревандикация на имота и осъждане на всеки от ответниците за сумата от по 10 500лева обезщетение за лишаване от ползване за период от пет години преди завеждане на исковата молба.

Ответницата В.И.М. не отрича, че живее в имота, в който винаги е живяла. Излага, че през *** г. двамата със съпруга й дарили същия на дъщеря си Д. Д.М., които от своя страна през 2006 г. го продала на своята сестра – ищцата П.Д.М.. Излага и, че през същата ***г., когато извършили дарението, двамата със съпруга и Д. Д. М. придобили правото на собственост върху друго жилище на втория етаж срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите М. Д. М./ брат на съпруга и/ и съпругата му И. П. М.. Въпреки сделките, запазили ползването от времето преди тях. Понастоящем вторият етаж бил необитаем, съсобствен между нея и ***-ищцата П.Д.М. – К., Д. Д.М. и ответника Г.Д.М.. Заемала процесното жилището на първия етаж с изричното знание на ищцата, която била с постоянно местожителство в *** и посещавала страната за две седмици през лятото и отсядала във вилния имот в гр.Б., който също и прехвърлили. Не била получавала предупреждение за напускане. Обитавала в качеството си на дарител и не дължала обезщетение, оспорва същото и по размер, тъй като не ползвала целия имот-в него пребивавала самата ищца и сестра и, на която дарили имота. Обитавала го не по бедност, а за да го пази.

Г.Д.М. отрича да е ползвал и да ползва понастоящем имота. Не отрича, че е адресно регистриран там. Адресната му регистрация не била променяна от времето, когато цялото семейство – родителите му, той и двете му сестри са живели заедно. Притежавал собствено жилище в гр. Д., ***, което било в непосредствена близост с процесния имот. Той и съпругата му полагали грижи за родителите му, а след смъртта на баща му , за майка му. Не дължал обезщетение в какъвто и да е размер, не бил получавал и покана за плащане на такова.

Когато се касае иск по чл.108 от ЗС, както в случая, подлежи на изследване осъществяването на елементите от фактическия състав на наведеното от ищцата придобивно основание, както и липсата на правно основание за държането на процесния имот от ответниците, доколкато в случая никой от двамата не твърди действия и намерение за своене, не противопоставя права, конкуриращи правото на собственост на ищцата.

Обстоятелството, че ответниците не отричат, а признават съществуването на правото на собственост на ищцата върху процесния имот на твърдяното от нея основание, не лишава ищцата от интерес от воденето на ревандикационен иск. Искът по принцип е осъдителен и съдържа в себе си искане за предаване на владението на собствен на ищцата имот, за който се твърди, че към момента на завеждане на исковата молба е във фактическата власт на ответниците.

От представените писмени доказателства/нотариални актове/, се установява и, че имотът е придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба, сключен на *** г. с нот. акт № *** на нотариуса с рег.№№*** на НК, между ищцата, като купувач, и *** Д. Д.М., като продавач. Установява се и, че последната се лигитимира като собственик по силата на договор за дарение, сключен на ***г., с нот. акт № ***г. на нотариуса с рег.№*** на НК, с който родителите и Д. Д. М. и В.И.М. и даряват имота. Не се твърди, не се и установява ответницата да е носител на ограничено вещно право на ползване, запазено от нея и съпруга и с акта за дарение от ***г.или учредено по-късно.

Договорът за дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за надарения. Надареният има само морално задължение да бъде признателен, благодарен на дарителя за направеното дарение. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения/чл.227 от ЗЗД/, при които за дарителя се поражда правото да иска отмяна на дарението, т.е. материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, предпоставено и от липсата на придобити преди отбелязването на исковата молба права на трети лица. Щом това право не е реализирано и имотът е собственост на ищцата като приобретател на дарения имот, щом дарителите не са си запазили правото на ползване на дарения имот, което да противопоставят на ищцата, то липсва изходящо от договора за дарение основание дарителите като несобственици да ползват дарения имот, респ.след смъртта на дарителя и понастоящем да го ползва дарителката-ответницата В.И.М.. Друго основание за ползване на имота ответницата не противопоставя.

Не е спорно, че ответницата В.И.М. ползва собствения на ищцата имот по предназначение, т.е. живее в жилището, в което винаги е живяла. Спори се дали ползва цялото жилище или част от него, както и дали ответникът Г.Д.М. ползва имота на ищцата.

Според описанието на жилищния имот в договора за покупко-продажба, той се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения. Свидетелката Ц. А. А. твърди да знае, че имотът се обитава от ответницата В.И.М.. Състои се от дневна-трапезария, спалня, хол и сервизни помещения. Според свидетелката от 1990г. в жилището живее само тя/В.М./. Ответникът не живее там, има друг апартамент. Свидетелката е виждала преди няколко години колелото на сина на ответника в имота. Не знае чии са вещите в стаите. Ищцата и казала по повод водените други дела, че ответникът е регистриран на адреса. През 2016-2017г., когато ответницата боледувала, за нея се грижела дъщеря и Д., а ищцата заплатила престоя и в болницата. Ищцата живеела в А.. Когато се връщала в България отсядала на вилата, идвала за два часа да види майка си, водела и децата. Д. през лятото работела в ***, а през зимата отивала в А.. Имало спор между ищцата и брат и. Тя искала обитаването на жилището от майка и да и бъде заплатено, тъй като брат и имал договорно задължение за издръжка и гледане. В тази смисъл са и данните от нот.акт № *** на нотариуса с рег.№ *** на НК, с който на *** г. между Д. Д. М. и В.И.М. от една страна като прехвърлили, и сина им Г.Д.М. като приобретател е сключен договор за прехвърляне на 1/30 ид. част от вилен имот/дворно място и сграда/ в гр. Б., ***, срещу задължение за издръжка и гледане. В договора липса поето задължение за съвместно живеене. Налице са данни и за съдебни спорове между двете сестри и брат им по повод вилния имот /по данни от извънсъдебно споразумение от 07.06.2018г. – за неговата делба, по данни от решение № 66 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 600/2013 г. БРС- по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора между наследодателя им Д. Д. М. и брат им/, при липса на данни за изхода от тях, който изход е и ирелевантен за настоящия спор.

Свидетелката Б. Г. П.-Р. твърди да знае, че в имота живеят майката и брата на ищцата. Всички стаи били обитаеми. От ищцата знаела, че брат и живее с майка им, че е адресно регистриран там. Не знаела дали спи в жилището, виждала го да влиза в къщата. Къщата била на самата улицата и при минаване край нея се виждало. Не знаела къде живее семейството му.

Свидетелката Р. Д. Б.-С., живуща ***, твърди, че с ответникът Г.М. са съседи. Той живеел на *** от около 1997г. Случвало се да му ползва услугите като *** за бушон, за газовия бойлер, за което го е търсила както вечер късно, така и сутрин рано и го е намирала у дома му. Познава майка му, влизала в къщата, в стаята в ляво, веднъж преди 2-3години, когато В. получила ***. Ходила по молба на ответника и жена му К. да прави промивка на В. заради проблем **. Виждала В. през деня по двора, когато се прибира по-късно виждала, че в стаята работи телевизор, тъй като къщата и блока, в който живее били съседни, деляла ги една пътека.

Свидетелката К. Г.М., *** ответника, споделя, че бракът им датира от ***г. и от тогава живеят в апартамент №** на ***, който той имал от преди брака им. Когато се оженила за ответника в къщата живеели само родителите на съпруга и. Живеели на първия етаж и след дарението, защото там били живели и отгледали децата си. В. спяла в стаята, която гледала към кооперацията. Съпругът и бил и още е адресно регистриран на адреса на родителите си. Няма негови или техни вещи в къщата. Къщата била близо до кооперацията, в която живеят. Свидетелката посещавала свекърва си когато сметне за нужно, синът им ходел редовно. Когато баба В. имала нужда от покупки, ползвала неговите услуги.

И според свидетелката А. Е. А.ответникът не живее при майка си, нанесъл се в апартамента си през 1998г., година след като тя самата се нанесла да живее в своя апартамент в същата кооперация.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, вкл.при отчитане на обстоятелствата по чл.172 от ГПК относно показанията на св.К. М., установяват по категоричен начин релевантните по спора факти, че имотът е собственост на ищцата, предявила исковете по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД, че фактическата власт върху собствения на ищцата имот се упражнява само от майка и -ответницата В.М., която го ползва по предназначение-живее в него, без да има правно основание за това. Този извод следва и при незачитане на представеното препис-извлечение от „книга на собствениците“ в жилищна сграда в режим на ЕС, намираща се на *** и гласните доказателства, събрани чрез показанията на св. А. Е. А.относно местоживеенето на ответника Г.М., депозирани от ответната страна в разрез с правилото на чл.131, ал.3 от ГПК и при липсата на предпоставките на чл.147 от ГПК.

Следователно, твърденията на ищцата , че и ответникът Г.М. ползва имота като живее в него не са доказани. Принципно живеенето в дадено жилище е фактическо състояние, независимо от адресната регистрация. Вписването на адреса на имота, собственост на ищцата, като постоянен и настоящ адрес на ответника Г.М. /по който факт не се спори/ само по себе си не е от естество да опровергае гласните доказателства относно ползването на имота и да обоснове извод за неоснователно ползване от ответника като постоянно или временно обитаване на жилището, използването му като място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит или стопанска дейност, или др.начини за извличане на ползи от имота, лишаващи самата ищца като собственик да го ползва.

Основателни се явяват претенциите на ищцата по чл108 от ЗС и по чл.59 ал.1 от ЗЗД само по отношение на ответника В.М..

За да възникване задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана /такава включва фактическия състав по чл.31, ал.2 от ЗС-ползване от съсобственик/. Обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на същото има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.

Когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване. Следователно ползата, от която е лишен съсобственика следва да се определи въз основа на месечния наем за имота. За нуждите на първоинстанционното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е дало заключение за средната пазарна наемна цена за периода 11.10.2013 г. – 01.10.2018 г. в размер на 19 360 лв. В този смисъл претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу ответника В.М. се явява доказана в заявения размер от 10 500 лева и за периода 11.10.2013 г. – 01.10.2018 г. Липсва произнасяне за дължимостта на обезщетение за периода 01.10.2018г.-11.10.2018г. като част от исковия период, определен като пет години преди предявяване на иска/исковата молба е депозирана на 11.10.2018г.,а не на 01.10.2018г./, но не е искано допълване на решението в тази част от имащата интерес ищца, респ. е извън предмета на въззивното производство.

Възражението на ответника за погасяване на претенцията по чл. 59 ал.1 от ЗЗД по давност в тригодишен срок е неоснователно. Обещетението се изчислява на база пазарната наемна цена, но не представлява задължение за наем или за периодично плащане, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.“б“ или б.“в“ от ЗЗД.

В този смисъл предвид изводите на въззивната инстанция за основателността на предявените срещу В.М. искове по чл.108 от ЗС и по чл.59, ал.1 от ЗЗД, основателността в установителната част и неоснователността в осъдителната част на иска по чл.108 от ЗС, както и неоснователността на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу Г.М., които съвпадат с изводите на районния съд, на основание чл.272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде частично потвърдено и отменено в друга част обжалваното от П.М.-К. определение №1617/11.06.2019г. по чл.248 от ГПК в част за горницата от 1606.50лева до 2 645.35лева, представляващи разноски в първоинстанционното производство. Ищцата е доказала извършването на разходи в първоинстанционното производство за държавна такса –сумата от общо 1079лева /при дължима общо 1078.85лева като сбор от държавната такса от 238.85 лева по иска по чл.108 от ЗС и 420лева по всеки от исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД/, за възнаграждение за вещо лице -168лева. С договор за правна защита и съдействие, с характер на разписка в частта на удостовереното плащане в брой на сумата от 1960лева е установено извършването и на разходи за адвокатско възнаграждение. Изрично е уговорено, че сумата от 1160лева е адвокатско възнаграждение по облигационните искове, а сумата от 800лева-по ревандикационните. С оглед постигнатия краен резултат по осъдителната претенция по чл.108 от ЗС/отхвърляне само на второто искане за правна защита – за предаване владението на имота от втория ответник/, на ищцата се следват изцяло разходите за адвокатско възнаграждение по този иск, т.е. сумата от 800лева, отговорност за плащането на която носи ответницата В.М., тъй като предмет на защита е правото на собственост на ищцата и ответникът Г.М. не го оспорва, т.е. не е дал повод за водене на делото. На ищцата се следват и разходи за адвокатско възнаграждение за защита по уважения иск по чл.59 от ЗЗД срещу В.М., равняващи се на половината от сумата от 1160лева /при липса на указание каква част от нея по кой от двата облигационни иска е заплатена/, т.е. сумата от 580лева, също и заплатената държавна такса от 238.85лева за разглеждане на иска по чл.1089 от ЗС, заплатената държавна такса от 420лева за разглеждане на иск по чл.59 от ЗЗД срещу В.М., половината от разноските за вещо лице, като сторени по двата иска по чл.59 от ЗЗД, а именно сумата от 84лева. При това положение общо дължимите съдебно-деловодни разходи които се следват на ищцата и отговорност за които носи ответницата В.М. се равняват на сумата от 2122.85лева/сбор от сумите 800лева, 580лева, 238.85лева, 420лева и 84лева, обосновани по-горе/. При това положение, с оглед постигнатия в първоинстанционното производство резултат и удостоверените във връзка с него разходи, присъдените съдебно-деловодни разноски от ***6.50лева не покриват размера на дължимите. Следва да се присъди в полза на ищцата сумата от 516.35лева, представляващи разликата над присъдения с определение №1617/11.06.2019г.по гр.д.№4103/2018г. на ДРС размер от 1606.50лева до дължимия размер от 2122.85лева съдебно-деловодни разноски. Определението в тази част следва да се отмени и постанови ново съобразно установеното по-горе, а за горница от 2122.85лева до претендираните съдебно-деловодни разноски в размер на 2 645.35лева да се потвърди.

С оглед изхода от спора по въззивното производство и съобразно постигнатия резултат от всяка от страните по въззивните жалби/отхвърляне на въззивните жалби, респ. потвърждаване на решението в обжалваните от страните части/, всяка от страните има право само на разноски, сторени за защита срещу жалбата на насрещната страна, но нито една не е удостоверила извършването на такива разходи. Страните са ангажирали извършването на разходи само за заплащане на държавни такси по обжалването. С оглед постигнатия от П.М. резултат по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК/частично уважаване и частично отхвърляне на частната жалба/, на нея съразмерно на уважената част и се следват съдебно-деловодни разноски в размер на 12 лева от внесената държавна такса от 15лева, отговорност за която носи насрещната страна В.М..

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №558/15.05.2019г. по гр.д.№4103/2018г. на Д.кия районен съд .

ОТМЕНЯ определение №1617/11.06.2019г. гр.д.№4103/2018г. на Д.кия районен съд В част за горницата от 1606.50лева до 2122.85лева лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.И.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Д.М. - К. с ЕГН ********** ***, сумата от 516.35лева, представляваща разликата над присъдения с определение №1617/11.06.2019г. гр.д.№4103/2018г. на ДРС размер от 1606.50лева до дължимия размер от 2122.85лева. на направените разноски в производство по гр.д.№4103/2018г. на Д.кия районен съд .

ПОТВЪРЖДАВА определение №1617/11.06.2019г. по гр.д.№4103/2018г. на Д.кия районен съд В част за горницата от 2122.85лева до претендираните съдебно-деловодни разноски в размер на 2645.35лева

ОСЪЖДА В.И.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Д.М. - К. с ЕГН ********** ***, сумата от 12.00лева съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.