РЕШЕНИЕ

№305

26.11.2019 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Елица Александрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 510 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4977/24.07.2019 г. (по регистратурата на ДОС) на М.А.Г. и Н.Г.Г. – длъжници по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ, с рег. № ***Виктория Рогова, подадена от пълномощника им адвокат М.С..

Предмет на обжалване е постановление на ЧСИ В. Р.от 18.07.2019 г. по горецитираното изпълнително дело, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, в частта относно вземането по изпълнителния лист за 733, 79 лева деловодни разноски, присъдени с решение на Районен съд – Добрич по гр. дело № 272/2019 г.

Инициирана е проверка на постановлението и в частта, с която съдебният изпълнител се произнесъл по отговорността за разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателите поддържат, че с пощенски запис са превели на взискателя сумата от 733, 39 лева, дължима по гр. дело № 272/2019 г. Поради тази причина считат, че изпълнителното дело трябва да бъде прекратено в тази част, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Оспорват посочения в постановлението размер на разноските, дължими в производството и излагат становище, че същите следва да бъдат възложени за плащане от взискателя. Обосновават тезата си с приложените по делото квитанция от „***“ ЕАД и разписка от „Еконт Експрес“, като изтъкват, че от тези писмени доказателства се извежда наличието на забава на кредитора, която прехвърля отговорността за разноските в съдебното изпълнение на последния.

Правят искане постановлението да бъда отменено в обжалваните части. Искат разноските в изпълнителното производство да бъдат възложени за плащане на взискателя.

В съдебно заседание се представляват от адвокат С., който поддържа изложеното в жалбата.

Взискателят е подал писмено становище, в което излага твърдения за неоснователност на жалбата. Сочи, че причина за образуване на гр. дело № 272/2019 г. е единствено поведението на длъжниците и нежеланието им да уредят отношенията си с взискателя извънсъдебно.

Пред Окръжен съд – Добрич се представлява от адвокат К., който иска жалбата да бъде оставена без уважение.

В свои мотиви по жалбата съдебният изпълнител е изразил становище за законосъобразност на постановлението. Противопоставя се на искането на жалбоподателите за частично прекратяване на съдебното изпълнение и възлагане на разноските в тежест на взискателя. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че процесната сума е била наредена от длъжниците с пощенски запис, но не е била получена от взискателя. На тази основа прави обобщаващ извод, че изпълнението на парично задължение, посредством изпращане на дължимата сума с пощенски запис, не е тъждествено с превеждането ѝ по банкова сметка ***. В заключение сочи, че намира жалбата за неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 05.07.2019 г. е влязло в сила Решение № 709 от 17.06.2019 г. постановено от Районен съд – Добрич по гр. дело 272/2019 г. Със съдебния акт първостепенният съд е осъдил длъжниците, на основание чл. 108 от ЗС, да предадат на взискателя владението на следния недвижим имот: имот с идентификатор по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с предназначение „Гараж”, със застроена площ от 25, 72 кв. м, с административен адрес гр. Д., при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: ***,***; под обекта – няма; над обекта – ***.

Осъдил е длъжниците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на взискателя сумата от 733, 79 лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция.

От приложена по делото разписка (л. 13 от в.гр.д. 510/2019 г.) се установява, че на 01.07.2019 г. сумата от 733, 79 лева, дължима за разноски по гр. дело 272/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, е била преведена от длъжниците на взискателя с пощенски запис. В писмо от 30.08.2019 г. инж. С.Г.– ръководител ОПС при „***“ ЕАД (л. 68 от в.гр.д. 510/2019 г.) е посочил, че в пощенската кутия на адресата са доставени две известия за извършения запис. Получателят не се е явил в двадесетдневния срок за изплащане, поради което сумата е върната на наредителя.

Видно от разписка (л. 24 от изпълнително дело № ***) на 01.07.2019 г. длъжниците са изпратили до взискателя пратка чрез куриер „Еконт Експрес“ ЕООД. На разписка върху плика (л. 72 от в.гр.д. 510/2019 г.) е отразено, че съдържа покана за въвод във владение на гараж, находящ се в гр. Д.

От волеизявлението, материализирано в поканата (л. 71 и 72 от в.гр.д. 510/2019 г.) се извежда, че длъжниците са уведомили взискателя за намерението си да ѝ предадат владението върху процесния гараж на 15.07.2019 г., в 10, 00 часа.

От разписка за неуспешно предаване на пратки (между л. 71 и 72 от в.гр.д. 510/2019 г.) се установява, че адресатът е отказал да получи плика.

Пощенският запис и куриерската пратка са изпратени на адреса на взискателя, който е посочен в диспозитива на съдебното решение.

На 11.07.2019 г. взискателят подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ, с рег. № ***В. Р.(л. 2 от изпълнително дело № ***), с която искал потвърдените по гр. дело № 272/2019 г. по описа на ДРС притезания да бъдат изпълнени принудително. Към молбата приложил и изпълнителен лист на ДРС от 10.07.2019 г. (л. 3).

Въз основа на тези документи при ЧСИ, с рег. № 736, Виктория Рогова, било образувано изпълнително дело № ***, по което били предприети изпълнителни действия.

С постановление от 18.07.2019 г. съдебният изпълнител се произнесъл по молба на длъжниците, като отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и постановил разноските в производството да останат за тяхна сметка.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Пред окръжния съд е инициирана проверка на постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, в частта относно вземането по изпълнителния лист за 733, 79 лева деловодни разноски, присъдени с решение на Районен съд – Добрич по гр. дело № 272/2019 г., и в частта, с която съдебният изпълнител се произнесъл по отговорността за разноските в изпълнителното производство.

Отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството е законосъобразен. В чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК са изброени основанията, при проявлението на които изпълнението следва да бъде прекратено. Общото между всички тях е, че удостоверяват факта на погасяване на изпълняемото право, в момент, предхождащ образуването на изпълнителното производство. В тези случаи провеждането на принудително изпълнение би се оказало безпредметно, поради което установяването им е предпоставка за преустановяване на по-нататъшното му развитието.

Сред тези основания е и представянето на квитанция от пощенска станция, която удостоверява, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. По делото се установи, че вземането от 733, 79 лева е било изпратено с пощенски запис на взискателя, но последният не се е явил да го получи. Именно бездействието на взискателя може да осуети удовлетворяването на притезанието, към което е насочен изпълнителния процес. Изпълнението е зависимо от волята на кредитора в най-голяма степен при изплащането на дълга чрез пощенски запис. Това е така, защото сумата по пощенския запис подлежи на връщане на наредителя, в случай, че адресатът не се яви да я получи в срок. Тази особеност на плащането чрез пощенски запис налага разграничаването му от другите хипотези в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сумата се внася за взискателя, но е на негово разположение определен срок, в който може да я получи и притезанието му да бъде удовлетворено. При бездействие на последния и след изтичане на срока паричната сума отново е на разположение на наредителя, а правото остава неизпълнено. Следователно необходимостта от продължаване на съдебното изпълнение продължава да съществува, тъй като целта на изпълнителния процес е удовлетворяване на кредиторовото вземане. В конкретния случай такова не е настъпило и притезанието не е било удовлетворено. Сумата е била върната на наредителя, а по делото не са представени доказателства, от които да се установява получаването ѝ от взискателя. Ето защо е правилно становището застъпено и от съдебния изпълнител за липса на основание за прекратяване на изпълнителното производство.

От друга страна, бездействието на кредитора и неоказването на необходимото съдействие за изпълнение на притезанията от страна на длъжниците, имат отношение към въпроса на кого да бъдат възложени разноските в производството.

В изпълнителния процес се начисляват различни по размер и основание такси, които се внасят предварително от взискателя. Съгласно правилото на чл. 79, ал. 1 от ГПК същите следва да бъдат възстановени на последния от длъжника. Между тях се поражда правоотношение, по силата на което в полза на взискателя възниква вземане за разноските спрямо длъжника. Едно от изключенията от правилото е случая, в който производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и плащането е направено преди образуването му. Такъв е и настоящият, независимо че, както бе посочено по-горе, производството не следва да бъде прекратено.

Отговорността за разноските следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството и съответно за начисляването им. Изхождайки от този принцип, разноските в изпълнителното производство следва да бъдат възложени на взискателя.

По делото бе установено, че длъжниците са предприели действия по предаване на владението върху процесния гараж и по изпълнение на паричното задължение преди образуване на изпълнителното производство. Дори още преди влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден процесният изпълнителен лист. Нареждането на дължимата сума с пощенски запис и изпращането на поканата за предаване на владението са действия, които разкриват желанието и готовността на длъжниците за доброволно удовлетворяване на изпълняемите права. Намеренията им обаче, не биха могли да се осъществят без съдействието на взискателя. По делото бе доказано, че същият е бил уведомен за волята на длъжниците, но съзнателно е препятствал осъществяването на доброволното изпълнение, като не се е явил да получи сумата по пощенския запис и като е отказал да получи поканата.

Не е задължително съдебно потвърденото право да бъде осъществено принудително. Принудата е необходима единствено, когато липсва доброволност. Доброволното изпълнение е желаното поведение.

В случая длъжниците са предложили именно доброволно изпълнение, но същото без основание не е прието от взискателя. Поведението им не е налагало образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на притезанията.

Ето защо, настоящият състав счита, че разноските от изпълнителното производство не следва да останат за тяхна сметка, а постановлението на съдебния изпълнител в тази част следва да бъде отменено.

По разноските в настоящото производство:

Отговорността за разноските в настоящия процес също трябва да се понесе от взискателя. Този извод се налага като естествено продължение на възприетото становище на съда, че разноските следва да се понесат от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството.

Ето защо, Б.М. следва да бъде осъдена да заплати на

длъжника Н.Г. разноски в размер на 373, 00 лева, за които последният е приложил доказателства.

При тези мотиви, въззивният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 4977/24.07.2019 г. (по регистратурата на ДОС) на М.А.Г. и Н.Г.Г. – длъжници по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ, с рег. № ***В. Р.срещу постановление от 18.07.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, в частта относно вземането по изпълнителния лист за 733, 79 лева деловодни разноски, присъдени с решение на Районен съд – Добрич по гр. дело № 272/2019 г.

ОТМЕНЯ постановление от 18.07.2019 г. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ, с рег. № ***Виктория Рогова, в частта, в която съдебният изпълнител е постановил разноските по изпълнението да останат за сметка на длъжниците.

ОСЪЖДА Б.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 373, 00 лева, представляваща разноски, направени в производството по гр. д. № 510/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.