Р Е Ш Е Н И Е

№ 261

Гр.ДОБРИЧ 04.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 520/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени от АД „Албена“ЕИК ***,чрез пълномощника му-адв.Б.К.,въззивни жалби срещу постановените по гр.д.№ 679/2018г.по описа на БРС Решение № 55/25.04.2019г.и Решение № 78/06.06.2019г.,с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 55/25.04.2019г.Претендира се уважаване на жалбите,постановяване на решение за отхвърляне на иска и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Според въззивника,Решение № 55/25.04.2019г.е неправилно,тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,противоречи на материалния закон и е необосновано.

Оспорва се като невярна констатацията на съда за наличие на устно сключен между страните договор за правна защита и съдействие и постигната устна уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение.В исковата молба ищецът не твърди сключването на устен договор за правна защита и съдействие по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС,не твърди и наличие на постигната устна договореност с ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение при положителен резултат по търговското дело.По делото няма доказателство,което да установява подобна устна договореност за плащане.Доказано е по делото,че не става дума за пропуск да се оформи писмено устно сключен договор,нито за пропуск да се определи дължим по него размер на адвокатско възнаграждение,а за несключване на договор с предмет правна защита и съдействие по т.д.№ 60/2015г.на ДОС.Доказано е,че за периода от 01.08.2014г. до 09.05.2016г. между страните е действал и е изпълняван договор за абонаментно правно обслужване,по който ответното дружество е плащало на ищеца уговорено месечно възнаграждение.В този договор страните са уредили правната възможност да могат да сключват договори за процесуално представителство и защита по конкретни съдебни дела,извън договора за абонаментно правно обслужване,който не прекратява действието си.Не са поели ангажимент при всеки възникнал съдебен спор да сключват такъв договор.Ответникът има право и е възлагал и на други адвокати процесуално представителство и защита по делата,по които е страна,като такъв е случаят и с представителството по т.д.№ 60/2015г.на ДОС,по което дело дружеството е представлявано и защитавано от адв.***-АК,София.Погрешен е извода на първоинстанционния съд,че адв.*** се явява „втори“ адвокат след адвокат Н..Тя е първи и единствен адвокат по делото,осигурил приключването му със съдебна спогодба,което се установява от протоколите от съдебните заседания.Единствено адв.*** е била изрично упълномощена да участва в преговори по приключване на спора със спогодба,съответно да подпише протокола за одобрената съдебна спогодба.Такова пълномощно адв.Н. няма.Горното се установява от представената по делото електронна кореспонденция между адв.*** и ***,от доклада на адвоката по това търговско дело,както и от показанията на свидетелите ***.Представеното от адв.Н. пълномощно/без дата/ му е позволявало при нужда да осъществява действия,които технически да подпомагат адв.***.То не е доказателство за сключен договор,а за упълномощителна сделка.

Оспорва се като невярна и недоказана и констатацията на съда,че ответникът е отказал да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,поради спор за неговия размер,което е станало причина ищецът да поиска определянето му от Адвокатски съвет Добрич.Няма доказателство в подкрепа на извод,че причина на искането по чл.36,ал.3 от ЗА е отказ на ответника за плащане.Има доказателство,че

Адвокатският съвет е сезиран с това искане,веднага след като ответникът е прекратил договора за абонаментно правно обслужване.Не е имало спор между страните и за възнаграждението.От показанията на адв.*** се установява,че ответникът не е знаел за паричната претенция на ищеца към него.

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,като не се е произнесъл по всички направени от ответника в отговора на исковата молба възражения.В едно изречение той е преценил,че всички възражения на ответника са неоснователни,без да ги разглежда и да се мотивира защо ги отхвърля.Поради това,въззивникът заявява,че поддържа всички възражения в отговора на исковата молба,а именно:

Ищецът е осъществил злоупотреба с право,използвайки реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв. за определяне на адвокатско възнаграждение за участието му по т.д.№ 60/2015г.на ДОС,тъй като преди това не е поискал от ответника да му плати адвокатско възнаграждение извън това за абонаментното обслужване,нито го е предупредил за възможността да иска от Адвокатския съвет определяне на възнаграждение в минимален размер от 18 530 лв.Поради това,се претендира въззивният съд да отхвърли иска,като се позове на липса на вземане,поради злоупотреба с право;

Не следва да бъдат признати правните последици на решението на Висшия адвокатски съвет,тъй като то е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила.Решението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,което изисква актът да бъде издаден при спазване на процесуалните правила,което не е сторено.Опороченото производство води до нищожност на решението,поради което то не поражда правни последици,т.е не обвързва съда.На основание чл.17,ал.2 от ГПК,съдът следва да се произнесе по искането за непризнаване на правните последици на решението от 30.09.2016г.,като отхвърли иска;

Не следва да бъдат признати правните последици на решението на Висшия адвокатски съвет,тъй като с него е определено адвокатско възнаграждение въз основа на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,която противоречи на императивните изисквания на правото на ЕС и не следва да се прилага;

Налице е противоречие с добрите нрави,което води до нищожност на признатия от адвокатски съвет договор за процесуално представителство,тъй като договорът се явява сключен при неравностойни престации.Цялата процесуална защита по делото е осъществила адв.***,поради което определеното на ищеца възнаграждение от 18 530 лв. не съответства на изпълненото от него;

Не е налице неизпълнен договор за процесуално представителство и защита,което не дава основание за плащане на определената от адвокатския съвет сума на възнаграждението.Ако съдът приеме,че има договор за процесуално представителство,то въззивникът поддържа възражението си,че от страна на ищеца е налице пълно неизпълнение на този договор.Присъствието му в съдебни заседания не доказва съществена защита.Ищецът е подписал протокола,в който е утвърдена съдебната спогодба,при липса на оправомощаване за това;

Не е налице основание за дължимост на начисления без основание ДДС в издадената от ищеца фактура № 64/02.11.2016г.Тази фактура не е приета от ответника и получения оригинал е върнат на ищеца.При условие,че бъде призната обвързващата сила на решението на Висшия адвокатски съвет,каквато според въззивника то няма,то се твърди,че размерът на дължимия ДДС се включва в размера на определеното възнаграждение,и не следва да се начислява върху него;

Налице е неоснователно претендирана сума за обезщетение за забава.Недължимостта на главницата води до недължимост на обезщетението за забава.Освен това,размерът на тази претенция е невярно изчислен.Ако се признае обвързващата сила на решението на Висшия адвокатски съвет,тогава определеното възнаграждение включва в своя размер ДДС,а е недопустимо да се начислява обезщетение за забава върху начислен ДДС.

В депозиран по делото отговор на въззивната жалба,въззиваемата страна М. Р.Н.,чрез пълномощника си-адв.Д.Д.,по подробно изложени съображения изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й,оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

Въззивникът обжалва и Решение №78/06.06.2019г.,с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 55/25.04.2019г.,като поддържа същите възражения и аргументи,изложени във въззивната жалба срещу Решение № 55/25.04.2019г.

По тази жалба отговор от въззиваемата страна не е депозиран.В съдебно заседание и тя се оспорва като неоснователна.

Добричкият окръжен съд,като след като прецени събраните по делото доказателства,приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира,че обжалваните решения са валидни и допустими,като във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се изложи следното:

По гр.д.№ 679/2018г.по описа на БРС са предявени за разглеждане по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79,ал.1,пр.1,във вр. с чл.286 ЗЗД,вр. с чл.36 от ЗА и чл.86 ЗЗД.Ищецът претендира съдът да установи в отношенията между страните,че ответникът му дължи сума в размер на 22 236 лв. с ДДС,представляваща дължимо,определено на основание чл.36,ал.3 от ЗА,и неплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС,както и обезщетение за забава,дължимо върху главницата за периода от 07.11.2016г. до 25.07.2018г.,възлизащо на 3 874.33лв.С обжалваните решения претенцията е уважена в пълен размер.Решенията като краен резултат са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.

Основателността на предявения главен иск е обусловена от установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти:1/Че между М.Н.,в качеството му на адвокат,и ответното дружество,е бил сключен договор за процесуално представителство по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС;Че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.

Безспорно установено от приетото като доказателство по гр.д.№ 679/2018г.по описа на БРС т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС е,че по силата на изрично писмено пълномощно,подписано от Изпълнителния директор на АД „ Албена“,ищецът е бил валидно упълномощен от законния представител на ответното дружество да го представлява по т.д.№ 60/2015г.Въпреки,че пълномощното е без дата,то е било подписано преди първото съдебно заседание по делото,съответно представено при провеждането му.Именно защото в първото поред открито съдебно заседание,проведено на 01.10.2015г.,въз основа на това пълномощно съдът е констатирал редовното упълномощаване на адв.Н.,той го е допуснал да участва в процеса като надлежен процесуален представител на АД „ Албена“.На основание това пълномощно адв.Н. е осъществил,заедно с адв.***,процесуално представителство на АД „Албена“,като е присъствал на всички проведени открити съдебни заседания по делото,а на някои от тях-като проведеното на 05.02.2016г.,единствено той е представлявал ищеца по делото.Твърдението на въззивника,че адв.Н. не бил валидно оправомощен да представлява ищеца по т.д.№ 60/2015г.,а само при нужда да осъществява действия,които технически да подпомагат адв.***,като първи и единствен адвокат по делото,се опровергава както от съдържанието на пълномощното/том I,стр.420 от т.д.№60/2015г./,видно от което ищецът е упълномощен да извършва всички процесуални действия по делото,необходими за защитата на интересите на АД „Албена“,като пълномощното е валидно до приключване на делото пред първа инстанция,така и от реално предприетите по делото действия от страна на адв.Н..Същите не удостоверяват,че дейността на адв.Н. се е изчерпвала в това да бъде технически помощник на адв.***,а че двамата адвокати заедно,в екип, са направили необходимото за попълване на делото с необходимите доказателства за изясняването му от фактическа и правна страна,съответно за приключването му с благоприятен за АД „ Албена“ резултат.Така,с молба,вх.рег.№ 7311/17.11.2015г./стр.456 от т.д.60/2015г./ адв.Н. от името на ищцовото дружество е конкретизирал задачите,които следва да бъдат поставени на СИЕ по делото,като именно тези задачи са поставени на експерта с Определение № 543/18.11.2015г.,/стр.458/за назначаване на експертизата.С молба,вх.№ 7419/24.11.2015г./стр.462/ депозита за назначената експертиза е внесен от името на АД „ Албена“ от адв.Н..В проведеното на 22.03.2016г. открито съдебно заседание адв.Н. е поставял въпроси на ВЛ по СТЕ.Протоколът за одобрената по делото от съда в съдебно заседание на 02.06.2016г. съдебна спогодба е подписан от адв.*** и адв.Н. като пълномощници на АД „Албена“.

Неоснователно е възражението на въззивника,че по т.д.№ 60/2015г. адв.Н. действал не на основание сключен между страните договор за правна защита и съдействие,а по силата на договор за абонаментно правно обслужване,по който ответното дружество плащало на ищеца уговорено месечно възнаграждение,поради което не му дължало друго такова.

В раздел I от представения и приет като доказателство по гр.д.№ 679/2018г. по описа на БРС /стр.7-10/ договор за абонаментно правно обслужване от 01.08.2014г.,със срок на действие 1 година,продължен за неопределен срок с Анекс № 2 от 2015г.,изрично е уговорено,че в рамките на този договор изпълнителят предоставя на възложителя само конкретизираните в чл.1.2 правни услуги,сред които не фигурира процесуалната защита по дела.За осигуряването на процесуална защита за делата,водени от и срещу АД „ Албена“,страните са се договорили в раздел I,чл.1.4,че представителството и заплащането на съответната процесуална защита ще се извършва с отделен договор и пълномощно във всеки конкретен случай.При наличие на изрично пълномощно за процесуално представителство по т.д.№ 60/2015г.,както и на доказателства за реално осъществено по делото такова от страна на адв.Н.,правно ирелевантни за спора са липсата в случая на писмен договор за правна защита и съдействие,причините,поради които такъв договор не е бил подписан,съответно постигната ли е договореност с ответника за заплащане на определен размер адвокатско възнаграждение.Това е така,защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,включително процесуално представителство,се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата.Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор –чл.36,ал.2 от ЗА,но това не е императивно изискване – договор може и да няма,без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение – чл.36,ал.3 от ЗА.За разлика от пълномощното за процесуално представителство,което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение – чл.25,ал.1 от ЗА/,за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.Въпросът дали договорът по чл.36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото,по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава,когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма,но не е представен по делото,по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие.В отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД,съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само,когато е уговорено,възнаграждение по договор за процесуално представителство,сключен с адвокат,се дължи винаги и за всяка инстанция – чл.36,ал.1 от ЗА.При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му,възнаграждението,по искане на адвоката или клиента,се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения,а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие.Именно такъв е и настоящия случай.

Неоснователни са и останалите,наведени и поддържани от въззивника възражения,а именно:

Възражението за злоупотреба с права от страна на адв.Н.,с твърдението,че същият скрил договора за абонаментно правно обслужване и представил случая пред Адвокатския съвет като такъв по чл.36,ал.3 от ЗА,като преди това не е искал от ответника да му плати адвокатско възнаграждение,извън това за абонаментно обслужване,нито го е предупреждавал за възможността да иска такова от Адвокатския съвет в минимален размер от 18 530 лв.

Както се посочи по-горе в настоящото изложение,процесуалната защита по т.д.№ 60/2015г. от страна на адв.Н. не е осъществена на основание договора за абонаментно обслужване,поради което представянето или не на този договор пред Адвокатския съвет е без значение.Възнаграждение по договор за процесуално представителство се дължи винаги - чл.36,ал.1 от ЗА,като липсва законово изискване преди адвокатът да защити правата си по чл.36,ал.3 от ЗА да предупреди за това клиента си,съответно да го покани да му заплати възнаграждение в минималния,дължим по Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Възражението,че не следва да бъдат признати правните последици на решението на Висшия адвокатски съвет,тъй като то е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила,изразяващо се в неуведомяване и неучастие в производството на АД „ Албена.

Производството се развива между заявителя и компетентния адвокатски съвет.Никъде в ЗА не е въведено изискване за уведомление и участие на лицето,което е получило правна помощ,без подписан за това нарочен договор с него.Интересите на АД „ Албена“ не се явяват накърнени и защото определеното възнаграждение не надхвърля минимално гарантирания от Наредбата размер,който се полага винаги,в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд,дори при липса на договор/чл.36,ал.3/,като предпоставка за заплащането му е единствено извършване на работата по договора за правна защита и съдействие.Дори решението на Адвокатския съвет да е взето въз основа на заявени едностранно от адв.Н. обстоятелства,претенцията му подлежи на съдебен контрол в исковото производство по гр.д.№ 679/2018г.на БРС,съответно в настоящото производство,в които съдът приема за доказани в процеса,проведен с участието на АД „ Албена“,релевантните факти и обстоятелства за уважаване на иска.

Възражението,че не следва да бъдат признати правните последици на решението на Висшия адвокатски съвет,тъй като с него е определено адвокатско възнаграждение въз основа на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,която противоречи на императивните изисквания на правото на ЕС и не следва да се прилага.

Доколкото не се излагат доводи на кои конкретно императивните изисквания на правото на ЕС противоречи Наредбата,при положение,че на основание чл.121 от ЗА на Висшия адвокатски съвет са делегирани права да приеме Наредбата,след като тя е част от националното ни законодателство и към момента не е отменена,липсва законово основание за уважаване и на това възражение.

Възражението за противоречие с добрите нрави,което води до нищожност на признатия от адвокатски съвет договор за процесуално представителство,тъй като договорът се явявал сключен при неравностойни престации,понеже цялата процесуална защита по делото била осъществена от адв.***,а от страна на ищеца било налице пълно неизпълнение на договора.

Събраните по гр.д.679/2018г.по описа на БРС писмени и гласни доказателства удостоверяват не само,че адв.Н. е бил редовно упълномощен да представлява АД „ Албена“ по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС,но и че той е осъществил всички необходими действия по защита правата на клиента си за постигане на окончателен благоприятен за него резултат по делото.Единствено обстоятелството,че преговорите за постигане на извънсъдебната спогодба са водени от адв.***,не обосновава извод,че възнаграждение за процесуално представителство на адв.Н. не се дължи.Според св.**,работила като юрисконсулт в АД „ Албена“ към 2015г.,тогавашният шеф на Правния отдел на АД „ Албена“- ** е предложила адв.Н. да работи по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС,тъй като е по-запознат откъм техническата част.Свидетелят е присъствал в съдебната зала при провеждане на делото,като е категоричен,че на банката,като представители на АД „ Албена“,са били двамата адвокати-*** и Н..На въпрос има ли представа каква точно работа е вършил адв.Н. по това дело,свидетелката отговаря,че е работила съвместно с ищеца,като той е имал много срещи с вещите лица по представяне на документи,на някои от които е присъствала и тя,правил е огледи на място,провеждал е срещи и с представители на застрахователното дружество.Свидетелят * И.-вещо лице,изготвило назначената по делото СТЕ,дава показания в смисъл,че не се сеща коя е адв.***,не е работил с нея,като основно документи,проекти,протоколи,писма,заповеди на кмета за аварийната ситуация,уведомителни писма от АД „ Албена“ към застрахователя му е представял адв.Н.,с него са извършвани и огледи на място и разяснения по извършените дейности.В този смисъл са и показанията на свидетеля на ответника-**,от които става ясно,че адв.Н.,заедно с вещото лице по ССЕ,са работили в нейния кабинет,събирали са счетоводни книжа от аварийно-укрепителните дейности на хотела.При това положение,правно ирелевантно е установеното от показанията на свидетелите на ответника-* ** *** обстоятелство,че те не са знаели за упълномощаването на адв.Н. по конкретното дело.

Възражението,че не е налице основание за дължимост на начисления ДДС в издадената от ищеца фактура № 54/02.11.2016г.,тъй като размерът на дължимия ДДС се включвал в размера на определеното възнаграждение и не следвало да се начислява върху него.

Разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда,че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.Следователно,размерите на минималните възнаграждения по Наредбата,при регистриран по ЗДДС адвокат,се явяват данъчна основа,върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата- в случая процесуално представителство пред съд.По гр.д.№ 679/2018г.по описа на БРС се съдържат доказателства,удостоверяващи,че адв.Н. е регистриран по ЗДДС,поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС.Доколкото разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения не въвежда правило,че данъчната основа включва ДДС,то тя не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.относно общата система на ДДС,в какъвто смисъл е разбирането на въззивника.

Дължимостта на главницата води до дължимост и на обезщетението за забава,считано от 07.11.2016г.-датата,на която е върнат оригинала на фактурата № 54/02.11.2016г. и е отказано плащане по нея,до 25.07.2018г.-датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 542/2018г.по описа на БРС.При положение,че дължимото възнаграждение е в размер на сумата от 18 530 лв.без ДДС,неоснователно е и възражението на въззивника,че размерът на дължимото обезщетение за забава неправилно е изчислен върху неплатена сума от 22 236 лв. с ДДС.

При този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по настоящото дело съдебни разноски,в размер на сумата от 1400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановените по гр.д.№ 679/2018г.по описа на БРС Решение № 55/25.04.2019г.и Решение № 78/06.06.2019г.,с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 55/25.04.2019г.

ОСЪЖДА АД „Албена“,ЕИК ***,със седалище и адрес правление:с. **,община Балчик,к.к.Албена,Административна сграда,представлявано от Изпълнителния директор **,да заплати на * Р.Н.,ЕГН **********,***,сторените по настоящото дело разноски,в размер на сумата от 1400 лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.