Р Е Ш Е Н И Е

№_276_____/ 14.11.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На пети ноември 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.гражданско дело № 527 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД с ЕИК*** срещу Решение №591 /21.05.2019 г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №5182/2018 г., с което съдът е признал за установено, че въззивника дължи на „Акварор Бояджиев и синове“ ООД с ЕИК ***, гр. София, дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2141/27.09.2018г. по ч.гр.д. № 3774/2018г. по описа на ДРС: сумата от 20 397,60 лева – дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор № ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано във фактура № 10650 от 13.07.2017 г., на стойност 11 037,60 лева и фактура №10729 от 14.08.2017 г., на стойност 9360 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г., до окончателното плащане и сумата от 2 197,78 лева – обезщетение за забава, начислено върху сумите по издадените две фактури.Също така е осъдил въззивника за разноски в размер на 1 529,66 за заповедното производство и 1 799139 лв. за исковото производство.

Излагат се твърдения,че обжалваното решение е неправилно и необосновано.Като довод в подкрепа на това си твърдение, навежда обстоятелството,че било налице противоречие между направените изводи на съда с нормативната уредба и със събраните доказателства. И по конкретно:Ищецът твърдял, че е доставил поръчаните от ответника водомери за „ВиК Добрич“ АД по направени поръчки от страна на ответника, като за всяка доставка били издавали надлежно и съответната фактура, а не бил приложил нито една заявка от страна на ответника,нямало и приемно-предавателни протоколи към тях.Приложените фактури били без подпис на клиент, ведно с неподписани товарителници, без конкретизирано количество или упомената бройка. По други от посочени от ищеца фактури даже не били приложени и товарителници. Самата фактура не била основание за плащане, ако към нея не са приложени първичните документи удостоверяващи заявяването и реалното получаване на стоката, каквото по делото не било доказано. Освен това приложените фактури нямали всички необходими реквизити, и не можели да докажат по безспорен начин твърдяното задължение.

Евентуално, при преценка на допустимостта на иска, се иска постановяване на ново решение, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, с която намира жалбата за неоснователна, като подробно излага възраженията си по наведените в нея твърдения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с иск по реда на чл.415 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК,за признаване за установена дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2141/27.09.2018 г. по ч.гр.д. №3774/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 20397,60 лева – главница - дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор № ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано във фактура № 10650 от 13.07.2017 г., на стойност 11037,60 лева и фактура №10729 от 14.08.2017 г., на стойност 9360 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018г., до окончателното плащане; 2238,66 лева – обезщетение за забава, начислено върху сумите от издадените две фактури, както следва: сумата от 1256,20 лева, начислена върху главно задължение в размер на 11037,60 лева – по фактура № 10650 от 13.07.2017 г., за периода 13.08.2017 г. до 25.09.2018 г. и сумата от 982,16 лева, начислена върху главно задължение в размер на 9360 лева по фактура №10729 от 14.08.2017 г., за периода 14.09.2017 г. до 25.09.2018 г. В условия на евентуалност е претендирано осъждане на ответника, на основание чл.59 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 22636,26 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Безспорно по делото е установено наличието на облигационна връзка между страните, както и доставките са извършени по договорени между страните цени.

Не отговора на действителното и установено по делото положение,че доставките са извършени въз основа на направените от ответника заявки,което се установява от приложените по делото писмени доказателства и от събраните свидетелски показания.

Назначената по делото счетоводна експертиза е установила,че доставките са отразени в счетоводството на ответника и това е сторено въз основа на стоковите разписки за заприхождаването им в съответните складове, за тях е ползуван данъчен кредит,въпреки че е връщал изпратените от ищеца приемно-предавателни протоколи.

Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби на ответника и ползването на данъчен кредит по тях, представлява признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.

В самите фактури са описани и стоките, предмет на доставката, като те съответстват на приложената към договора техническа спецификация и ценова оферта и безспорно са предмет на отношенията между страните.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1 020 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и пълномощно – договор за заплащането му.Възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение,тъй като претендираният хонорар е под минимума по Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения.

Като се води от гореизложеното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №591 /21.05.2019 г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №5182/2018 г.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД с ЕИК*** да заплати на „Акварор Бояджиев и синове“ ООД с ЕИК ***, гр. София сумата от 1 020 лева.адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.